Чаалар Ертуурул: "Не бих се променил заради жена"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 18 юли, днес приключва публикуването на интервюта с участниците в шестия сезон на най-успешното ни онлайн-състезание "Любима турска звезда" за 2019 г. Тазседмичното е с големия победител във формата, класирал се на първо място - актьора Чаалар Ертуурул. Преди да започнем обаче, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 5 ноември 1987 г. в Каршъяка, Измир. В момента е на 31 години, зодия скорпион. Завършва гимназия Bornova през 2005-а. През 2011 г. пък се дипломира със специалност "машиностроене" в университета Коч. По това време прави и първите си стъпки като актьор, участвайки в постановки, поставяни от университетската театрална трупа. През 2012-а прави дебюта си на голям екран, изигравайки главната роля в най-успешния турски военен игрален филм "Планина" (Dağ). По същото време се снима и в сериала "Не тъгувай за мен" (Benim Icin Uzulme). През 2014 г. следват участия в три сериала - "Бял карамфил" (Beyaz Karanfil), "С Русия в сърцето" (Kurt Seyit ve Sura) и "Кварталът на богатите" (Medcezir). Най-успешната си роля в кариерата му досега - на Яъз Егемен, изиграва в периода от март 2017-а до юни 2018-а година в хитовата драма "Г-жа Фазилет и нейните дъщери" (Fazilet Hanim ve Kizlari), придобивайки световна слава. Наскоро се завърна на екран след едногодишна пауза в кариерата си, оглавявайки най-гледаната романтичната комедия това лято "Любов на показ" (Afili Ask) на KanalD. Да започваме с най-новото му интервю, взето преди по-малко от месец!

Известен сте с това, че избягвате да давате интервюта и изявления пред медиите. На какво дължите този Ваш самоконтрол и предпазливост?

Не се притеснявам от медиите. Не се и срамувам. Винаги, когато съм правил изявления, съм бил абсолютно искрен и откровен. Но смятам, че професията ми изисква да съм предпазлив в това отношение. Актьорите имаме определен имидж, който трябва да пазим, но, за съжаление, не можем да се харесаме на всички. Каквото и да кажем, дори и нещо напълно безобидно и незначително, всички се хващат за него и питат: "Защо?". Ако пък не казваме нищо, питат: "Защо мълчите?". Пълно щастие няма.

Натискът, който упражняват над младите, особено в малките населени места, също не е за подценяване, нали?

Със сигурност. Все пак идваме на този свят само веднъж, имаме един живот и трябва да го изживеем така, както ние искаме и смятаме за добре. Аз и без друго не витая в облаците, въпреки известността ми. Въпреки това обаче се хващам, че понякога оставам под този натиск, налаган ми от близките, приятелите и обществото.

В кого имате напълно доверие и пред кого се разкривате напълно?

В семейството ми се чувствам най-сигурно и съм на 100% аз. Но и извън този мой кръг от близки хора не съм чак толкова недоверчив и предпазлив, каквато слава ми се носи. Нямам проблем с доверието към хората, но, от друга страна, едни от най-неприятните неща, случвали ми се досега, се дължат именно на тази ми доверчивост.

А доверявате ли се лесно на непознати?

Не, не се доверявам. Винаги си имам едно на ум и поддържам определена дистанция. Но не смятам това за недоверчивост. По-скоро го обвързвам с уважението. Както и със здравословните и ползотворни междучовешки отношения. Според мен трябва да си даваме достатъчно време едни на други, преди да се обвържем по някакъв начин - интимен, приятелски или професионален. Време, през което да се опознаем и да преценим дали ако продължим да контактуваме, ще имаме взаимна полза от това отношение.

Доволен ли сте от изборите, които сте направил в живота Ви? Чувствате ли се на мястото си?

Все още не. Имам още много големи мечти. Дали ще успея да ги осъществя или не, не е от толкова голямо значение. По-важна е мотивацията, която ми дават и която ме кара да продължавам да работя върху себе си и да се усъвършенствам. Бих искал да продължа да работя като актьор извън границите на Турция. Като всеки актьор, и аз се стремя към Холивуд. Да, безспорно и у нас правим много хубави неща, те се оценяват, но когато човек се занимава с изкуство, иска да го сподели с целия свят. Ако изляза извън границите на Турция, не само ще успея аз, но ще успее и цялата ми родина, ще я представя пред света и ще я популяризирам. 

В момента играете като Керем в "Любов на показ". Какво Ви накара да приемете отправеното предложение за участие в този сериал?

Винаги съм гледал топло на подобни проекти в жанр "романтична комедия". Но все още не съм показал пълния си потенциал като комедиен актьор. Чувствам се по-свободен и щастлив, когато играя в комедии. И когато получа такава възможност, се стремя да се възползвам от нея.

Защо зрителите трябва да гледат "Любов на показ"?
Жанрово сериалът върви като романтична комедия, но всъщност до голяма степен е и семейна история. Докато ни гледат, зрителите ще се почувстват като наши гости. Историята е толкова искрена и топла, че ще ги накара да се почувстват като у дома в нея. Пък и във време, в което всичко се изчерпва толкова бързо, съумяваме да снимаме оригинални и идейни сцени, които зрителят ще иска да гледа отново и отново. Засега отбелязваме голям успех и зрителско одобрение, надяваме се и занапред това да продължи.

Възможно ли е двама души от коренно различни социални прослойки да изживеят истинска любов, подобно на героите ви в сериала?
Според мен със сигурност е възможно. Има и много примери. Но като цяло не подчертаваме тази идея, не разчитаме на нея и не я изкарваме на преден план, за разлика от много други сериали. Преди да започнем, прочетох доста предубедени коментари, гласящи горе-долу следното: "Богато момче, бедно момиче - класическата история". Но нещата не стоят по този начин при нас. С развитието на историята всички ще видят, че не това е важното и че няма да наблегнем на този така изчерпал се похват.

Промениха ли се вижданията Ви върху любовта с годините? 

Разбира се. Преди, когато бях съвсем пресен и зелен, всяко привличане бе до голяма степен продиктувано от бушувалите в мен хормони. Сега на преден план излиза все повече уважението. На мнение съм, че за всяко нещо си има възраст. Изживял съм и големи любови, и големи разочарования и страдания. Но всичко това ме е развило като човек и ме е научило на нещо. Като млад, човек се привързва много по-бързо и силно към някого, докато с напредване на годините започва да премисля плюсовете и минусите повече и да действа, подчинен на разума и логиката.

Героят Ви Керем си пада голям женкар. Но изглежда, че любовта ще го промени. Смятате ли, че любовта е способна да промени човек?

Определено. Когато двама души заживеят заедно, непременно се променят взаимно. Но не трябва да се залита и в другата крайност и да се превръщаме в съвсем различни хора. Смятам, че трябва да сме готови на компромиси и промени, но и да съумяваме да запазим себе си и качествата, които ни правят такива. Идеята не е да се превръщаме в напълно нови хора само заради любовта. 

Но сякаш мъжете са по-склонни да правят това...

За съжаление, е вярно. Независимо от каква социална прослойка са или с какво образование са, с времето мъжете започват да изпитват чувство за собственост над жената и ѝ забраняват да излиза навън след определен час вечер или пък да шофира. Това ми се струва хем смешно, хем трагично. И не смятам, че това е израз на загрижеността на мъжа към жената. А по-скоро на неговото его.

Героите в сериалите винаги изглеждат безупречни. Смятате ли, че това създава една погрешна представа у обикновените хора, търсещи нереалистични неща у половинките си?

Според мен да, създава. И вярвам, че не трябва да е така. Но, за съжаление, професията на нас - актьорите, е до голяма степен подчинена на рекламата и сме принудени да поддържаме този перфектен имидж пред обществото. Ако зависеше от нас, всичко щеше да стои по съвсем различен начин. Аз, например, не бих се притеснявал да изглеждам несъвършено и дори грозновато. Не е реалистично винаги да сме перфектни и безупречни пред камерите. Надявам се занапред това да се промени и на мода да дойде естественото - както във външния вид, така и във взаимоотношенията между хората.

Като какъв бихте се описали?

Аз съм си аз. Не се взимам особено на сериозно. Но няма да скромнича и мога да заявя, че от мен би излязъл добър партньор за тенис. Падам си меланхолик и обичам да оставам сам. Държа на баланса в живота ми. Много обичам природата и животните. Погледнете ги само, всички са притихнали! Като изключим пчелите и мравките работнички, разбира се. Много бих искал да мога да живея спокоен като кучетата и котките. Или да мога да полетя като чайка над морето. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица и този сезон! Припомнете си всички интервюта в архива на рубриките ни от тук!