Мерт Язъджъоулу: "Участието ми в "Черна роза" бе като 4-годишна казарма за мен"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 13 февруари, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. През настоящия месец февруари публикуваме такива със звездите от хитовия сериал "Черна роза" (Karagül), излъчващ се всеки делничен ден от 15.00 часа по НоваТВ. Тазседмичното е с актьора, изпълняващ главната роля в него - Мерт Язъджъоулу. Той е роден на 10 май 1993 г. в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 26 години, зодия телец. След завършването на средното си образование започва да следва висше със специалност "Бизнес" в университета Айдън. Интересът му към актьорското майсторство го насочва към школа, в която развива уменията и страстта си към изкуството. Така идва и първата му изява като актьор, при това - на голям екран, в игралния филм "Хората на дядо ми" (Dedemin Insanlari) от 2011 г. Първите си стъпки в телевизионния ефир пък прави в сериала от 2012-а година "Изгубеният град" (Kayip Sehir). Най-успешната му роля до момента, с която изпъква и добива световна популярност, е тази на Баран в една от най-гледаните турски драми за последните години "Черна роза" (Karagul). В нея се снима в продължение на четири сезона, от 2013 до 2016 г. Следващата му роля в младежката драма "Не можеш да сложиш белезници на надеждата" (Umuda Kelepce Vurulmaz) от есента на 2016-а, която въпреки чудесните си рейтинги, по неясни причини бе финализирана с 15 епизода. През пролетта на 2018-а година участва в историческия сериал, отбелязал провал и бил свален от ефир след 6 епизода - "Мехмед, завоевателя" (Mehmed Bir Cihan Fatihi). Последната му роля на малкия екран бе в започналата наскоро у нас по Диема Фемили драма "Всяка твоя сълза" (Bir Litre Gozyasi), ротирала се също с не особено голям успех от есента на 2018-а до началото на 2019-а година. На голям екран през лятото на 2018 г. се снима във филма "Добра игра" (Iyi Oyun), на чиято снимачна площадка срещна половинката си и известна млада актриса Афра Сарачоулу, с която са заедно и до днес. Съвсем скоро предстои да направи и дебюта си в интернет на платформата Netflix в подготвяния оригинален сериал "Любов 101" (Love 101). Да започваме с интервюто!

След втората година от следването ти със специалност "Бизнес" в университета го напускаш и се отдаваш на актьорството...

Това не беше специалността, която исках да следвам. Забелязах, че много други хора като мен също са го осъзнали малко късно и са се отказали. Преди това се бях явил на изпит за специалността "Архитектура", но не го взех. Рисувах през свободното си време като хоби. Май семейството ми разбра малко погрешно всичко, защото ми казваше, че щом рисувам добре, ще се справя и с архитектурата (смее се). И отидох с тази нагласа и самочувствие на изпита. Но архитектурата изисква не само умения по рисуване, но и по математика. А с математиката не бях особено добре. И така, след като не се получи с архитектурата, влязох с "Бизнес".

Но как се стигна до актьорството?

Тогавашната ми приятелка често се явяваше на кастинги и прослушвания. Неусетно започнах да се явявам на някои от тях заедно с нея, без да имам ни най-малка представа от актьорство. След време се запалих по това изкуство, което до онзи момент ми беше напълно чуждо и непознато. Интересувах се как се случват нещата зад кадър. И започнах да гледам видеа на тази тема в YouTube. Реших да си пробвам късмета. Явих се на около общо 200 пробни снимки, но така и не ми се получи. Може да звучи смешно, но въпреки че всеки път беше провал, никога дори не си помислих да се откажа. Казвах си, че правя стъпки към нещо, което ми харесва да правя. Харесваше ми да се занимавам с това. Не се явявах с идеята да ме одобрят и веднага да започна. А за да натрупам опит. На кратко - всичко започна като хоби. Първата ми изява бе в сериала "Изгубеният град". След това и в игралния филм "Хората на дядо ми" на режисьора Чаан Ърмак.

Помниш ли първия си ден на снимачната площадка?

Разбира се, че го помня. Не разбирах абсолютно нищо от случващото се около мен. Отидох, колкото да спечеля някакъв опит и да се забавлявам. Та закъснях с 10 минути за началото на снимките в "Изгубеният град", защото имаше задръстване. И изядох първия си "бой" на работа, така да се каже (смее се). Не мога да кажа обаче, че по време на снимките на сериала разбирах какво се случва. Наистина осмислих нещата и процеса много по-задълбочено в "Черна роза".

Доби популярност с участието си в "Черна роза". Това бе един от сериалите, продължили най-дълго излъчването си...

Участието ми в "Черна роза" мога да сравня като една 4-годишна казарма! В началото на снимките на сериала все още не знаех какво точно правя и как се случват нещата. В тази връзка режисьорът ни Мурат Сарачоулу ми помогна много, буквално ми стана като втори баща. Периодът беше тежък в личен план, защото междувременно загубих баща си. Мога да кажа, че си изкарах всичко преживяно посредством актьорството. Щом прочетох сценария и разбрах, че героят ми Баран в сериала също губи своя баща, усетих, че тази роля е за мен. Извадих наяве чувствата си, които по-рано таих след смъртта на баща ми, именно с играта си в "Черна роза".

Започвайки да се снимаш в "Черна роза", си бил едва на 18 години. Едновременно толкова млад и изживял такава голяма загуба, не ти ли беше трудно да промениш и местоживеенето си, тъй като сериалът се снимаше в друг град?

Всъщност мога да кажа, че ми се отрази добре. "Черна роза" се явяваше един вид бягство за мен. Смятам, че ми дойде много добре. Влязох в екип от близо 90 човека, от които не познавах никого. Изискваше голяма смелост да го направя. Ако в същия момент бях трезвомислещ и не под въздействието на емоциите, щях да седна и да мисля много. Може би нямаше да взема такова решение.

Помниш ли момента, в който взе това решение?

Като цяло не съм социален човек. Погледнат отстрани, хората ме определят като студен, отдръпнат и високомерен, но всъщност съм изключително стеснителен. От този тип хора съм, за които казват: "Опознавайки го, че ще го обикнеш". Исках да се развивам, посещавайки различни прослушвания и кастинги. И с идването на предложението за участие в "Черна роза", ключова роля да се съглася изигра един мой много близък приятел, който за съжаление вече не е сред живите - журналистът Ахмет Джемал. Реших да се посъветвам с него за избора си, като той ми отговори: "Ти си знаеш". Но след това късно вечерта ми се обади отново. И ми каза нещо много ценно: "Всъщност може би не искам да заминаваш, тъй като си много важен човек за мен. Но ако ще рискуваш в този живот, сега ти е времето, на тази възраст. Според мен иди!". След като чух тези думи, повече нямах особени колебания. Да, това беше наистина голям риск за мен, като игра на комар, защото сериалът можеше и да се провали и да бъде свален от екран. Заминах, оставяйки всичко след себе си, но можех да се върна с неуспех. Смятам, че тук малко или много се намеси късметът, че дори и Вселената.

Във "Всяка твоя сълза" играеш ролята на Махир, който дойде като глътка свеж въздух в историята. Запазил мярата и равновесието в отношението си към заболяването на Джихан - не гледащ нито крайно песимистично, нито нереално оптимистично, героят ти се хареса на зрителите...

Да. Харесвам сивата гледна точка за живота, ако мога така да я нарека. Минималистичната, простичката позиция за нещата. Харесва ми, че героят е възприеман като такъв. Такава е и целта на занятието, все пак. Няма да го цитирам точно със сигурност, но Марлон Брандо беше казал следните думи: "Ако се правиш на нещо и си успял да убедиш отсрещния в него, значи си свършил работата си. Ако не се е хванал, значи има някакъв проблем". Стремя се да играя именно по този начин - без да преувеличавам, без да се набивам на очи, без да се изсилвам ненужно. Няма нужда да крещиш: "Ето ме, тук съм, вижте ме!". В крайна сметка всички герои служат на историята. Не е необходимо който и да е от тях да минава на преден план. Разбира се, зависи и от самата история. 

"Черна роза" продължи наистина дълго време. В един момент всички си мислеха, че сериалът никога няма да свърши. Ти мислеше ли си го?

Не съм се и замислял за завършването на сериала, преди да дойде официалната новина за финала му. Благодарение на "Черна роза" се запознах с много нови хора и научих много нови неща. Например, тъй като не си лягам рано и не обичам да ставам рано, за мен най-неприятната и може би единствена такава страна от работата ми по сериала бе именно ранното ставане за снимки. Бяхме си станали много близки с целия екип. Вършех си работата, изпълнен с много щастие. Разбира се, батко Мурат (бел. ред. - визира режисьора на "Черна роза" Мурат Сарачоулу) има голяма заслуга за това. Винаги поддържаше доброто настроение на сета и подкрепяше всички. Не е в моите компетенции, но според мен режисьорската работа не е да седнеш на един стол, да подредиш декора и актьорите и да нареждаш кой какво да играе. А е нещо с много по-голяма дълбочина. Добрият режисьор се интересува от хората, с които работи, и от психологията им. В това отношение батко Мурат беше несравним. Но и последвалите режисьори, с които работих, бяха такива. Късметлия съм в това отношение. Не съм съжалявам за нищо от това, което съм направил.

А какво те впечатли и привлече към сериала "Всяка твоя сълза"?

Смятам, че героят ми Махир е много странен човек. Не го възприемам като типичния надменен студент в университета, какъвто етикет някои биха му лепнали. Смятам, че не само той, а всеки персонаж си има своята дълбочина. Например, когато някой те попита как си, а ти не си добре, но въпреки това отговориш с: "Добре съм", разговорът приключва. Махир не е такъв. Не е от хората, които говорят, само колкото да има нещо и да не мълчат. Много го харесвам, защото е човек, здраво стъпил на земята. Всъщност е асоциален и няма други приятели, освен тези от квартала си. Докато е с Джихан, се отваря за света и създава много интересна връзка с нея. Непредвидим е. Склонен е да прави неочаквани и несвойствени за себе си неща. Всичко това ме вълнува, докато го играя. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с турска звезда от "Черна роза" следващия четвъртък, 20 февруари! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!