Йозге Борак: "Никога не съм си помисляла да спра да играя"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 23 януари, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. През настоящия месец януари публикуваме такива със звездите от хитовия сериал "Завинаги" (Istanbullu Gelin), излъчващ се всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща една от поддържащите роли в него - Йозге Борак. Тя е родена на 14 февруари 1982 г. в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 37 години, зодия водолей. Проявява интерес към актьорското майсторство още от 8-годишна, когато се записва на кръжок за деца. Израства в семейство на видни творци, изявяващи се предимно в танцувалното изкуство. Баща ѝ е главен хореограф в Истанбулската опера и балетна сцена, а майка ѝ е балерина. Завършва висшето си образование в Консерваторията към Истанбулския университет, но започва да се изявява професионално като актриса още отпреди това, участвайки в детски и юношески представления. Дебютът ѝ на малкия екран е през 2003 г. в сериала "Лош ден" (Kara Gun). В периода от 2005-а до 2007-а година се снима в изключително успешната драма с Туба Бююкюстюн и Бюлент Инал "Под липите" (Ihlamurlar Altinda). Веднага след финала ѝ, от 2007 до 2009 г., пък оглавява семейната комедия "Комшии" (Esref Saati). Следва участие в пореден успешен сериал - една от най-успешните семейни драми в южната ни съседка "Малки жени" (Kucuk Kadinlar). Последната ѝ изява в сериал бе в първите два сезона на феномена "Завинаги" (Istanbullu Gelin), в който вдъхваше живот на героинята Бегюм. Известна е с браковете си с колегите си и известни комедийни актьори - Бюлент Шакрак, за когото е женена в периода 2006-2010 г., и Ата Демирер, с когото пък е заедно между 2012-а и 2014-а година. Последната ѝ изява на малкия екран бе като телевизионна водеща на дамското развлекателно предаване "Ти си моят коафьор" (Koaforum Sensin). Да започваме с интервюто!

На въпроса: "Театърът или киното?", повечето Ви колеги актьори отговарят, че предпочитат театъра. А Вие?
Мога да кажа, че и двете са ми много на сърце. И двете съдържат в себе си много емоция. При театъра го има моментът с живата, реалната връзка с хората, стоящи срещу теб и гледащи те. Докато съм на сцена, се притеснявам ще се справя ли, дали няма да сгреша някъде... При киното пък динамиката е съвсем различна. Изпитваш различни емоции докато снимаш и след това докато се гледаш на екран. Но ако трябва задължително да избера едно от двете, ще посоча театъра. Той ме вълнува по по-особен начин.

Кой е най-големият Ви неуспех? Имали ли сте моменти, в които сте искали да се откажете от всичко?
Никога не съм стигала до момента, в който да се чувствам толкова зле и толкова провалила се, че дори да си помисля да се откажа от професията ми. Но, разбира се, съм имала и моменти на неуспех. Имало е моменти, в които съм правила грешки. Тогава обикновено просто съм в лошо настроение.

Как се справяте с лошото настроение? Отразява ли се то на работата Ви?
Излизам навън. Гледам да не се застоявам вкъщи сама, когато съм в лошо настроение и се чувствам нещастна. Повечето хора предпочитат да се затворят у дома и да бъдат сами в такива моменти. Но при мен е точно обратното. Колкото до как това се отразява на работата ми - едно от най-големите предизвикателства на професията ни е именно това да се абстрахираш от всичко и да си свършиш работата, въпреки всичко. Много е трудно да играя, докато съм в лошо настроение.

Казват, че хората, които вършат това, което обичат най-много, никога не работят. Означава ли, че Вие също никога досега не сте работили? Това означава обаче и че никога няма да се пенсионирате...
Защо си помислихте, че искам да се пенсионирам?! (смее се) Искам да работя, до колкото и до когато мога. Искам да бъда на сцената винаги. Това ме храни и зарежда най-много. Голяма късметлийка съм, че работя това, което обичам.

Ако можехте да се снимате в холивудски филм, какъв щеше да бъде той? С кои режисьори и актьори бихте искали да работите заедно? Какъв щеше да бъде жанрът?
Харесвам филмите, в които има напрежение. Бих искала да се снимам в подобен проект. Има много актьори и режисьори и в Турция, с които бих искала да работя съвместно, но все още не съм имала този шанс. Но ако трябва да посоча холивудски звезди, то това ще са Стивън Спилбърг, Джак Никълсън, Антъни Хопкинс... Колко хубаво звучи само! Много ми хареса, дори и само като мечта (смее се)!

Освен в драми, сте се снимали и в много комедии. С какво се отличават те? Кое е трудното при заснемането им?
Да снимаш комедия, е много по-трудно, отколкото да снимаш драма. Защото поне в нашата страна да разплачеш зрителя, е много по-лесно, отколкото да го разсмееш. Още по-трудно става на детските представления. Защото децата много лесно и бързо губят внимание и интерес. Трябва постоянно да ги привличаш с нещо и да задържаш погледа и съзнанието им върху себе си. Комедия се играе трудно, но детски представления - още по-трудно.

Филмовата индустрия в Турция се развива с много бързи темпове. Но сякаш все още не е достигнала до онова високо ниво, към което се стреми. Кой е основният ѝ проблем според Вас?
Преди се правеха много по-малко филми. Сега - много повече. А това, ако не друго, прави конкуренцията все по-голяма. Конкуренцията, от своя страна, пък носи със себе си стремежа и постигането на все по-високо качество. Правят се много големи инвестиции в киното. Има прекалено голямо производство и в резултат на това излизат и не особено качествени проекти. Но има и също толкова стойности и струващи си други. Зависи от каква позиция гледате на нещата.

Сблъсквали ли сте се с разделение на полова основа в професията си? 
За съжаление, съществува такова разделение и в нашия сектор, колкото и да си мислим, че поне в това отношение сме по-добре. Но това е положението не само в Турция, а в целия свят. Лично аз не съм се сблъсквала с подобно разделение, но познавам колежки, които не са имали моя късмет. Има много случаи на психически и вербален тормоз, упражняван над жени във филмовия бранш, които обаче се покриват и не получават гласност. Да можеше да няма...

Коя е известната личност, която Ви впечатлява най-много?
Мерил Стрийп. Харесвам много тази жена - от играта и таланта ѝ до начина ѝ на живот и стила ѝ. Качествата ѝ като актриса не подлежат на съмнение!

Кое е хобито, което Ви носи най-голямо удоволствие в свободното Ви време?
Гмуркането. Има и нещо, за което малко хора знаят, че обичам да правя. И то е да колекционирам пощенски марки. Разполагам с колекция от Олимпийските игри в Атина до днес. Събирам ги от 1995-1996 година насам. Но най-любимото ми хоби несъмнено е гмуркането.

Кое е най-щурото нещо, което сте правили?
Да се гмурна в клетка, а около мен да е пълно с акули. Беше много хубаво.

Кой е най-висшият момент в живота Ви?
Всеки път, щом опитам нещо за първи път в живота си.

Кой е най-големият Ви страх?
Беше ме много страх от акули и именно заради това скочих в клетка, заобиколена от такива. И вече не ме е страх от тях.

Ако не живеехте в Турция, кое място щяхте да изберете?
Всякакво място, което има излаз на море или океан. Може би Майорка или Сицилия... Стига да виждам морето! То много ме успокоява.
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю със звезда от "Завинаги" (Istanbullu Gelin) следващия четвъртък, 30 януари! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.