Дениз Чакър: "Не мога да живея без фото-апарата си"

Здравейте, приятели! Днес, 23 октомври (четвъртък) предстои да разкрием завесите и подробностите около живота на една от най-харесваните
и популярни турски актриси, в двадесет и шестото подред интервю. Тя е родена в навечерието на Нова година, на 31 декември 1982 г. в столицата на Турция Анкара. В момента е на 31 години, зодия козирог. Израства и учи в родния си град, следвайки в държавната театрална консерватория. След завършването си се премества да живее в друг голям турски град Истанбул. Първото й участие в сериал е през 2004 г., когато изиграва малка роля в поредицата "Ако жената поиска" (Kadın İsterse), а година след това, през 2005, отново с малка роля се включва в мелодрамата "Любов между двама" (İki Arada Aşk). През 2006 г. обаче изиграва ролята на живота си, тази на Ферхунде в семейна драма номер 1 в Турция "Листопад" (Yaprak Dökümü), след която придобива световна популярност, а героинята й се превръща във феномена "добра злодейка". След нея прави няколкогодишна пауза в кариерата си, завръщайки се с гръм и трясък през 2011 г. с втората си по успешност роля, коренно различна от тази на Ферхунде, тази на Ифет в едноименната мелодрама, излъчваща се и в момента у нас по Диема Фемили. През същата година взима участие и в кино-лентата, в която си партнира с Йозджан Дениз "По-късно" (Ya Sonra). През изминалата 2013 г. участва с второстепенна роля в най-успешния турски исторически сериал "Великолепният век" (Muhtesem Yuzyil). Последната й роля бе тази година в неуспешната турска историческа драма "Забрана" (Yasak), която само след 9 излъчени епизода бе свалена от ефир заради ниски рейтинги. Тя е великолепната Дениз Чакър!

Фотографията е Вашето хоби, как се запалихте по нея?

Всъщност тя ме плени толкова много, когато преди години разглеждах стари мои и на семейството ми снимки. Спомнях си толкова много прекрасни неща от детството ми, беше ми много интересно да разгледам живота си в снимки. Изпитвах странно удоволствие от това да си спомням и да разглеждам старите си снимки, като започнем още, когато съм била бебе, та стигнем до студентските ми години. Всъщност първият път, когато попаднах в театър, се впечатлих не от актьорите и действията им, а от страничните неща, тези, които са на заден план, като осветлението, гримьорната, гардеробната, декорите, звуковете... Любопитството ми за това как стават нещата зад сцената, зад кадър, беше огромно и може би именно то ме тласна към фотографията. За мен фото-апаратът е не е просто машина и техника, а третото ми око, чрез него търся и виждам скритите неща в живота, тези, които не ни правят впечатление и са на заден план. За мен фотографията е едно безкрайно приключение. 

От колко години се интересувате толкова много от фотографията?

Интересувам се от фотографията от 3 години насам. За мен най-добрите снимки се заснемат случайно, без излишна суета и нагласяне, просто хващаш апарата и започваш да снимаш това, което те е впечатлило и, което е оставило следа у теб. Обичам да снимам предимно хора, има едно съседско момиченце, което като малко беше доста смешно, падаха му млечните зъби и т. н. Тогава, когато беше на 5 аз го снимах за първи път, сега е на 10 и отново го снимах, а да правиш разлика у хората с напредването на годините за мен е истинско удоволствие. Но по принцип не се интересувам само от фотография, много обичам когато имам време и да танцувам. 

Кой Ви запали по фотографията, кой Ви научи как се снима?

В действителност, никой не може да бъде научен да снима. Естествено, има много теории за това кое е правилното снимане, но фотографията е на практика, не на теория. За мен е много важно да има с кого да снимам, поне така се чувствам по-добре, мога да споделя емоциите си с друг човек, както и той да сподели своите с мен. Бих казала, че до голяма степен изразявам своите именно със снимки. 

Какво е за Вас фотографията?

За мен фотографията определено не е професия и не е начин, чрез който да се изкарват пари. За мен тя е въпрос на настроение, а аз съм човек, който доста често променя своето. Когато правя снимки, аз ги правя със сърцето си, всъщност всяка моя снимка е специална за мен и ми носи някакъв спомен, някаква история, някаква символика. Когато снимам, аз се чувствам себе си и понякога приемам фото-апаратът като част от себе си, без която не мога да живея. 

Споменахте, че се чувствате по-добре, когато снимате с още един или с няколко човека, тоест за Вас фотографията е като любовта, така ли?

Точно така, да. За мен любовта е най-важната в живота на един човек, въпреки, че в някои моменти всички сме губели надежда в нея. Например, когато завърших държавната театрална консерватория за мен най-важен беше театъра, да успея да реализирам мечтите и да постигна целите си да стана актриса. Когато казвах, че за мен е важно да снимам с още един човек, имах предвид точно приятеля ми в личен и интимен план. За мен това е истинското щастие, човек да съчетае успешно любовта със заниманията и професията си, тъй като доста често се наблюдават несъответствия между тях и понякога за съжаление именно те са причина за разпада на една връзка. А аз съм истински щастлива!

Обичате ли да пътувате?

Много, много обичам да пътувам. Когато се возя в кола и погледна назад изминалия път изпитвам някакво особено щастие и удоволствие, може да звучи странно, но пътувайки, аз изпитвам облекчение, може би защото се откъсвам от иначе натоварения си живот за няколко дни. Посещавайки чужди страни, аз се запознавам с нови култури, нови хора, нов начин на живот, а това ме зарежда и ми дава сили и много енергия. Красивите неща ме вдъхновяват, заради това обичам да пътувам. 

Къде обичате да пътувате?

Обичам да пътувам навсякъде, както казах - да се запознавам с нови култури, хора, начини на живот. Обаче имам детска мечта, която за съжаление все още не съм реализирала - да отида на сафари. Но не мога да преценя дали съм достатъчно смела, за да го направя, тъй като се изисква голяма доза смелост, а и лудост (смее се), за да спиш под звездите в близост до дивите животни, а и да пътуваш сред тях, имало е какви ли не трагични случаи. Миналата година пък обиколих цяла Европа и много ми хареса. Искам да живея постоянно в някакво приключение, защото животът е кратък и трябва да се възползваме максимално от него. 

Какво е посланието Ви към феновете Ви?

Бих посъветвала всички да търсят светлината и доброто и да не ги е страх да го правят, да се наслаждават на живота, да го изживяват пълноценно и в хармония с останалите. Горещо препоръчвам и да започнат да снимат, тъй като за мен всяка снимка е една голяма мистерия, а най-интересното е да я разкриваш!