Емре Кънай: "Изкуството развива у човек чувството за естетика"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 19 март, продължава публикуването на интервюта с участниците в тазгодишното издание на онлайн-състезанието ни "Любима турска звезда" за 2020 г. Тазседмичното ще бъде с втория отпаднал състезател за сезона - актьора Емре Кънай. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 5 март 1970 г. в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 50 години, зодия риби. Първите си стъпки в актьорската професия прави в началото на 90-те години на миналия век в няколко театрални постановки. Дебютът му на малък екран е през 1999 г., когато се снима в три сериала - "Коварна история" (Yilan Hikayesi), "Баща" (Baba) и "Противопоставяне" (Yuzlesme). Добива по-широка популярност в периода от 2006-а до 2008-а година с ролята си в хитовата семейна комедия "Семеен сарай" (Iki Aile), излъчена в България. Следваща негова изключително успешна изява по телевизията е в хитовата младежка драма от лятото на 2013 г. "В очакване на слънцето" (Gunesi Beklerken). След нейния финал година по-късно - през есента на 2014-а, се снима в комедията "Ах ти, Истанбул" (Ulan Istanbul). Следва участие отново в летен сериал, при това не по-малко успешен - в драмата "Слънчеви момичета" (Gunesin Kizlari) от 2015 г. Уви, последните му роли в сериали бяха белязани от провали... През пролетта на 2017-а оглави неуспешното заглавие "Черна орис" (Kara Yazi), а през есента същата година - свалената след едва четири епизода в ефир драма "Градината на Севда" (Sevda'nin Bahcesi). През пролетта на 2019-а година се снима в провалилото се заглавие "Налягане" (Vurgun). Уви, сериалът, белязал последната му изява на екран за момента - "Скъпо мое минало" (Sevgili Gecmis), в който си партнираше с Едже Услу, също не пожъна очаквания успех и бе свален от екран след 8 епизода. Любопитно е, че е основател и директор на театър "Дуру" в истанбулския квартал Кадъкьой. Именно за негов кмет и се бе кандидатирал в началото на м. г., издигнат от "Iyi Parti", губейки обаче местните избори. Да започваме с интервюто!

Влагате цялата си енергия в основоположения от Вас театър "Duru"? Не се ли изморявате?

Нима човек може да се умори от любовта си? Дадох целия си живот за театралното изкуство, но се сблъсках и с големи трудности по пътя си. Всяка сцена, която откриваме, носи със себе си чисто съдебни проблеми. Сега, например, са завели дело срещу сцената ни в Мода/Кадъкьой.

Защо се водят дела?

До 2008 г. сцената на театъра се помещаваше в Държавната гимназия Кадъкьой. Родители бяха завели дело срещу нас, тъй като по техни думи сме нарушавали и пречели на училищния процес. А всъщност сцената на театъра бе предложено да се помещава в гимназията по проект, целящ обособяването на социални дейности и прояви на изкуство в училищата... Уморително е да се водят дела и едновременно да се играе.

Изкарвате ли добри пари от театъра? 

Разбира се, че не. Не познавам някого, който да има театър и да печели големи пари от него. В същото число попадат и актьорите. Положението стои по друг начин при сериалите и актьорите, които се снимат в тях. Там са "големите" пари, ако мога така да се изкажа. Повечето актьори играят и на екран, и на сцена. Но е тъжно, когато на театър идват хора, само за да видят актьорите, които са гледали и харесали на телевизионния екран. 

Защо тогава полагате толкова големи усилия?

Заради държавата. Все някой трябва да го прави. Но мнозина подценяват работата ни. И именно заради такива хора не се развиваме. Давам пример - преди време се заговорихме с един озеленител в парка. Казах му, че работя в театър. И той не ме взе особено на сериозно, подцени ме. Каза: "Че каква полза имат хората от театъра?". Замълчах си. Но след време отидох в същия парк и видях колко грозно са подкастрени храстите и дръвчетата. Отидох при същия градинар и му казах: "Ако се бяхте интересували поне малко от изкуство, щяхте да имате усет, за да не изглежда сега паркът по този начин".

Тоест, искате да кажете, че изкуството учи?

Разбира се. На дневен ред излизат насилието, оръжията, терорът. И за всичко това се говори пред децата ни. А изкуството учи на любов. Изкуството създава общности, в които доброто побеждава. И хората са хора. Интересуващите се от изкуство, имащите досег до него под една или друга форма, развиват чувство на естетика, което се проявлява във всички останали негови прояви и дейности. 

Защо се кандидатирахте за кмет на Кадъкьой на изборите през 2019 г.?

Не съм имал намерения да влизам в политката. Това беше моят начин на протест и бунт. На мнение съм, че от 30 години насам Кадъкьой не се управлява добре, затова се кандидатирах за негов кмет и получих 40 000 гласа. Положението на Кадъкьой не е "цветя и рози", както сме свикнали да смятаме. Наричат Кадъкьой "Център на хората на изкуството", но досега общината не е направила нищо в тяхна подкрепа. Всички тези театри ги направихме ние. А след това излизат и казват: "Ние сме царството на театрите". 

Обществеността сякаш не приема особено добре влизането в политиката на хора от изкуството...

Аз не съм влизал в политиката. Нямам и партия. Дори не съм член на "Iyi Parti", която въпреки това застана зад мен и ме издигна като своя кандидатура на изборите. Даде ми възможност, за което благодаря. Хората на изкуството сме с изозстрено чувство за справедливост и истина. 

Как върви личният Ви живот?

Нямам личен живот. Занимавам се единствено с дъщеря си. Извън нея съм само на снимачната площадка или сцената. Вече съм на 50 години и малко или много се чувствам изморен. Чакам пенсия (смее се). Но искам, след като се оттегля, след мен да дойдат достойни хора. Но младото поколение не ми се струва особено стабилно, за съжаление.

Какво искате да кажете с това?

Вече не излизат добри актьори. Младите не се развиват, егото им е до небето. Веднъж усетили вкуса на славата и добрали се до върха, си мислят, че винаги ще е така. Че винаги хората ще ги гледат с възхищение по улиците и че ще изкарват добри пари. Но се лъжат. И когато се сблъскат с истината и реалността, по-рано или по-късно, изпадат в депресия. Няма да бъда любезен. Липсва им волята, силата и любовта към изкуството, което притежаваме в нашето поколение.

Никаква надежда ли нямате за младите?

Ще ви питам: колко книги четат книги, колко филми гледат, кои музеи посещават? Въпросът ми е към цялото поколение. Младите актьори да се запитат сами коя беше последната изложба, на която са отишли. Талантът не е важен. Само красота също не стига. Най-важното нещо е познанието и досега с изкуство.

Защо сте толкова краен спрямо младото поколение?

Не съм краен, отчаян съм. Трябва да се развиват и да се учат още много. Има и такива сред тях, които харесвам. Обожавам, например, Къванч Татлъту. Превърна се в невероятно добър актьор. Но от 80-милионна нация няма да мога да изброя и десет актьори, за които да кажа, че са добри. Повечето гледат да не напълнят главите, а джобовете си.

Какво Ви разстройва най-много в ежедневието ни?

Омръзна ми от езика на омразата, който цари в страната. Навсякъде хората си служат с него. С напрежение. А всъщност красивият език, стиховете са произлезли от нашите земи. Ще дам пример с Мевляна...

Има ли любов на хоризонта?

В живота ми няма никого. Пък и коя жена ще ме изтърпи на подобен график?! Моята най-голяма любов е дъщеря ми. Полагам големи усилия, за да стане добър и стойностен човек.

Как искате да възпитате дъщеря си?

Няма значение от пола на детето, важното е да бъде добър човек. Уча я как със запалка за една лира да запали съзнанието и интереса на милиони. Достойнството не се крепи и пази от кръста надолу. Достойнството се състои в съхранения дух.

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте интервю с третия отпаднал участник в "Любима турска звезда 2020" следващия четвъртък, 26 март! Припомнете си предишните в архива на рубриките ни от тук!