Как психотерапиите в "Завинаги" (Istanbullu Gelin) промениха сериалната индустрия в Турция?
На мнение съм, че "Завинаги" (İstanbullu Gelin) - сериалът, излъчващ се в момента в България всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ, положи основите на редица промени във филмовото производство в южната ни съседка Турция. Наложи няколко много важни нови, така да се каже на съвременен език, "трендове", които все повече нови продукции следват. По-известен в Турция под оригиналното си заглавие "Истанбулска невеста", сериалът привлече огромно внимание сред интелигенцията и благодарение на рейтингите си във въпросната категория AB всъщност се и задържа толкова дълго време на екран - три сезона в общо 87 оригинални епизода. С какво "Завинаги" се различава от останалите драми, които сме гледали, и кое я прави толкова специална и важна? Дотолкова, че редица нови проекти да я взимат за пример...
Разковничето, криещо се зад огромния успех на "Завинаги", няма точно определение. Не се побира в рамки, не може да бъде изразено с конкретни думи или послания, не може да бъде посочено с пръст, не е заявено красноречиво и категорично. Сценаристката Дениз Акчай и режисьорката на сериала Зейнеп Гюнай Тан разкриват в свои интервюта, преведени от СЕРИАЛИ в България, тайната, стояща зад успеха му. И това, синтезирано възможно най-кратко и сбито, е чувството. Чувството, което "Завинаги" отключва у зрителите. Емоцията, която изпитваме, но трудно бихме могли да видим отстрани и да кажем: "Ето това е". Нека си признаем, че в центъра на "Завинаги" не стои нито определен персонаж, нито определено събитие, както сме свикнали. А стои именно палката, свиреща по тънката струна на човешката душа.
Без съмнение "Завинаги" може да бъде определен като сериал новатор. И една от най-големите му особености, превръщаща се убедително в тенденция в производството на сериали в Турция (че и по света), са сцените с психотерапиите, провеждани от психоложката Идил върху един от главните герои Адем. Неговата история, белязана от травми в детството, всъщност е само пластелин, с който сценаристите на сериала си служат, за да привлекат зрителското внимание. Вниманието на онази част от аудиторията, която вече иска да види нещо по-различно от типичния отрицателен герой, вържещ зло след зло и мразен от всички. Дали заради психотерапиите в "Завинаги" или не, но аз специално като зрител никога не можах да набедя Адем за злодей и да му лепна този етикет, който с лека ръка можем да поставим на хиляди други герои в хиляди други истории. Сеансите, проведени с него, ни разкриха една по-различна, но много по-логична гледна точка, проследяваща кое поражда злото в човек, кое го прави такъв, какъвто е, или иначе казано - поставят фокус не върху следствията, а върху причините. Представя многото нюанси, от които е изпълнен един човешки индивид, и не го свежда до крайностите черно и бяло. А го поставя някъде по средата, в сивата гама. Именно това и прави "Завинаги" толкова специален сериал, защото в него героите не се разделят на главни и второстепенни или добри и лоши. А са просто хора с всичките си добри и лоши страни. Като всички останали. Като в живота.
Вероятно повечето по-големи фенове на "Завинаги" знаят, че историята в сериала до някаква степен е базирана на книгата на една от най-известните и уважавани психиатърки в Турция Гюлсерен Будайъджъоулу - "Върни се към живота" (Hayata Dön), която отскоро може да бъде намерена и преведена на български език по родния книжен пазар. В нейните страници се крие не само фактологическият произход на историята, но и вдъхновението за заснемането на тези толкова специални психотерапии в сериала. Дори според мен те имат много по-голяма тежест. Интересното в случая е, че в книгата прототип на героя Адем не присъства. Което пък, от своя страна, потвърждава твърденията ми, че той е просто инструмент за постигането на целта и отключването на желаното чувство у гледащия зрител. Любопитно е, че част от сцените се снимат в собствения кабинет на докторката, придавайки още по-голяма достоверност и дълбочина.
Още по-запознатите и следящи СЕРИАЛИ в България знаят, че един от най-успешните нови сериали през изминалия телевизионен сезон в Турция - "Родният ти дом е твоята съдба" (Doğduğun Ev Kaderindir), също е по мотиви от книга на психоложката Гюлсерен Будайъджъоулу, само че най-новата ѝ - "Момичето от прозореца" (Camdaki Kız). В него също присъства пресъздаване на психотерапевтични сеанси, отново вдъхновени от своеобразните дневници на г-жа Будайъджъоулу. Успехът на заглавието е налице, което му гарантира продължаването с втори сезон на есен.
И ето, че сериали, съдържащи в себе си не чак толкова лесно смилаем за масовия зрител материал, намират своето място под слънцето и бележат успех. Уви, макар и да живеем в 21. век, мнозина все още възприемат услугите на психолозите като крайна мярка, от която нужда имат само най-тежките случаи. Срамуват се и избягват да говорят на тази тема. Хубавото е, че благодарение на сериали като "Завинаги" и "Родният ти дом е твоята съдба", се предава така необходимото послание на съвременното общество, страдащо в една не малка част от стрес, депресии и паник-атаки, че в ползването на услугите на психолога няма нищо срамно. И че така, както се грижим за доброто си физическо състояние, е не по-малко важно да обръщаме внимание и на психическото си здраве. Удоволствието, което пък предизвикват тези психотерапевтични сцени, разголващи човешката душа и представящи колко крехка и ранима е тя, дори няма да го споменавам. Защото който трябва, ще ме разбере.
Изглежда, че тепърва предстои да гледаме още сериали на подобна психологическа тематика, което е повече от добра новина. Към момента се подготвят две нови истории, чийто произход се съдържа в книгите на д-р Гюлсерен Будайъджъоулу. През новия телевизионен сезон 2020-2021 г. по TV8 предстои да започне такъв сериал, режисиран от Джем Карджъ ("Песента на живота" и "Вятърничав") и продуциран от компания OGM Productions. За излъчване на интернет-платформата Netflix пък се работи по мини-сериал, вдъхновен от основната сюжетна линия в книгата на Будайъджъоулу "Момичето от прозореца" (Camdaki Kız), който ще бъде оглавен от Туба Бююкюстюн (бел. ред. - в "Родният ти дом е твоята съдба" се пресъздава второстепенната история в романа).
Разковничето, криещо се зад огромния успех на "Завинаги", няма точно определение. Не се побира в рамки, не може да бъде изразено с конкретни думи или послания, не може да бъде посочено с пръст, не е заявено красноречиво и категорично. Сценаристката Дениз Акчай и режисьорката на сериала Зейнеп Гюнай Тан разкриват в свои интервюта, преведени от СЕРИАЛИ в България, тайната, стояща зад успеха му. И това, синтезирано възможно най-кратко и сбито, е чувството. Чувството, което "Завинаги" отключва у зрителите. Емоцията, която изпитваме, но трудно бихме могли да видим отстрани и да кажем: "Ето това е". Нека си признаем, че в центъра на "Завинаги" не стои нито определен персонаж, нито определено събитие, както сме свикнали. А стои именно палката, свиреща по тънката струна на човешката душа.
Без съмнение "Завинаги" може да бъде определен като сериал новатор. И една от най-големите му особености, превръщаща се убедително в тенденция в производството на сериали в Турция (че и по света), са сцените с психотерапиите, провеждани от психоложката Идил върху един от главните герои Адем. Неговата история, белязана от травми в детството, всъщност е само пластелин, с който сценаристите на сериала си служат, за да привлекат зрителското внимание. Вниманието на онази част от аудиторията, която вече иска да види нещо по-различно от типичния отрицателен герой, вържещ зло след зло и мразен от всички. Дали заради психотерапиите в "Завинаги" или не, но аз специално като зрител никога не можах да набедя Адем за злодей и да му лепна този етикет, който с лека ръка можем да поставим на хиляди други герои в хиляди други истории. Сеансите, проведени с него, ни разкриха една по-различна, но много по-логична гледна точка, проследяваща кое поражда злото в човек, кое го прави такъв, какъвто е, или иначе казано - поставят фокус не върху следствията, а върху причините. Представя многото нюанси, от които е изпълнен един човешки индивид, и не го свежда до крайностите черно и бяло. А го поставя някъде по средата, в сивата гама. Именно това и прави "Завинаги" толкова специален сериал, защото в него героите не се разделят на главни и второстепенни или добри и лоши. А са просто хора с всичките си добри и лоши страни. Като всички останали. Като в живота.
Вероятно повечето по-големи фенове на "Завинаги" знаят, че историята в сериала до някаква степен е базирана на книгата на една от най-известните и уважавани психиатърки в Турция Гюлсерен Будайъджъоулу - "Върни се към живота" (Hayata Dön), която отскоро може да бъде намерена и преведена на български език по родния книжен пазар. В нейните страници се крие не само фактологическият произход на историята, но и вдъхновението за заснемането на тези толкова специални психотерапии в сериала. Дори според мен те имат много по-голяма тежест. Интересното в случая е, че в книгата прототип на героя Адем не присъства. Което пък, от своя страна, потвърждава твърденията ми, че той е просто инструмент за постигането на целта и отключването на желаното чувство у гледащия зрител. Любопитно е, че част от сцените се снимат в собствения кабинет на докторката, придавайки още по-голяма достоверност и дълбочина.
Още по-запознатите и следящи СЕРИАЛИ в България знаят, че един от най-успешните нови сериали през изминалия телевизионен сезон в Турция - "Родният ти дом е твоята съдба" (Doğduğun Ev Kaderindir), също е по мотиви от книга на психоложката Гюлсерен Будайъджъоулу, само че най-новата ѝ - "Момичето от прозореца" (Camdaki Kız). В него също присъства пресъздаване на психотерапевтични сеанси, отново вдъхновени от своеобразните дневници на г-жа Будайъджъоулу. Успехът на заглавието е налице, което му гарантира продължаването с втори сезон на есен.
И ето, че сериали, съдържащи в себе си не чак толкова лесно смилаем за масовия зрител материал, намират своето място под слънцето и бележат успех. Уви, макар и да живеем в 21. век, мнозина все още възприемат услугите на психолозите като крайна мярка, от която нужда имат само най-тежките случаи. Срамуват се и избягват да говорят на тази тема. Хубавото е, че благодарение на сериали като "Завинаги" и "Родният ти дом е твоята съдба", се предава така необходимото послание на съвременното общество, страдащо в една не малка част от стрес, депресии и паник-атаки, че в ползването на услугите на психолога няма нищо срамно. И че така, както се грижим за доброто си физическо състояние, е не по-малко важно да обръщаме внимание и на психическото си здраве. Удоволствието, което пък предизвикват тези психотерапевтични сцени, разголващи човешката душа и представящи колко крехка и ранима е тя, дори няма да го споменавам. Защото който трябва, ще ме разбере.
Изглежда, че тепърва предстои да гледаме още сериали на подобна психологическа тематика, което е повече от добра новина. Към момента се подготвят две нови истории, чийто произход се съдържа в книгите на д-р Гюлсерен Будайъджъоулу. През новия телевизионен сезон 2020-2021 г. по TV8 предстои да започне такъв сериал, режисиран от Джем Карджъ ("Песента на живота" и "Вятърничав") и продуциран от компания OGM Productions. За излъчване на интернет-платформата Netflix пък се работи по мини-сериал, вдъхновен от основната сюжетна линия в книгата на Будайъджъоулу "Момичето от прозореца" (Camdaki Kız), който ще бъде оглавен от Туба Бююкюстюн (бел. ред. - в "Родният ти дом е твоята съдба" се пресъздава второстепенната история в романа).
3 коментара:
Всичко е така, но нищо нямаше да се получи, ако не беше майсторството на талантливата режисьорка Зейнеп Гюнай Тан!Сериал с три сезона и е нямало и 10мин.които да са скучни, да са пълнеж.И още всички актьори са на ниво, но не мога да не отбележа забележителната игра на Ипек Белгин .Това е учебник по актьорско майсторство!Дри и не изкушените любители на турските драми не могат да кажат нищо лошо за този сериал!
Наистина, сериалът "Завинаги" поставя някакви стандарти, рамки, които следващите сериали трябва да надскачат. Психотерапевтичните сеанси във филма много ми харесват, макар да не са много реални (според мен), но дават много обяснения, някакво спокойствие и разплитане на възлите.
Харесва ми също артистичността на Сюрея, допълвана от дрехите, които облича.
Пример занапред трябва да бъде и цялата амалгама между актьори, сценарий и режисура, които те въвличат така че да забравиш, че всичко е филм.
Не ми харесва това, че мъжът продължава да подценява жената, да поставя себе си на първо място и да не се интересува от другите :(
Здравейте найстина Адем се промени
Стана добьр човек
Да беше лош
И какво от това
Адем стана добьр
Ако не беше Адем
Брат му Фиктрет щя да умре
Обаче Сюрея много грешно постьпи
Като изостави Сьпругьт си
Фарук след като разбра че Емир е син на Бегум
И Фарук
Публикуване на коментар