Еврим Алася: "Отказах се от спорта заради актьорството"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 19 септември, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. През следващия един месец предстои да прочетете такива със звездите от хитовия сериал "Слънчеви момичета" (Gunesin Kizlari), излъчващ се всяка делнична вечер от 22.30 часа по Диема Фемили. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща главната роля в него - Еврим Алася. Тя е родена на 2 август 1979 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 40 години, зодия лъв. Завършва висше образование със специалност "Театрално изкуство" в университет "9 септември". През 1999 г., когато е на 20 години, прави първите си стъпки като актриса в детски театър "Пънар". Първата ѝ изява на малък екран в сериал е през 2005-а година, когато се снима в излъчената у нас драма "Под липите" (Ihlamurlar Altinda) с Бюлент Инал и Туба Бююкюстюн. През 2010 г. пък изиграва ролята на колоритната певица Балчичек, заставайки отново заедно с Туба Бююкюстюн на една снимачна площадка - в сериала "Огнено сърце" (Gonulcelen). Следва участие със специална роля в най-успешната турска историческа драма "Великолепният век" (Muhtesem Yuzyil), в която заради голямата си прилика с актрисата-ветеран Небахат Чехре вдъхва живот на младата Айше Хафса, по-известна като Валиде султан. Последвалата ѝ изява на малък екран е белязана от неуспех - в сериала "Моето име е Гюлтепе" (Benim Adim Gultepe) от есента на 2014 г., продължаващ едва няколко епизода и свален от екран заради нисък рейтинг. Най-успешната си роля до момента изиграва в периода от юни 2015-а до март 2016-а година, в който оглавява хитовата драма, наградена като "Най-добър сериал за 2015 г." с престижната "Златна пеперуда" (Altin Kelebek) - "Слънчеви момичета" (Gunesin Kizlari). Последното ѝ участие в сериал бе през лятото на изминалата 2018-а година, когато пресъздаде главната роля в провалилата се семейна комедия "Огромни лъжи" (Koca Koca Yalanlar). Да започваме с интервюто!

Вдъхвате живот на героините си изключително органично. Как се подготвяте за ролите си и ги пресъздавате така, че всички да повярват в играта Ви?

Първо благодаря за признателните думи! Това вероятно е най-важното нещо, което може да чуе един актьор за себе си. Ключовата дума в случая е "обич". В живота ми винаги съм се отнасяла с голяма обич към важните за мен неща. Работя това, което обичам. Играя ролите, които обичам. Но вероятно ако човек не е актьор и не играе, не би могъл да ме разбере. Това е цялата философия! Разбира се, от там нататък следва да се отнасяш с обич към режисьора си и колегите си. Колкото до предварителната подготовка за ролята - с всяка следваща поемам по различен и непознат път, отвеждащ ме до места и отговори, за които дори не съм и подозирала по-рано. Тоест, пътят не е само един. Но преди да започна да играя определена роля, правя едно много важно нещо: чета репликите ѝ и пресъздавам действията ѝ, докато не ги почувствам като свои собствени.

Все повече сериали биват сваляни от екран заради нисък рейтинг. Какво мислите по този въпрос?

Това е всъщност нещо напълно нормално. Работим, бъдейки напълно наясно с поемания риск и възможността за неуспех. Което, разбира се, е доста стресиращо. Но дори определен актьор да се снима в успешен сериал или да играе в успешна постановка, участието му в него/нея би продължило най-много 3-4 години. След което започва отначало. И това не е никак лесно. Всеки следващ сезон - както телевизионен, така и театрален, става все по-труден. Секторът продължава да е в неведение как точно да подхожда и каква стратегия да предприеме, за да избегне максимално лошо развитие на нещата. Уви, в нашия случай разбираш къде си направил грешка, едва след определено време, когато вече всичко е свършило.

Какво ще прави Еврим Алася, когато стане на 60 години?

Де да можех да зная! Но ако питате за какво си мечтая, то е да бъда възможно най-добрата версия на себе си и като актриса, прескочила всичките си възможности, натрупала наистина голям опит и не на последно място - запазила лицето си без пластики и ботокс (смее се).

В какво семейство израснахте?

В това отношение съм голяма късметлийка. Израснала съм в семейство, което винаги е стояло зад мен и е подкрепяло решенията ми. Именно близките ми хора са причината днес да съм това, което съм. На 16 години си хванах раницата и започнах да обикалям от град на град, кандидатствайки в различните консерватории. Никога няма да мога да им се отплатя за тази свобода, която ми дадоха още от тогава.

Къде преминаха най-хубавите моменти от детството Ви?

Най-хубавите ми моменти от детството са от градината на баба ми. Тя имаше къща на два етажа с голям двор. Детството си съм прекарала по дърветата в градината или по земята, играейки си с пясъка и пръстта. Имах хубаво детство. Бях много активно дете и усилено спортувах. От 5-годишна до университета тренирах ритмична гимнастика.

Как мина гимназиалният период?

И в гимназията продължавах да спортувам, бях доста заета и ангажирана. Ходех на училище и веднага след това на тренировки. Когато се пробуди интересът ми към театъра, започнах да бягам от тренировки и да ходя да гледам постановки. Била съм луда, казваха някои... А си живях живота! Тичах като луда от едно място на друго, опитвайки се да съчетая училище, тренировки и театър.

Как направихте първата крачка към актьорското майсторство?

Докато бях малка, никога не съм проявявала интерес към актьорската професия. Поривът ми към театралното изкуство се зароди в гимназиалните ми години. Бях много впечатлена от една от първите постановки, които гледах. В един момент се хванах, че постоянно и все по-често ходя на театър и се влюбвам в него. Това беше чувството, което ми прошепна, че това е моето нещо. След това се записах в една актьорска школа в Измир и така започна всичко.

Какво Ви привлече към актьорския състав на "Слънчеви момичета"?

Най-големият фактор, потикнал ме да приема отправеното от продуцентите предложение, бе дълбочината на историята и героите в нея. Това, че никой не е просто богат, а че зад блясъка в живота му се крият и неприятни истини от миналото. В "Слънчеви момичета" проследяваме с какво са се борили героите в миналото си, от какво са избягали и с какво са се сблъскали, за да стигнат дотук. 

Приличате ли си с героинята Ви Гюнеш?

Не обичам да се предавам, също като нея. Щом животът продължава, значи има надежда за по-добро бъдеще. В този смисъл оприличавам Гюнеш на себе си. Тя никога не се предава. А дори ако някога е била сломена, се е преродила отново, ставайки по-силна.

В "Слънчеви момичета" за трети път играете ролята на майка...

Да, все още нямам дете, но постоянно получавам предложения за роля на майка. Вероятно вече просто трябва да стана майка (смее се). 

А искате ли да станете майка?

Като всяка жена, аз също искам. Всъщност в началото не исках, но вероятно с напредването на възрастта започнах да се замислям все повече. Пък и вече съм свикнала, имам опит като майка, макар и само в сериалите.

Известна сте и с приликата си с Небахат Чехре. Неслучайно я играхте, но като млада във "Великолепният век"...

Когато я видях за първи път, останах шокирана. Наистина много сме си приличали. През последните 2-3 години хората постоянно ме питат дали съм ѝ дъщеря. Не знам докъде ще го докараме така...

А Вие смятате ли, че си приличате толкова много?

Всъщност не смятам, че си приличаме много. Виждам себе си по друг начин. В определени мимики и изражения на лицето много си приличаме, но цялостно - по-скоро не. Но, разбира се, тъй като не мога да се погледна отстрани, не мога да отговоря категорично. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю със звезда от "Слънчеви момичета" следващия четвъртък, 26 септември! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!