Йозге Йозпиринчджи: "Срамувам се, защото има много жени като Бахар"
Досега не сте говорили за участието си в "Жена" (Kadin). Да започнем с първата Ви среща с героинята Ви Бахар!
Всъщност периодът преди участието ми в "Жена" беше много важен за мен. След като "Любов от втори опит" приключи, не се занимавах с нищо дълго време. Участвах в четири епизода от "Фи", останах с много хубави спомени, това преживяване беше много различно както за мен, така и за зрителите, които успях да изненадам.
Да, досега не Ви бяхме виждали в образа на подобна фрапантна и крайна жена...
И аз това си мислех - защо все още зрителите не са ме виждали в подобен образ. Защото искам да пробвам от всичко, от лакомите и ненаситни актьори съм. След приключението ми във "Фи" дойде ред на "Жена". Отидох на среща с продуцента на Med Yapim Фатих Аксой и толкова се забавлявахме, че планираният за преговорите половин час стана на час и половина. Много исках да работя с режисьорката ни Мерве Гиргин, защото светът, който представи в "Майка" (Anne), много ме впечатли. След това прочетох сценария на първия епизод и бях много впечатлена от историята. Направи ми впечатление, че от общо 95 сцени цели 92 са с мое участие. Запитах се: "Как ще стане това?". И то съм постоянно с децата. Аз все още нямам деца, имам племенници, но не знам какво е да имаш дете. Не след дълго в медийното пространството започна да се говори, че "Жена" ще бъде хитът на годината, защото разполага с много различен сценарий, и си казах, че ще приема да участвам.
Бахар не е идеалната героиня за една актриса - има две деца и често не изглежда безупречно. Имате ли притеснения относно това как изглеждате на екрана?
Съвсем не, защото използвам тялото си единствено като средство за изразяване в професията ми. Най-важно за мен е да предам успешно чувствата на героините си, да направя историята още по-силна. Ханде Алтайлъ е наистина невероятен сценарист. Периодът, през който се подготвях за ролята на Бахар, беше много интересен. Защото приех да участвам в проекта, но принципно аз съм много енергичен, весел, винаги позитивен и стараещ се да бъде щастлив човек. Започнах да се питам: "Как ще създам връзка с Бахар?", защото тя е коренно различна от мен. Приятелят ми Бурак (Ямантюрк) тогава ми каза нещо много хубаво по този повод: "Никога не съм виждал онази, работещата Йозге, вкъщи. Сякаш прави някакви магии и когато я видя на екран, възкликвам: "Боже, кога успя да извади тази жена от себе си?!"". Тези негови думи много ми помогнаха.
Беше ли Ви трудно, докато влезете в образа на Бахар?
Единствената трудност, свързана с Бахар, която имах в началото, беше тоалетът ѝ. Режисьорката ни Мерве в един момент направо беше като полудяла, защото казваше, че с каквото и да ме облече, всичко ми отива. Тогава дадох заден ход и попитах: "Един момент, не вярвате ли, че мога да стана Бахар?". По-късно, разбира се, спрях да мисля отрицателно и просто казах на режисьорския екип първо да видят как ще вляза в образа на Бахар и след това да се тревожат, ако има някакви проблеми. Защото и аз не познавах Бахар, и аз щях да се запозная с нея на снимачната площадка - също като тях. И без друго в сцените, в които съм с децата ѝ, ще бъда майка. И наистина стана така.
Как премина първата Ви среща с децата?
Преди да започнат снимките, режисьорката ни Мерве поиска да прекарам време с децата, с които ще играем заедно. Майките на Али (Семи Сефил) и Кюбра (Сюзгюн) ми ги оставиха и си тръгнаха. Понеже живея в Арнавуткьой излязохме на крайбрежната алея, ядохме сладолед и отидохме в парка. И изведнъж в парка Али ми каза, че му се е допишкало. Точно като в сцената в автобуса от първи епизод. Тогава си казах: "Боже мой, май вече започнахме да снимаме!". Тези моменти бяха много специални за мен и по-късно осъзнах, че именно те ме подготвиха много добре за ролята ми. Когато започнахме да снимаме, почти всичко беше готово. Единствено се притеснявах за сцената, в която трябваше да поискам пари от служителя в социално подпомагане Муса. Режисьорката ни Мерве искаше да бъда яростна и ядосана, но в този момент от мен бликаше единствено срам. Много се срамувах, защото в живота ни има много жени като Бахар. И в началото някои зрители си казаха: "Сериалът е много тежък, няма да го гледам". Но всъщност ние ви поднасяме всичко това естетически представено, в истинския живот всичко е много по-жестоко и тежко. И как, ако не можете да изгледате сериала, можете да гледате на случващото се в реалността? Ако ще бягаме от истината, по-добре не гледайте нашия сериал. Защото той е много истински.
И щом като е толкова истински, нека и героинята Ви Бахар да бъде без грим...
Оставете грима, Бахар няма пари и за крем да си вземе. В първите два-три епизода ми слагаха само основа, както и озаряващ лицето ми бронз. Но след третия епизод казах: "Дори само усещайки това по лицето си, не мога да вляза напълно в образ и не се чувствам естествена". Пък нека си личат всичките несъвършенства по лицето ми, защото това е истинският ми вид. И така, без абсолютно нищо по лицето си, излязох пред зрителите като Бахар. Най-честото нещо, което чувам, когато ме спират по улицата, е: "Играеш без никакъв грим, браво на теб!". Само си представете, получавам комплименти за това! Но и без друго не трябва да го правя. Дори друга актриса да играеше Бахар, пак не трябваше да го прави. Отдавна обаче си прави маникюр и педикюр на ръцете и краката, но рядко досега да съм видяла жена с хубави нокти на екран. И това е едно от нещата, които най-много ме нервират. Единствената ми цел е да изглеждам напълно естествена на екран и да няма нищо, което да пречи на това. Затова играя без никакъв грим. Подготовката ми преди снимки трае има-няма три минути, много съм щастлива.
Има ли човек в живота Ви, от когото се вдъхновявате, играейки Бахар?
Голямо семейство сме, израснала съм заедно с братовчедите си, лелите ми, покойната ми баба. И от всички тях съм виждала различни майчински модели. Представяйки Бахар като майка на екрана, се вдъхновявам най-вече от собствената си майка. Мелодичността на гласа ѝ, тона, с който се опитва да разкаже или обясни нещо... В една от сцените в сериала - в която Дорук се направи на болен и след това и двамата с Нисан започнаха да викат: "Пошегувахме се с теб!", изпадам в нервна криза на плач. За нея, например, се вдъхнових от леля ми Едже. Вдъхвайки живот на Бахар, без да го осъзнавам, съм събрала най-различни черти от жените в моя живот и като съставки за ястие, съм ги сготвила в тенджерата. Накрая в чинията сервирам Бахар Чешмели.
На какво Ви научи Бахар за този период от време?
Да благодаря. Научена съм да благодаря още от малка от майка си. Но сега, играейки Бахар, виждам, че е много важно човек да благодари за това, което има, да бъде щастлив от малките неща в живота си, да бъде милосърден и да знае, че бъде ли здрав, няма нито един неразрешим проблем. В момента Бахар преминава през едно от най-големите си изпитания - тежката си болест. Сцената с Енвер и Нисан в последния излъчен епизод, например, ме накара да се разплача и да не мога да спра. Гледах този епизод заедно с майка си, но тя дори не се просълзи, защото гледа сериала с разума си. Даже ме попита: "Дъще, но ти си прочела сценария, изиграла си сцената, знаеш всичко. Защо сега плачеш тук?". Отговорих ѝ: "А ти защо не плачеш? Този момент е много емоционален". Но не се трогна и ми отвърна: "Е, знам, че това е само сериал, Йозге". Такава жена си е.
Какви са реакциите на хората, когато Ви срещнат на улицата?
Сблъсквам се с реакции, каквито досега не съм виждала. Хората ме спират, прегръщат ме, разплакват се... Много са сладки и, честно казано, в тези моменти наистина не знам как да им отвърна и какво да правя. Има хора, които мислят, че всичко в сериала се случва наистина. Има и такива, които като ме видят, понечват да ми дадат пари или ми казват, че им иде да го направят. Отговарям ѝ, че могат да дарят, има много фондации и кампании за хора в нужда. Добре, съжалявате Бахар и семейството ѝ пред телевизора, но това е измислица. А всъщност има много подобни действителни случаи, помогнете на реален човек. Наистина има огромен интерес, сериалът ни се следи от много хора. За първи път в живота ми се случва да обсъждаме и да спорим относно сценария с мои приятели.
Любимият Ви Бурак Ямантюрк гледа ли сериала?
Разбира се, че го гледа. Много често и плаче на него. Най-вече на сцените, в които с децата се храним. Защото храната е червената линия на Бурак. Една от причините да живее, е да готви, да яде и да дава да яде. Когато на Нисан и Дорук, например, им се дояде нещо, но не могат да си го позволят, му се пълнят очите. Селин Шекерджи (бел. ред. - най-добрата приятелка на Йозге, с която се познава още от участието си в "Ангели-пазители") всяка седмица иска да ѝ пращам сценария за новите епизоди в аванс. Чете го, звъни ми, много го обсъждаме сериала.
Какво смята Бурак за мъжете в сериала? На кого симпатизира - на Сарп или на Ариф?
Бурак е голям привърженик на Ариф. Феяз Думан му вдъхва живот наистина невероятно. Ставайки дума за Ариф и за Сарп, зрителите се разделиха на две, симпатизирайки на единия или на другия. Едните искат Сарп да се върне при Бахар, а другата - Ариф да се събере с нея. Казват: "Какво още да направи този човек?". И така винаги се сещам за "Момичето с червения шал". Става въпрос за проста математика. Да видим какво ще стане! Повярвайте ми, аз също си нямам представа.
Споменавали сте, че йогата и медитацията са Ви уравновесили, но никак не приличате на улегнал човек...
Нали е лято, всички са много енергични, а ние от екипа навлизаме във финалния етап на заснемането на първия сезон. В момента се чувствам така, сякаш бензинът ми е свършил. Карам по последните 40 километра, преди да светне червената лампичка. А когато се изморя, ставам още по-енергична, така се справям с умората. Сутринта и спортувах, затова съм и малко превъзбудена. Йогата и медитацията ме спасиха последната зима, когато в 08.30 часа трябваше да съм пристигнала готова на снимачната площадка. Предварителната подготовка ми отнемаше 25-30 минути отгоре, затова започнах да ставам в 05.45 часа сутринта и да правя йога и да медитирам. През тези три-четири месеца успях да остана себе си именно благодарение на йогата и медитацията.
Какво друго Ви зарежда?
Природата много ме зарежда. Старая се да прекарвам всеки свободен момент в контакт с природата. Бурак също много ме подкрепя, той е една от най-големите ми упори в момента. Винаги се отнася с разбиране към мен и никога не ме кара да правим нещо, ако нямам желание. Случвало се е и в 21.00 часа, когато приключват снимките, да ме взима с колата си с общите ни приятели и да ме прибира. Въпреки че знае колко съм уморена, се опитва да поддържа настроението ми добро и винаги потиква към интересни разговори и случки, с които да ме разсейва, колкото и да офкам и да се оплаквам понякога. Бурак много ми помага да поддържам равновесие в живота си. И вкъщи е така, постоянно ме пита яла ли съм, искам ли нещо за ядене или пиене, какво да ми приготви... Голяма късметлийка съм, че имам човек до себе си като Бурак. Аз също се старая да бъда добра негова половинка и щом сме заедно и до днес, значи ни се получава. Но в днешно време, в държавата, в която живеем, в сектора, в който работим, той е толкова ценен за мен, че искам, ако мога, да го сложа в сейфа с най-трудния код, за да го запазя до себе си.
Споменавали сте, че преди любовта Ви е потиквала да правите глупави неща. Какво мислите по този въпрос в момента?
Още е същото. Доколкото разбирам, това по-скоро е свързано с мен и с нещата, които аз правя. Все още, въпреки че знам колко студено е морето, казвам: "Приятели, кой първи ще се хвърли в морето?". И още докато го казвам, аз самата скачам. Толкова необмислящ постъпките си човек съм. Бурак е пълната противоположност. Докато аз правя 10 неща и за 8 от тях съжалявам, Бурак мисли 10 пъти, преди да направи каквото и да е, и никога не съжалява, а успява. Това равновесие е много важно в нашата връзка. Но аз никога не мисля, преди да направя нещо. Даже понякога прекалявам. Тази година много се изморих и се хващам, че съм по-премерена, но все още не мога да се разделя с лудостите си.
Обвързвате ли това с любовта?
Може би не е само любовта. Тя със сигурност дава своето отражение. Но, от друга страна, си позволявам да съм толкова импулсивна и заради доверието, което съм изградила в любовта си. Наскоро го осъзнах, но без това доверие, без тази сигурност, която ти дава любовта, не бих се осмелила на много неща. Нямам предвид доверието ми само към Бурак, като например, че няма да погледне друга, а за нещо много по-голямо, с което взимам решенията в живота си. Любовта в началото на всяка връзка се случва много изневиделица, като удар с ток е, затова е и много изморителна. Нашата с Бурак вече премина под друга форма и смятам, че тя е много по-ценна за нас.
Колко години сте заедно?
Нямаме навика да ги броим. Понякога Бурак казва: "Заедно сме от 10 години", друг път: "От две", след малко - "От три-четири сигурно".
Доколкото разбирам, хич не си падате по романтизма...
И Бурак не си пада по него. Намирам всякаква форма на романтизъм за израз на неискреност. Добре, можем да вечеряме и на запалени свещи, но всичко това ми се струва много смешно и нелепо. Пък и целият този романтизъм, който ни налагат отвсякъде, ме кара да се чувствам така, сякаш правя нещо погрешно в своята връзка. Добре, на първа среща вечеряйте на свещи, но нали ще искаш да погалиш момичето по косата, ще протегнеш ръка, но ръкавът ти ще се подпали от свещта, ще се отдръпнеш, ще разлееш чашата с питието, ще стане още по-голям пожар и... За мен най-важно е да успяваш да разбираш и да изслушваш човека до себе си, дори да гледате от различни гледни точки; изблиците ви на гняв да не вредят на връзката ви; да мислиш за себе си и за човека срещу теб по равно; неговият успех да прави и теб щастлив; и говорейки за бъдещето, да не забравяш своите лични цели. Според мен това е идеалната формула за една връзка. Но не ме гледайте, че говоря толкова философски. Със сигурност и аз имам своите моменти на слабости и провали. И ние с Бурак сме се карали като луди. Все пак сме двама отделни души и това, което той вижда като черно, аз мога да виждам като бяло. Понякога защото наистина мисля така, а друг път само на инат.
Този инат е много познат...
Разбира се, защото ти е интересно какво ще стане. И принципно жените по-често правят на инат. Когато Бурак ми изглежда в лошо настроение, го питам: "Добре ли си? Случило ли се е нещо?", а той ми отговаря, че му няма нищо, но след три минути веднага започвам да си съчинявам какви ли не неща в главата. Пък и съм голяма забравана, а Бурак не забравя нищо. Често, виждайки ги го тъжен, си казвам: "Със сигурност съм направила нещо и ми се сърди в момента, но не помня какво". Влизам в дълбоки размисли, но след малко започвам да се смея сама на себе си. Почти винаги не се е случило нищо и само съм се филмирала. Да ми каже пък, че не иска да говорим в момента - абсурд! "Какво значи това? Кога да говорим? В настоящия момент сме, има ли по-важен момент от сегашния?" - заливам го с такива възражения. Но само по изражението му, разбирам, че ме проклина наум.
Ако баща Ви Ви каже да оставите любимия човек на мира...
Всъщност баща ми ми е казвал много повече по този въпрос. Най-вече - че и той, и аз трябва да имаме собствени животи. Защото не можем да сме заедно постоянно, това е много изморително. А около нас е пълно с момичета, които си мислят, че щом като приятелите им не ги ревнуват, значи не ги обичат. Момичета, 2018 година е, елате на себе си! Това е много тъжно, забравили сме как да изразяваме любовта си. А всъщност да обичаш, е най-простичкото нещо. Когато любовта ти е споделена, какво повече можеш да искаш? У дома никога не се питаме дали можем да излезем навън с приятели. Какво значи това? Такива неща са ми много смешни.
Не сте учили за професията си, но сте работили с едни от най-големите майстори и имена на турското кино и театър. Кого възприемате като учител?
С когото и да работя от тук нататък в живота ми, на първо място винаги ще стои Хюмейра. Много специален човек за мен - и като артист, и като дух. Продължавам да се питам как е възможно да продължава да ме вълнува толкова, въпреки че е на тази възраст. Момиче, какво правиш в момента в "Самоличност" (Sahsiyet)? Защо продължаваш да вдигаш летвата по-високо и по-високо? Какво ще правим сега ние, младите актьори? Голяма почитателка съм ѝ, голяма. Нямам търпение отново да играем заедно и усещам, че това ще бъде съвсем скоро. Защото вече съм по-опитна и ще мога да изживея очакващото ме приключение още по-пълноценно. Освен нея, Зейнеп Еронат много ме разчувства със съобщението си, което ми прати, след като изгледа първия епизод на "Жена". Гюлриз Сурури също написа прекрасни неща в Instagram, направи ме много щастлива. Всички режисьори и продуценти, с които съм работила досега, ми писаха и ме поздравиха. Всички минаха на режим: "Йозге, била си способна на това?! Браво на теб, момиче!", и ме направиха много горда.
Докато се снимахте в "Момичето с червения шал" и играехте заедно с малко бебе, бяхте споменавали, че биологичният Ви часовник е заработил. Как е сега?
В момента не се снимам с малко бебе, а с вече пораснали деца - Кюбра (Сюзгюн) и Али (Семи Сефил). Към нас се присъедини и дядо Енвер. Мога да кажа, че той е моята кандидатура за президент. Ако един от десет човека бяха като него, светът щеше да е по-различно място. Толкова съм щастлива, че играя заедно с батко Шериф (Ерол), че се залепих за него и вече няма да има спасение от мен до края на живота си. На Бенну (Йълдъръмлар) също гледам с огромен респект. Случваше се, докато играем заедно, да се загледам в нея и да не мога да продължа. Ако трябва да се върнем на биологичния ми часовник, в момента такова нещо не ми се случва, защото работя напълно съсредоточено. Но виждайки ме така по телевизията, биологичните часовници на майка и татко стават по-зле и от моя. Искат внуче като луди. И аз искам да имам дете, но, например, не искам да го отгледам в Истанбул. Родя ли, няма да работя поне две-три години. А за да си позволя този лукс, в следващите няколко години трябва да поработя доста здраво. Играейки с Кюбра и с Али, ставам свидетел на тяхната невероятно бърза трансформация всеки ден, защото сме заедно по 12-15 часа. Порастват и ми е много интересно да видя къде ще бъдат след няколко години. Като филм, който искам да изгледам, са. Сякаш ще излезе през 2019 или 2020 и в момента гледам трейлъра, така се чувствам. Трейлърът е много хубав, дай Боже и филмът да е такъв. Очаквам го с голяма надежда.
Ясни ли са плановете Ви след приключването на "Жена"?
Брат ми Емре пише сценарий за интернет-сериал в момента. Сценарист е и дори написа три от епизодите от първия сезон на първия турски сериал, създаден за Netflix - "Пазителя" (Muhafiz). В момента работи над друг проект, в който искам да участвам. Много мащабна история. Мисля, че ако се подходи и осъществи правилно, а ние ще направим всичко по силите си това да се случи, ще излезе проект, какъвто досега никой не е гледал. Сигурна съм в това.
_________________________________________________________________________________
Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с турска звезда следващия четвъртък, 10 януари! Дотогава си припомнете предишните в архива на рубриките ни от тук!
Няма коментари:
Публикуване на коментар