Неслихан Арслан: "Или всичко е случайност, или нищо не е"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 9 януари, и през новата 2020-а година продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. През предстоящия месец януари публикуваме такива със звездите от хитовия сериал "Завинаги" (Istanbullu Gelin), излъчващ се всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща една от поддържащите роли в него - Неслихан Арслан. Тя е родена на 25 април 1989 г. в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 30 години, зодия телец. Завършва висше образование в Държавната консерватория със специалност "Музика". Освен актьорски, притежава и певчески талант. Прави дебюта си на телевизионния екран през 2003 г., когато е на 14 години, в младежкия сериал "Училище за живота" (Hayat Bilgisi). Три години по-късно - през 2006-а, пък се снима в "Хаджия" (Haci). През 2010 г. взима участие в изключително успешния игрален филм "Пет минарета в Ню Йорк" (Newyork'ta Bes Minare). Есента на 2016-а година е белязана за Неслихан от ролята ѝ в семейната комедия "Фамилия" (Familya), в която демонстрира и музикалните си умения. Последната ѝ изява на малкия екран и може би най-успешна до момента бе превъплъщението ѝ в образа на Дилара в хитовата драма "Завинаги" (Istanbullu Gelin), в която се снима в периода от март 2017 до май 2019 г. Предстои да се завърне в ефир с главна роля в турската адаптация на хитовия американски сериал "Подли камериерки" (Devious Maids) - "Камериерки" (Hizmetciler), започваща скоро по KanalD. Да започваме с интервюто!

Разкажете ни как стигнахте до тук!

Истината е, че освен майка ми, никой друг не взе на сериозно намеренията ми да стана актриса, докато бях още малка. От 7-годишна се занимавах професионално с най-различни спортове като плуване, волейбол и лека атлетика. Но в последната година в гимназията реших да последвам вътрешния си порив, водещ ме към актьорското майсторство, и започнах да се подготвям сама за изпитите в Консерваторията. По онова време като цяло нямаше откъде да взимаме уроци. Исках, но не знаех как. Явих се на изпитите след завършването на гимназията, но без нужната подготовка, не се получи, разбира се. Добрах се до професори от университетите и започнах да ходя на уроци три пъти седмично при тях. След година се явих отново на изпити и бях приета. След като завърших започнах да играя в театъра. Първата ми постановка бе "Чиста къща", в нея бях избрана да изиграя главната роля на португалка. Беше много забавно и имах възможността да застана редом на една сцена с много добри колеги. Постановката бе много успешна и я играхме в продължение на три сезона. 

На какво Ви научи участието Ви в "Завинаги"? Какво Ви даде в професионален и личен план?

На първо място за мен бе голяма възможност да работя заедно с режисьорките ни Зейнеп Гюнай Тан и Дениз Колош. Колегите ми пред и зад камера са много добри хора и си прекараваме много добре заедно. Извадих голям късмет с тях. Всички си вършат работата с голяма прецизност и внимание към детайла, което е и формулата за успех, поне при нас. Трудно ще ми е да опиша колко ценен е този опит за мен. Всички от екипа заемат много специално място в сърцето ми.

Героинята Ви Дилара е едновременно и много силна, но и много наранена. На какво Ви научи тя?

На пръв поглед Дилара се разбира с всички. Но всъщност не всичко е толкова просто в отношенията с останалите. Силата на Дилара се крие в способността ѝ да посреща самотата с усмивка. Сякаш се надсмива над съдбата си и събитията, съпътстващи живота ѝ. 

Живеем във времена, в които домашното насилие все още стои на дневен ред. Героинята Ви Дилара е жертва на такова, но избира да не замълчи, а да говори за проблема си. Какво бихте искали да кажете на жените в подобно на нейното положение?

За съжаление, насилието не е отправено само към жените и не е само на физическо ниво. Всички страдат - и мъжете, и жените, и децата, и животните, и природата... Не знам как да формулирам думите си към хората, намиращи се в това положение, но ще се опитам със следното: никога не губете надеждата си в себе си и в живота, каквото и да става! Не се осланяйте на чуждата съвест. Говорете, не се страхувайте! Казвам го, не защото е лесно, а защото едва когато чуеш някой друг, който е в твоето положение, да говори за това, добиваш куража да го последваш.

Кой е цярът за раните на Неслихан Арслан в живота?

Най-добре ми се отразяват срещите с добри приятели и хора. Чувствам се голяма късметлийка в това отношение. Подкрепяме се заедно винаги, но като цяло съм човек, свикнал по-скоро да се затваря в себе си и сам да се справя с проблемите си. Или поне така си мисля. Най-често се отърсвам от стреса с разходки из природата или ако е по-сериозно - с пътувания и екскурзии в страната и чужбина.

Впечатлявате с енергичността и усмивката си. На какво ги дължите и с какво ги подхранвате?

Просто съм себе си. До голяма степен енергичността и доброто ми настроение се дължат на даването и приемането на любов на и от околните. Ако се чувствам добре, искам да го споделя с всички. Отдавам голямо значение и на заслужената почивка. 

За какво мислите най-често в последно време?

Винаги съм мислела за нещата, които ме заобикалят, в голяма дълбочина. В последно време съм се отдала на това да подготвям ученици за изпити в Консерваторията, т. е. - на един вид преподавателска дейност. А това изисква от мен да съм във върховата си форма. Уча се да се справям с психологическите капани и предразсъдъците и да помагам и на останалите в това отношение. 

Какво Ви изненадва във Вас самата, ако има такова нещо изобщо?

Излиза, че можело и аз да се ядосвам (смее се).

Какъв е настоящият момент като период в кариерата Ви?
Да кажем, че се наслаждавам на младостта си, но и опитността, която съм натрупала и която вече мога да споделям с другите. 

Какво е първото нещо, което изниква в съзнанието Ви, когато си спомните за детството си?

Бяхме група приятели в квартала, в който живеех като малка. Толкова много сме си играли всеки ден между 16:00 следобед и 20:00 вечерта... Сещам се винаги за тези моменти. Освен това бях много палава. Спомням си всеки от малкото дни, в които се прибирах у дома без рана някъде. Бяха си поводи за празнуване!

Имате ли скрит талант, за който не знаем?

По едно време свирих на саксофон. Беше преди много години. Ако сега отново хвана саксофон в ръце, надали ще засвиря пак, но ако отделя малко време, за да си припомня, защо пък не!

Съдба или случайност е за Вас актьорството?

"Или всичко е случайност, или нищо не е". Простички и много любими мои думи. Ако мен питате, не е случайност, но както вече отбелязах, не беше и нещото, което всички очакваха от мен.

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю със звезда от "Завинаги" (Istanbullu Gelin) следващия четвъртък, 16 януари! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!