Сезин Акбашоулларъ: "Харесва ми да играя хора със слабости"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 8 ноември, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. През изминалия месец те бяха със звездите от хитовия сериал "Искрите на отмъщението" (Cesur ve Guzel), излъчващ се всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща една от главните роли в него - Сезин Акбашоулларъ. Тя е родена на 22 април 1981 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 37 години, зодия телец. Завършва университета Bilkent със специалност "театрално изкуство", като проявява интерес към актьорството още от ученическите си години, когато в гимназията участва в постановката "Пак започнаха старата песен" (Yine Basladilar Sarkilarina). Първата ѝ изява на малък екран е в периода от 2000 до 2003 г. в сериала "Лицата на дома ни" (Bizim Evin Halleri). През 2004-а година се снима в игралните филми "Гюлизар" (Gulizar) и "Една любовна история" (Bir Ask Hikayesi). Ключов момент за кариерата ѝ на актриса е изиграването на първата ѝ главна роля - в изключително успешната драма от 2005 г. "Памуковата принцеса" (Beyaz Gelincik), в която си партнира с Еркан Петеккая. През следващите години продължава да участва във филми и сериали. В периода 2012-2013-а се снима в полицейския феномен "Бехзат Ч. - един анкарски полицай" (Behzat C. Bir Ankara Polisiyesi). Следват роли в три провалили се драми - "Ах, Нериман" (Ah Neriman) от 2014 г. и "Раджон - за моето семейство" (Racon Ailem Icin) и "Сърдечни спомени" (Hatirla Gonul) от 2015 г. През телевизионен сезон 2016-2017 г. се снима в хита, излъчващ се в момента у нас - "Искрите на отмъщението" (Cesur ve Guzel), влизайки в образа на Джахиде Корлудаа. През 2017-а също така участва в интернет-сериала "Фи" (Fi). През пролетта на тази година взе специално участие в първия сезон на модерната история "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler), а през лятото - в игралния филм, направил премиерата си по турските кина наскоро - "Скъпи мой съседе" (Sevgili Komsum). В момента вдъхва живот на една от главните героини в новата драма на ATV и Surec Film "Не плачи, мамо" (Aglama Anne). Да започваме с интервюто! 

Какви са недостатъците на това да играете отрицателни роли?

Не мисля, че има такива. Пък и всеки, малко или много, има отрицателни черти в характера си. Също като в сериала, в който играя - "Искрите на отмъщението". Затова не може да се каже, че аз съм отрицателната героиня в него. Пък и когато един персонаж е разкрит със своите слабости и недостатъци, става по-правдоподобен и истински. Да играеш перфектен и безгрешен човек, е скучно. На зрителя също му омръзва да го гледа. Като актриса обичам да изваждам на показ слабостите на хората, които таят дълбоко в себе си и пазят строго. Смятам, че така една история е по-интересна и реалистична, затова ми носи огромно удоволствие да играя.

Но има опасност от превръщане в карикатура, особено по телевизията. Как се справяте с това?

Гледайки от по-реалистична гледна точка, това се случва, приемайки героя такъв, какъвто е. Добре, отвън казваме, че прави грешка, но той не мисли така, а смята, че е много прав в това, което прави. Има цел и се опитва да я постигне. Изваждайки доводите на героя наяве, избягаш от риска той да се превърне в карикатурен образ. Това се опитвам да правя.

В кои отношения се опитвате да разберете героинята Ви Джахиде?

За семейството на Джахиде най-важно е тя да стане майка. И всъщност това се случва на много жени. Омъжват се - гол, бракът ти върви прекрасно - добре, но сега ставаш длъжна и да родиш дете. Моята героиня обаче не може да има деца и за да се докаже в семейството си, по всякакъв начин се опитва да се сдобие с рожба. Затова и започва да върви по грешен път.

След "Памуковата принцеса" обърнахте в съвсем различна посока в отношение на ролите, които пресъздавате. Ваш избор ли е това?

Да. "Памуковата принцеса" беше най-известният проект, в който съм участвала. Беше и първата ми главна роля. Но по това време продължителността на епизодите от сериалите беше доста по-кратка от сегашната и снимачният процес не беше толкова изморителен. В момента всичко е много стресиращо и натоварващо - както психически, така и физически. Затова предпочитам да не играя главни роли, изморявам се. Пък и както вече казах, ми е по-интересно да играя хора със слабости, по-нестандартни и странни, а главните рядко са такива. 

В предишно свое изказване бяхте споделила, че харесвате тъмната страна на живота. На какво дължите това?

Свързано е с предпочитанията ми и с гледната ми точка. Да, тъмните страни на живота ме привличат и това неизбежно се отразява и върху работата ми. Но не болезнената, а тъмната страна на живота.

В социалните мрежи често ви наричат "неоценена актриса". Смятате ли се за такава?

Не се чувствам такава, но ми харесва, когато чета такива мнения. Значи хората ме харесват и искат да ме гледат повече. Не съм постоянно на екран, защото работя и в театъра. Пък и обичам да си давам почивка след приключването на проектите с мое участие, не мога да се впускам от една изява направо и веднага в друга. Трябва да гледам на новото, което започвам, с чиста/проветрена глава. Пък и не обичам да си развалям дисциплината. Една година участвам в сериал или във филм, другата - в театъра.

За какво си мечтаете?

Мечтая си да живея в спокоен чифлик сред природата и на свобода. Да има място, на което да отивам и в което да се затварям, без да ме интересува нищо друго.

Силно ли е чувството Ви за принадлежност към родното Ви място?

Не много. Например, никога не съм имала истински свой дом, който да нарека такъв. Защото баща ми беше военен и често се местехме. Живяла съм в Измир, в Диярбекир, в Анкара и дори в Белгия. Затова не се привързвам към местата, на които живея, и няма нещо, с което да не мога да се разделя.

Колко години живяхте в Белгия?

Три години. Тъй като баща ми беше там, командирован от НАТО, ме записаха в американско училище. Оттам пък се върнахме в Диярбекир, при това - по черни пътища.

Помните ли какво сте чувствали тогава?

Помня, беше ми интересно, в момента ми минава пред очите като на филмова лента. Докато живяхме в Белгия, всеки уикенд ходихме някъде. Сякаш семейството ми усещаше, че друг път няма да дойдат там, затова ще е добре да видят колкото се може повече места. Така задната седалка на семейната кола се превърна във втори дом за мен и сестра ми. Играехме си там, наблюдавахме как се променя светът в движение, харесваше ми. 

Обичате ли самотата?

Да. Да оставам на семе със себе си вкъщи, без никакви хора, ме възстановява. И е нещо, от което имам нужда. Смятам, че всъщност всеки има нужда от това.

Какво място заема спортът в живота Ви?

Винаги практикувам пилатес и йога. Също така тичам или вървя бързо, слушайки музика.

По едно време ходихте навсякъде с колело...

Да, все още го карам. Понякога спортувам, карайки колело. Минавам през парк Мачка, после през Нишанташъ и стигам до Истиклял и Бейоулу. Доставя ми голямо удоволствие. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с известен турски актьор следващия четвъртък, 15 ноември! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!