"Седмица в Истанбул": в мол Akmerkez, в Нишанташъ и първа нощна разходка

Здравейте, приятели! Сряда е, 28 ноември, време е за последната пета част от поредицата-пътеписи "Седмица в Истанбул", в която през изминалия един месец споделих с вас впечатленията и преживяванията от последната си едноседмична екскурзия до най-любимия ми град. Днешният последен пътепис посвещавам на последните два дни от пътуването - петия и шестия, през които накратко посетих известния мол Akmerkez, както и кварталът на артистичния хайлайф Нишанташъ. За първи път от всичките си посещения в Истанбул се осмелих и на нощна разходка из града по тъмно.

Петият ден от екскурзията ни до Истанбул започна с посещение на известния истанбулски търговски център Akmerkez. Той, също като Zorlu, за преживяното в който споделих преди две седмици, е един от най-посещаваните от турския хайлайф молове. За мен обаче се оказа пълно разочарование, защото очаквах много повече. Не, не ме разбирайте погрешно - Akmerkez си беше напълно прилично и хубаво молче, но дотам. Да не кажа, че нашенските го задминават обаче по много параграфи. Не видях с какво точно по-специално привлича звездите, живеещи в Истанбул, че толкова го посещават, но явно е имало нещо, което ми е убегнало. Както и да е. Разходката ни из Akmerkez продължи има-няма половин час, след като се отправихме към най-близкото фериботно пристанище, с което да хванем корабче до азиатския бряг и Юскюдар - а именно в Бешикташ. От Akmerkez дотам стигнахме посредством автобус от градския транспорт. Бешикташ е един от най-известните квартали в Истанбул, но не можахме да го разгледаме по-обстойно, а се отправихме директно към фериботния терминал, където се качихме на корабче, отплавало към Юскюдар. Следващата ни цел бе известният парк Коч, от който се открива една от най-красивите панорамни гледки на Истанбул. Намира се точно до втория мост над Босфора в азиатската част на града. Отправихме се към него отново с автобус. Вече имах опит и в тази част на града от предишното ни пътуване и затова бях спокоен. А не трябваше... Така вместо в парк Коч, след изкачване на стръмни баири и улички се озовахме в друг парк, намиращ се точно до него - Михрабат. Уловката, която трябваше да взема под внимание тук, бе, че единият се намира северно от магистралата, водеща към моста, а другият - южно. Уви, това бе една от малкото, ако не и единствената неизпълнена цел от последната ни екскурзия, но не съжалявам ни най-малко - впечатленията от "грешния" парк също бяха чудесни, пък и нека все пак остане нещо и за следващия път. На връщане се отправихме отново към Юскюдар, където седнахме да обядваме в едно от малкото останали заведения пред Къз кулеси. По това време течеше ремонт в района, като бяха премахнати всички малки кафенета и будки по брега точно срещу един от символите на Истанбул, които привличаха със своя типичен колорит преди. Честно казано, това не ми хареса. Както и да е. Седнахме да обядваме, вече поизморени - повече от жегата, колкото от вървене. Сервитьорите в заведението се оказаха, както всички и винаги, много гостоприемни. Виждайки, че сме туристи от чужбина, в първия момент ни взеха за руснаци, но аз уточних, че сме българи. След малко сервитьорът ни се върна с две знаменца - българското и турското, и ги постави на масата ни като комплимент. Поредният малък жест, говорещ толкова много... Мисля, че няма нужда да казвам каквото и да е повече. Храната беше чудесна, като накрая хапнахме и едно кюнефе - традиционен турски десерт. След страхотния обяд, вече станало следобед, се отправихме към фериботното пристанище, за да си хванем корабче от градския транспорт обратно за европейския бряг и Еминюню.

В метрото

Каккто в европейската част, така и в азиатската има останали крепотни стени - Анадолу Хисар

По алеята в парк Михрабат

Панорамна гледка на Босфора и европейския бряг

Организация за ифтар в Юскюдар

Къз кулеси

Мисля, че това няма нужда от думи

Кюнефе

Досадни циганки, буквално пробутващи цветя в ръцете ти. Пазете се от тях!

Рибарска идилия по мост Галата

"Конете нямат регистрационни номера" (кампания срещу използването на коне за файтони)

Доста интересна гледка пред хотела ни

Фото-бисер

Страхотен залез от балкона в хотелската ни стая

Последният шести ден от последната ни екскурзия в Истанбул започна с разходка из квартала на артистичния хайлайф, в който често се срещат доста звезди - Нишанташъ. Именно в него, например, се намираше кафенето на актрисата Бергюзар Корел. Доста често в заведенията в квартала биват спипвани и други актьори. Нишанташъ беше доста близо до хотела, в който бяхме отседнали, и отидохме до него пеша. Още навлизане останах с отворена уста от гледката, която ни посрещна - цяла градинка беше пълна с къщички за бездомни котки! Повярвайте ми, това беше същинският котешки рай! Залепих се за градинката и не можах да мръдна от нея, снимайки, гледайки с ококорени очи, после пак снимайки, радвайки се на котките и на хората, грижещи се за тях. Това определено беше черешката на тортата. С тази градинка ме спечелиха окончателно. За някои от вас това може да изглежда глупаво и нищо чак толкова голямо, но за мен казваше всичко. За отношението на хората към бездомните животни в Истанбул съм ви говорил много и няма нужда да се повтарям, но пак ще кажа, че по него можем да си направим заключения какви са те като общество, манталитет, възпитание и ценности. Страхотни! С триста зора си тръгнах от котешката градинка, за да продължи разходката ни из Нишанташъ. Минавайки през няколко лъскави и баровски улици, стигнахме до известния Парк на демокрацията "Мачка". Той също бива посещаван доста често от известни артисти. Паркчето беше сравнително малко, но уютно, спокойно и кокетно. Обиколихме го за има-няма половин час, през който си намерихме няколко четирилистни детелини. В него станахме свидетели и на доста комична ситуация - две малки деца, на пръв поглед от ромски произход, се бяха съблекли чисто голи и се къпеха в големия шадраван в парка, при което служител тръгна да ги гони със заплахи и дори с камъни. Беше изключително забавно и смешно отстрани, точно като от някой комедиен сериал. В крайна сметка човекът не можа да се справи с нахалните циганета, които го подлудиха в играта на котка и мишка. Накрая, тръгвайки си от парка, седнахме да пием по кафе и лимонада в едно кафене в близост до него. Оставайки с отлични впечатления от Нишанташъ, се отправихме обратно в посока към хотела ни, където преди да се приберем за следобедна почивка, обядвахме в едно заведение на булевард Османбей. Аз - най-хубавото мантъ, което съм ял в живота си (традиционно турски ястие, наподобяващо пелмени). Дългото чакане на поръчката ми определено си заслужаваше и си облизах пръстите.

Котешкият рай в Нишанташъ

В центъра на един 20-милионен мегаполис...

Типична улица в Нишанташъ

Паркът на демокрацията "Мачка"

Втори фото-бисер

Ето къде Айше от "Новата булка" си точила ятагана

Ммм!

Привечер, след следобедна почивка, излязохме отново за последно. Този път - за да видим Истанбул нощем. Такъв, какъвто досега не се бяхме осмелявали да видим заради поредните безсмислени предразсъдъци. От хотела се отправихме пеша към Таксим, а от там към Еминюню, откъдето по залез слънце се качихме на корабче от градския транспорт отново за любимия Кадъкьой в азиатската част. Идеята ми беше след това на връщане да видим моста над Босфора осветен - така, както го дават често в сериалите. Обзет от лека тъга, че наближава краят на екскурзията ни, но и от вълнение, наблюдавах как нощта лека-полека настъпва в града. Стъпвайки на азиатска земя, първото нещо, което трябваше да научим, бе до колко часа вечер вървят фериботите на градския транспорт, за да не си останем там, все пак. Служител на пристанището ни отговори, че корабчета плават от Азия към Европа до полунощ, което ни бе напълно достатъчно като време, тъй като беше някъде към 19:00 ч. Разходихме се из малките улички на Кадъкьой, където заведенията вече бяха пълни и стотици хора вечеряха заедно след започването на ифтара (както по-рано обясних, пътуването ни съвпадна със свещения месец Рамазан, през който от сутрин на зазоряване до вечер на залез се спазва строг пост от всякаква храна и вода). Нямам предвид традиционната вечеря ифтар, за която писах по-рано. Просто навън бяха излезли хора, които да вечерят в десетките малки ресторантчета в Кадъкьой. Гледайки ги, ние също огладняхме и започнахме да търсим място, където да седнем и да вечеряме. След дълго търсене го открихме - съвсем обикновена дюнерджийница на крайбрежната, намираща се точно до фериботния терминал. Вече се беше стъмнило. Седнахме на най-близката до морето маса и си поръчахме най-обикновени дюнери. Любувах се за последно на Истанбул, но за първи път - нощем. Вече захладня и времето стана приятно. И колкото повече напредваше часът, сякаш с толкова повече хора се изпълваха улиците из Кадъкьой. Последните ни останали предразсъдъци, че нощем в Истанбул е опасно, бяха унищожени. Между другото, бях по-спокоен от всякога. Накрая, към 22:00 ч., се качихме на корабче обратно за Еминюню, което също беше пълно с хора. Така чаканият момент настъпи и не след дълго зърнах моста над Босфора - уникално осветен. Направих десетки снимки, не можех да се нарадвам на невероятната гледка. Гледах и буквално поглъщах от всичко, което виждах - в непозната досега за мен светлина. Емоцията беше невероятна. Един страхотен завършек на екскурзията ни до Истанбул, за който все още настръхвам, спомняйки си.