Първи впечатления от "Двор" (Avlu)

сряда, март 06, 2019
Наскоро започнах да следя един от най-новаторските сериали за последната една година в Турция - "Двор" (Avlu). Имах интерес към него още при започването му през март м. г., но едва сега намерих възможност да го започна. Преди да споделя с вас първите си впечатления от него, искам да отворя едни малко по-големи скоби. В последно време наблюдавам как действието във все повече нови турски сериали се развива в затворени или силно стилизирани пространства. Като започнем от "Новата булка" (Yeni Gelin), в който хронотопът вървеше 90% в имението на големия род Бозок, минем през "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler), в който обстановката бе изключително стилизирана и кварталът-комплекс Сармашък се бе превърнал в един от главните герои, и стигнем до "Двор" (Avlu), в който действеното пространство е затворено буквално и всичко се случва в... женския затвор! На първо четене този все по-популярен похват в турската, а вероятно и не само кино-индустрия идва доста стресиращ за зрителя, който е свикнал да гледа много и разнообразни красиви гледки от различни места. Защото затваряйки героите на едно място - своеобразно или буквално, затваряш и гледащия историите им зрител. Един от най-големите плюсове на този похват обаче е превръщането на въпросното място - имение, комплекс или затвор, в една малка вселена, отделена от целия останал свят, а в същото време и в дишащ организъм, ставащ основния герой в действието. Проблемите, които се представят в тези малки вселени, са много често преувеличени, нереалистични и дори смешни. Но именно защото са малки проблеми от малки вселени, режисьор и сценарист успяват да убедят зрителя в тяхната тежест и достоверност. И ако в "Новата булка" и "Малки убийства" използването на този похват е било избор на режисьорите и сценаристите им и все пак от време на време излизахме за кратко от малките им вселени, то в "Двор" той се превръща в един задължителен елемент, от който излизане няма. Самото заглавие на сериала, от своя страна, подсказва за затворено, ограничено и малко пространство. Мотото, под което пък върви проектът - "Колко живота побира един двор?", допълва тази символика.

На първо четене или по-точно - гледане, случващото се в "Двор" изглежда абсурдно за зрителя. Особено в първата серия ми беше трудно да проумея, че затворничките не са постоянно затворени в килиите си или в една обща такава, а могат да се разхождат из целия затвор, разделен на две части, нещо подобно на open-space. Концепцията за затвор, която се показва в "Двор", е напълно различна от тази, която сме свикнали да гледаме епизодично в останалите, така да ги наречем, нормални сериали. Запитах се: "Какво друго могат да правят в един затвор, освен да се изнудват един друг, да се бият, да търгуват с наркотици, да внасят и изнасят други забранени вещи, да се борят за територия?". Всички тези задължителни за затвора елементи ни показаха още в първия епизод, при което си казах: "Е, много бързо се изчерпа всичко!". Фактът, че затворът всъщност не е от обичайните затвори, а все пак е отворен в пределите му, променя изцяло нещата. Не знам дали в действителност в Турция функционира такъв тип затвор, но на запад - със сигурност. Не е случайно, че всъщност "Двор" е адаптиран по австралийския сериал "Wentworth", с което можем да си обясним от части това негово новаторство. Честно казано, се изненадах от успеха, с който проектът започна миналата година. Не само че не очаквах да бъде толкова голям, а дори предричах провал именно заради всички тези непознати новости, с които трябваше да се сблъска по-консервативния турски зрител. Но ето, че цифрите говорят сами за себе си и вече цяла година "Двор" не слиза от първите места по гледаемост всяка четвъртък вечер. Няколко пъти дори беше най-гледан. И всъщност, стигайки вече до 9 епизод, мога да кажа, че много бързо се свиква с всичките особености на сериала. Вероятно до голяма степен това се дължи на "Новата булка" и "Малки убийства", с които "натрупах" опит с подобен тип истории в затворени пространства, затова за някого свикването с "Двор" може да се окаже по-трудно и дълго. Но бъдете сигурни - заслужава си, не се отказвайте веднага!

Като казах обаче, че концепцията за т. нар. openspace-затвор не позволява на сюжета да се изчерпа и да се сведе само до вече изброените задължителни за един обикновен затвор елементи, пропуснах да спомена, че все пак става въпрос за женски затвор. А историите, въртящи се основно около жени, не могат да бъдат скучни и никога не се изчерпват. Още повече когато тези жени са затворени в едно определено пространство по принуда и трябва да съжителстват заедно. Ето тогава става наистина страшно - за тях самите, и наистина интересно - за зрителя. Докато гледам "Двор", много често правя аналогия между случващото се в женския затвор и в султанския харем - от "Великолепният век", например. Дори самото разположение на килиите наподобява това на харемите, които сме гледали в историческите сериали. И ако някой каже, че му идва в повече тъмнината - и преносно, и буквално, потиснатата обстановка и жестокостите в женския затвор, но в същото време следи с интерес и затаен дъх интригите в султанския харем, то той е 100-процентов лицемер. Като споменах жестокости, гледайки "Двор", се хващам, че сякаш имам някакъв афинитет към женския бой. След като изгледах "Новата булка", където снахи и свекърви се биеха и скубеха за добър ден, мелетата в "Двор" не могат да ме смутят особено. Още повече когато са поднесени на зрителя със съпровод от класическа музика. Намирам тази режисьорска идея за много сполучлива и много ми допада. 

Актрисите, изпълняващи главните роли в "Двор", са наистина много добри! Нурсел Кьосе е успяла да излезе от примитивния, пресметлив и дребнав образ на Кериман в "Твоят мой живот" и да влезе в този на жестоката, коварна и наистина много опасна Кудрет, която дава мокри поръчки буквално във всяка серия. Джерен Морай, която съм гледал бегло в "Мечтатели" и "Моят живот", влиза в ролята на доброто ченге Азра в затвора, разбира се - като затворничка, обаче, раздаваща справедливост, покровителстваща по-слабите и единствена смееща да се изправи срещу Кудрет. Всъщност двете части, на които е разделен затворът, са обитавани именно от двата лагера - този на Кудрет и този на Азра. Демет Евгар гледам за първи път и съм с много добри впечатления за момента. Действието в "Двор" започва с влизането на нейната героиня Дениз в затвора и битката ѝ за оцеляване в него. Дениз влиза чиста, но бързо е принудена да заеме страна и да се научи на порядките в затвора. На чия страна застава и под какво влияние - на страха или на съвестта си, няма да издавам. Тези, които решат да започнат да гледат сериала, сами ще разберат. Останалият каст, макар и непознат за мен, също е на много високо ниво. Героините в "Двор" са коя от коя по-колоритна и те печелят много бързо на своя страна.

Като оставим на страна всички жестокости и цялата тъмнина и мръсотия, която ни погълва от екрана, на фона на тях все пак се открива и човечност, милосърдие, благодарност. "Двор" ни показва, че затворниците никога не са само жестоки престъпници, лишени от всякакви добродетели и изпълнени единствено със зло. А че всеки един, лишен от свободата си, също е човек. Или че по-скоро е успял да остане такъв - някой повече, друг по-малко. Колкото и провокативен и краен да изглежда, "Двор" си заслужава гледането, защото изпълнява най-важната функция на един продукт на телевизията или на киното, а именно - разчупвайки стереотипите, да накара зрителя да се замисли и да му покаже другата страна на монетата. Защото такава винаги има... 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.