Едже Услу: "Искам да стана майка"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 6 февруари, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. През настоящия месец февруари публикувахме такива със звездите от хитовия сериал "Черна роза" (Karagül), излъчващ се всеки делничен ден от 15.00 часа по НоваТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща главната роля в него - Едже Услу. Тя е родена на 9 септември 1974 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 45 години, зодия дева. Докато е в гимназията, в продължение на година посещава курсове по актьорско майсторство при Ферхан Шенсой в театър "Nöbetçi". По-късно става фото-модел в модна агенция. Така през 1989 г., когато е на петнадесет години, прави първите си стъпки в телевизията с роля в сериала "По следите" (İz Peşinde). Две години след това, през 91-ва, пък осъществява дебюта си и на голям екран в игралния филм "Ах, братко мой" (Ah Gardaşım) на майстора Кадир Инанър. Повратна точка за кариерата ѝ е участието ѝ във филмовата екранизация на романа "Лъжец" (Yalancı), в която си партнира с популярния си колега Мехмет Аслантуу. През 1995 г. започва да се снима в сериала "Ласка" (Kıvılcım), продължаващ заради големия си успех цели 200 епизода. Кариерата ѝ продължава да върви нагоре с роли в други успешни заглавия като "Черен ангел" (Kara Melek), "Три жени" (Üç Kadın) и "Зерда" (Zerda). През 2007-а година оглавява хитовата драма "Сълзи над Босфора" (Elveda Derken), излъчена и в България. Периодът 2010-2011 г. е белязан от участието ѝ в турската адаптация на мексиканската криминална драма "Къде е Елиса?" (Donde Esta Elisa?) - "Къде е дъщеря ми?" (Kızım Nerede). Най-успешната ѝ роля до момента е тази на Ебру в драмата феномен от 2013-а "Черна роза" (Karagül), която излъчва 120 епизода в четири сезона и се излъчва в продължение на три години в ефира на FOX. Последните ѝ две телевизионни изяви бяха белязани от неуспехи - в сериалите "Дръж се, сърце мое" (Dayan Yüreğim) от пролетта на 2017 и "Скъпо мое минало" (Sevgili Geçmiş) от есента на 2019 г. Да започваме с интервюто!

Телевизията се явява един от най-ефективните способи за влияние над нагласите в обществото. В сериала "Черна роза" главният герой има две жени. Но темата за полигамията сякаш не получава нужното внимание и по-скоро - порицание...
Героинята ми Ебру в "Черна роза" научи, че мъжът ѝ има друга жена, едва когато дойде в родния му край. Реагира много остро на този факт и се бори с него докрай. Разбира се, сценаристите на сериала можеха да развият темата и посредством екрана да предадат нужните послания на зрителите, но сякаш полигамията остана на заден план. Смятам, че най-добре с подобни злободневни теми от обществото ни може да се работи в игрални филми. В случая обаче това не зависи от нас - актьорите...

Градско или селско момиче сте?
По-скоро съм градски устроен тип човек. Родом съм от един от най-големите турски градове Измир. Но ще излъжа, ако кажа, че не обичам природата и спокойствието, което крият в себе си по-малко населените места. Да видим какво ще покаже времето, но съм се ориентирала към живот на село - купих си къща в Чешме, мечтата ми е да живея там.

В много от сериалите с Ваше участие влизате в ролята на майка. Искате ли да си имате дете?
От 11 години насам много искам да стана майка, но да кажем, че досега не е било писано. Пък и е много важно да откриеш правилния човек, от когото да имаш дете. Нищо не става насила и с прибързаност, оставила съм се на течението.

Има ли кандидат за баща на детето Ви?
Не искам да говоря на тази тема.

Какво Ви прави такава, каквато сте? Кои са най-отличителните Ви черти и качества?
Да бъда себе си. Искрена съм до болка и умея да се възползвам от живота и възможностите, които ми поднася, максимално. Знам и как да стана, когато падна, независимо колко тежко.

Ако бяхте мъж, каква щяхте да сте?
Не деля хората на мъже и жени. Най-важна е човечността у околните. Не мисля, че като поведение, ценности и мислене щях да съм по-различна, ако се бях родила мъж. 

Удряли ли сте дъното?
Разбира се. И се благодаря на Господ, че съм стигала и до там. Не знам как става така, но всеки път, когато се проваля или дори стигна дъното, следва нещо много хубаво за сметка на това. Не е толкова лошо да падаш и да се проваляш. Това те развива и те прави по-мъдър, дава ти житейски опит. Когато стигна до такова положение, не се съпротивлявам, а се оставям на течението и се опитвам да си извадя нужната поука.

Как се справяте със стреса в личен и професионален план?
Вярвам в техниките и методите на личностното развитие. И горещо ги препоръчвам на всекиго. Медитацията ме уравновесява и успокоява така, както нищо друго. Следобедните дрямки също ми се отразяват добре. Мозъкът работи така, както сме го свикнали. Важно е да подбираме добре мислите си, защото те се материализират.

Каква трябва да бъде любовта в представите Ви?
Любовта е трудна и разболяваща. Би било чудесно, ако всичко се свеждаше до там двама души да се обичат, да намерят баланса помежду си и заживеят дълго и щастливо. Привързаността и уважението в една връзка са много важни, но без любов не става.

Какво беше детството Ви?
Ако трябва да се върнем съвсем в началото на живота ми, по разкази на близките ми съм била много весело, усмихнато и жизнерадостно дете, което всеки път, щом види фотоапарат, застава пред него и позира за снимка. В ранните ми ученически години незнайно защо завиждах на децата, които носеха очила, защото аз също исках да нося. Обичах да се кипря.

Отгледана сте от майка си. Виждате ли се с баща си?
Двамата се разведоха, когато бях на 12-13 години, тоест - тъкмо навлизайки в пубертета. От време на време се виждах с баща си и след това, продължаваме да се виждаме и до днес. Бях се запалила много по спорта в Измир, но майка ми трябваше да се премстим да живеем в Истанбул след развода. До 15-та ми година се налагаше постоянно да пътувам от единия град в другия и това много ме напрягаше. 

Усещахте ли липсата на баща в семейството?
Трудно е баща ти да излезе от семейството ти изведнъж, след като досега винаги е бил част от него. В развитието си децата взимат най-голям пример от родителите си. Нямаше как да не усещам липсата на баща ми, но бях принудена да се примиря с нея. Каквото и да става обаче, той е моят баща. Пък и всичко, което ни се случва, ни прави по-силни и мъдри. Важно е да знаем, че нещата, които ни се случват, са просто уроци или изпити. Да, улегнах, но никога не съм губила детето вътре в себе си. И съм много щастлива от това.

Щяло ли Ви се е да бъдете родена в друга държава, да имате друг живот и друга професия?
Не бих искала да имам друга професия. Но докато още следвах, някъде около 25-та ми година, сравнявайки образованието в чужбина и в родината ми, колкото и да я обичам, имаше моменти, в които си казвах: "Да бях се родила в друга държава!". 
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с турска звезда от "Черна роза" следващия четвъртък, 13 февруари! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук

Коментари