Истанбул - едно вълшебно място (втора част)

Продължавам пътеписа си за Истанбул, който започнах миналата сряда. Смятам, че оставих по-интересните подробности за настоящата втора част, която се надявам, че ще ви бъде отново интересна. Дали ще има трета част - и аз все още не знам. Има много за какво да пиша, но все пак няма да е роман. 

Да виждате края? Слязохме с 3-4 такива ескалатора надолу

Албиносът от "Пойраз Карайел"

След като влязохме в "Marmaray" и разгледах гарата от "Огнено сърце", се отправихме към гишетата за зареждане на IstanbulKart, тъй като сумата, която заредихме сутринта, вече бе изхарчена. Преминаването с метро под Босфора от Европа до Азия струваше по-скъпо, отколкото с корабче по вода. Мисля, че беше около 5 лири (около 2,50 лв.). От значение беше на коя спирка ще слезеш. Тъй като ние трябваше да слезем на първата спирка (при джамията Михримах султан в Юскюдар), явно ни таксуваха с възможно най-ниската цена. Самото метро продължава по-навътре в азиатската част и вероятно в зависимост от това колко спирки пътуваш, таксуват различна цена. Както и да е. Интересното бе, че слизането до самото метро бе по-дълго отколкото самото пътуване от Европа до Азия под вода. Трябваше да слезем с три-четири доста стръмни ескалатора надолу под земята. Представете си колко надълбоко. И няма как иначе, все пак е под Босфора. И въпреки това не ни беше скучно. Слизайки по един от ескалаторите, до нас се оказа албиносът, взел специално участие в първите епизоди от втория сезон на "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel). Преструвайки се, че си правя селфи, го снимах :D Беше пуснал по-дълга коса, но нямаше как да не го разпозная. Качвайки се в метрото, седнахме за малко. Заговорих се с възрастен човек, седящ до мен. Той ми обясни, че метрото под Босфора е улеснило живота на всички жители на Истанбул. Защото преди им е отнемало 4-5 часа докато минат през един от мостовете над Босфора, за да стигнат от Европа в Азия, докато с "Marmara" вече успяват за едва няколко минути. Пътуването мина безпроблемно и по нищо не усетих, че се намираме под вода. 

Доста далече се вижда Галата кулеси

Един от символите на Истанбул - Къз кулеси

Къз кулеси. На заден план в далечината - двореца Топкапъ

"Отново любов", 4 епизод 

Тук са седяли Йозге Йозпиринчи и Буура Гюлсой

Първия босфорски мост

Пристигайки в Азия и излизайки на земя, пред нас се отвори гледка към европейския бряг на Истанбул. Не бяхме объркали спирките и бяхме на правилното място - до джамията Михримах султан. Сега целта бе Моминската кула или Къз кулеси. Повървяхме малко, докато стигнем до нея. Впечатление ми направи, че крайбрежната алея не бе заградена и като нищо някой би паднал във водата. Но явно тамошните са свикнали с това. Имаше и интересни заведения точно срещу Къз кулеси - с възглавнички и дюшечета, да ти е удобно. Целта ми бе не само да видя отблизо Моминската кула, която я дават буквално във всеки епизод от турски сериал, а и да посетя кафене срещу нея, в което бе заснета сцена от четвърти епизод на моя най-любим "Отново любов" (Ask Yeniden). Намерихме го лесно и въпреки топлото време, настоях да влезем вътре. Седнах точно на мястото, където преди повече от две години бе седяла Йозге Йозпиринчи. Емоцията бе невероятна! Разбира се, кафенето бе в доста по-занемарен вид, отколкото беше в сериала, но това не бе важно. Изпихме набързо по едно кафе и си тръгнахме. Обратно към "Marmara" и Европа. Сбогувайки се с Азия... Твърде рано обаче.

Доста скъп локум, но нямам съмнение, че си заслужава

Истанбулския университет

Символ

Върнахме се в Европа и бяхме като смазани. Умората вече си казваше думата. Беше късен следобед и вече нямахме повече сили. Прибирахме се към хотела ни в Лалели. Дори не помня откъде точно минахме, но се оказахме по някаква доста луксозна улица със скъпи магазини. След това минахме покрай Истанбулския университет. Видях как няколко студенти се дипломираха и по традиция хвърляха шапките си, снимани от близките си. Не бе пищно, както е у нас. Даже напротив - доста скромно. Като нещо напълно нормално. Каквото е. Слизайки надолу към булеварда, минахме покрай нещо като литературен пазар. И минавайки покрай последната от сергиите, какво да видя - книгата "Tehlikeli Oyunlar" (в превод: "Опасни игри") на Оуз Атай! За незнаещите - тази книга е един от символите на любимия ми сериал "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel). В него се цитираха стихове от нея, бе споменавана неведнъж и като цяло символизираше любовта на Пойраз и Айшегюл. Разбира се, веднага я грабнах и си я купих. Забравих да спомена, че търсейки дома на Айшегюл по-рано през деня, си намерихме четирилистна детелина. Сложих я да се хербаризира именно сред страниците на "Опасни игри" и досега си стои там. Започнах да я чета, но все още не съм научил турски достатъчно добре, че да я разбера. Стои на видно място в стаята ми, обаче. След уморителния ден се прибрахме в хотела и бързо-бързо заспахме. Умората беше повече от сладка!

Събуждайки се на следващия ден, ни очакваше закуската, включена в цената на нощувката. Качвайки се в ресторанта, намиращ се на последния етаж на хотела, видях отдалече огромната шведска маса с всякакви вкусотии. И най-хубавото - можеше да си слагаш, колкото поискаш. Даже обслужващия персонал се сърдеше, ако не ядеш много. Имаше от всичко - тестени закуски, салати, традиционните туршии, колбаси, сладки, течни шоколади, мед, халва, корнфлейкс, няколко вида сокове, кафе, та дори и супа. Вероятно изпускам още доста неща. Разбира се, сложих си няколко пъти от всичко. Може да ви прозвучи странно, но след това пиршество, нямах никакви проблеми със стомаха. Защото принципно моят е доста чувствителен и много често имам киселини. Направих си сметка колко по-различна като качество, а и като вкус е храната в Турция от тази в България. Закусвахме освен на гледката на пищна шведска маса, и на панорамна гледка на Мраморно море и известните Принцови острови, намиращи се на юг от Истанбул. 

Към първия мост

Ортакьой

Така изглежда мостът отдолу

Къщата от "Черни пари и любов" (Kara Para Ask). В някоя от съседните Туба Бююкюстюн и любимият ѝ Умут Евирген ще заживеят скоро

Румели Хисар

Втория босфорски мост

Великолепната вила от "Твоят мой живот" в действителност е неподдържана. Направо развалина

На връщане отново под първия мост

Втора среща с Къз Кулеси. Този път доста по-отблизо. Вътре е ресторант, където богаташите водят любимите си им предлагат брак на романтични вечери

Дворецът Топкапъ

На връщане към европейския бряг

След закуската, се отправихме към разходката с корабче по Босфора, организирана от туристическата компания. Струваше 60 лири на човек, т. е. 30 лева. Неоправдано скъпо, след като за сумата от 3 лири (1,50 лв.) пътуваш по Босфора с корабче от градския транспорт. Но беше късно да се откажем, тъй като я бяхме заплатили още по време на пътуването. И все пак не съжалихме. Минахме покрай европейските квартали Нишанташъ, Бешикташ, Ортакьой, Арнавуткьой, Бебек... Съответно - и под двата босфорски моста, свързващи Европа с Азия. Минахме покрай двореца Долмабахче и покрай още доста интересни забележителности и места, за които ни разказваше екскурзовода. Типично по български, леко досадно. Но като примерен турист го слушах и снимах. Постоянно бях в очакване да видя къщата от "Черни пари и любов" (Kara Para Ask), намираща се в квартала Бебек (малко преди втория босфорски мост). За щастие, не я изпуснах и я видях. Съответно - и снимах. Така плановете да отидем до Бебек с автобус, за да я видим, отпаднаха. Малко след това минахме покрай известния монумент, който също доста често дават в сериалите - крепостта Румели Хисар. Минавайки под втория мост, завихме рязко към азиатския бряг. Там пък се оказахме буквално пред имението от "Твоят мой живот" (Paramparca). Не очаквах, но беше адски занемарено. Буквално като от филм на ужасите. Вероятно по време на снимките на сериала или са използвали фотошоп, или са го маскирали доста сполучливо, за да изглежда луксозно. Даже се усъмних, че реално вътре обстановката е възможно да бъде толкова луксозна. Накрая на разходката капитанът на корабчето изненада всички и вместо да свие към европейски бряг след минаването под първия босфорски мост, продължи на юг към Юскюдар. Минахме буквално около Къз кулеси, до която толкова се мъчихме да стигнем предния ден. След това се отправихме обратно към Европа и пристанището Еминюню.

ОЧАКВАЙТЕ ПОСЛЕДНАТА ТРЕТА ЧАСТ СЛЕДВАЩАТА СРЯДА...