Мустафа Юстюндаа: "Посещавам психотерапевт редовно"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 30 юли, и продължава публикуването на интервюта с най-известните турски актьори и актриси. През настоящия месец прочитате такива със звездите от хитовата драма "Научи ме да обичам" (Bana Sevmeyi Anlat), излъчваща в момента кулминационните си епизоди всяка делнична вечер от 21.00 часа по Диема Фемили. Тазседмичното интервю е с изпълнителя на отрицателната мъжка роля - Мустафа Юстюндаа. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография. Той е роден на 11 февруари 1977 г. в турския град Мерсин. В момента е на 43 години, зодия водолей. Получава актьорско образование в центъра за изкуства "Müjdat Gezen", след което през 1999 г. прави първите стъпки в кариерата си на театралната сцена. Дебютът му на телевизионния екран е в семейната комедия, превърнала се във феномен в Турция - "Райски квартал" (Cennet Mahallesi). Бива забелязан от по-широката аудитория с ролята си в криминалето "Долината на вълците" (Kurtlar Vadisi Pusu). За първи път го гледаме в България като ключовия персонаж Сермет в драмата "Милост" (Merhamet) от 2013 г., съставяйки незабравим екранен тандем с Бурчин Терзиоулу. През 2016-а се снима в историческата драма "Великолепният век: Кьосем" (Muhteşem Yüzyıl Kösem), превъплъщавайки се като Кара Давут Паша. По-късно същата година оглавява излъчвалото се през последните три месеца у нас заглавие "Научи ме да обичам" (Bana Sevmeyi Anlat) като злодея Хашмет Тууджу. През 2017 г. взима участие в първия сезон на криминалната драма "Пропаст" (Çukur). За последно се снима в друг хит от същия жанр - "Мафията не може да управлява света" (Eşkıya Dünyaya Hükümdar Olmaz). В периода 2010-2020 г. бе женен за известната актриса от "Ифет" (İffet) и "Песента на живота" (Hayat Şarkısı) Еджем Йозкая, от която има син. Да започваме с интервюто!

Затрудни ли Ви ролята на Хашмет в "Научи ме да обичам"?
Всяка роля носи със себе си трудности и предизвикателства за актьора. Още повече пък в началото е много трудно да влезеш в нечия чужда кожа. Да възприемеш интонацията му, начина му на изказване, стойката, походката... Благодарение на режисьорката ни Месуде Ераслан процесът бе по-плавен и приятен.

Защо приехте да участвате в сериала?
Ролята на Хашмет ме остави с отворени уста. Пък и ние, актьорите, винаги избираме да играем персонажи, които са далечни от нашата действителност. Всички сме хора и по права и задължения сме равни, всички изпитваме емоции, но се и различаваме по редица параграфи като социален и икономически статут, образование, че дори и просто его. Практикувайки актьорската професия, забравям за всичко това. Защото знам, че мога да правя това, което пожелая. Въпросната роля на Хашмет в случая го позволява и ми дава големи възможности.

Лош герой ли е Хашмет?
Според мен не е.

Родом сте от Мерсин - край на Турция, известен с вкусните си ястия. Обичате ли да готвите и да похапвате?
Готвя много добре. Способен съм да направя от нищо нещо, както се казва. Обичам да прекарвам време в кухнята. Действа ми като един вид рехабилитация.

Ролята на собственик на ресторант значи е тъкмо за Вас. Но влюбен ли е Хашмет?
Влюбен е, да. Но дали чувствата му ще намерят отговор и от отсрещната страна, не знам.

Споменахте, че Хашмет Ви е оставил с отворена уста, щом сте сте запознали с него на хартия. Защо?
Впечатли ме свободата, с която живее, с която взима решения и ги прилага. Способен е на абсолютно всичко.

Имали ли сте амбицията да бъдете толкова богат и влиятелен, че да разполагате с неограничена власт?
Опазил Господ! Единственото, което искам за себе си, е да работя с такова желание и мотивация, че да не се уморявам. И да достигам до хората с труда си, разбира се.

Как изглежда визията Ви за живота, когато се пенсионирате?
Да снимам по два игрални филма на сезон и да играя в театъра.

Тоест, няма да си почивате?
Реално погледнато, никога в живота си досега не съм работил. Всеки ден не отивам на работа, а да играя. Пожелавам на всекиго да намери професията, която да практикува така!

Актьорската професия изглежда като игра. Но е не само забавна, а и трудна...
Да. Пък и има едно неписано правило - ако проектът, в който участваш, успее, значи е имал късмет. Но ако се провали, ти си виновният. Освен това в нашата професия не си служим с понятия като край и начало на работния ден, месторабота, смени и т. н.

Детска мечта ли беше за Вас актьорството?
Баща ми работеше във фабрика за стъкло. По това време във фабриката се беше формирала любителска театрална група. Спомням си, че веднъж играха постановката "Хубавият ми костюм с цвят на сметанов сладолед". Присъствах на репетициите, а бях едва на 6-7 години. От тогава се влюбих в театъра. И никога не съм имал друга мечта. След като завърших основното училище, исках да се запиша в гимназия с усилено изучаване на изящни изкуства. Но в града ми нямаше такава, а за баща ми все още беше рано да напусна семейното гнездо. Затова изчаках и след като завърших средно, се записах да следвам висше образование в Истанбул с желаната специалност.

Кога за последно бяхте в родния си Мерсин?
Преди 6 месеца. Но докато Мерсин от детството ми ухаеше на портокали, сега градът е пропит с миризмата на кебап. С изцяло променен изглед е. Вместо да стане пристанищен град и туристически курорт, се съсипва, а това ме натъжава.

Казват, че сте затворен човек и че се отваряте единствено докато играете...
Вярно е. Не обичам да се набивам на очи. Да съм сред много хора в навалица, пък ме напряга още повече.

Влияе ли това на актьорското Ви представяне?
Да, за мен е като един вид терапия. Защото никой не може да ме съди и критикува, докато съм на сцената.

Защо сте толкова затворен човек?
Не знам, трябва да питам психотерапевта си.

Ходите на психотерапевт?
Да, при това редовно. Хората, живеещи в големи градове, трябва да ходят на психотерапевт. И не става въпрос за психично разстройство или заболяване. Просто градовете изморяват човека. Понякога животът ме притиска прекалено много. Има неща, с които не мога да се справя сам и за които имам нужда от външна подкрепа.

Какво не харесвате у себе си? С коя своя особеност се борите?
Моя особеност, която може би ми пречи в живота и най-вече в отношенията ми с околните, е, че възприемам всекиго като свой брат или сестра. Може би това се дължи на факта, че съм само дете в семейството и се опитвам да компенсирам липсата на брат или сестра по този начин.

Как бихте описали любовта? Как бихте научили някого да обича? Все пак се снимате в сериала "Научи ме да обичам"...
Любовта е най-големият подарък, с който Всевишният ни е дарил. Нека никой не остава без любов в сърцето си. Обичайки, човек израства. А обичта е към всичко, което ни заобикаля на този свят. 

Загубили сте по-голямата си сестра...
Бях дете, когато кака ми почина. Имаше здравословни проблеми и семейството ми неизбежно обръщаше повече внимание на нея, отколкото на мен. Но така пък ми даде нужната свобода.

Как Ви се отрази смъртта ѝ?
Беше много интересно. Сестра ми почина ден преди рождения ми ден. И така с години след това не го празнувах. Помня я бегло. Бях на 5 години, когато почина. Попитах майка ми: "Кого сега ще наричам Фифи?", защото сестра ми се казваше Фулия. По това време Мерсин все още беше много малък град и с подкрепата на приятели и съседи преодоляхме загубата.

Имате син на име Ахмет Каан. Какво се промени в живота Ви с неговото раждане?
Всичко. Да имаш дете, било невероятно чувство. Усетих много силно какво значи да пуснеш корени. Защото той едновременно е част от мен, но е и изцяло отделен индивид. Майка ми ми е разказвала, че когато съм бил малък, баща ми ѝ е казвал: "Емине, понякога ми иде да го набия, но като му видя сладкото личице, се разтопявам". И сега го разбирам пределно ясно. Пожелавам всекиму да изпита това!
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмицa. Очаквайте следващото интервю със звезда от "Научи ме да обичам" (Bana Sevmeyi Anlat) следващия четвъртък, 6 август! Припомнете си предишните в архива на рубриките ни от тук

Коментари