Илкер Калели: "Актьорите са атлетите на душата"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 8 юни, и продължава публикуването на интервюта с участниците в четвъртия сезон на най-успешното ни
онлайн-състезание "Любима турска звезда" за 2017 г.! Всеки четвъртък през пролетния сезон прочитате такива с всеки следващ отпаднал състезател, като дванадесетото е с един от най-харизматичните турски актьори - Илкер Калели, отпаднал след полуфинала и класирал се на седмо място миналия петък, 2 юни. Той е роден на 11 май 1984 г. в Истанбул, Турция. В момента е на 33 години, зодия телец. У нас сме го гледали в две поредици - "Край или начало" (Son) и в "Тайни" (Kayip), като именно чрез тези си две роли печели голяма популярност. Участва и в закупената у нас мелодрама "Изгубеният град" (Kayip Sehir). За последно се снима в хитовата криминална драма "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel), партнирайки си с половинката си в живота Бурчин Терзиоулу, с която се запознава и в която се влюбва именно по време на снимки. През ноември 2016 г. печели най-престижната награда в актьорската гилдия в Турция - "Златна пеперуда" (Altin Kelebek) за най-добър актьор! Да започваме с интервюто!

превод: Zarani & hotchocolate
Преди колко години свирехте в Bebek Lucca?
Между 2003 и 2007 г. Беше излязла новина, че съм работил там като сервитьор, но аз бях музикален директор в Lucca. Мога много добре да работя като сервитьор, изобщо не се срамувам от това.

Какво свирехте?
Имаше много голям избор. Свирех основно джаз и латино. От време на време се опитвах да правя по-динамична музика.

Сега например, когато се срещаш с приятели, в специални вечери, свириш ли?
Имам намерение, но не намирам много време. Обичам да изненадвам хората. Не се опитвам да вземам определен ритъм, обичам да изненадвам. На 32 години съм и все още отделям много време, за да намеря себе си. Може би това се дължи на тях... Имаме сходство с Пойраз и там.

Какво те принуди да заминеш за Лондон? Обучението ли?
Бях много отегчен от живота в Истанбул.

Значи, ако отново се отегчиш, може отново да отидеш в Лондон?
Преминах вече тази възраст. Познавате го онзи период, на 20 годишните... „Сега това ли е моят живот, заради това ли се родих?”, въпроси, които всеки си задава от време на време. В Лондон ме изпрати онова време. Разбира се, обучението беше на първи план, но това всъщност беше моят бунт. Питах се: „Принуден ли съм да живея и остана тук до края на живота си, само защото тук съм се родил?” Имам един живот, мислех си, че ако сега не го направя, то кога тогава. Станах и отидох в Лондон.

Мислеше ли тогава за актьорство?
Разбира се. По онова време много добре знаех, че искам да бъда актьор. Откъде да започна и как да го направя станаха много голям проблем. Много държах да практикувам (да се упражнявам). Докато работех в Lucca много наблюдавах хората. Проверих и видях как да направя това в Лондон. Открих това в Лондонската академия за музика и драматични изкуства LAMDA. Това, че Халюк Билгинер се е обучавал там, привлече вниманието ми. Преподавателят ми в университета Кюршат Алнъачък продължаваше да ми казва, че трябва да отида в чужбина. До изпита оставаше малко време, затова оставих работата. Казвах си: „Да видим какво ще ми дойде на главата”, ситуацията беше такава, че направо скочих.

Лондон е скъпо място. Не е лесно да се живее, да се наеме жилище...
Бях взел такова решение...

Имаше ли събрани пари или там работеше?
Имах други планове. Ако бях принуден, щях да почукам на вратите на известните бизнесмени и т.н., и да ги попитам: „Ще ми дадете ли заем?”

Но вероятно не е имало нужда?
Да. Едно нещо се реши. Баща ми, да е жив и здрав, по онова време много ми помогна.

Какво работи баща ти?
Търговец е.

Майка ти?
На времето работеше като координатор в детския лагер Bolluca Çocuk Köyü в Турция и Кипър. След това премина в друг сектор.

Колко деца сте?
Две.

Какво дете беше?
Бях дете на разведени родители.

Къде премина детството ти?
На много места в Истанбул.

Добре, да се върнем на годините прекарани в Лондон... Оставаш там 4 години. Как те откриха? Как стана така, че се върна в Турция?
Бях пристигнал тук лятото на почивка, в процеса се запознах със сегашната си мениджърка Зейнеп. Разказах ѝ за положението си и ѝ казах, че никога не искам да играя в сериал. Че не възнамерявам да се връщам в Турция, разказах ѝ, че искам да играя на театрална сцена в Лондон. Но добре де, казах ѝ, че ако излезе някой много интересен филм или нещо краткосрочно може да се срещнем. После дойде предложението за „Изгубеният град” (Kayıp Şehir). Тя направо ми се обади по телефона и открито ми каза: „Знам, че не искаш да играеш в сериал, но това е нещо много интересно. Погледни го, ако искаш.” Наистина много ми хареса.

В Лондон работеше ли като DJ или сервитьор?
Щях да работя в един бар, който предстоеше да се открие, но не се получи. По онова време беше в строеж. Не бях сервитьор, но работих на строежа на онзи бар.

Какви са разликите между Илкер, който замина за Лондон, и Илкер, който се върна? След завръщането ти хем от икономична гледна точка, хем и начинът ти на живот вероятно е различен?
Не мисля, че много съм се променил. Най-малкото възгледът ми, както и начина ми на живот не са се променили. Защото никога не съм бил човек, който се храни от външни фактори. Още от детските ми години външните фактори и да ме засягат, и да не ме засягат, съм приключил с тях. Не е заради корените, повече вътрешно ориентирам съм. Благодарен съм за това, което имам, разбира се, но причината за това не са славата и известността. Днес сме тук по повод „Пойраз Карайел”, но и преди „Пойраз Карайел” имаше един Илкер и правеше нещо в този живот.

Духовността силна страна ли ти е?
Много силна. Но това е просто любопитство от научна гледна точка...

Как би описал себе си? Например през 20-те си години по-труден характер ли беше, сега повече ли се пречупваш?
Да, през 20-те си години бях по-страстен и по-рязък. И по-противоречив. Противоречието ми не намаля, но начинът ми на изразяване се промени.

Имайки предвид състоянието на държавата ни, познавам няколко души, които мислят да я напуснат. Ти какво мислиш?
Никого не съдя. Сега се ядосват и нахвърлят върху онези, които го правят. Ако ти не го намираш за правилно, тогава не си тръгвай. Ако той/тя го смята за правилно, да върви. Разбира се, желанието на всички нас днес е да не го бяхме изживявали. Да можеше в тази страна да има толеранс и разбиране, отново да можехме да се обичаме един друг, да можехме да живеем заедно. Разделението много нарасна. Да можеше да сме по-обединени, при наличието на толкова много средства за масова информация.

Какво е значението на татуировката на ръката ти?
Означава „действие-противодействие”. За мен е нещо като „Каквото и да става, човек намира в себе си търсения отговор, не може да избяга от връзката причина-резултат или действие-противодействие”. Това е нещо, което ми напомня, че датата на моето раждане не е моят живот, не са моите избори. Може да го наречем съдба.

Толкова много филми се снимат, теб защо те няма в игралното кино?
Няма ме заради сериала.

Много актьори от сериалите работят интензивно, но отделят време и в киното. Интересно е, че ти като един от най-блестящите актьори в последно време, не си от тях..
Много е трудно, правим работа, която много изтощава. Вторият сезон на „Пойраз Карайел” беше много изморителен и изтощителен. Успях да дойда на себе си месец и половина след финала. През това време през нас преминаха F16-ки и останахме тук. Разбира се, разстроихме се от нещата, които преживяхме. От друга страна, имах филмови предложения, при това неща, които много искам да направя. Но ако аз не мога да направя нещо, да дам нещо от себе си в тази работа, ако не мога да го направя качествено, мъртъв няма да съм от полза за никого. Защото съм уморен и изцеден. Чувствата ми, умът ми, тялото ми са изтощени. Предпочитам във филмите да не бъда само физически образ. Приоритетът ми е винаги да изпълнявам работата си качествено, независимо каква е.

След физическата умора, изживя ли и духовна такава, заради прелитането на F16-ките?
Че на кого от нас не се отрази 15 юли? Всички ние изживяваме един много странен период. Не говоря само за последните 30 години от историята. Когато я погледна преди хиляди години, виждам колко много странни неща се случват в момента. В духовен смисъл, душата ми наистина е много наранена от това, което се случва.

Какво е отношението ти към парите? Инвестиция ли са или търговия?
Често казано не разбирам и изобщо не се интересувам от това. Парите в живота ми не са цел, а средство.

Страст към коли?
Не, изобщо не си падам по колите. От 16-годишен карам мотор. Понякога, когато харесам даден мотор, мога да го гледам по 40 пъти, хиляди пъти мисля и премислям. Вече, ако не мога да издържа по този начин, отивам и го купувам.

На мястото, за което си мечтал, ли си?
Вероятно. Нямах определени мечти. Но мисля, че се движа в посоката, за която съм мечтал. Поне така искам да вярвам. Но до тук всичко изглежда по този начин. Остави се на живота, не се дръж здраво за всичко...

Да се оставим на живота, ако ти се случи така, че изгубиш известността, ще се превърнеш ли в риба на сухо?
Няма да се превърна. И без това не се храня от нея... Тя не е цел в живота ми. Аз само се опитвам да бъда добър актьор.

Късметлия ли си?
Късметлия съм, да.

Какво би определил като късмет в твоя живот до момента?
Животът, който живея сега. Актьорите винаги споменават за трудните си графици, но според мен животът на мъжа, който държи комплекта кабели на сета всъщност е по-труден. Колкото и да е тежка работата на актьорите, ако тя след това е успешна, накрая получават материално и духовно възнаграждение. Разбира се, сблъскват се и с лоши неща. Клюки, критики... Като погледнем нещата отстрани, можеше да живеем много различен живот в момента.

Обичаш ли да споделяш?
Да, много.

В последния епизод на миналия сезон Пойраз „умря”. Преди го правеха в края на сезона, за да не се иска повишение в следващия сезон. Ти заради това ли умря?
Изобщо няма такова нещо. Но наистина преди са го правили това. И аз наскоро научих. Казват, че за да не искат актьорите повишение, в края на сезона избухвала бомба, измисляли сцена с катастрофа. При нас няма такова нещо. Нито нашият продуцент е такъв човек, нито пък аз. При нас не вървят тези неща. Винаги става това, което изисква историята/сценарият. Финалът на сезона и без това беше предварително заплануван. Как щеше да бъде убит Пойраз и как после щяха да го съживят, си имаше много истинско медицинско обяснение.

А как умря Пойраз?
Историята всъщност е такава: човекът, който в края на сезона стреля по Пойраз, тоест човекът на руснаците, всъщност е много добър стрелец. В човешкото тяло има една „коремна област”, която се намира на 3 см. под сърцето. Когато куршумът премине оттам и излезе, отзад започва едно кървене. Ако се реагира до 6-7 минути, болният може да се задържи в определено състояние с лекарства. Това разбира се е много тънка работа. Възможността е едно на милион... Тази възможност се случи на Пойраз. Пойраз беше ранен в коремната област...

На кои конфликти ще се обърне повече внимание в историята?
Историята в новия сезон започва след две години. Тук Пойраз се завръща в един много променен свят. Всеки, който има малко повече ум ще се досети, че когато се завърне нещата няма да са такива, каквито ги е оставил. Но факта, че Айшегюл се е омъжила, ще е много голяма изненада за Пойраз. Пойраз е преживял последните две години, мислейки само за нея. Останал е на крака, заради мечтата си един ден отново да се събере с Айшегюл и сина си. И това, което вижда, когато се завръща, е много голям шок за него. Преди всичко това е много трудна гледка, както и много голямо разочарование. Разбира се, технически погледнато Айшегюл не е изневерила на Пойраз, но вероятно това ще е най-големият конфликт на сезона.

Разбира се, страстите на Пойраз са важни...
Историята ще се върти малко около „мъж-жена”, малко около „страст-логика”, малко „голяма любов” и малко „ааа, така ли било”. Ще има спорове и конфликти. Следващите епизоди ще бъдат още-по интересни. Защото условията ще ги принудят и двамата да бъдат на едно и също място. И двамата ги чакат много трудни изпитания.

В третите сезони на сериалите обикновено настава една умора. Каква е вашата формула против това?
В сериала е създаден един нов свят. Дойдоха нови, успешни актьори. Вече го няма само светът на Пойраз. Няма го вече домът на Пойраз, няма го домът на Айшегюл. Не е останало и много от света на Пойраз, с който бяхме свикнали... Това е нещото, което и аз харесвам. Намирам сценарният ни екип за много успешен. Тоест, вместо да тъпчат на едно и също, докато ни омръзне, започват нещо на ново място. Поемат този риск, а това че го правят за нас е нещо много ценно.

Думите „Ако всичко е наред, огънят на любовта е слаб” твои ли са?
Да. От едно интервю преди две години.

А в личния ти живот всичко наред ли е?
В хубавият смисъл: да.

Тогава огънят на любовта ще е кратък?
Ако има страст, няма да е.

За вас излизат новини „Това лято ще се женят”, после „Разделят се”. Какво мислите?
Смеем се. Постоянно се смеем, но понякога прекаляват. Когато лъжата е стигнала до „стига вече”, реагираме както можем.

Не обичате ли таблоидите?
Разбира се, че ще има таблоиди, но и те трябва да си знаят границата. В днешно време таблоидите си вредят. Вредят на репутацията си, създавайки неверни новини.

В един дом ли живеете с Бурчин?
Не. Според излезлите новини съм напуснал дома ѝ и т.н. Как бих могъл да си тръгна от една къща, след като не живея там?

В сериалите двойките докато си партнират ли се влюбват, или това трябва да се нарече любов от пръв поглед?
Не мисля, че това може да се обясни с формула. И за мен няма. Има ли формула за любовта?

Добре, а при вас как се случи?
Хубаво се случи...

Ще ми споделите ли три черти от характера на Пойраз, които се припокриват с Илкер?
Мисля, че възгледите ни за живота си приличат. Тоест, онази дълбочина, онова състояние на самостоятелен разпит... Имаме и много черти, които изобщо не си приличат. Но ако искаш да ти ги изброя, това не е нещо, което би могло да се направи. Защото всъщност е важно чувството.

Как се подготвяш за ролите си?
За мен външността  на героя винаги е била на последно място. Преди това има други фактори, които е нужно да разбера, да осмисля, да приема вътрешно. Според мен дори не е толкова важно какво казва героят, по-важно е какво изживява в онзи момент. Това, което най-много обичам е да издълбая нещо от дълбокото и да го изкарам на повърхността.

Това, което си изкарал на повърхността, отразява ли се на реалния живот? Например, понякога оставаш ли под въздействието на Пойраз?
Понякога на шега... Понякога идва момент, в който се държа като Пойраз, заради шегата. В университета един преподавател имаше една много хубава приказка, никога не я забравям: „Актьорите са атлетите на душата”. Наистина е така. Така, както един атлет използва един мускул, този мускул се превръща в един рефлекс на духа. И душата има мускулна памет. Всичко, което прави героят: погледът, смехът, гневът, плачът, думите, които използва води до един рефлекс у актьора, и това според мен го прави да изглежда истински човек в очите на тези, които го наблюдават. Мисля, най-любимото ми нещо у Пойраз е точно това.

В днешно време сякаш започнахме да виждаме по-често антигерои по екраните?
Да, виждаме, че нещата вървят натам. Това, което най-много ме впечатли в „Изгубеният град” (Kayıp Şehir) е, че е история, която съдържа антигерои.

И „Последици” (Silsile) е много добър филм. Изгледах го преди една година и си казах: „Как съм могъл да изпусна такъв филм?”.
Да. Това е, разбира се, неприятна ситуация. И според мен е филм, който заслужава да му се обърне повече внимание. Ето, виждаш с какво се занимават хората в наши дни – кожи, Мадони и т.н.*

О, виждам, че следиш дневния ред...
Не, не го следя.

Не го следиш, но май ти се набива в очите?
Някои неща толкова се раздуват, че е невъзможно да ги избегнеш.

Как стана споразумението с „Мави Джийнс” (Mavi Jeans)?
„Мави” е марка, която винаги съм харесвал. В „Пойраз Карайел” две години нося само „Мави”. Но в основата беше това, че влязохме в един етап, в който видяхме, че се борим с еднакви трудности. Те бяха много ясни с предложението си, аз също много ясно казах „да”.

За една година ли се споразумяхте?
„Мави” сключват сезонни договори.

Рекламата проследява твоят живот, нали?
Да. 98% от сценария е извадка от моя живот. Сценарият всъщност е на Гюлсе Бирсел. Така, както си приказвахме осъзнах, че разказвам за живота си. Нещо, което изобщо не обичам да правя. И тя превърна това в сценарий. На мен много ми хареса. 

*Илкер има предвид гафа на две водещи, който се сдоби с широк отзвук. Коментирайки преди време в едно магазинно предаване романа на Сабахаттин Али от 1943 г. „Мадоната с коженото палто” (Kürk Mantolu Madonna), на който му предстои филмова адаптация, двете станаха за смях мислейки, че главната героиня в романа е всъщност певицата Мадона.
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю, което ще бъде с класиралия се на шесто място участник от "Любима турска звезда 2017" - Хазар Ергючлю, следващия четвъртък, 15 юни! Припомнете си предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!

1 коментар:

Анонимен каза...

Илкер Калели е невероятен актьор. Много е чаровен и много талантлив. Пленява с играта си, гори във всяка роля. Определено е от хората, на който успеха им е заслужен.
Благодаря за интервюто.

Предоставено от Blogger.