Чаала Кубат: "Трябва да сме във вътрешна хармония със себе си"

Здравейте, приятели! Преди да започнем с днешното интервю, желаем да се извиним, че то, вместо да бъде публикувано вчера, четвъртък, 5 февруари,
бива пускано извънредно днес - 6 февруари, петък. И така, както може би знаете, месец февруари ще бъде посветен на актьорите от най-успешната турска криминална драма, излъчвана у нас - "Опасни улици", като през целия ще публикуваме интервюта с актьорите в нея. Първото такова ще бъде с любимата на стотици хиляди актриса Чаала Кубат, изпълнила ключовата роля на комисар Елиф в сериала. Тя е родена на 16 ноември 1979 г. в турския град Измир. В момента е на 35 години, зодия скорпион. Актьорската ѝ кариера не е богата на десетки роли, а само на три, последната от която обаче я направи популярна в цял свят. През септември 2009 г. тя се включва в екипа на полицейската поредица и изиграва ролята си на комисар Елиф в 4 и 5 сезон, в края на втория обаче тя прекратява участието си в нея и героинята ѝ бива убита. Въпреки това обаче тя и донесе огромна известност навсякъде, където се излъчи "Опасни улици" и милиони се влюбиха в очарователната ѝ усмивка и сините ѝ очи. Тя обаче е и модел, като през 2002 г. печели престижния конкурс за красота "Мис Турция", а през същата година дори представя страната си на световното състезание "Мис Вселена". Време е да започваме с интервюто!

Отскоро сте майка, как се чувствате?
Чувствам се повече от добре, това е най-хубавото нещо, което изобщо някога ми се е случвало. Дъщеричката ми се роди на 18 май 2014 г. и от тогава досега не съм се отделила и за миг от нея, не искам да пропусна нито един момент от растежа и развитието ѝ и затова в момента съм се посветила изцяло на нея. Но пък заради майчинството се наложи да прекратя за няколко месеца тренировките ми по уиндсърф, много съм запалена по този спорт, но смятам в скоро време да се завърна във водата, чувствам се много комфортно в нея. Смятам дори като порасте още малко, със съпруга ми да започнем да учим и малката принцеса да плува и да сърфира. Много ми липсват доста неща, отнети ми от майчинството ми, но пък само една усмивка на дъщеричката ми ме развеселява и ми връща доброто настроение.

Имате дори и сърф-училище, кой го поддържа докато сте в майчинство?
Съпругът ми го поддържа докато мен ме няма. Както казах обаче, мисля съвсем скоро да се завърна, заредена съм с нови и много сили за нови начинания. Училището ни работи главно през лятото, но и през останалите сезони функционира. Със съпруга ми решихме да го разделим на три нива - междинно, за напреднали и за професионалисти. След завършване на всяко едно от тях нашите ученици получават и сертификати за това, че са го завършили успешно и продължават нататък. Когато пък приключат с нивото за професионалисти, то те спокойно могат да се нарекат професионални сърфисти и също като нас да създадат сърф-училище и всъщност това е нашата цел - освен в свободното си време, учениците ни да виждат и професионална перспектива в сърфирането, като отговорна и вдъхновяваща професия. Почти ежегодно сме домакини на всякакви международни състезания по сърф и сме горди от факта, че в повечето от случаите именно нашите ученици са победители в тях.

Уиндсърфът не е ли опасен спорт?
О, не, в никакъв случай. Това е един от най-интересните поне за мен спортове, който определено си заслужава да се пробва от всеки един човек. Когато обаче човек се научи как да сърфира, удоволствието е повече от огромно, направо нямам думи, с които да го опиша, все едно тичаш по водата. По-трудно е когато вятърът е слаб и си седиш на едно място, така и по-бързо падаш във водата, но все пак така се учат всички. Опасно е само когато човек подцени силите на природата и се има за по-силен от нея, тогава тя може да му изиграе много лоша игра. Това се отнася и за всичко останало, трябва да знаем, че природата е нашата майка и ние сме зависими от нея, именно и затова трябва да я опазваме и да се грижим за нея.

Наскоро споделихте, че смятате да се състезавате до 45 години. Какво следва от там нататък?
Да, така е. А и в крайна сметка след това организмът на човек се променя и става все по-трудно да се поддържаш в кондиция и е почти невъзможно да запазиш напълно уменията си, човек просто започва да се изморява, да не сърфира толкова често и започва да отвиква. След като навърша 45 години наистина смятам да спра да се състезавам, но това не означава, че ще спра да се занимавам с това, по-скоро то ще се превърне в хоби. А и се надявам дъщеря ми да продължи традицията и когато остарея да поеме сърф-училището в нейни ръце, затова и започваме с обучението ѝ съвсем скоро, въпреки че е още бебе.

Запалена сте обаче не само по уиндсърфа, а и по бойните изкуства, нали?
О, да, така е. Обожавам жиу-жицо, страхотен спорт, а и за жени е доста добре. Във времената, в които живеем, освен за тонус, тези умения определено биха помогнали много и при нападение, за да се защитиш. Аз съм запалена и по много други спортове, но естествено уиндсърфът заема най-голямо място в сърцето ми, обожавам го.

Как успявате да съчетаете личния с професионалния живот?
Честно да Ви кажа, аз не правя разлика между двете. Отдадена съм уиндсърфа и на желанието ми да усъвършенствам сърф-училището, постоянно се появяват нови и нови ентусиазирани деца и възрастни, които искат да се научат да карат, а тяхното желание ме вдъхновява и въодушевлява, затова и никога не ми омръзва. А и все пак училището ми е създадено от мен и моето семейство, а и всички наши ученици са ни като деца, братя и сестри, много сме си близки, като цяло едно семейство сме!

Мнозина майки Ви завиждат за фигурата Ви, как я поддържахте през бременността?
Определено дължа стройното си тяло на уиндсърфа, но пък той е доста изтощителен и съответно след всяка една тренировка съм прегладняла като вълк. Трудно ми е в такива моменти да се лишавам от някой мазничък дюнер или пък млечен шоколад, но пък след това много добре гледам какво ям. По време на бременността си качих едва 8 килограма и ги свалих само седмица след раждането си благодарение на т. нар. "алкална" диета, който я е чувал и преди знае за какво става въпрос. За мен обаче е най-важно човек да харесва това, с което се храни, пък след това са другите неща. Всеки човек трябва да е освен във външна, и във вътрешна хармония със себе си.

Като заговорихте за вътрешна хармония, как Ви се отрази раждането на психиката?
Доста интересен въпрос. Факт е, че много жени след раждане незнайно защо изпадат в тежки депресии, започват да се пренебрегват и да се самонавиват, че не изглеждат добре, че са изморени, че нямат време за себе си. При мен за съжаление се появи същото нещо, но за щастие в много по-малък мащаб и в момента се боря с това отвратително чувство и мисля, че ще успея. Не се чувствам много променена, освен с това, че вече съм по-малко емоционална, което пък си обяснявам и с узряването и помъдряването ми, все пак годинките си се трупат (смее се). А и сега повече от добре разбирам какво ѝ е било на майка ми...

Скоро предстои ли Ви състезание? 
Да, скоро предстои такова и силно се надявам дотогава отново да влезна във форма и да съм по-силна от всякога и с нови сили и жажда за победа. Всъщност не споменах, че дори и бременни жени сърфират, а и доколкото съм запозната, това се отразява доста добре както на самите тях, така и на бебенцата вътре в тях. Аз обаче го правих много рядко, докато бях бременна, просто ме беше страх да не се нараня, все пак това е първата ми рожба, съвсем естествено. Затова в момента съм малко отвикнала, но смятам, че с желание и упоритост бързо ще наваксам.