Гонджа Вуслатери: "Най-добрият учител е животът"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 14 март, и днес започва публикуването на интервюта с участниците в шестия сезон на най-успешното ни онлайн-състезание "Любима турска звезда" за 2019 г. Тазседмичното е с първия елиминиран състезател от формата, отпаднал миналия петък - актрисата Гонджа Вуслатери. Преди да започнем обаче, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 2 септември 1986 г. в големия турски град Бурса. В момента е на 32 години, зодия дева. Когато е на 12 години, родителите ѝ се развеждат и остава да живее при майка си, с която се местят в Истанбул. Още тогава започва актьорската ѝ кариера, като първата ѝ роля в сериал е в "Рухсар" (Ruhsar). Бива забелязана от по-широката аудитория през 2004 г. в излъчената у нас драма "Готова на всичко" (Aliye). Продължава да се снима и така през 2011-а става част от актьорския състав на един от най-успешните турски младежки сериали "Малки тайни" (Kucuk Sirlar), в който изиграва ролята на Джейля. В периода 2012-2014 г. се снима в един от най-успешните турски ситкоми "Лъжовен свят" (Yalan Dunya), като е любопитно, че в него вдъхва живот едновременно на две героини. През 2015-а следва участие в едносезонното заглавие "Сърдечни работи" (Gonul Isleri), партнирайки си с Бенну Йълдъръмлар, Селма Ергеч и Синем Кобал. Най-успешната ѝ роля до момента, с която събира вниманието на цял свят върху себе си, е тази на Шуле в социалната драма-феномен, ротираща се в момента у нас всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ "Майка" (Anne). В нея се снима през сезон 2016-2017 г. Последната ѝ изява на малкия екран бе белязана от провал в свалената криминална драма "Опасната ми съпруга" (Tehlikeli Karim) от пролетта на 2018-а. Да започваме с интервюто!

Бяхте избрана за най-добра актриса от екипа на вестник "Hurriyet". Как се чувствате?
Беше 08.00 часа сутринта и тръгвах към снимачната площадка на "Майка". Същата сутрин Керем Гьорсев ми изпрати следното съобщение: "Гордея се с теб, много се разчувствах, определено заслужаваше да спечелиш!". Още не бях влизала нито в интернет, нито бях прегледала печата. Попитах шофьора на караваната ни дали знае къде и кога съм станала първа, но и той не знаеше. После влязох в Google, написах "Гонджа Вуслатери първа, къде?" и научих (смее се). Обадих се на съпруга си. Толкова беше емоционално, че се разплакахме. Получих поздравителни съобщения и от режисьорите ни, както и от продуцента ни Фатих Аксой. Тази сутрин определено беше много ценна и важна за мен и за живота ми. Почувствах се горда от себе си. Много се зарадвах, че получих поздравления от тримата души, които бяха повратни точки в определени моменти от живота ми - Гюлсе Бирсел, Гани Мюжде и Мюждат Гезен.

Героинята, на която вдъхвате живот в "Майка" - Шуле, е една от най-противоречивите и мразени от зрителите. Как гледате на нея Вие отстрани?
Шуле не е толкова специална, за колкото я смятат някои. Най-големият и единствен проблем е, че е сляпа за щастието. Черпи енергията, с която живее, от тъмнината. Всъщност не е и лоша, но не знае какво е добро. До голяма степен виновник за това е мъжът, с когото живее - Дженгиз. А това е избор. Да играя Шуле, за мен е голяма привилегия. Понякога си казвам: "Шуле не е способна това!". Не мога да повярвам на постъпките ѝ. После се поглеждам отстрани и си казвам, че прекалено съм влязла във филма.

Случва ли Ви се да изпитвате трудност да излезете от роля?
По-скоро продължавам да усещам дискомфорта, който е предизвикала Шуле в мен с постъпките си. Понякога след много тежки сцени съм като изцедена и дори да искам, не мога да се усмихна, камо ли пък засмея. В такива моменти се прибирам веднага вкъщи и си лягам да спя.

В социалните мрежи героинята Ви е под прицела на зрителите, пишат се много лоши неща за нея. Какви са реакциите, с които се сблъсквате навън?
Досега не съм получила лош коментар. Даже напротив - много хора ме спират на улицата и ме прегръщат. Защото все пак, макар и да е направила много грешки, Шуле също е майка като всички останали.

Да, но е майка, която връзва детето си в чувал за боклук и го изхвърля...
Но в същото време е и майка, която сяда на една маса с учителката Зейнеп (Джансу Дере) и я пита, показвайки ѝ тефтерчето, в което дъщеря ѝ си записва любимите си неща: "Защо тук пише твоето име, а не моето?". Тоест, Шуле се пита и се обвинява за това. Много е странно, наистина.

Тази сцена ли Ви затрудни най-много?
Докато снимахме тази сцена, трябваше да счупя чаша в масата. Толкова бях влязла в роля, че се порязах доста сериозно и трябваше да ми направят 18 шева на ръката. След като видяха, че кървя, казаха да спрем снимките. Но тъй като знаех, че няма да мога да пресъздам втори път тази емоция, пожелах да не прекъсваме снимките и да продължим. И душата да ми бяха извадили, знаех, че трябваше да заснемем тази сцена на всяка цена.

Как успявате да вдъхнете живот на подобен отрицателен персонаж толкова органично?
Научих много неща в Консерваторията, но всъщност вътрешният ми глас ме подтиква към познанието още от 9-годишна.

В какъв смисъл?
Човек трябва да се развива. Дали четейки книги, дали влизайки в различни отношения с различни хора, дали правейки грешки и учейки се от тях... Най-добрият учител е животът. Затова ценя всеки един момент от своя и се старая да си взимам поука от него. Вътрешният ми глас ми казва: "Гонджа, да не си посмяла да забравиш тази случка!". Затова преди да вляза в която и да е роля, си преглеждам собствения вътрешен тефтер със спомени и моменти и се подготвям сама.

"Майка" е сериал, наситен с насилие. В днешно време насилието стана част от живота на всички ни и тенденциите са да става все по-голямо...
Откакто играя Шуле, станах много чувствителна на тази тема. Всеки път, когато чета за поредния случай на насилие във вестника или в интернет, се разтрепервам. Насилието не може да бъде оправдано като нещо естествено или обвързано с логиката по никакъв начин. Но същевременно става все по-голямо.

Защо светът стигна дотук?
Нямам отговор. Може да прозвучи прекалено простичко, но смятам, че донякъде това се дължи на необразоваността. Не знаем как да се държим в едно общество, не знаем как да подхождаме като родители. Без да знаем нищо, порастваме в една постоянна паника. А това чувство на паника ни агресира бавно, но сигурно. Насилието над жени и над деца добива все по-големи размери. И държавите също не се разбират помежду си. Ако погледнем дори най-чистите същества в нашето общество - децата, можем да си обясним много неща. Фактът, че първата играчка, на която се спират в магазините за играчки, са пистолетчета, мечове и всякакви други оръжия, е показателен. Защото човек още от малък иска да притежава нещо, което му дава сигурност.

Смятате ли да станете майка?
Много бих искала, но го виждам някъде през 2019 година (бел. ред. - интервюто е взето през пролетта на 2017 г.). Сякаш ще е най-подходящо да се случи на четвъртата годишнина от брака ми.

Как Ви промени бракът?
Успяхме да постигнем хубави неща заедно. Не се бъркаме в работите си един друг. И двамата си имаме изградени системи. От една страна неговия, а от друга - моят свят на безсъние. Съпругът ми Бурак Ертоан работи в екипите на "Великолепният век: Кьосем" и "Ти си моята родина". Вечер си говорим за работа и за сериалите.

Каква двойка сте?
Веднъж, докато пътувахме за Италия с влак, си казахме един на друг, че сме като две бездомни деца, събрали се около един огън, за да се стоплят. И че именно това е причината да сме заедно. Имаме много мечти - деца, пътешествия, музика... Бурак е много добър музикант. Имаме мечта да издадем съвместен албум. Защото където и да сме по света, единственото нещо, което можем да вземем със себе си, е музиката.

Какво Ви впечатли в съпруга Ви?
Ако се разболя или ми се случи нещо непредвидено, той поема всичко под своя контрол. Имаме осем години разлика, той е много по-опитен от мен. Много важно за нас е уважението. Каквото и да предстои да ни се случва занапред в живота, няма ли го уважението помежду ни, всичко е свършено.

За семейството си сте споменавала, че е било "модерно, но ударено от живота". Разкажете повече!
Майка ми беше домакиня, но след като се разведе с баща ми, започна да работи. Баща ми беше старш-полковник. Докато бях в основното училище, се разделиха. Аз и по-голямата ми сестра останахме да живеем при мама. Но аз бях много привързана към баща си и продължихме да се виждаме редовно.

Майка Ви трябва да се е борила доста, за да отгледа сама две момичета...
В онзи период я оприличавам на героинята от филма "Сладки приказки" (Sevgi Sozcukleri). Постоянно работеше, тичаше насам-натам като луда, стараеше се да отгледа дъщерите си възможно най-добре. Много четеше. Израснах с голямо уважение към нея, винаги ѝ се възхищавах.

Кога решихте, че ще станете актриса?
Не го реших аз, а майка ми. Един ден се прибрах от училище и казах на майка ми, че учителката ни е питала какви искаме да станем, като пораснем. Попитах я каква да стана аз и тя ми отговори: "Стани актриса". След две-три седмици отидохме на събитие, на което участие взе Едиз Хун (бел. ред. - едно от най-големите имена на турското кино). Толкова бях впечатлена от него и от побеляващите му коси, че се просълзих, докато го гледах и слушах. Попитах майка си: "Ще умре ли?", а тя ми отговори: "Ако си артист, никога не умираш". И така взех решение да стана актриса.

Как стигнахте дотук, след като взехте това решение? Беше ли Ви лесно?
Минах през не малко трудности. Но не го казвам, оплаквайки се. Все още е така, понякога животът ме сблъсква с някои трудности - дали економически, дали идеологически, разочарования от несбъднати мечти... Все още изпитвам трудности, свързани с ролите си. Изпитвам напрежение. Но съм много щастлива въпреки това. Защото ако съм успяла да спечеля народа, дори един ден да ми се наложи да изляза на улицата и да продавам симит, хората ще си казват: "А, помня историите, които ни разказа това момиче". 

Изпитвала ли сте финансови затруднения?
Обиколила съм цяла Турция, работила съм навсякъде, дори веднъж ми се наложи да надувам балони за откриването на магазин за бяла техника. През летата, например, пък продавах плодове на плажовете. Един ден тогава ме видя Селчук Йонтем (бел. ред. - известен актьор, познат у нас от "Забраненият плод"). Все още не участвах в сериали. Мисля, че ме хвана по енергията, и ме попита: "Актриса ли си?". Толкова ме боля гърба, че купи всичките плодове, които разнасях. Имам спомен и с учителя Мюждат. Той ме научи, че не трябва да работя, мислейки за прехраната си. От тогава работя, единствено мислейки за изкуството, което правя.
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Следващия четвъртък, 21 март, очаквайте интервю с втория отпаднал участник от "Любима турска звезда 2019"! Припомнете си предишните в архива на рубриките ни от тук

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.