"Двойно интервю" (56): Хазал Субашъ и Еркан Мерич

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 15 август, продължава новият сезон на подрубриката на СЕРИАЛИ в България "Двойно интервю", в която през летните четвъртъци публикуваме интервюта с най-известните и харесвани екранни двойки от сериалите в южната ни съседка. Червъртото за сезона и петдесет и шесто подред е с Хазал Субашъ и Еркан Мерич, изпълняващи главните роли в излъчващата се в момента у нас всяка делнична вечер по Диема Фемили драма "Назови ме по име" (Adini Sen Koy). Преди да започнем обаче, нека се запознаем с техните биографии.

Хазал е родена на 2 май 1996 г. в един от най-големите турски градове Измир. Следва висше образование в Измирския икономически университет със специалност "Връзки с обществеността и реклама". През 2015 г. се явява на конкурс за красота, организиран от голямата козметична турска компания Elidor, класирайки се на трето място. Успехът, който отбелязва, ѝ осигурява кариера на модел, а след това - и на актриса. Дебютът ѝ на малкия екран е през 2016-а в един от най-гледаните дневни сериали през последните години, който в момента се излъчва у нас всяка делнична вечер по Диема Фемили - "Назови ме по име" (Adini Sen Koy), вдъхвайки живот на главната героиня Зехра. В него се снима до лятото на 2018 г., когато заедно с екранния си партньор Еркан Мерич напускат екипа му. Причина за това ѝ решение е присъединяването ѝ в по-мащабния нов сериал "Една надежда стига" (Bir Umut Yeter) от есента на м. г., който обаче се проваля и приключва с едва 5 излъчени епизода. Последната ѝ изява като актриса бе в криминалната драма "Халка" (Halka), излъчила първия си сезон през първата половина на 2019 г. по TRT1. 

Еркан пък празнува рождения си ден на 26 юли 1986 г. Родом е от турския град Адана. В момента е на 33 години, зодия лъв. Завършва основно и средно образование в Мерсин. През 2008 г. завършва висшето си образование в Университета в Мерсин със специалност "Електрична автоматика". Записва се в модна агенция и се изявява като модел след дипломирането си. През 2008-а се явява на престижния конкурс за красота Best Model of Turkey, завършвайки на първо място в категорията Best Photo Model. Година по-късно - през 2009, отново се включва към същото състезание, което този път печели. Това му дава правото да представлява страната си на световния формат Best Model of The World, провел се тогава в България, на който също се класира на челната позиция. Така Еркан става третият турчин след Кенан Имирзалъоулу и Къванч Татлъту, печелил приза "Най-добър модел в света". Актьорската му кариера стартира през 2012 г., когато участва в сериала "Странни истории" (Acayip Hikayeler). През 2014-а се снима в "Бял карамфил" (Beyaz Karanfil), а през 2015-а - в "Цена" (Bedel). В периода 2016-2018 г. отбелязва професионалния си връх с ролята си на Йомер в драмата "Назови ме по име" (Adini Sen Koy). Последната му изява бе в третия сезон на военния хит "Обещание" (Soz) като Пусат Йълдъръм.

И двамата сте започнали като модели. Как след победите на конкурсите за красота станахте актьори?

Хазал: На 20 години се класирах на трето място на конкурса "Мис Турция", а сега съм на 22. Направих летящ старт като актриса с първия си сериал "Назови ме по име". Агенцията за актьори, в която съм записана, е съставена изцяло от победители по конкурси за красота. Когато дойде предложението за участие в "Назови ме по име", имах известни съмнения дали да приема, тъй като сериалът е дневен. Прецених обаче, че като за начало това би бил добър опит за мен. Защото допреди това си нямах никаква представа от нищо във филмовия сектор - какво е камера, къде трябва да гледам, как трябва да играя, каква е ролята на режисьора... А дневните сериали се снимат с много бързо темпо. Снимаме всеки ден, сценария четем ден за ден. Всичко се случва на много бързи обороти, но така придобиваме незаменим опит. Това, което научих за една година, снимайки се в "Назови ме по име", сигурно щях да науча най-малко за 2 или 3, ако участвах в седмичен prime-time сериал. Разбира се, изисква се много труд и усилия. Особено когато започваш от нулата. В началото ми беше трудно. Преместих се в Истанбул от Измир заради участието си в сериала. Целият ми живот се промени.

Еркан: През 2009 г. спечелих конкурса Best Model of Turkey. След това в България станах и Best Model of The World. Работих като модел и три години след това. Опита си като актьор придобих впоследствие и чрез обучения, и с участие с малки роли в няколко проекта. Снимах се в сериала "Цена", а след това и в два игрални филма. След това дойде ред на участието ми в "Назови ме по име". Всичко се случи едно след друго. В началото имах съмнения относно успеха, който би могъл да пожъне един дневен сериал. Но извадихме голям късмет. Спечелихме си много фенове. Всичко върви много добре. Натрупахме добър опит. Защото не е никак лесно да снимаш по 60-минутни епизоди всеки ден. 

"Назови ме по име" наистина промени живота ви. При това не само в професионален, но и в личен план - на всички е известно, че двамата имате връзка и любовта ви от снимачната площадка прерасна в реалността.

Хазал: От самото начало на сериала работим много усилено. И тъй като играем главните роли, почти всичките ни сцени са общи. Навсякъде и винаги сме заедно. Допирните ни точки стават наистина много, когато работим по около 20 часа всеки ден. Разстройваме се и се радваме на едни и същи неща. Изживяваме всичките си емоции заедно. От самото начало се разбирахме много добре и само като приятели. Но с времето се родиха още по-големи чувства помежду ни. В момента сме много щастливи.

Еркан: Забелязахме общите си черти. Да виждаш и знаеш, че с някого друг реагирате по един и същи начин на определени неща, е несравнимо усещане. Не знам обаче дали ако не прекарвахме толкова време и не работехме заедно, тази спойка помежду ни щеше да се получи. В случая за нас важат думите: "Любовта от екрана прерасна в реалността". Пък и когато си в роля по 15-20 часа на ден, неизбежно малко или много се сливаш с героя си. Сценарият също дава своето отражение, както и времето, прекарано заедно. 

Кои ваши черти и особености един у друг ви впечатлиха на първо четени?

Хазал: Работата ни е доста трудна. Секторът, в който работим, е труден. Това е първата ми изява като актриса. Чисто психологически бях доста напрегната. Но когато сме заедно, осъзнаваме, че всичко става по-лесно. Станахме си голяма подкрепа един на друг - както емоционално, така и психически. Вършим си работата с още по-голямо удоволствие. Заедно сядаме и учим репликите си, стараем си да открадваме повече време един на друг... Мисля, че всичко това се забелязва и от зрителите и се отразява на изпълненията ни.

Еркан: Хазал е много умерен човек. И в сериала пресъздава такава героиня - естествена и умерена. Аз също съм доста спокойна натура. Не съм запознат с предишния начин на живот на Хазал в Измир, но е изключително уравновесена. Аз, например, обичам да съм сам. Забелязвам същото и у нея. Общите ни черти са много. Например, ако на снимачната площадка стане пренаселено с хора, се поглеждаме един друг и потъваме в погледите си. И аз, и тя искаме час по-скоро да избягаме от тълпата. Когато забележим тези свои малки особености, няма как да не бъдем привлечени един от друг. Харесваме едни и същи неща, реагираме по един и същи начин.

Може ли да се каже, че връзката ви в реалността се отразява положително на работата ви?

Еркан: Най-запалените ни фенове отдавна създадоха фен-група с името "ХазЕр" (бел. ред. от първите срички в имената на Хазал и Еркан). И стана все по-чест въпросът: "Има ли ХазЕр?". Тук е мястото за първи път да обявим официално, че да, ХазЕр има! Зрителите са много сензитивни и веднага уловиха химията помежду ни. Изпращат ни много хубави съобщения и коментари. Намират ни за много подходящи един друг. Феновете ни ни събраха, още преди ние да се съберем, всъщност.

Какви са плановете ви от тук насетне?

Хазал: Спомням си как през първите 5-6 месеца работа в "Назови ме по име" си казвах: "Искам да се върна в Измир!". Предишният ми живот там вътрешно много ми липсваше. Но сякаш вече преодолях това усещане. Гледах на работата си като на лагер, от който рано или късно щях да се върна. Вече обаче приех факта, че живея и работя в Истанбул. Мога да кажа, че изградих онзи порядък, който ми липсваше в началото. Но тъй като се присъединих към "Назови ме по име" съвсем спонтанно и набързо, нямах възможност да премина през някакво актьорско обучение. Не съм упражнявала нито дикцията си, нито поведението си пред камера, нито използването на гласа си. А за мен образованието е задължително. Защото ще ме сдобие с нужната самоувереност. От година и половина играя Зехра. Смятам, че вече съм се сляла с героинята си и нямам проблем с актьорското си изпълнение. Но, разбира се, не ми беше никак лесно. Мисля, че за да продължа да се развивам успешно, трябва да премина през необходимото актьорско обучение. Чувствам се някак непълноценно в работата си. Имам предвид малки детайли, които вероятно убягват от окото на зрителя, но аз знам, че не се справям максимално добре с тях и това ме кара да се чувствам по този начин. Така че ми предстои обучение. Тъй като искам да продължа да работя като актриса, но по пълноценен за мен начин. Да, научих много неща в процеса на работа, но те не са достатъчни, за да продължа просто така. Свикнах със Зехра, ами след нея? Работата на актьора е без притеснения да влиза във всякакви роли. Поне за момента не съм сигурна, че аз бих могла.

Еркан: Актьорското образование е наистина много важно. Но практиката е не по-малко необходима и ценна. Тоест, не може без нито едно от двете. Ако само си учил и знаеш теорията перфектно, но те хвърлят в дълбокото, без практика няма как да успееш. Единственият начин е да практикуваш и изпробваш наученото. Смятам, че неизменна част от обучението е излизането пред камера, снимането всеки ден, работата с различни режисьори и екипи. Нещо като шофирането е.

Като всички известни личности, вие също имате много фенове. Вашите обаче се някак по-различни - доста по-активни са в социалните мрежи и са много привързани към вас. На какво дължите този интерес?

Хазал: Смятам, че този интерес към нас се дължи на това, че докато играем, сме напълно естествени. Всичко се крепи на тази искреност, с която първо подхождаме един към друг и която съответно се пренася и върху феновете ни. Правят си групи от различните градове в WhatsApp, организират си фен-срещи... Много сме щастливи от факта, че ставаме причина за раждането на истински приятелства. 

Еркан: Диалогът ни с феновете е по-различен. Те ни възприемат като част от своите семейства, ние тях - също. Виждат ни като свои по-големи или по-малки братя и сестри, като свои деца... Има хора, идващи на снимачната площадка с целите си семейства. Всички са много важни за нас. Топлотата, искреността и чистотата, която си предаваме помежду ни, са безценни. Понякога правим живи излъчвания в социалните мрежи и ни задават най-различни въпроси. Например, какво обичаме да ядем. Споделяли сме, че обичаме сарми и пълнени чушки, и не след дълго виждаме запътени към нас хора, държащи кутии с любимите ни ястия в ръце. Наскоро чак от Германия дойде една зрителка, която беше извадила имената на всички в екипа и беше дошла да поздрави всеки от нас лично и по именно. Има доста хора, идващи от чужбина, специално за да ни видят и да се снимат с нас. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото пето за сезона и петдесет и седмо подред "Двойно интервю" следващия четвъртък, 22 август! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!