"Седмица в Истанбул": в деня на убийството в "Малки убийства" и в махалата от "Огнено сърце"

Сряда е и продължава новата поредица пътеписи "Седмица в Истанбул". В първата част миналата седмица споделих с вас емоциите от пристигането ни в турския мегаполис и от срещата си с малката голяма актриса Берен Гьокйълдъз. В тазседмичната втора част ще разкажа преживяванията си от втория ден от едноседмичната ни екскурзия в Истанбул, през който посетихме снимачната площадка на "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler) по време на заснемането на сцената с мистериозното убийство в края на първия сезон, кафенето от "Песента на живота" (Hayat Sarkisi) и махалата от "Огнено сърце" (Gonulcelen)! Да започваме!

Денят ни започна със закуска на блок-маса в хотела, в който бяхме отседнали. Определено не можеше да се сравнява със закуската в хотела, в който бяхме при първите си две посещения, но въпреки това не беше никак лоша. След като хапнахме хубаво, се отправихме към площад Таксим, откъдето хванахме метрото към последната му спирка Хаджъосман. От там се прекачихме на автобус №152, който ни закара право в Зекериякьой - квартала в европейската част на Истанбул, в който се снима сериалът "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler). Ходихме там и при предишната си екскурзия в Истанбул, както писах пролетта, затова ориентирането и стигането беше лесно и безпроблемно. Този път обаче целта ми беше да видя къщата на главната героиня Мерве, която в първия сезон бе център на всичко, случващо се в историята. Къщата, в която бе извършено мистериозното убийство... Зекериякьой определено е high-място - и в буквален, и в преносен смисъл, защото там живеят само богати хора и защото е доста стръмен и придвижването пеша се оказва не особено лека задача. Стигайки до дома на Мерве, видях, че в момента има снимки в него. Бяха паркирани много каравани и кипеше от хора от техническия екип. Отвън видях, че градината е пълна с още толкова хора - статисти, и се досетих, че се снимат сцените от деня на убийството. Обзе ме голямо вълнение, защото всички фенове на сериала чакахме този момент цял сезон. Отвън дори видях една от актрисите, изпълняващи главните роли, известна също с връзката си с Чаатай Улусой - Дуйгу Саръшън. Направих си няколко снимки с къщата на Мерве, при което човек от екипа дойде и ме помоли да не снимам абсолютно нищо, тъй като е забранено. Като цяло екипът се държеше хладно и не много любезно, вероятно заради напрежението и стреса покрай заснемането на въпросните сублини сцени, като дори ми отказаха да предадат моя малък и символичен подарък, който бях приготвил за Гьокче Бахадър. По-късно се досетих, че всъщност са много прави... Защото нито знаят кой съм, нито откъде идвам, нито с каква цел идвам. Мерките за сигурност с цел да не изтече каквато и да е информация бяха на много крути. Представете си по някакъв начин да науча кой е убитият преди излъчването на серията и разпространя информацията в интернет? Би било голям гаф от страна на екипа да го допусне, затова и всички бяха много напрегнати и стресирани това да не се случи. С две думи - не ни посрещнаха особено добре, но са извинени - имаха си достатъчно основателна причина.

Продължавам да се възхищавам как се грижат за бездомните животни

Из Шишли

В първия момент ги помислих за истински

Някакъв разрушен монумент точно на Таксим

На спирка Хаджъосман

Вече в Зекериякьой

Типична улица в Сармашък

Всъщност значението на думата Сармашък е "бръшлян"

Партито и гостите

Връщайки се обратно с рейса слязохме в квартал Саръйер и отидохме да обядваме отново в ресторант Oz Kanatci Kardesler, който посетихме и при предишната си екскурзия до Истанбул. Отново си облизахме пръстите с вкусните пилешки крилца, посрещнати много любезно и добре, след което се отправихме отново към автобусната спирка, където този път хванахме рейс №25, вървящ по крайбрежната на Босфора. С автобуса минахме покрай имението на Егемен от "Г-жа Фазилет и нейните дъщери" (Fazilet Hanim ve Kizlari), но не успях да го снимам. Намира се именно на крайбрежната в Саръйер. Следващата цел за деня беше квартал Арнавуткьой и кафенето от друг мой много любим сериал - "Песента на живота" (Hayat Sarkisi). Пристигайки там, бях впечатлен от живописните къщи и прекрасната атмосфера. Малко по-късно разбрах, че именно в Арнавуткьой живее любимата ми Йозге Йозпиринчджи и това определено не е случайно. Уникално място, на което бих живял и аз. Бързо и лесно открих кафенето от "Песента на живота", което, уви, вече не беше кафене, а просто помещение със столове - вероятно за презентации. Любопитно е, че се намира точно до офиса на продуцентската компания на сериала Most Production и всъщност вероятно имотът е нейна собственост и е бил преобразен като заведение само за снимките. Въпреки това ми стана много драго и отметнах още една от дестинациите в списъка си. Излизайки отново на крайбрежната в Арнавуткьой, решихме да се придвижим до Еминюню не отново с автобус, а с корабче, защото в квартала има малка и много симпатична морска гара, на която акостират т. нар. там вапури или корабчета на градския транспорт. Качихме се на такова и отплавахме за Еминюню, като преди да стигнем минахме точно покрай известната и красива джамия в Ортакьой, която показват в повечето турски сериали.

По крайбрежната на Саръйер

Коте в книжарница

Интересна гледка

Офиса на Most Production

Кафенето от "Песента на живота"

Замразено насипно мантъ (турско национално ястие, подобно на пелмени)

Морската гаричка в Арнавуткьой

Идилие по крайбрежната на Арнавуткьой

Гаричката отвътре

Персонал няма. Само пропусквателен режим за IstanbulKart

Вече на корабчето за Еминюню

Известната джамия в Ортакьой

Слизайки на Еминюню решихме да се поглезим със следобеден десерт и кафе, като избрахме първия срещнат ресторант на площада. Ядохме шоколадово суфле и еклери, вече поизморени от изминалия ден. След кратката и сладка почивка се отправихме към последната дестинация за деня - любимата махала от любимия "Огнено сърце" (Gonulcelen). Култово място, намиращо се в квартал Балат в най-южната европейска част на Истанбул, точно на залива Златния рог. Придвижихме се до там с автобус №99, който хванахме от началната спирка на Еминюню. Балат е едно наистина живописно и интересно място, което си заслужава да се посети. В квартала живеят по-бедни хора и някои от частите му са ала Тарлабашъ, затова бях с по-особена и предпазлива настройка и по-голямо внимание към личните ни вещи и безопасността ни. В никакъв случай обаче не е опасно. Усещането, когато стигнахме до махалата от "Огнено сърце", беше уникално. Обзе ме голяма носталгия и с умиление си спомних за прекрасната история на Хасрет и Мурат. Махаличката си беше почти същата, но кафенето на Кобра вече го нямаше и пред него бяха паркирали коли, затова и не можах да го снимам добре. Пък и нямаше какво, по-скоро. Виж, бакалията на леля Кадрие още я имаше и работеше. Около чешмата Иваз ефенди си играеха малки деца, точно като в сериала. Домът на Гюлназ и Кобра обаче успях да снимам. Даже жената, живееща в къщата, тъкмо си влизаше вътре. За да не я безпокоя, я изчаках да се прибере, и тогава ѝ направих снимки. Въобще не се е променила и си е все същата съборетинка. Уютна и кокетна, обаче. С много топли чувства си тръгнахме от Балат и махалата от "Огнено сърце" и се отправихме към моста Халич, по който минава метрото, с което се прибрахме до Османбей и хотела.