Първи впечатления от "Една семейна история" (Bir Aile Hikayesi)

Търпеливо дочаках началото на новия турски сериал "Една семейна история" (Bir Aile Hikayesi) миналата събота по FOX. Заглавието се подготвяше още от лятото на миналата 2018-а година и трябваше да започне в началото на телевизионния сезон през септември или октомври. След дълго отлагане единственото ново заглавие, към което проявявах интерес още от обявяването му, най-сетне започна. Причините да очаквах единствено "Една семейна история" бяха много. Актьорският му състав, на първо четене, е страшно силен. Основната причина обаче бе, че ще бъде адаптация на американския сериал "Това сме ние" (This Is Us), от който съм гледал само първия епизод, но останах доста впечатлен. Какви са първите ми впечатления от "Една семейна история", споделям с Вас в днешната статия.

Не се съмнявах ни най-малко в качествата на "Една семейна история", тъй като предпоставките от него да излезе наистина качествен и успешен проект бяха много, затова и не останах изненадан от първия му епизод. И без друго събитията в него представиха тези, случили се в пилотната серия на американския оригинал "Това сме ние", та горе-долу всичко ми беше ясно - кой кой е, на кого, кога, къде и защо. Като цяло екипът, поне в първата серия, се е придържал стриктно към оригиналната история. Въпреки че имаше и едно интересно и поне според мен сполучливо разчупване в една от сюжетните линии. Очакванията ми да гледам нещо качествено и топло бяха оправдани на 100%. И тъй като съм гледал единствено първата серия от оригинала "Това сме ние", очаквам изненадите да дойдат именно с втория епизод от турската му адаптация. Чакането определено си заслужаваше...

Честно казано обаче, рейтинга, който "Една семейна история" отчете с началото си, не ме обнадежди особено за бъдещето му в ефира. Осмо място с 3.88% не е лош резултат, но за да се задържи на екрана, на един проект определено му е нужно повече. Още повече когато се излъчва в събота - може би най-слабия ден от седмицата откъм сериали, тъй като се излъчват единствено комедии (не подценявам този жанр, не ме разбирайте погрешно), които отбелязват най-ниски рейтинги от всички останали заглавия през седмицата. Другия възможен ден, в който FOX можеха да стартират "Една семейна история", бе петък. Така и се предполагаше, че ще решат, но, слава Богу, размислиха и ѝ отредиха съботата, тъй като в петък се излъчват пет доста силни сериала, всички от които намират места в ТОП 10 с добри резултати. И на нашата семейна и топла история щеше да ѝ бъде още по-трудно да намери мястото си под слънцето в този труден ден. Въпреки не особено блестящото начало, силно се надявам със следващите си епизоди "Bir Aile Hikayesi" да отчете очакваните по-високи рейтинги, за да се задържи на екран. Определено го заслужава и ще бъде жалко да приключи без време.

Рейтингът, който "Една семейна история" отбеляза с премиерата си, обаче не ме изненада особено. На фона на останалите сериали, излъчващи се в момента в Турция, този определено е по-различен. Тъй като в него зрителят няма да види пистолети, шамари, боеве, убийства или иначе казано - насилие. Актрисата, изпълняваща главната роля в проекта - Сонгюл Йоден, беше споделила нещо, което много ми хареса, но което обяснява до голяма степен средния резултат, който премиерата постигна. А именно - че "Една семейна история" ще бъде сериал, изпълнен с високи дози любов, обич, привързаност, приятелство, искреност, топлота и семеен уют. И се оказа на 100% права. Тъй като именно това излъчва от малкия екран проектът. Изпълва те със спокойствие и без да бърза, показва неусетно, но също толкова нагледно, играта, наречена живот. Интриги, подслушвания, напрежение, ярост, гняв - всичко това липсва. Жалкото е обаче, че зрителят свикна да гледа именно това. И сериалите, излъчващи се от известно време насам, наложиха тази неприятна тенденция в техните предпочитания. А всъщност "Една семейна история" кара зрителя да усети носталгия по доброто старо време. Лично аз си спомних за някои вече по-стари сериали, които излъчваха именно семейна топлина, уют и обич. И които, преди няколко години, бяха предпочитани и от турските зрители. Силно се надявам те да оценят това качество на "Една семейна история" и да предпочетат да се върнат към доброто старо време, защото, в случая, определено ще е за добро. 

Питате се защо не продължих да следя американския оригинал "Това сме ние" и след първи епизод? Първата причина бе, че никъде в интернет не намирах качени епизодите дори в оригинал на анлийски, без субтитри или дублаж. Отправих запитване към Fox Life - каналът, излъчващ сериала в България, но единствената опция, която ми предложиха, бе да го гледам в техния ефир. Където, разбира се, вече се излъчваха епизоди от втория му сезон, а аз исках да не продължа гледането от средата, разбрал-недоразбрал, а от там, където стигнах. Когато научих, че в Турция ще се прави римейк на "This Is Us", много се зарадвах. Защото, каквото и да си говорим, ако не в друго, турците определено бият американците по емоционалността, която предават с историите си от екрана. Да, епизодите са по-дълги. Да, доста често сериалите им биват сваляни от екран заради ниските си рейтинги. Да, с времето историите започват да се изчерпват. Все параграфи, които можем да определим като слабости на турските сериали. Но тази емоционалност, която излъчват и с която докосват зрителя, е неповторима. Ставайки въпрос пък за жанра "семейна драма", то те са номер едно, поне за мен.

Както вече споменах, актьорският състав на "Една семейна история" е брилянтен. Имам симпатии към абсолютно всички актьори, участващи в сериала, като започнем от Джелил Налчакан, когото помня като Зюлфикяр от "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel), Биркан Сокуллу и Олгун Токер, които гледах в "Песента на живота" (Hayat Sarkisi) и стигнем до неповторимата Серен Шириндже от "Състояние на връзката: сложно" (Iliski Durumu Karisik), макар и да не я видяхме в първия епизод. Няма нужда да казвам, че перлата Сонгюл Йоден се представя блестящо. Същото важи за младата и непозната Елиф Афаджан, вдъхваща живот на може би най-трудната роля в сериала - борещата се с наднорменото си тегло Бесте. От първия епизод всички актьори те карат да повярваш в техните герои без никакви съмнения. И в това отношение мога да кажа, че чакането си заслужаваше. Подборът им спрямо прототипите им от "Това сме ние" е без грешка. По ирония на съдбата или не, героят на главния актьор Джелил Налчакан в "Пойраз Карайел" в края на сериала се сдоби с тризнаци, а сега - две години по-късно, новият му персонаж в "Една семейна история" пък още в началото на историята също стана баща на тризнаци. 

С надежда за ръст в рейтингите ѝ, очаквам с нетърпение новите епизоди на "Една семейна история" всяка събота вечер по FOX. На всички, търсещи нещо по-различно и нестандартно - и като история, и като обстановка, препоръчвам сериала горещо! 

1 коментар:

Анонимен каза...

Напълно споделям публигациятя! Очарована съм от този топъл, семеен, добър сериал! Актьорите са ми любимци! Стискам палци да продължи!Той е за тези, които мразят насилието! Писна ни от стрелба,омраза, отмъщение! Върнете се там, където сте най-добри

Предоставено от Blogger.