Мете Хорозоулу: "Да си актьор, означава да се жертваш"

Здравейте, приятели! Преди месец започна новият трети сезон на най-успешното ни онлайн-състезание "Любима турска звезда" за 2016 г. И тази
пролет, както предишната, всеки четвъртък продължаваме да публикуваме интервюта с всеки един от отпадналите участници в проекта. Четвъртък е, 7 април, и те продължат, като предстои да прочетете интервю с четвъртия елиминиран участник в проекта, отпаднал миналия петък - харизматичният Мете Хорозоулу! Той е роден на 11 октомври 1975 г. в столицата на южната ни съседка Турция Анкара. В момента е на 40 години, зодия везни. Турски телевизионен и театрален актьор е. Първата му роля в сериал е през 2003 г., включвайки се в тийн-продукцията "Kampüsistan". Години наред играе след това в близо 15 продукции, но талантът му се забелязва чак през 2010 г., когато изиграва роля във все още неизлъчения у нас турски хит с участието на Бергюзар Корел и Бюлент Инал "Безкрайна песен" (Bitmeyen Şarkı). Голямата популярност обаче го спохожда няколко месеца по-късно, когато става част от актьорския състав на най-гледаната семейна драма след "Листопад" "Времето лети" (Öyle Bir Geçer Zaman ki), в която изиграва една от главните роли, тази на Сонер, влюбил се в доста по-младата от него Айлин, изпълнявана пък от Фарах Зейнеб Абдуллах. През есента на 2013 г. с главна роля се включи и в турската адаптация на култовата американска поредица "Изгубени" (Lost), носеща същото заглавие, на турски "Kayıp", която обаче постигна ниски рейтинги и бе свалена от ефир само след осемнадесет излъчени серии. През есента на 2014-а, отново с главна роля, се включи и в хита от създаделите на "Времето лети" "Моето име е Гюлтепе" (Benim Adim Gultepe), партнирайки си за втори път с великолепната Айча Бингьол. От есента на 2015 г. досега се снима в историческия сериал "Великолепният век: Кьосем" (Muhtesem Yuzyil: Kosem). Време е да започвам с интервюто!

Смятате ли, че за да се нарече един актьор истински добър, трябва да е играл в театъра?

Не, в никакъв случай. За мен да си актьор в театъра и да си актьор в киноиндустрията са две напълно различни професии! Познавам колеги, които са много добри на театралната сцена, но на снимачната площадка не се справят добре и обратното. Това обаче в никакъв случай не означава, че те са лоши актьори. Поне според мен за да пресъздадеш един образ в театъра, се изискват много повече усилия, отколкото такъв на снимачната площадка. Но и на нея изобщо не е лесно...

Вие обаче се справяте еднакво добре и в театъра, и в киното. Разкажете ни повече за последния театрален проект, по който работите - "Kurusıkı"!

О, не искам да издавам нищо около тази постановка, тъй като на публиката, която ще дойде да ни гледа, няма да ѝ е интересно и интригата ще се изгуби!

Знаем обаче, че Вашият герой в тази постановка е склонен към насилие и като цяло е отрицателен персонаж. Защо?

Моят герой в "Kurusıkı" е много поучителен образ! Той е обобщение на диващината у нас, хората, която за съжаление все още не можем да изтръгнем от нас самите... Още по-фрапиращото е, че той е преподавател и макар че се ползва със статут на интелигентен човек, изразява дивашкото в себе си. Дори и най-големият интелектуалец да си, ако нямаш съвест и не знаеш как да се отнасяш към по-слабите от теб, язък ти за всичко.

Защо Вашата партньорка в тази постановка - известната Гьокче Бахадар, напусна?

В последно време Гьокче беше много уморена от всички репетиции, изнасяния на постановката в различни части на страната и неизбежните пътувания с тях, понякога изтощително дълги. За нея бих казал, че е работохоличка и е важно когато се захване с нещо, да го свърши по най-добрия възможен начин. Но когато човек е уморен и изтощен, това става все по-трудно. Затова реши да напусне и от екипа на постановката я смениха с друга актриса - Бихтер Динчел. 

Постоянно работите по някой проект - ако не филмов, то театрален. Остава ли Ви време за семейството Ви?

Колкото и зает да съм, винаги намирам време за семейството и близките ми хора. Аз съм единствено дете в семейството и знам какво е липсата на бащино внимание, тъй като съм я изпитвал. Когато бях малък, баща ми работеше от рано сутринта до късно вечерта. И когато излизаше, и когато се прибираше, аз и останалата част от семейството спяхме. Така се виждахме пълноценно с него през почивните дни. Но аз не съжалявам за това. Сега се опитвам да не правя същото със сина си Али и се стремя да му отделям повече време. 

Ще подкрепите ли сина си, ако избере да последва Вашия път и да стане актьор?

Ако той иска и това ще го направи щастлив, разбира се, че ще го подкрепя! Но предварително ще изложа всички плюсове и минуси на актьорската професия, за да направи най-доброто решение за себе си. Да си актьор, означава да се жертваш за другите, както искате го тълкувайте...

Известен сте с обичта си към децата и преди време подкрепихте кампания, помагаща на дискриминирани и изпитали психически травми такива...

Да, аз наистина много обичам всички деца и не мога да им се нарадвам никога. Изключително благодарен съм на организаторите на тази кампания, тъй като наистина обществото имаше голяма нужда от такава. Ще продължа да правя всичко по силите си, за да помагам на тези деца по някакъв начин. Тази тема наистина за мен е болна и съм много чувствителен на нея!

Смятате ли се за пример на обществото?

Не, не се смятам за такъв и не мисля, че която и да е обществена и известна личност трябва да има това за цел. Всеки един човек трябва да бъде това, което иска да е и да реши сам за себе си какъв е всъщност! Поне не искам чрез моята професия да бъда пример, защото всичко, случващо се на сцената или екрана, не е реално, а чрез постъпките си и чрез това, че помагам на тези в нужда. Ако това ще направи обществото ни по-добро, нека да бъда пример!

Важни ли са за Вас духовните качества на човека?

Да, даже са най-важните! Не е толкова важно как изглеждаш, как си облечен и как се държиш, колкото какъв си дълбоко в себе си, какво е мисленето ти, дали си природно интелигентен и дали имаш съвест.

Кои са по-известни според вас: актьорите в киното или в театъра?

Преди доста често си задавах този въпрос и смятах, както всеки един човек на пръв поглед, че киноиндустрията и телевизията прави един актьор много по-популярен. С годините обаче се убедих, че за зрителите не е достатъчно да те гледат само на екран, те искат да осъществят някакъв контакт с теб, макар и косвен, а това би се случило именно в театъра! Когато един човек отиде на театър и изпита тази уникална и неописуема емоция, след това никога не може да се откаже от нея... Така че може би киното подпомага за популярността на театъра, но не знам кои актьори са по-популярни. Знам само едно - че е най-важно да бъдеш професионалист в това, с което се занимаваш! 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте интервю с петия елиминиран участник в "Любима турска звезда 2016", чието име ще стане ясно утре, 8 април (петък), следващия четвъртък, 14 април! Ако много Ви липсваме дотогава, можете да си припомните предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!