Сема Кечик: "Всеки човек живее със собствените си избори"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 31 януари, продължава публикуването на интервюта с най-харесваните турски актьори и актриси в запазения им ден в програмата на СЕРИАЛИ в България. През месец януари те бяха със звездите от романтичната комедия "Любов от втори опит" (Ask Yeniden), излъчваща се всеки делничен следобед от 13.30 часа по БТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща една от главните женски роли в нея - Сема Кечик! Тя е родена през 1965 г. в областта Аъръ Диядин, Турция. В момента е на 54 години. Завършва висшето си образование в един от най-престижните университети по изящни изкуства в Истанбул - "Мимар Синан". Прави първата си изява като актриса чак през 2009 г., когато е вече на 44 години - в хитовата драма с Енгин Акюрек и Мелиса Сьозен "Ако бях облак" (Bir Bulut Olsam). Допреди това работи като танцьорка в Истанбулската опера и балет. Ролята, с която привлича вниманието на целия свят върху себе си, е тази на емблематичната Дайе хатун в най-успешната турска историческа драма "Великолепният век" (Muhtesem Yuzyil) от 2011-а година. Следващите ѝ участие е не по-малко успешно - в заглавието "Господаря на сърцето" (Pasa Gonlum). От началото на 2015-а до средата на 2016-а година взима ключова роля в една от най-успешните турски романтични комедии "Любов от втори опит" (Ask Yeniden), вдъхвайки живот на Кара Мерием. Последната ѝ изява на малкия екран бе във феномена "Новата булка" (Yeni Gelin) на ShowTV, заснет от създателите на "Любов от втори опит", в който пресъздаде образа на властната Мьохтебер Дуран. Да започваме с интервюто!

Ако разполагате с възможността да промените нещо в държавата, в която живеем, с какво ще започнете?

О, преди да започна да променям каквото и да е в държавата, в която живеем, ще трябва да се сдобия с вълшебна пръчица. След това на първо място бих образовала хората. Ще започна и с прекратяването на упражняваното насилие върху жени и деца, което редовно е част от ежедневието ни. После всичко ще дойде по реда си. 

Коя е най-любимата Ви героиня, която сте играли досега?

Нямам най-любима героиня. Запознавайки се с всяка една от героините ми, първо трябва да я обикна, за да се съглася да я изиграя. Голям лукс е това, ако мога да се изразя така.

Кое е изречението, което използвате най-често?

Може би "Успях ли да ти обясня?" (смее се). В държавата, в която живеем, пък и вероятно в другите, мислиш на един език, говориш на един език, разсъждаваш на един език, но понякога не можеш да обясниш това, което е в теб. Въпреки че турският ми е майчиният ми език, често се хващам, че не мога да се изразявам добре и задавам въпроса: "Успях ли да ти обясня?", на отсрещната страна. За да не звучи грубо, не казвам "Разбра ли?" или "Схвана ли?". 

Какво се случва с Вас в последно време?

Много неща се случват. Последните 15-20 години все се случва нещо. В държавата, в която живеем, обаче нищо не се променя. Не се развива. Стои си на едно място и не помръдва от него. Прави ми впечатление, че напоследък се гледа всичко да се обобщи. Да се събере в едно, да се постави под един общ знаменател, защото така е по-лесно да се управлява. Това се отразява и в бранша, в който аз работя, но не е естествено. Сякаш нищо не се променя, стои си едно и също, но в същото време изискванията към теб стават по-големи, натискът и цензурата също. Ако ме попитате дали все пак нещо се промени - да, сигурна съм в това. Живея с надеждата, че ще доживея да го видя. 

Имате ли любима реплика от пиесите, филмите и сериалите, в които сте играла досега?

"Животът е груб, Костя" от постановката "Чайка" (Marti). Също така "Работата ще ни спаси" и "Ще си тръгнем от тук". 

Кой е повратният момент в живота Ви?

Мисля, че в живота ми няма такъв момент.

За момента ли живеете?

Не, не живея за момента. Човек се ражда, бива възпитан да прави определени избори, да говори по определен начин, учи, става такъв, какъвто иска... Така горе-долу се състезаваме с живота. Ако трябва да говоря за повратен момент, то това трябва да бъде събитие, което да ми е попречило да се занимавам с изкуство и с актьорство и да ме е повело в съвсем друга посока. Като например да се откажеш от актьорството, защото си приет в Медицинския университет и си решил да ставаш лекар. Само такова нещо би било повратен момент за мен. Иначе досега винаги съм живяла със своите избори. И смятам, че всеки човек живее с тях. Единствено понякога в живота ти идват хора, които носят със себе си приятни или неприятни изненади, изместващи малко или много встрани хода на събитията. Но не мога да ги нарека повратни моменти. Това е нормален процес в живота.

Кое е най-хубавото и кое най-лошото нещо, което Ви се е случвало на сцената?

Най-хубавото? Човек започва да се обърква, когато му зададат такъв въпрос. Няма да споменавам конкретни случки, но може би най-лошото нещо, което може да се случи на един актьор, докато е на сцената, е да си забрави репликите. Но под забравяне имам предвид внезапна и пълна мъгла в мозъка. Когато това продължи и по време на антракта, става още по-лошо. И на мен ми се е случвало, не е като да не се е, много е странно. И съм се чувствала толкова безпомощна... В такива момента съм се мъчела да си спомня посредством визуалната и обонятелната памет. Как точно са били изписани репликите в сценария, с какъв шрифт, с каква големина, на какво ми е миришело в този момент, кои хора са били около мен... Колкото и да се мъча, накрая все се сещам, но имам чувството, че този процес продължава часове наред. 

Какъв е девизът Ви в живота?

Да съм човек. Но да бъда истински човек. Нали всичко останало започва с това да си човек! Защото от момента, в който станеш човек, нататък, всичко започва да се случва много по-лесно и по-добре. Не е важно каква е професията ти и с какво се занимаваш. Най-важно е да бъдеш добър човек, от там нататък ще се справиш с всичко.

Какво бихте казали на 20-годишната Сема Кечик?

Бих ѝ казал да си опича акъла (смее се)! Докато е млад, образованието му е все още прясно на човек и гледа на живота от гледна точка на това, което е научил. Затова бих ѝ казала да си опича акъла, пък дали ще прави грешки, не е голям проблем.

А какво бихте казали на младите и бъдещите актьори?

На всички млади казвам първо "Здравейте", а след това бих искала да ги попитам дали наистина искат да стана актьори или просто "артисти", трябва първо да решат това. Ако наистина са избрали да станат актьори, трябва да са наясно с това, което ги очаква, с това, което ще искат от тях, с това, което трябва да знаят и да могат. На актьорската професия не се научаваш с две думи. За да бъде актьор, човек трябва да бъде наясно с това, което казва. Да бъдеш актьор, означава да стоиш близо до всичко останало, заобикалящо те в живота. Не е толкова просто. Например, ако не си следвал медицина, не можеш да станеш лекар. Но и да не си следвал актьорско майсторство, можеш да станеш актьор. Или поне така си мислим. И нямам предвид дипломата, която получаваш като доказателство за образованието си. Не искам да правя разделения, но говоря най-вече за театралните актьори. Играеш ли Шекспир, трябва да си запознат много добре с епохата, в която е писал. Трябва да знаеш отлично какво играеш. Това, че някой е участвал в два филма, не го прави актьор. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с турска звезда следващия четвъртък, 7 февруари! Дотогава си припомнете предишните в архива на рубриките ни от тук!