Тамер Левент: "Изкуството се състои в правенето му"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 9 май, продължава публикуването на интервюта с участниците в шестия сезон на най-успешното ни онлайн-състезание "Любима турска звезда" за 2019 г. Тазседмичното е с деветия елиминиран състезател от формата, отпаднал миналия петък - актьора Тамер Левент. Преди да започнем обаче, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 13 октомври 1950 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 68 години, зодия везни. През 1971 г. постъпва със специалност "театрално изкуство" в Анкарската държавна консерватория, която завършва шест години по-късно - през 1977-а. Следва успешна кариера в държавните театри, в които освен като актьор и режисьор, често заема постове на директор и заместник-директор. Театралните постановки, в които участва по това време, са били представяни на престижни фестивали в Русия, Канада, Южна Корея и Иран. Оглавява фондациите TOBAV на операта и балета и TOMEB на театъра. През 1992 г. дава начало на проекта си "ДА на изкуството!" (Sanata Evet!), по който работи и до ден-днешен. Издава две собствени книги и превежда още две - на театрална тематика. Изявява се и като жури в престижни награди. В периода от 2007-а до 2009-а година се снима в успешната драма "Изоставено сърце" (Vazgec Gonlum). През 2013 г. взима участие в успешния игрален филм на Йозджан Дениз "Огън и вода" (Su ve Ates). Същата година става част от актьорския състав на историческата драма "Завоевателя" (Fatih), а през 2014-а в този на "Вече ме наричай Хиджран" (Bana Artik Hicran De) - и двата провалили се сериала. Следват участия в три големи хита с три коренно различни роли - в "Отново любов" (Ask Yeniden) като Шевкет, в "Искрите на отмъщението" (Cesur ve Guzel) като Тахсин и в "Истанбулска невеста" (Istanbullu Gelin) като Гарип. В последния се снима и до момента. Да започваме с интервюто!

На какво се дължи интересът Ви към изкуството? Защо избрахте актьорската професия?
Още от малък винаги съм се интересувал от хората. Израснах в голямо семейство. Често забелязвах неща, на които другите не обръщаха внимание. Никога не съм толерирал лъжата и дори като малък съм се карал с всеки, който ме е лъгал. Имал съм разни такива приключения. Понякога, като всички деца, и аз правих грешки, а майка ми ми се караше. Ако в такива моменти, въпреки вината си, съм се чувствал прав, случайно или не, по радиото, например, се говореше за теми като възпитанието на децата и т. н. С детското си съзнание слушах тези програми и смятах това за правилното. Например, директорът в средното училище бе баща на един от съучениците ми. И никога не се усмихваше. Веднъж, като дежурен ученик, трябваше да отида да взема тебешири. И какво да видя тогава - директорът се смееше с все сърце, а аз дори не предполагах защо, тъй като никога досега не го бях виждал такъв. Може би тогава все още не съм го наричал по този начин, но съм осъзнавал неусетно, че хората влизат в роли и ги играят много умело - най-вече според ситуацията. Тези ми разсъждения ме подтикнаха към актьорството. Родителите ми често ме водеха на театър. Но тогава все още не се бях замислял да ставам актьор. Защото родителите ми имаха други планове за мен - да следвам международни отношения и да работя в министерството на външните работи. Но постъпих в Консерваторията, където оцениха таланта ми на актьор. Избрах актьорството вместо политиката.

След като сте завършили Консерваторията в Анкара, сте заемал различни постове там - на режисьор, актьор и дори директор. Какво можете да кажете относно миналото си като човек на изкуството?
За да насърчи искащите да следват актьорско майсторство, Консерваторията в Анкара приемаше дори ученици от средното училище. Аз обаче постъпих, след като завърших гимназията. Следвах в продължение на пет години. След като завърших, получих стипендия от Англия и отидох там. Върнах се от там и получих стипендия от Германия. Отидох и там. И така продължих да посещавам различни държави. Като завършили Консерваторията в Анкара, всички веднага постъпвахме на работа в Народния театър, нямахме друга възможност. В нашата професия човек трябва постоянно да е в крак със случващото се в целия свят. Да търси отговор дори на най-сложните и неразгадани въпроси. Пеями Сафа е казал: "В деня, в който осъзнаем, че да притежаваме мислещ разум и идеи е по-важно от притежанието на материални блага и имущество, ще сме открили тайната на истинското богатство". Но ние все още си мислим, че и да не разполагаме с идеи и ум, можем да имаме всичко. Смятам, че актьоството все още не е разбрано в Турция. 

Какъв трябва да бъде един актьор според Вас?
Да си актьор, означава да се вълнуваш от човешката природа и да обогатяващ знанията си, свързани с нея, постоянно. Актьорството синтезира в себе си много от останалите науки. Най-вече - психологията и социологията. В какво се състои математиката, например? В решаването на задачи. Веднъж едно от децата ми ме попита: "Татко, защо учим математика?". Тогава детегледачката му ме изпревари и му отговори: "За да можете да си взимате рестото, когато отивате до магазина". Тоест, не учим математика, за да развиваме цялостното си съзнание. А учим, за да не ни се налага да мислим. Защо учим литература? За да се обогатяваме като личности. В този ред на мисли изкуството е процесът на създаването му, а не крайният продукт.

А какво е изкуството?
Изкуството се състои в правеното му. Самата дума "изкуство" (бел. ред.: на турски "sanat") произлиза от арабската "san", която значи "правя". Човек на изкуството е този, който умее да прилага това, което мисли. 

Може ли всеки да бъде човек на изкуството?
Разбира се. През 16. век хората все още не са имали и грам понятие от анатомията на човешкия мозък. Но сега вече всеки знае, че дясната половина от мозъка отговаря за абстрактното мислене, свързано с изкуството, а лявата - за рационалното и аналитично мислене. През 16. и 17. век един германски философ е казал: "Изкуството е съчетанието на знанието с практиката в едно". Изкуството винаги е било в нашите ръце, но не винаги сме го осъзнавали. За да прави изкуство по осъзнат начин, човек трябва да работи върху ума си. Ако мислим в детайли, можем да създаваме произведения на изкуството.

Ограничава ли се изкуството до рисуване и свирене? Или изкуство може да е всичко?
Изкуството има шест подразделения, установени много отдавна и приети от ЮНЕСКО. Това са изобразителното изкуство, театърът, музиката, литературата, архитектурата и танцът. От много време насам на тях се гледа като на изкуство. Но всичко това е продукт на изкуството. Как, например, слепият човек би могъл да види произведения на изобразителното изкуство, театъра и танца? За него биха съществували само музиката и литературата. Към тези шест подразделения ЮНЕСКО прибави още три - киного, фотографията и спорта. Скоро може да добави и кулинарията. Изкуството е философията да вървиш работата си с любов и желание. Но често хората си казваме: "Стига, не искам да си затормозявам главата с такива неща". Хората вече не обръщат внимание на отношенията помежду си. Вече всички можем да се скараме едни с други много бързо. Не умеем да общуваме, забравяме истински важните неща. Не си даваме време да помислим, да разсъждаваме над случващото се. Създават се клубове за дебати, в които се цел с малко думи да изразиш много неща. И това, например, е изкуство. 

В предишно интервю на въпроса: "Театърът или киното?", бяхте отговорил категорично в полза на театъра. Защо обаче напоследък театърът остава в сянката на киното?
На първо място, има много повече кино-салони, отколкото театрални сцени. Игралните филми също са много повече от театралните постановки. За да отидете на театър, трябва да положите малко повече усилия. Да отидеш на кино, е по-лесно. Да седнеш пред телевизора вкъщи и да гледаш сериали, още по-лесно. Ако искаме да се развиваме и обогатяваме като личности, трябва да умеем да разпределяме времето си добре. Но за тази цел средствата, чрез които да се развиваме, трябва да бъдат равнопоставени едно на друго. В момента обаче не са. Това, което свързва театърът и киното, е драмата, върху чиято основа лежат и двете изкуства. И двете имат сценарий, актьори и хронотоп. Но защо избираме киното вместо театъра? Защото това е по-достъпно, по-лесно е. Киното е по-цветно, по-истинско. Актьорите и местата, на които са, ни се струват по-близки до реалността. В театъра обаче ставаме свидетели на положените от актьорите, сценаристите и режисьорите усилия на живо, в момента на играенето им. 
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Интервю с десетия отпаднал участник от "Любима турска звезда 2019" очаквайте по-следващия четвъртък, на 23 май! Припомнете си предишните в архива на рубриките ни от тук

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.