Как се превежда един сериал?

Вероятно повечето от вас - редовните читатели на СЕРИАЛИ в България, знаят, че открай време съм твърдо "за" гледането на сериали в интернет. Плюсовете съм ги изброявал многократно и с риск да се повторя - няма досадни реклами, епизодите не се режат на части, можем да спрем на пауза, когато пожелаем, да върнем назад момент, който не сме разбрали, слушаме актьорите с автентичните им собствени гласове и, между другото, научаваме от малко и неусетно чужд език, независимо каква народност са предпочитаните продукции. И още, и още... На мнение съм, че с масовизирането на интернет телевизиите все по-сигурно отмират и стават отживелица. И дори досегашната им основна аудитория, а именно - по-възрастните хора, все по-уверено започва да си говори на "ти" с компютрите, таблетите и смартфоните и се възползва от далеч по-големите възможности, които те ѝ дават. Но какво стои зад превода на един сериал, правен от любителски екип в интернет? Колко време е нужно, за да бъде един епизод преведен, редактиран, събран, нареден или иначе казано - "опакован", след което да бъде пуснат за гледане? Колко души участват в целия този процес и защо, аджеба, го правят изобщо? Като участвал в преводите на няколко сериала досега, в тази статия ще се постарая да отговоря на тези въпроси.

През изминалите няколко години взех участие в преводите на сериалите "Двама лъжци" (Iki Yalanci), "Мехмед, завоевателя" (Mehmed Bir Cihan Fatihi), "Куршум" (Kursun) и, разбира се - на любимите ми "Новата булка" (Yeni Gelin) и "Песента на живота" (Hayat Sarkisi), по които работих най-дълго време и полагайки най-големи усилия. В определени моменти - дори самостоятелно. Преводаческата работа изисква голяма концентрация, търпение и добър слух. Повечето български екипи не превеждат директно от турски език, а ползват руски превод. Аз обаче винаги съм превеждал директно от турски, а руския съм ползвал за консултации при по-завъртяни изрази. Изхождайки от себе си и най-вече от работата си по "Новата булка" и "Песента на живота", от които съм превеждал сам по цели серии, мога да кажа, че преводът на една средно 150-минутна изисква общо 9-10 часа време. Или иначе казано - повече от един пълен работен ден. Разбира се, да седиш пред екрана на лаптопа и да превеждаш цял ден е убийствено и непосилно, затова е най-удачно работата да бъде разделена на няколко части в зависимост от свободното време на преводача. Аз, например, в повечето случаи разделях серията на 4 части и прекарвах средно по 2 часа дневно в превода ѝ. Така поне при мен бе най-оптимално и ненатоварващо. Не че не е имало дни, в които съм се "изхвърлял", така да се каже, и съм правел по повече, но това са изключения и определено не ги препоръчвам. При всеки преводач това време, което посочих, силно варира. Тъй като повечето превеждат от руски, допълнителният превод от руски на български им отнема още повече време. Когато работиш в екип с още няколко души, пък е нужно всички да се съобразяват взаимно с темпото и възможностите си - съответно процесът неминуемо става още по-дълъг. Някои превеждат по-бързо, тъй като са по-опитни или владеят по-добре езика, докато други са по-бавни, тъй като държат всичко да е изпипано и правилно. Максимата: "Бързата работа - срам за майстора", тук важи с пълна сила. В подобни случаи (а те са повечето), когато заедно работят средно по 4-5 човека, е необходима редакция на превода, за да се изчистят правописните и пунктуационни грешки и за да се уеднакви стилът на писане, тъй като всеки притежава свой собствен. И едва когато всичко това е готово, може да се пристъпи към т. нар. "редене" и "вграждане" на субтитрите или обяснено на по-прост език - правилното наслагване репликите на героите според минутите и секундите, в които ги казват, и самото им поставяне във видео-файла. Лично аз никога не съм се занимавал с това, тъй като за целта е нужна специална програма, и не мога да кажа с точност колко време изисква. Галето, която основно поемаше тази задача при съвместната ни работа, може да сподели! :) Със сигурност обаче и това не е за подценяване, тъй като също изисква голяма концентрация, а и сравнително мощен процесор на компютъра или лаптопа, от който се работи, заради тежестта на въпросната програма, а и за да бъде предоставено видео с висока резолюция, от което субтитрите да се четат без проблем. Така, нахвърлени отгоре-отгоре, изглеждат стъпките, през които се минава, за да можете вие като зрители да се настаните удобно пред устройствата си и да си пуснете новия епизод от любимия си сериал с превод на български.

Стигаме до най-интересната и неочаквана част от разказа ми - всичко изброено по-горе се прави БЕЗВЪЗМЕЗДНО! Преводът на турски сериали в интернет в България е на изцяло доброволчески начала и е по-скоро хоби, отколото професия. Екипите отделят от свободното си време, за да превеждат, без да получават материална отплата за труда си. Правят го, защото им харесва. Защото това ги кара да се чувстват полезни и удовлетворени. Защото споделят страстта си към това изкуство - киното, с още много други хора, правейки го едновременно с това достъпно за тях на родния им език. Правят го, бивайки наясно с всички рискове, които поемат, занимавайки се с това любителски, а не професионално. Като триене на преводите им заради нарушаване авторските права на продукциите, кражби от нагли самозванци... Най-неприятният риск, който обаче поемат, според мен е неблагодарността, с която често се сблъскват. Неблагодарността от страна на консуматорите, които не се замислят и нямат ни най-малка представа какъв труд стои зад изгледаното от тях за два часа. Нахалството, което някои си позволяват да проявяват, търсейки сметка защо новият епизод още не е качен и, разбира се, непрестенните въпроси: "Кога ще има превод?". 

Посланието, което искам да предам синтезирано посредством тази статия и което е конкретно свързано с тази тема, е: никой не е длъжен на никого. Още повече, когато трудът зад очаквания продукт е безвъзмезден. Или иначе казано - за да си в позиция на търсещ сметка и изискващ, е редно преди това да си си платил. В противен случай нямаш никакво право да притискаш когото и да е с обиди, нападки, недоволствие или постоянни въпроси. Понеже знам, че има хора, които няма да разберат и това, го казвам възможно най-простичко и на народен език - "Който плаща, той поръчва музиката". Във въпросния случай с преводите мнозина свикват да получават наготово и когато изведнъж, по някаква причина, това спре, са недоволни (да не кажа по-цветна дума). Проявявайте разбиране, уважение и търпение към хората, които работят, без да получават нищо в замяна (не и материално). Благодарете им. Ако не сте доволни от продукта им - замълчете. В случая нямате право на критика и вече обясних защо (разбира се, ако не е градивна и е изразена възпитано и културно). 

Ако трябва да говоря в сегашно време, лично аз останах встрани от преводаческата дейност и, така да се каже, се оттеглих от нея. Основната причина е все по-малкото свободно време, което имам, но също така и липсата на нови сериали, които да ми харесат толкова много, че да се нагърбя с превода им. Не се притеснявам да заявя и че занапред не смятам да участвам сериозно в преводи, без да ми бъде плащано за това. Трудът е интелектуален и изисква доста време, а днес времето е най-ценният ни капитал. Разбира се, ако мога да помогна с превод на материал от по 15-20 минути на важен и ценен за мен човек, помогнал на мен по-рано, съм винаги на линия. Но за тази цел са нужни големи екипи от по поне 8 човека. Руските екипи, превеждащи турски сериали, винаги са работили срещу заплащане, макар и символично - по мои наблюдения за около 50 до 100 лева на епизод. Тяхната тактика е да преведат епизода и до събирането на посочената сума да не го качват за публично и общо гледане от всички. Всеки дава според възможностите си, мисля, че минималният праг беше нещо от сорта на един лев спрямо руската рубла. Първо и ексклузивно го предоставят само на далите своята лепта за свършената от тях работа. Разбира се, посочената сума по-горе се разделя на съответния брой работили по превода, тоест - трудно е да се издържаш от подобна дейност, но поне можеш да си докарваш някакъв допълнителен доход. 

Ставайки дума за ценни хора, с които сме работили през годините по различни проекти, искам да изкажа големите си благодарности на екипа на "Любими сериали с превод", от който съм част, и по-специално на Галето, Алекс, Таня и Доби, основно с които съм превеждал. Да знаете, че от мен за вас по едно, че и по две рамена - винаги!