"Седмица в Истанбул": в мола на турския хайлайф Zorlu Center и на ифтар

Сряда е, 14 ноември, и продължава новата поредица-пътеписи на СЕРИАЛИ в България "Седмица в Истанбул", като днес е ред на трета част от нея, в която ще споделя с вас какво преживяхме през третия ден от последната ни едноседмична екскурзия в Истанбул в края на месец май т. г. Накратко - посетихме мола на турския хайлайф Zorlu Center, а след това присъствахме и на ифтар - обществена вечеря по време на свещения месец за мюсюлманите Рамазан. Да започваме!

Отправихме се към Zorlu Center, поемайки по неправилния или по-точно - заобиколния и неудобен път. Взимайки метрото от нашата спирка Osmanbey, слязохме на спирка Levent по моя преценка. Стори ми се, че тя е най-близо до Zorlu. Стигането до там обаче се оказа не особено лесно, особено избирайки този маршрут. Попадайки в бизнес-района Левент, около нас се откри спираща дъха гледка. Бяхме заобиколени от високи небостъргачи и модерни сгради - същите, които вече все по-често гледаме в турските сериали. Беше ми трудно да се ориентирам, затова извадих навигацията на телефона си в офлайн режим. Виждайки къде се намира Zorlu, се отправихме пеша към него, но в един момент тротоарите изчезнаха... Стигането беше бързо, но неудобно и дори по едно време опасно. Минавайки покрай каращите коли, за щастие стигнахме невредими до мола на турските звезди и си отдъхнахме след цялото това приключение. Още гледайки го отвън, останах впечатлен от футуристичната и мащабната му архитектура. Още от входа започнах да се оглеждам за звезди, но малко по-късно вниманието ми бе погълнато от това, което видях вътре. Мислейки си, че приключенията и екшънът са свършили, жестоко се лъжех. Влизайки в мола, ни посрещна контролен пропусквателен пункт с детектор за железни и остри предмети. Мерките за сигурност бяха наистина крути. Тъй като в раницата си носех флакон с дезодорант и ножица, ги извадих и поставих в кутия, с която да преминат оттатък. В джоба на якето си обаче носех и железен боксер, който си бях взел като евентуално средство за самозащита, за всеки случай. Не го извадих и не го поставих в кутията с другите метални вещи. И минавайки през вратата, тя започна да пищи. Започнах да се чудя какво да правя. Казах на вече започващите да ме гледат подозрителни охранители, че не нося нищо друго метално, при което отново минах през вратата и тя отново започна да пищи. Накрая те ми казаха, че са длъжни да ме претърсят, при което гузно извадих боксера от джоба си и им го показах. Реакцията им не беше кой знае каква, но пожелаха да остане у тях и да си го взема обратно на връщане. Ако трябва да сме обективни - напълно правилна мярка, гарантираща безопасността на посетителите на търговския център. По-куриозното в случая беше, че със същия боксер минах без проблем през българо-турската граница. В крайна сметка не си го взех обратно и така той си остана завинаги в най-скъпия мол в Истанбул, но защо, ще разкажа малко по-късно. Дали това беше някакъв знак на съдбата и начин да бъда предпазен, не знам. 

Истанбулския Манхатън

Типично охранено, спокойно и спящо истанбулско улично куче
Фахрие Евджен на реклама на Cotton
Zorlu в далечината

Виждате ли моста?
Когато тротоарите изчезнаха...

Zorlu отвън
Внушителна архитектура




И така, след поредица от напрегнати моменти, вече спокойни и обезопасени влязохме в Zorlu Center. Това, което ми направи впечатление от първия момент, беше миризмата в мола. Миришеше на лукс. На истински лукс. Принципно рядко се впечатлявам от подобни материални неща, но тук повдигнах вежди. Използвахме и тоалетните, които бяха супер-чисти и ухаещи прекрасно. Абе, с две думи - тузарска работа. Смея да твърдя, че до момента не съм бил на по-луксозно място от мол Zorlu. Нямаше много хора, а малкото, минаващи покрай нас, бяха доста high. След всичко преживяно, а и заради целия заобикалящ ме лукс, съвсем забравих да се оглеждам за звезди и любими актьори и се заплеснах по магазините. Все марки от най-висок световен ранг. Любопитно е, че в Zorlu се намира единственият оригинален магазин на Apple в Турция. В България такъв все още си нямаме. Това обаче бе нищо в сравнение с останалите марки - Dolce&Gabana, Gucci, Fendi, Bvlgari, Victoria's Secret... Вече бяхме поогладнели и започнахме да търсим къта за хранене. Открихме го лесно и бързо. Изборът между ресторанти беше огромен. Храна всякаква - от суши, през гурмета до турска национална кухня. Спряхме се на едно заведение, което се казваше Istinye Tavukcu или нещо подобно. Поръчахме си порция дюнер и кюфтета. Като добавка имаше макарони. От всичко именно те бяха най-вкусни. Най-хубавите макарони, които съм ял в живота си! Изпитахме леки затруднения в обслужването, защото касиерката ни даде някакво кръгло устройство. За първи път виждах такова и не знаех за какво служи, като след няколко обяснения разбрах, а и се досетих, че служи за сигнализация, когато поръчката ти е готова, тъй като не ти я връчват веднага, след като си я поръчаш. Въпросната джаджа се използва с цел да седнеш, докато чакаш, и да не става навалица на касата. Когато поръчката ни беше готова, устройството започна да свети в червено, при което отидохме, взехме си порциите и го върнахме обратно. Може да ви се стори смешно, защото за вас това е нещо напълно обикновено, но дори то ми направи впечатление. След като се наобядвахме обилно, с нови сили се отправихме към откритата част от Zorlu Center. Да, в мола има отворено пространство, в което също има магазини. Много беше приятно и озеленено. Видях и Zorlu Performans Sanatlar Merkezi - голямата зала, в която се провеждат някои от най-известните театрални постановки, награждавания, концерти и всякакви мероприятия в Истанбул. В същата всяка година се връчват и наградите "Златна пеперуда" (Altin Kelebek). Уви, започна леко да вали и бяхме принудени да влезем обратно вътре, но за щастие - вече обиколили цялото отворено пространство в търговския център. Прибирайки се на сухо и топло вътре, влязохме в някои от магазините, сред които Mavi, Victoria's Secret и Nike. Без да го планирахме, се възползвахме от евтината лира и спонтанно си купихме маркови маратонки на Nike. Струваха 360 лири, които излизаха 100 лева. А в България същите модели няма да намериш под 300 лева. Голяма сделка, нали? При следващото си пътуване в Истанбул смятам да се възползвам още повече от все още ниската цена на лирата и да направя един марков, но изгоден шопинг. След това влязох и в книжарницата, където си харесах една книга на турски, и си я купих. И излизайки от нея, бях изправен пред труден избор. На табела видях, че молът е свързан с метростанция Gayrettepe или иначе казано - спирката на метрото преди тази, на която слязохме за мола. Ако исках да си взема боксера обратно, трябваше да излезем през същия вход, от който влязохме, и да вървим по същия неудобен и дори рискован път. Дъждът все още не беше спрял и това още повече ме отказваше. Накрая окончателно се отказах и реших, че боксерът ми ще си остане завинаги в Zorlu Center. Да си има, макар и не особено хубав, спомен от мен. Поехме към метростанцията и вече нямаше връщане назад. Между другото, стигането от мола до нея беше изключително дълго. Добре, че имаше вървящи пътеки, че да не вървим. Толкова беше дълго, все едно си на летище. Накрая стигнахме до Gayrettepe, качихме се на метрото и слязохме на Osmanbey, отправяйки се към хотела ни за следобедна почивка, защото все още продължаваше да вали и нямаше какво да правим навън, пък и вече бяхме поизморени. Е, звезди така и не видях в Zorlu, а иначе от такива бъка, но в никакъв случай не мога да кажа, че ми беше скучно и не ми беше интересно. Сами се убедихте в обратното.





Шепата най-вкусни макарони в живота ми


Вече на откритото пространство






Залата за концерти, награждавания, театрални постановки и други мероприятия















Просто "Мачка" :D ...









Известна турска YouTube-рка, издала своя линия гримове
Mavi... и, разбира се, Къванч


Вътрешният вход за залата 

Вътрешно помещение за пушачи 


Свръзката с метрото

Дългото пътуване
Привечер, след като дъждът спря и времето се оправи, решихме да излезем навън, за да вечеряме. Отправихме се към площад Таксим, където ни очакваше голяма изненада. Точно на самия площад се беше извила огромна опашка от чакащи хора. Зачудих се за какво чакат и поогледах наоколо. Без затруднения видях и разбрах за какво е цялата тази навалица. За тези, които не знаят, по време на свещения месец за мюсюлманите Рамазан, с който съвпадна екскурзията ни до Истанбул, се държи целодневен пост и въздържание от храна и дори вода. Позволено е да се яде и пие, каквото и да е, от определен час вечер до определен час рано-сутрин на зазоряване. За хората в нужда, но определено и не само, всяка вечер през Рамазан общината организира обществени вечери на големи места в градовете, точно като Таксим в Истанбул. Иначе това го прави и всяка джамия, включително и Баня башъ в София. Редът беше на ниво и около вечеряте гъмжеше от полиция, която да съблюдава спазването му. Гражданите, държащи пост, мирно и кротко чакаха реда си на опашката, преди настъпването на заветния час, в който яденето да стане позволено. Вдигайки бариерата, към пълните с кутии с храна и вода маси се впуснаха стотиците чакащи на опашката. Беше наистина интересна гледка. Да, бързаха, за да вземат място за сядане, но в никакъв случай нямаше злобно и озверяло бутане на живот и смърт. А говорим за хора, гладували и жадували цял ден от сутринта до вечерта. Въпрос на възпитание, манталитет и ред. За пореден път се убедих колко грешни и изпълнени с предразсъдъци са представите ни за турците и за исляма като религия. И останах с мнооого добри впечатления. След това се разходихме по булевард Истиклял и хапнахме по един кумпир - традиционно ядене в Истанбул, представляващо варен картоф, пълен с колбаси и всякакви салати. Беше вкусен, но нищо особено. След това отидохме и в сладкарница Mundo, в която ядохме малинова торта и портокалов сладолед на терасата. Бяха мноого вкусни! Прибирайки се в хотела, гледах новия епизод на "Жена" (Kadin) по FOX на голямата плазма в стаята ни. Беше много хубаво и различно изживяване, защото досега съм гледал предимно на лаптопа си. 

Стълби, стълби и пак стълби. Душата да ти вземат!
Градът на контрастите

Като от филм на ужасите


По случай Рамазана беше организиран и базар




Ифтара
Опашката


Както виждате, има съвсем нормални хора



Ирем Хелваджъоулу като рекламно лице на LC Waikiki
Прочутия кумпир
Булевард Истиклял


На Айше от "Новата булка" сладките



Кутиите от ифтара, събрани културно до кофата за боклук
Котешки къщички
"Жена"
_________________________________________________________________________________

Очаквайте следващата четвърта част от поредицата-пътеписи "Седмица в Истанбул" следващата сряда, 21 ноември! 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.