Буура Гюлсой: "Трябва да можем да казваме "не""

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 10 януари, продължава публикуването на интервюта с най-харесваните турски актьори и актриси в запазения им ден в програмата на СЕРИАЛИ в България. През месец януари те са със звездите от романтичната комедия "Любов от втори опит" (Ask Yeniden), излъчваща се всеки делничен следобед от 13.30 часа по БТВ. Тазседмичното е с актьора, изпълняващ главната мъжка роля в нея - Буура Гюлсой! Той е роден на 22 февруари 1982 г. в турската столица Анкара. В момента е на 36 години, зодия водолей. Завършва основно образование в родния си град, като за първи път стъпва на театрална сцена 13-годишен. Въпреки привличащата го актьорска професия, през 2004 г. завършва Западния университет Акдениз със специалност "Архитектура". По време на следването си се изявява непрофесионално като актьор на сцената на театъра в Кипър и заснема няколко късометражни филма. За първи път се появява на телевизионния екран през 2008 г. в сериала "Всички за един" (Hepimiz Birimiz Icin), в който пресъздава главна роля. Следва участие в режисирания от известния Махсун Кърмъзъгюл игрален филм "Видях слънцето" (Gunesi Gordum). Ключовият персонаж в драмата "Незабравима" (Unutulmaz), на когото вдъхва живот, го прави познат на широката аудитория в периода 2009-2010 г. Веднага след финала ѝ се включва с отрицателна роля в още по-успешното заглавие "Пепел от рози" (Fatmagul'un Sucu Ne?). Изключителен успех му носи играта му в хита "Север-Юг" (Kuzey Guney) от 2011-а до 2013-а година, в който също влиза в образа на отрицателен герой. Следващите му две участия се белязани от провал - в набързо свалените от екран сериали "Стара история" (Eski Hikaye) и "Вече ме наричай Хиджран" (Bana Artik Hicran De). Най-успешната си роля досега - тази на Фатих Шекерджизаде, изиграва в периода 2015-2016 г. в една от най-успешните турски романтични комедии "Любов от втори опит" (Ask Yeniden). След нейния финал през 2016-а година се снима с главна роля в игралния филм "Зълва" (Gorumce). Същата година режисира и играе в независимата и продуцирана от самия него и приятелите му Серхат Теоман, Емре Айдън и Мерт Йонер кино-лента "Махалата" (Mahalle). Изявите му на голям екран продължават и през 2017-а - в "Горчиво, сладко, кисело" (Aci Tatli Eksi), партнирайки си отново с екранната си половинка в "Любов от втори опит" Йозге Йозпиринчджи, и в "Непознат в джоба ми" (Cebimdeki Yabanci). През 2017 г. също така написва сценария на игралния филм, събрал отново на една снимачна площадка Баръш Ардуч и Елчин Сангу след "Любов под наем" (Kiralik Ask) - "Време за щастие" (Mutluluk Zamani). В началото на миналата 2018-а година участва в провалилата се криминална драма на Ay Yapim "Осмия ден" (8. Gun). В момента го гледаме като Демир в хитовата драма на MedYapim и TV8 "Дъщеря ми" (Kizim), излъчваща се с голям успех всяка петъчна вечер. В личен план има зад гърба си два брака - първият от 2011 г. с актрисата Бурджу Кара, с която се развежда година по-късно, и вторият от есента на 2018 г. с Нилюфер Гюрбюз, с която е заедно и до днес. Да започваме с интервюто!

Подхождаш ли с предразсъдъци към хората?

Искат или не, за съжаление, хората подхождат с предразсъдъци едни към други. И на мен ми се е случвало. Когато в сектора се заговори за някого по определен начин, несъзнателно и ти започваш да мислиш за него така. Но след като се запознаеш с този човек, разбираш, че нищо от говореното за него не отговаря на истината и че въобще не е такъв, какъвто го описват. В такива моменти осъзнаваш колко големи стени между хората могат да построяват предразсъдъците. Ако трябва да говоря за себе си, старая се да не подхождам с предразсъдъци към никого и към нищо. След определен момент, след определено съзряване и улягане, това се случва все по-лесно. Стремя се да не подхождам към когото и да е спрямо това, което говорят за него, а да си създам свои впечатления за определения човек. И за мен със сигурност се говорят различни неща, които насаждат предразсъдъци...

Как се справяш, сблъсквайки се с подобни моменти?

Не излизам от вкъщи. Нашата работа много предразполага към развиване на свръх-его, това едно на ръка. Доколкото е възможно, се опитвам да уравновесявам своето и да го привеждам до някакви нормални граници. Защото актьорската професия е свързана с егото. И аз, като всички останали, се стремя да се развивам и усъвършенствам в работата си. Никога не съм имал проблем с егото си заради славата, но полагам големи усилия в тази насока.

Коя е била най-голямата ти битка с егото ти?

След толкова дълго време може би ще ви излъжа. Не помня.

Работи като режисьор, сценарист и актьор във филма "Махалата" (Mahalle). При това - заедно с най-добрите си приятели. Да работите заедно, не ви ли затрудни?

Серхат (Теоман) е мой много близък приятел. С Мерт (Йонер) и Емре (Айдън) (бел. ред. - с които участва заедно в "Любов от втори опит") основахме продуцентска компания Get Yapim и никога не сме водили битки един с друг. Много спорим, много се караме, но всички знаем, че го правим, изхождайки от желанието си да си свършим работата по възможно най-добрия начин. Сядайки на режисьорския стол, също беше така. Случваше се обаче да не можем да вземем решение относно заснемането на определени сцени, затова ги снимахме в двата или повече различни варианта и след това на монтажа решавахме коя точно да използваме. Освен да заснемем, напишем и изиграем филма, ние бяхме и негови продуценти. И въпреки че след представянето му на филмовия фестивал станахме партньори с MedYapim, извадихме всички пари за осъществяването на проекта от собствените си джобове. Тъй като това беше първият ни филм, действахме смело и първично. Но никога не си казахме: "Свършихме отлична работа, всичко се получи супер". А успяхме да разкажем и предадем посланието, което искахме да стигне до публиката. За щастие, зрителят оцени това. Въпреки че кино-салоните бяха претъпкани, по израженията на всеки един зрител можех да видя реакцията и впечатлението му. Сбъднахме една от мечтите си и сме много щастливи.

Можеш ли да се наречеш "режисьор" в момента?

Не, но не се наричам и "актьор". Винаги, когато започвам нещо ново, имам чувството, че няма да се справя. Работя по всеки персонаж, на когото вдъхвам живот, започвайки от нулата и развивайки го впоследствие.

Би ли работил едновременно като актьор и режисьор в друг проект в бъдеще?

Няма да лъжа никого. След приключването на снимачния процес на "Махалата" целият екип се зарекохме повече да не снимаме и играем едновременно. Защото наистина много се уморихме.

Най-забавната част е, че всъщност си бил режисьор на самия себе си...

Разбира се! Серхат (Теоман) винаги казваше: "Няма на кого друг да разчитаме, освен на себе си. Сами написахме историята, сами я заснехме, сами я изиграхме. Дори нямаше кой да ни каже "3, 2, 1, старт!", сами свършихме всичко."

Как успя да систематизираш и подредиш идеите си като режисьор? Води ли си дневник?

Не, никога не съм бил от хората, водещи си дневници, за да подреждат мислите си. Но винаги, преди да заснема или напиша нещо, знам как точно искам да изглежда всичко една година преди да го реализирам. Например, от дълго време насам имам идея за научно-популярен филм. В момента работя над нея.

Започна работа по нов сериал. Затруднява ли те едновременно да участваш в чужд и да работиш по свой проект?

Да, трудно е, но веднъж наумя ли си нещо, правя всичко възможно да го постигна. И не е точно амбиция или т. нар. спортна злоба. По-скоро главата ми постоянно работи.

Слива ли се денят с нощта, докато работиш? Създал ли си свое собствено място, на което се усамотяваш, докато пишеш?

Не, тъкмо напротив. Способен съм да пиша и да работя при всякакви условия и на всякакви места. Даже когато телевизорът работи и около мен има говорещи си хора, работя още по-добре. Да има някаква обстановка, някакво движение наоколо, е достатъчно за мен. 

И като малък, учейки уроците, ли беше такъв?

Не учех много. Между другото, няма общо с въпроса, но съм много обнадежден за турското кино. До преди една-две години се снимаха само комедии, които обаче бяха "треперещи". През последните два сезона започнаха да излизат по-разчупени варианти като например черни комедии. Започнаха да се снимат и филми, изпълнени с напрежение и екшън - като тези на Йозджан Дениз. Вече не разчитаме само на комедиите и това е много хубаво. Подкрепям и оценявам много високо всеки опит за разчупване и за създаване на нещо различно.

Това изисква ли смелост?

Да, определено се изисква. Изхождайки от европейското и американското кино, научаваме, че неговият основоположен жанр е именно комедията. Но с времето първоначалната идея се е разчупила и са се родили нови интерпретации. Погледнете например азиатското кино, там пък няма никакви комедии. И при нас ще им мине времето постепенно. Зрителят сам ще поиска това и няма да имаме друг избор.

И без друго животът ни е изпълнен с драма и трудности. Не иска ли все пак зрителят да се разсмее и разсее чрез филмите, които гледа?

Правейки комедия, никога не можеш да разбереш едно - искат ли да се смеят хората или си мислят, че ние, правещите я, се присмиваме над тях. Това е пълна загадка. В момента у нас хората ходят на кино или за да плачат, или за да се смеят. Смятам, че трябва да оставим тези две чувства на заден план и да накараме хората да ходят на кино, за да изпитат и други видове емоции. Да изгледат един филм, но без да са плакали или да са се смели, да си кажат, че е бил много добър.

Съвестен човек ли си?

Да, съвестен съм, защото се опитвам, доколкото мога, да проявявам емпатия към околните. Всъщност именно чувството на емпатия развива у човек и чувството за съвест. Но това не означава, че на времето не съм разбивал сърца. И това е важно, защото никой от нас не е безгрешен. И трябва да можем да казваме "не". Вече мога да изразявам ясно всичко, което мисля и което се върти в главата ми.

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с турска звезда следващия четвъртък, 17 януари! Дотогава си припомнете предишните в архива на рубриките ни от тук!