Нилай Дениз: "Искам да вървя по своя път, не по нечий чужд"
Здравейте, приятели! Четвъртък е, 17 януари, продължава публикуването на интервюта с най-харесваните турски актьори и актриси в запазения им ден в програмата на СЕРИАЛИ в България. През месец януари те са със звездите от романтичната комедия "Любов от втори опит" (Ask Yeniden), излъчваща се всеки делничен следобед от 13.30 часа по БТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща една от главните женски роли в нея - Нилай Дениз! Тя е родена на 3 май 1993 година в турския град Айдън. В момента е на 25 години, зодия телец. Започва актьорската си професия през 2010-а, когато е едва на 17 години, взимайки малка роля в един от най-успешните турски полицейски сериали "Анкарска полиция" (Behzat Ç. Bir Ankara Polisiyesi). През 2011 г. участва с главна роля в историческата драма "Лилави теменужки" (Mor Menekseler), излъчвала се по TRT1. През 2013-а се включва с ключов персонаж - този на Бегюм Варол, в един от най-успешните турски младежки сериали "В очакване на слънцето" (Gunesi Beklerken), печелейки симпатиите на зрителите. През 2014 г. се снима за кратко в провалилия се проект "Ах, Нериман" (Ah Neriman) отново с важна роля. Най-успешният сериал в кариерата на младата красавица е "Отново любов" (Ask Yeniden), в който се снима от началото на 2015-а до средата на 2016-а година. За ролята си на Селин в него печели наградата "Изгряваща звезда" на "Златна пеперуда 2015" (Altin Kelebek 2015). Преди две години, в началото на 2017 г., изигра главната роля в провалилата се драма "Дръж се, сърце мое" (Dayan Yuregim), превъплъщавайки се като Серай. През лятото на същата година я гледахме като жизнерадостната и добродушна Аслъ в комедията "Светулка" (Atesbocegi). Омъжена е за Ерчин Карабулут. Да започваме с интервюто!
Всичко е започнало на 16-годишна възраст с участието Ви в конкурс за красота , нали?
Да. Майка ми поиска да се запиша.
Значи една от причините да станете актриса е именно майка Ви...
Да, майка ми винаги е искала да стане актриса, но не е успяла. Затова своята мечта подари на мен и ми каза, че ще стана актриса.
С натиска да станете актриса, ли пораснахте?
Не, не мога да го нарека натиск, а по-скоро напътствие по кой път да тръгна, както и помощ в първите ми крачки. На конкурса, на който участвах, станах "Лице на Анкара". По това време в Анкара се снимаше сериалът "Анкарска полиция". С няколко от приятелките ми, с които участвахме на конкурса, се записахме на прослушванията за актьорски състав. Предложиха ми да изиграя малък персонаж. Цялото ми участие продължи три дни, през които много се забавлявах на снимачната площадка. След това се включих в сериала "Лилави теменужки". По това време се запознах с мениджърката ми Резан Чанкър. Това беше повратен момент за мен. До 12-годишна възраст живеех в малко селце в Шьоке, след това се преместих в Анкара, после в Ескишехир и последната ми спирка - Истанбул.
С нагласата да превземете Истанбул ли се преместихте тук?
Нищо подобно. Бях на 17 години. Първата ми среща с града бе на площад Таксим. Всичко ми се стори толкова голямо! Мислех си, че няма да успея, и много плаках. Но след време страхът отстъпи мястото си на смелостта.
Къде беше баща Ви, докато преживявахте всичко това?
Родителите ми са се разделили още докато съм била бебе. Останах да живея при майка ми. А баща ми живееше в Германия. Затова не се виждахме често. Когато бях на 10 години, майка ми се омъжи за втори път. Вторият ѝ мъж е много добър човек. Повечето хора може би ме смятат за ощетена задето съм израснала без баща, но аз се чувствам голяма късметлийка. Това, което съм преживяла, ме направиха по-силна и здраво стъпила на земята.
В "Светулка" играете ролята на таксиметрова шофьорка. Как намирате положението на жените в Турция?
Да си жена, е трудно.
А на Вас било ли Ви е трудно?
Не ми е било трудно, само защото съм жена, а по-скоро съм обмисляла всяка своя постъпка по два пъти. В такова положение сме, че трябва да внимаваме изключително много да не бъдем разбрани погрешно от околните. Така стигаме обаче до едно непрестанно криене. А да се крие, е неприемливо и неестествено не само за жените, а за всяко същество.
Страдали ли се от това, че сте израснали сама с майка си и сте били две сами жени?
Едно общество винаги е по-жестоко към по-слабите. Но лошите хора, които се стремят да улесняват живота си с лошите си постъпки, с времето осъзнават, че всъщност през цялото време са го правили по-труден и по-труден.
Защо станахме такива според Вас?
Всеки ден от новините научаваме за поредния случай на насилие. Не знам как трябва да наречем тези изяви и на какво да ги дължим - на нечовечност или на страх. Но никой не се намесва и не ги възпира. Но никой не знае какво ще му се случи. Това, че хората живеят без обич, много ме притеснява. Всеки път, щом вляза в Twitter, се разплаквам, именно защото научавам за поредните жестокости.
Успехът на всяка една актриса у нас се измерва с този на Берен Саат и Туба Бююкюстюн. Стремите ли се към техните висоти?
Ако трябва да се стремя към техните висоти, трябва да вървя по техния път. А аз смятам, че всеки трябва да върви по своя собствен индивидуален път. Всичките ми амбиции са свързани с мен самата и със самоусъвършенстването ми. Искам да извървя по своя път, не по нечий друг.
На 24 години, когато сте в разцвета на кариерата си, решихте да се омъжите. До колко намирате за правилно решението си?
За това няма време, не може и да се планира. Всичко се разви по много хубав начин, приех го с цялото си сърце. Когато се влюбиш, не мислиш за неща от сорта на: "В момента имам много работа" или "В момента съм в разцвета на силите си". Когато дойде, любовта не пита.
Съпругът Ви е режисьор. Изпитвате ли затруднения, работейки в един и същи бранш?
Това никога не се отразява на отношенията ни вкъщи. Учим се на много неща един от друг, свързани с професиите ни.
_________________________________________________________________________________
С нагласата да превземете Истанбул ли се преместихте тук?
Нищо подобно. Бях на 17 години. Първата ми среща с града бе на площад Таксим. Всичко ми се стори толкова голямо! Мислех си, че няма да успея, и много плаках. Но след време страхът отстъпи мястото си на смелостта.
Къде беше баща Ви, докато преживявахте всичко това?
Родителите ми са се разделили още докато съм била бебе. Останах да живея при майка ми. А баща ми живееше в Германия. Затова не се виждахме често. Когато бях на 10 години, майка ми се омъжи за втори път. Вторият ѝ мъж е много добър човек. Повечето хора може би ме смятат за ощетена задето съм израснала без баща, но аз се чувствам голяма късметлийка. Това, което съм преживяла, ме направиха по-силна и здраво стъпила на земята.
В "Светулка" играете ролята на таксиметрова шофьорка. Как намирате положението на жените в Турция?
Да си жена, е трудно.
А на Вас било ли Ви е трудно?
Не ми е било трудно, само защото съм жена, а по-скоро съм обмисляла всяка своя постъпка по два пъти. В такова положение сме, че трябва да внимаваме изключително много да не бъдем разбрани погрешно от околните. Така стигаме обаче до едно непрестанно криене. А да се крие, е неприемливо и неестествено не само за жените, а за всяко същество.
Страдали ли се от това, че сте израснали сама с майка си и сте били две сами жени?
Едно общество винаги е по-жестоко към по-слабите. Но лошите хора, които се стремят да улесняват живота си с лошите си постъпки, с времето осъзнават, че всъщност през цялото време са го правили по-труден и по-труден.
Защо станахме такива според Вас?
Всеки ден от новините научаваме за поредния случай на насилие. Не знам как трябва да наречем тези изяви и на какво да ги дължим - на нечовечност или на страх. Но никой не се намесва и не ги възпира. Но никой не знае какво ще му се случи. Това, че хората живеят без обич, много ме притеснява. Всеки път, щом вляза в Twitter, се разплаквам, именно защото научавам за поредните жестокости.
Успехът на всяка една актриса у нас се измерва с този на Берен Саат и Туба Бююкюстюн. Стремите ли се към техните висоти?
Ако трябва да се стремя към техните висоти, трябва да вървя по техния път. А аз смятам, че всеки трябва да върви по своя собствен индивидуален път. Всичките ми амбиции са свързани с мен самата и със самоусъвършенстването ми. Искам да извървя по своя път, не по нечий друг.
На 24 години, когато сте в разцвета на кариерата си, решихте да се омъжите. До колко намирате за правилно решението си?
За това няма време, не може и да се планира. Всичко се разви по много хубав начин, приех го с цялото си сърце. Когато се влюбиш, не мислиш за неща от сорта на: "В момента имам много работа" или "В момента съм в разцвета на силите си". Когато дойде, любовта не пита.
Съпругът Ви е режисьор. Изпитвате ли затруднения, работейки в един и същи бранш?
Това никога не се отразява на отношенията ни вкъщи. Учим се на много неща един от друг, свързани с професиите ни.
_________________________________________________________________________________
Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с турска звезда следващия четвъртък, 24 януари! Дотогава си припомнете предишните в архива на рубриките ни от тук!
Няма коментари:
Публикуване на коментар