Озан Долунай: "Да стана актьор, вместо инженер, не беше лесно решение"
С какво Ви сдобиха героите, на които сте вдъхвали живот до момента в кариерата Ви? Какво Ви дадоха и какво Ви отнеха?
Ако погледнем всички по отделно, всеки един от тях е оставил следа у мен. Всички герои, които съм играел досега, са с различни корени, произходи, философии за живота, гледни точки... Но най-важното е, че във всички от тях аз съм оставил по нещо от себе си. Да пресъздам толкова различни един от друг персонажи, позволява на човек да гледа на живота от много различни ъгли, да се израви лице в лице със самия себе си. Съответно талантът ми на емпат е силно развит. Може би най-ценното, с което са ме сдобили изиграните от мен герои, е развиването на емпатията ми.
След толкова много изиграни роли и гмуркания до най-големите дълбочини на човешката психика промени ли се мнението Ви за човечеството и човека - обнадежден или обезнадежден сте за бъдещето ни?
Много съм мислил над този въпрос. В началото на актьорската ми кариера надеждата ми за човечеството бе силно разклатена и поставена под въпрос. Защото за мен беше плашещо да разбера как всеки един човек гледа на живота през различна призма. Струваше ми се, че понеже всеки е различен от другия, на света никога няма да се постигне мир и консенсус, а ще властва вечен хаос. Но с времето открих, че всъщност светът се намира в съвършено равновесие, че без черно няма как да има бяло. Престанах да се страхувам от различностите в живота и се научих да ги приемам. Вече съм по-обнадежден, да кажем.
През детството Ви често сте сменяли местоживеенето си заради професията на баща Ви. Имате и една година от гимназиалния период, прекарана в САЩ. Повлияха ли тези чести смени на местожителството Ви на избора Ви да станете актьор?
Не знам дали е повлияло на самото ми решение да се занимавам с актьорско майсторство, но със сигурност това ми помага много като актьор. Понеже постоянно се местехме да живеем от едно място на друго, имах възможността да се запознавам с много хора. Сблъсках се с хора от всякакви различни култури и установих от рано, че едно събитие може да бъде възприето много добре от едни, но и много зле от други хора. Това ми помогна да опозная по-добре хората и съответно да изпитвам емпатия към тях. Вместо да съдя това, което не разбирам, се научих да го приемам. Като актьор имам голяма полза от целия този опит.
Споделяли ли сте, че театърът е място на изцеление за човека. Но сякаш театралната сцена изисква от актьора повече смелост, отколкото снимачната площадка. Какво имате предвид под "изцеление", говорейки за театъра?
Имам предвид да извадим наяве дълбоко пазените в нас преживявания и емоции. Да си на театралната сцена, е различно от това да си на снимачната площадка, да, изисква се повече смелост. Но без стрес в здравословни количества няма как да има напредък или в случая, както съм казал - излекуване. Емоциите ни правят хора, но в днешно време повечето от нас живеят, подтискайки ги и не им давайки израз. Някои чувства просто определяме като срамни и ги отричаме. Театралната сцена не позволява да се прави подобно цензуриране, тя е свободна зона без задръжки за всички човешки емоции. А изцелението, за което говоря, идва именно от тази свобода.
Завършили сте "Машинно инженерство", но избирате актьорската професия. Изискваше ли смелост това Ваше решение? Инженерството е възприемано като престижна професия и всеки родител би се радвал детето му да я практикува. Какво беше мнението на Вашето семейство относно кариерния Ви избор?
Мога да каже, че ми трябваше голяма смелост, за да взема това решение. Разбира се, в този период късметът ми и добрите хора, от които бях заобиколен, много ми помогнаха. Родителите ми бяха притеснени в началото, съмняваха се в избора ми на професия, но с времето, виждайки колко съм амбициран и мотивиран, повярваха в мен и ме подкрепиха.
Ако все пак се занимавахте с инженерство, какъв проект бихте искали да проектирате?
Човечеството в по-голямата си част е лековерно и безотговорно, живеем така, сякаш няма да има утре. Не сме наясно, че планетата, на която живеем, обаче е с ограничени ресурси. Това ме притеснява силно. Затова бих искал да работя върху проекти за намаляване на вредните влияния на човешката дейност върху природата или за възобновяема енергия.
Известен сте с отявената си гражданска позиция по наболелите теми на съвремието. Правите особено много заявления по повод насилието над жени. Какво трябва да се направи според Вас в тази посока?
Несправедливостта и неравенството са ми болни теми, опитам се, доколкото мога, да им давам широка гласност. Социалните мрежи и профилите ми в тях са най-силното ми оръжие в тази дейност. Следят ме много хора, до които стигат и посланията ми. Ако успея да посея у тях дори капчица осъзнаване и отговорност, що се отнася до тези социални проблеми, ще да съм извоювал голяма победа. Много е важно да образоваме децата от най-ранна възраст и да ги предпазваме от всякаква, дори и най-дребна и на пръв поглед невинна форма на дискриминация и насилие. Всичко зависи от образоваността на обществото. Да, законите и наказанията за престъпленията имат своите ефекти, но те сами по себе си не са решение на проблема, а по-скоро негово следствие. Уви, в Турция сме много назад в това отношение, всеки ден прочитаме поредната новина за убито дете или животно, изнасилена жена, насилие в семейството...
Какъв е животът Ви извън снимачната площадка?
Имам спокоен живот. Обичам да слушам хубава музика, да спортувам, да се срещам с всякакви различни хора на различни места и да ги опознавам. Така прекарвам живота си.
Какви са плановете и мечтите Ви, свързани с актьорството?
Да разбирам повече, да се уча повече, да се развивам и усъвършенствам. Планирам да се запиша на обучение по актьорско майсторство в Европа, а след това - и на такова за уменията зад камера, но в САЩ. За момента нека това не се разбира като: "Ще стана режисьор", но пък имам голям интерес в тази насока и със сигурност искам да получа базови знания в областта.
По какво се различвате и по какво си приличате с героя си Дженк в "Безмилостен град"?
Имаме както много общи черти, така и много различия. Да започнем с разликите. Дженк е момче, преживяло много травматично детство. Получил е голям шамар от все по-забързания живот, в който вече не е трудно само да си майка или баща, но и да си дете. Погледнат отстрани, заслужава да бъде мразен. Но аз гледам на Дженк, без да го съдя, опитвайки се да стигна до дълбините на душата му. Макар и различни едни от други, хората изпитваме еднакви емоции - като страх, ярост, агресия, нещастие, отчаяние... Тогава се питам - какво ме кара да изпитвам тези емоции като мен самия. И успявам да намеря приликите си с Дженк, пък и с останалите герои, които съм играел. Така е много по-лесно да вляза в роля и да я пресъздам правдоподобно. Но това е техника, леко садистична, която лично аз съм избрал за себе си и съм намерил за успешна. Не всеки актьор я ползва. Аз обичам да усещам до мозъка на костите си емоциите на героите, които играя.
Какво Ви впечатлява най-много у хората около Вас - в интимните Ви връзки, в приятелствата Ви и в професионалния Ви живот?
Най-важното качество на човек за мен, независимо по какъв повод се пресичат пътищата ни, е опитването му да разбира и вниква в нещата. Ако човекът срещу мен притежава това качество, той вече ме е спечелил. А това означава да му се доверя и да мога да разговарям с него за всичко.
Преди да приемете дадена роля, кои са трите фактора, по които вземате решението си?
Проблемът на героя. Какво ще ме накара да усетя и какво ще накара да усетят зрителите. И колегите, с които ще работя.
__________________________________________________________________________________
Припомнете си предишните интервюта с любими актьори и актриси в архива ни рубриките ни от тук!
Няма коментари:
Публикуване на коментар