"Двойно интервю" (50): Хазал Кая и Бурак Дениз

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 16 август, продължава новият четвърти сезон на подрубриката на СЕРИАЛИ в България "Двойно интервю", в което през летните четвъртъци публикуваме интервюта с най-известните и харесвани екранни двойки от сериалите в южната ни съседка. Четвъртото за сезона и петдесето подред е с Хазал Кая и Бурак Дениз, вдъхващи живот на екранната двойка Филиз и Баръш от семейната трагикомедия "Нашата история" (Bizim Hikaye). Преди да започнем, нека се запознаем с техните биографии!

Хазал е родена на 1 октомври 1990 г. в малкото турско градче Газиантеп. В момента е на 27 години, зодия везни. Когато била на четири години, родителите ѝ, които били адвокати, ѝ подарили цигулка, на която свирила шест години. След това още от тогава започнала да мечтае да стане актриса, като всеки път, щом гледала филм по телевизията, си представяла, че самата тя играе в него. Първата си малка роля в сериал изиграва през 2006 г., когато е едва на 16 години, в хита "Завръщане" (Sila). През 2007 г. обаче получава първата си главна роля - тази на Йозге в младежката поредица, излъчена у нас преди години по Диема Фемили - "Ангел-пазител" (Genco). Година по-късно, през 2008-а, изиграва ролята на живота си, чрез която става популярна в цял свят - тази на Нихал в мега-хита "Забраненият плод" (Ask-i Memnu), партнирайки си със звезди от ранга на Къванч Татлъту, Берен Саат, Селчук Йонтем, Небахат Чехре и други. През 2011 г. пък се снима в най-харесвания турски сериал, излъчван у нас - "Огледален свят" (Adini Feriha Koydum), с което също печели още по-голяма популярност и става любимка на зрителите. През следващите години обаче следват редица провали в "Последното лято на Балканите" (Son Yaz Balkanlar 1912), "Изкушение" (A.S.K.) и "Марал" (Maral). От есента на 20170-а се снима с главна роля в изключително успешния турски римейк на американския хит "Безсрамници" (Shameless) - "Нашата история" (Bizim Hikaye). 

Бурак пък празнува рождения си ден на 20 октомври 1991 г. Роден е в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 26 години, зодия везни. Родителите му се развеждат, когато е малък. Изучава история на изкуството в университета. Актьорската си кариера започва през 2011 г, когато се снима в сериала "Училищен дневник" (Kolej Günlüğü), а година по-късно - през 2012-а, участва в мелодрамата с Нургюл Йешилчай "Султан" (Sultan) в ролята на Тарък. През 2013 г. се снима в сериала "Беглец" (Kacak) като Бурак Топчуоулу. През 2014-а участва в няколко епизода от едноименния турски римейк на "Кварталът на богатите" - "Medcezir", с ролята на Арас. През лятото на 2015 г. пък пресъздава образ на Топрак в друг турски римейк на хитова американска лента - "Сладки малки лъжкини" (Tatli Kucuk Yalancilar). На снимачната му площадка той се запознава и влюбва в актрисата Бюшра Девели, с която има връзка и до днес. В края на същата година се включва в сериала "Кралица на нощта" (Gecenin Kralicesi)  в образа на Мерт. От лятото до края на 2016-а година се снима в романтичната комедия на ShowTV "Любовта не разбира от думи" (Ask Laftan Anlamaz) като Мурат Сарсълмаз. Съвсем скоро се завръща на снимачната площадка за началото на втория сезон на хита със свое участие "Нашата история" (Bizim Hikaye).

Какво правите извън снимачната площадка? Остава ли ви свободно време изобщо?

Хазал: Нямаме кой знае какъв личен живот извън снимачната площадка, но сме в добро настроение и здраве.

Бурак: Добре сме. Както каза Хазал, нямаме много свободно време извън сета. Утре и вдруги ден, например, сме почивка, но ако не планираме как да ги прекараме и не се възползваме от тях, си оставаме вкъщи и не излизаме никъде. На принципа съм, че ако не мога да направя всичко, по-добре да не правя нищо.

Хазал: И аз мисля така.

И двамата сте започнали да работите на снимачната площадка много млади. На колко години бяхте?

Хазал: 16.

Бурак: 17. 

Как се чувствахте тогава?

Бурак: Сцените с плачене ми вършеха добра работа.

Хазал: Беше ми много трудно. Тогава не оцених възрастта си и не се възползвах от нея. Сега, например, на същите години са Алп и Зейнеп (бел. ред. - от актьорския състав на "Нашата история").

Бурак: Но изглеждат доста доволни.

Хазал: Да, защото на нашата снимачна площадка е много забавно, много са щастливи. И ние им станахме като кака и батко. Започнах да се снимам за реклами още от 14-15-годишна. На тази възраст хормоните вътре в теб бушуват, не се владееш, но са ти поверили много важна задача и си длъжен да я свършиш. На 17-18 години всичките ми приятели вече излизаха навън, но аз никога нямах такова време. Например, нямам общи снимки с приятелите си, за това много съжалявам. А когато не можеш да се пребориш със себе си, работата става още по-трудна.

Бурак: При мен беше по-различно. Израснах в Измит и да дойда тук, за мен беше много вълнуващо. Не съм се усещал сам. Благодаря на майка ми, че винаги ме подкрепяше. Бях свободен младеж. Секторът, в който влязох, Истанбул, хората, с които се запознах - всичко това ме направи много отворен и много ми хареса. Само след първия ми сериал почивах 5 месеца. След това не съм спирал да работя. Затова и не усетих как мина времето.

Хазал: Но си създаваме интересна психика. Тъй като постоянно бях на снимачната площадка, ме мъчете чувството, че изпускам нещо. А особено за един младеж това е много трудно. Да съм актриса, беше нещо, което много исках. Беше ми много трудно да разбера, че нищо не е толкова цветно, бляскаво и хубаво, колкото изглежда. 

Нямаше ли период, в който искахте да се отдалечите от сета и да си починете?

Бурак: Успехът, който пожъваш, не ти позволява и да се замислиш за това. Това, което той ти дава, е с две остриета. Защото едновременно си удовлетворен от себе си, но те отказва и от много други неща. Говоря не само за актьорството, а по принцип за живота. Ако искаш нещо, винаги се налага да се откажеш от много други. Бях наясно с това и продължих по пътя си, без да изпитвам каквито и да е проблеми.

Хазал: В един момент пожелах да спра и започнах да уча готварство. Работата ни го изисква - да спрем за момент и да се запитаме какво точно искаме. Да си създадеш алтернатива, се отразява много добре. При готварството работим за хора, но не ги виждаме. Същото е и с актьорството.

Бурак: А това се случва, когато останем прекалено дълго в сектора.

Хазал: Да, в такива случаи е най-добре да започнеш да учиш нещо ново, да поживееш в чужбина, да се запознаеш с нови хора - все неща, които разширяват кръгозора на човек.

Бурак: Иначе животът минава само в работа. Аз, например, много обичам да пътувам. И каквото и да става, винаги намирам време за тази своя страст. Да виждам нови хори, нови държави, нови традиции...

Хазал: И аз много обичам да пътувам, но при мен се получи и професионален дефект от готварството. Защото където и да отида, винаги първо гледам какво се готви и какво се яде. В една непозната държава се сблъскваш с нови хора и цели нови светове. Смятам, че националната кухня на всяка държава говори много за нейния бит и култура. Затова пътуването е много важно и необходимо особено за затворени професии като нашата. 

Много сте харесвани сред младото население. Как приемате този интерес?

Хазал: Миналата година на 1 януари взривиха клуба "Рейна". По едно време постоянно гърмяха бомби, а сега четем за много случаи на насилие над деца и животни. Проблемът е всеобщ, защото се промени погледът ни един за други. Вече всеки гледа отсрещния със страх. Не смееш да натиснеш клаксона на колата, докато шофираш, за да не излезе някой от отсрещната и да ти направи нещо.

Бурак: Всеки приема всичко много лично. Погледнете ли се няколко пъти на пътя и вече сте се скарали. Не става въпрос дали си пресякъл грешно, дали си спрял или си паркирал неправилно. Става въпрос за личностните ни черти. Убийства, изнасилени жени... В Европа са много чувствителни по тези въпроси, защото се случват рядко. А тук всяка сутрин четем за поредния ужасяващ случай във вестника, но обръщаме страницата без грам съжаление и съпричастност. Не защото сме безчувствени, а защото сме свикнали и това е ежедневие. Контролът вече е извън нашите ръце. Не защото не искаш да се разстройваш, а по-лошото - защото не искаш дори да чуваш.

Какво е да сте актьори в Турция?

Бурак: Изморително.

Хазал: На известните им се създава имидж, който да привлича публичния интерес. Не малко хора си мислят, че живеем като героите в сериалите си - в техните условия и дори в техните луксозни къщи. А всъщност и ние си имаме проблеми, и ние сме хора. Не искам да кажа нещо глупаво, но не ни зачитат за хора, не мислят какво чувстваме и как живеем. Например, когато правя изявления относно заболяването си от анорексия, в медиите се пише за "болестта на Адел". А всъщност милиони хора по света страдат от него. Известните заедно с техните особености стават нарицателни за напълно естествени неща, които всъщност преживяват всичко. 

Актриси в Холивуд започнаха да разказват как са били подложени на насилие по време на работа. За Турция все още е рано да говорим. Проблем очевидно има, но защо не се говори за него?

Хазал: По този въпрос при нас се заговори отскоро. Преди скандалите с насилието в Америка се говореше, че се пишат прекалено много сценарии за жени. Дори Мерил Стрийп излезе и каза, че сякаш се пишат сценарии само за нея, при положение, че има още много други талантливи актриси. Но там положението е съвсем различно. Ние, като жени, все още не сме започнали да говорим открито за насилието. Имаме много път за вървене. Причината е и в това, което казах преди малко - че ние, като известни личности, не се зачитаме за хора, омаловажавани сме, сложени сме в определени рамки. И това ни пречи да бъдем взети на сериозно, когато искаме да кажем нещо. 

Бурак: Поправете ме, ако бъркам, но доколкото забелязвам жените искат да гледат други жени, а мъжете - други мъже. А когато като сценарист дадеш сила на една жена, това не изглежда убедително за зрителя. 

Хазал: И аз си мислех така, преди да започне "Нашата история". Моята героиня Филиз, например, се осмелява да се противопостави на баща си и да го напусне, само защото лъже. Стои здраво стъпила на земята. Затова смятам, че сериалът ни е важен за сектора и зрителите. MedYapim прави и друг сериал, съсредоточен върху жените - "Жена" (Kadin). Разказва се за самотна майка с две деца, която е принудена да бъде силна в един от мизерните квартали на Истанбул. И двата проекта си приличат по това, че са много гледани. Миналата година беше "Майка" (Anne) - една жена, която спасява едно дете от упражняващото се върху него насилие и която му става майка. "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler) пък разказва историята на четири различни жени в един съвсем друг свят. Постепенно се обръщаме към женските истории и те се гледат. 

Бурак: Доскоро цареше стереотип, че винаги мъжете трябва и могат да взимат решенията. А това много ме притесняваше. Всичко е свързано с динамиката на съвременното общество. Феминизмът се увеличава.

Римейковете на успешни чуждестранни сериали стават все по-често явление в сектора. Пречи ли му това или не?

Хазал: Само от нашия сектор Турция печели по 300 милиона долара годишно. Очаква се скоро да стигнем и до 1 милиард. От една страна се променя рейтинг-системата, не се знае кой какво гледа. Това, което се гледа тук, не се гледа в чужбина. И обратното. Все още се продават "Забраненият плод", "Огледален свят", "Великолепният век", "1001 нощ"... 

Бурак: Можем и още много повече, стига да се вземем в ръце и необходимите хора да направят правилните инвестиции. 

Хазал: Все още не рекламираме марки, затова и не снимаме на булевард Истиклял или на Султанахмет, но за сметка на това продаваме културата ни. Сега някой може да си каже: "Какви ги приказвате?", но за нас, турците, имената на актьорите и звездите са от голямо значение. Гледат ни в Южна Америка, Русия, Украйна... За първи път взехме "Еми" благодарение на Хилял Сарал и целия ѝ екип. Знаят ни в Манхатън, в Сан Франциско...

Бурак: За да се случат нещата, са нужни правилни инвестиции, добра история и избрани според нея добри актьори.

Каква е обстановката на снимачната площадка на "Нашата история"?
Бурак: Всеки върши своята работа, всички се уважаваме взаимно.

Хазал: Именно затова всичко върви по ноти. Още от третия ден всички се стиковахме. Ако някой е забравил нещо, другият го допълва. Никой не проявява егото си. Работата върви наистина по ноти. Причината хората да са щастливи, докато ни гледат, и да намират свършената от нас работа за искрена и близка до тях, е точно в това. Дори някоя сутрин да се събудя в ужасно настроение и да мразя себе си и живота си, знам, че ми предстои да отида на снимачната площадка, че Бурак много ще ме разсмее, и се успокоявам. Да знам, че настроението ми ще се оправи, когато отида на снимки, е много голям лукс.

Бурак: Като актьори сме доста облекчени. Защото снимачният екип си върши работата перфектно. Всеки е доволен от това, което прави на сета. Гледам един чичо-осветител и се изпълвам със спокойствие, докато наблюдавам как работи. Това не е свързано с парите. При нас всеки е наясно с работата си и прави, каквото трябва. 

Да се върнем на личните ви истории. Какво е да сте израснали като едно дете в семейството?

Хазал: С Бурак наскоро си говорихме за това.

Бурак: Имаше нещо, което забелязах - каквото и да правиш, да пораснеш като едно дете, те прави малко или много егоист. Когато си малък, купуват играчки само за теб. Когато ядеш нещо, пак е само за теб. И когато всичко е било насочено към теб като малък, пораствайки, се сблъскваш с реалността. Жертвоготовен и съвестен човек съм. Нямам проблем с това, но когато имаш брат или сестра, още от малък се научаваш да споделяш. Друго е да се учиш на това, когато вече си пораснал. Ставаш по-страхлив и напрегнат. Щеше ми се да си имам батко.

Хазал: И на мен много ми се щеше. Да знам, че има някой по-голям от мен. При мен пък се случи обратното - идваше ми отвътре да споделям, затова го правех с приятелите си.

Бурак: Както за Хазал, така и за мен приятелите ми значеха мои братя и сестри. Имам един приятел, който ми е като брат. Кажат ли ми, ще дадем всичко, което имам, за него.

Не знам дали ви остава време, но гледате ли сериали?

Хазал: Гледането на сериали е много по-лесно, разбира се. Свърших с "Mindhunter". "Големи малки лъжи" (Big Little Lias) гледах с голямо удоволствие. Толкова много сериали гледам...

Бурак: Наскоро изгледах "Breaking Bad". 

Книгата на живота ви?

Хазал: "Пяната на дните" (Günlerin Köpüğü) и "Boris Vian". Прочитайки последната, след това плаках пет часа.

Бурак: Нямам такава.

Книга или филм?

Хазал: Разбира се, че книга.

Бурак: Но има и добри филми.

Хазал: Толкова добре си спомням първите три прочетени книги, била съм някъде на 10 години. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото пето за сезона и петдесет и първо подред "Двойно интервю" следващия четвъртък, 23 август! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!