Йозге Йозберк: "Всеки може да стане актьор"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 17 октомври, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. През предстоящия месец предстои да четете такива със звездите от хитовия сериал "Втори шанс" (Kalbimdeki Deniz), излъчващ се всеки делничен следобед от 13.30 часа по БТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща главната женска роля в него - Йозге Йозберк. Тя е родена на 13 август 1976 г. в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 43 години, зодия лъв. Следва специалност "театрално изкуство" в центъра за изкуства Мюждат Гезен. В периода от 2000-а до 2002-а година работи като режисьор на поемични постановки в театралния клуб към Истанбулския университет. Звездата ѝ изгрява през 2003 г., когато се снима в игралния филм на един от най-добрите турски комици Джем Йълмаз "Г. О. Р. А." (G. O. R. A.). В България за първи път я гледаме като Айля в семейната драма "Пламъкът на сърцето" (Yol Arkadasim), която оглавява през 2008 г. Следва участие в своеобразното продължение на "Г. О. Р. А." - "А. Р. О. Г." (A. R. O. G.), също от 2008-а. През 2011 г. се снима в младежката драма "Мръсната седморка" (Pis Yedili). Последната ѝ изява на малък екран бе в излъчващата се в момента у нас всеки делничен ден драма "Втори шанс" (Kalbimdeki Deniz), въплъщавайки се в образа на главната героиня Дениз. Колкото до живота ѝ в личен план, през 2007 г. се омъжва за бизнесмена Хайим Садиоулу, от когото през 2010 г. ражда сина си Лео. През 2012 г. обаче се развежда с него. Да започваме с интервюто!

Познаваме Ви от вече 25 години. Досега винаги сте стояли далеч от сензациите и медийните скандали...

Така е. Не знам на какво се дължи това. Или може би животът ми не изглежда интересен за медиите, или просто случайно са решили да проявяват необичайно уважение към него. Тези 25 години минаха много гладко и сладко.

Някои Ви намират за скучна именно заради това...

А всъщност съм същинска енергийна бомба. Де да можеше в личния си живот да съм поне малко по-спокойна.

Стратегия ли е тогава образът, който сте си създали?

Да кажем, че си обяснявам факта, че не попадам особено често в обектива на папараци и репортери, защото може би проявяват уважение към работата ми. Актриса съм от 17-годишна и винаги досега съм се стремяла да участвам в качествени и заслужаващи си проекти, които са били оценявани високо от аудиторията. Пък и винаги, когато видя пред себе си камера, се питам: "Дали няма да кажа нещо грешно?" или "Ако се държа като себе си, най-вероятно ще изглеждам доста неприятна". Споменах, че съм енергична, но в същото време съм не по-малко и срамежлива и стеснителна. Даже докато бях по-малка, в гимназиалния период, например, ме беше срам да кажа, че ще слизам, докато се возех в маршрутката към училище. Не посмявах дори да натисна бутона за слизане. 

Тогава защо и как избрахте актьорската професия?

Един семеен приятел основа кастинг-агенция, в която записа мен и брат ми. Така бях избрана да участвам в сериала "Войникът Шабан" (Saban Asker) на Кемал Сунал. В момента, в който застанах за първи път пред камера, бях застанала до Кемал Сунал. Впоследствие се запознах и с Мелих Чардак. Тъкмо по това време се основаваше и BKM (Besiktat Kultur Merkezi). Участвах в поставения от нея мюзикъл "Otogargara". Постепенно разбирах и усещах, че съм на правилното място. Но все още се притеснявам, щом видя камера, извън работа.

От 25 години сте на снимачната площадка. Толкова привлекатална и разнообразна ли е актьорската професия, колкото изглежда отстрани?

Актьорството не е шега-работа. Да, да си известен, е много лесно. Но важното е да запазиш, потвърдиш и надградиш успеха си. И връщайки се назад във времето, да си казваш: "Добре, че съм направил това!". 

Тоест, да си известен, е лесно, а да си актьор, е трудно?

И да си актьор, е лесно. Особено ако става въпрос за телевизията. Всеки може да стане актьор. Всеки, когото срещна на улицата, има потенциал най-малкото за поддържаща роля в сериал. По-важното всъщност е да имаш усет за театър и да знаеш как да стоиш и да се държиш на сцена.

Значи актьорските изяви за телевизията не могат да се смятат за такива?

Всичко в сериалите се случва много бързо. Явяваш се на прослушване, избран си за ролята и след седмица започваш да снимаш. Дори нямаш време да се подготвиш. Да кажем, че когато вече си разбрал героя си, пък се сменя сценаристът. Персонажът ти рязко поема в друга посока и започва да ти става все по-трудно. Докато играйки в театъра, със започването на всяка следваща постановка се раждаш отново. За да вдъхнеш живот на героя си, се подготвяш поне два-три месеца преди премиерата на пиесата. Случвало ми се е с месеци да живея с героинята, която играя в театъра. При сериалите няма такова нещо.

Тогава защо се снимате в сериали?

Винаги съм търсела добри истории. Телевизионният зрител обича да гледа любимите си герои и да наблюдава развитието им. Веднага, щом един сериал приключи, идва въпросът от негова страна: "Кога започва новият?". И, уви, на нас се налага да се съобразяваме с желанието на зрителя да ни гледа постоянно и веднага роля след роля. Ако не играя в сериали, какво да правя? Често си задавам този въпрос. Мога да играя в добри игрални филми или театрални постановки. Но по някакъв начин трябва да достигна и до масовия зрител, а именно - телевизионния. Именно чрез сериалите достигаме до най-голяма аудитория и ставаме известни. От своя страна, така пък привличаме все повече и повече хора към театъра, където да идват и да ни гледат на живо.

Разкажете ни повече за сина си Лео!

Синът ми лео е на 9 години. Уча се на много неща от него. Сякаш се е родил, знаейки всичко. Забавен и милосърден е. Наясно е, че съм актриса. Щом разбере, че ще играя в някой проект, веднага научава цялото училище, в което учи. Обича да се гордее и изтъква с мен. Обожава да идва на снимачната площадка и да наблюдава снимачния процес. Ако някой дойде да снима с мен, задължително и той иска да влезе в кадъра. 

Разведена сте. Настрана ли стоите от идеята за втори брак?

Все още съм на мнение, че бракът е хубаво нещо. И го подкрепям. Бракът ти дава увереност и сигурност в човека, който е до теб. Кара те да се чувстваш така, сякаш ще остареете заедно и винаги ще се подкрепяте. 

Известна сте със семплия си стил и външен вид...

Понякога и аз се замислям: "Кога най-накрая ще облека нещо по-така?". Но не усещам нещата по този начин. Възхищавам се на жените, които успяват да стоят по цял ден с обувки на висок ток. Аз не издържам и един час. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю следващия четвъртък, 24 октомври! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!