Фърат Танъш: "Бих осиновил дете"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 29 ноември, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. През предстоящите последни четвъртъци от 2018-а година те са със звездите от хитовия сериал "Истанбулска невеста" (Istanbullu Gelin), чийто трети сезон продължава да се излъчва всяка петъчна вечер по турската StarTV и чиято премиера в България по БТВ предстои през пролетта на 2019-а година. Тазседмичното е с актьора, изпълняващ една от главните роли в него - Фърат Танъш. Той е роден на 5 май 1975 г. в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 43 години, зодия телец. Завършва Консерваторията към Истанбулския университет със специалност "театрално изкуство", като е привлечен от сцената още от гимназиалните си години. Започва да се занимава професионално с актьорско майсторство през 1995 г., когато е на 20 години и когато изиграва първите си роли в Градския театър. От 2001-а година започват и изявите му на малък екран с участието му в сериала "Истанбул на седем хълма" (Yeditepe Istanbul). По-късно през 2005 г. се включва с ключова роля в излъчената у нас драма с Берен Саат и Махсун Кърмъзъгюл "Щастливи заедно" (Aska Surgun). Същата година се снима в друг хит, показан в България - "Под липите" (Ihlamurlar Altinda) с Туба Бююкюстюн и Бюлент Инал. През 2007-а година изпълнява една от главните отрицателни роли в хита с Къванч Татлъту и Седеф Авджъ "Двама завинаги" (Menekse ile Halil). Наравно с успешната си кариера на актьор, Фърат се изявява и като певец и музикант, записвайки свои авторски песни. Последното му участие в хитовата драма "Истанбулска невеста" (Istanbullu Gelin), в която се превъплъщава в образа на Адем Боран и до днес. Да започваме с интервюто!

Как съчетавате личния с професионалния си живот?

Живея много подредено. Независимо дали съм на работа или не, всеки ден ставам в 06:30 ч. сутринта. Ако през деня нямам снимки, защото понякога продължават до късно, вечер си лягам възможно най-рано. Подреден съм и обичам да съм подреден. Живея сам. Нямам жена и деца. Семейството ми също е от Истанбул, но от 17-18-годишен живея отделно. Имам по-големи брат и сестра. Аз съм най-малкото дете в семейството. Не съм баща, но имам страхотни племенници.

Искате ли да станете баща?

Наистина много искам, но не и на всяка цена. Дори не е задължително да бъде от моята плът и кръв. Всички деца на планетата са наши деца. Едно е да съм баща, друго е да съм родител. Защото не всеки биологичен баща е способен да бъде родител. Смятам, че бих могъл да дам много на детето си в бъдеще като негов родител, а и актьор едновременно.

Какво Ви дават образите, на които вдъхвате живот?

Най-голямата ми цел като актьор е да ви разкажа нещо. Това е най-големият ми професионален идеал. Докато бях в трети курс в университета, работих над постановката на Шекспир "Венецианският търговец". Беше ми поверена ролята на Шилок - отрицателният герой в историята. Личност, която винаги успява да си проправи път към целта. Живеещ за деня, изкусен търговец. Влизайки в неговите дрехи и придобивайки най-антипатичното изражение на лицето, започнах да репетирам за постановката. По време на една от репетициите Йълдъз Кентер ми каза: "Ако дяволът наистина беше толкова лош и страшен, хората нямаше да се надпреварват в извършването на толкова много грехове". И тогава придобих нова визия за актьорството и за живота като цяло. Наистина в живота има лоши хора, които обаче не скандират с думите: "Аз съм лош". Тъкмо напротив, толкова сладкодумни са! Това беше своеобразен житейски урок за мен. 

С кого бихте искали да си партнирате на театралната сцена или на снимачната площадка в бъдеще?

Няма никакво значение, дори не съм се и замислял. Възприемам това като суета. И намирам актьорите, стремящи се да споделят една сцена с други по-големи от тях имена, за двулични. Не искам да работя с точно определени хора, а само и единствено в динамична и заслужаваща си среда. Иначе бих искал да играя в биографична история. Само докато го споменавам, в корема ми започват да пърхат пеперуди от вълнение. Не знам кога точно ще се случи, все още чакам. 

Сякаш музиката премина на преден план в живота Ви...

Аз съм човек, изгубил самоличността си. Пък и кой не е такъв... Не става на въпрос, че едното е преминало на преден план за сметка на другото. А че двете се подхранват взаимно едно друго и вървят заедно, ръка за ръка.

Каква е разликата между това да сте на сцената като актьор и като певец?

Разлика няма. Различни са единствено съставките. Като певец огласявам света, а като актьор - представям човешките отношения и житейски събития.

Написали сте текста към първата си песен - "Тоест" (Yani), на 15 години. Какви чувства вложихте в него?

Не си спомням. По това време всеки живее в свой собствен свят със свои собствени проблеми. Вероятно с напълно аматьорски чувства съм написал текста към първата си песен. Въпреки че за човек на 15 години е било доста рано да казва: "И да искам, не се получава". Иначе, благодаря много на всички, защото песента много се харесва и слуша.

Какво Ви вдъхновява, пишейки песните си?

Стихове, литература, музика, кино... Но не знам как да събера цялото това вдъхновение в едно цяло.

Ще отразите ли политическите си нагласи в песните си?

Ще отразя това, което мисля. А мислите ми са различни от политическите ми възгледи. Да намериш такъв музикант, в днешно време е също толкова трудно, колкото да търсиш камъчета в ориза. Или ако има, не можеш да разбереш дали е искрен или се преструва. Пък и сякаш обществото е потънало в меланхолия и тъга. Тъй като тъгата и любовта са най-универсални и лесно смилаеми като теми, всички пеят за тях в песните си. А имаше една песен на Джем Караджа, чието заглавие гласеше: "Бедността не е съдба" (Yoksulluk Kader Olmaz), но кой се вълнува в днешно време от такива теми? Аз разказвам за нещата, които обичам и които - не. В песните ми няма невъзможни или свършили любови.

Вече не участвате в Синдиката на актьорите. Защо?

Не съм част от Синдиката, но това в никакъв случай не означава, че не съм до хората, които имат нужда от мен. Синдикатът бе създаден с добри намерения и започна да върви по хубав път, но как ще приключи всичко, никой не знае. Само времето ще покаже. Тъй като не можа да се изгради общност и единство, вече ще е много трудно. И като цяло обществото ни е такова, че гледа на всичко не какво е, а какво изглежда.  

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с известен турски актьор следващия четвъртък, 6 ноември! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!