Здравейте, приятели! Сряда е, 21 ноември, и продължава поредицата ни-пътеписи от последната ни едноседмична екскурзия до най-любимия ни град Истанбул. В днешната четвърта част от нея ще споделя с Вас впечатленията и изживяванията си от четвъртия ден от престоя ни там, през който, накратко - минахме по един от мостовете над Босфора и се разходихме отново в любимия ни квартал Кадъкьой. Да започваме!
Първата ни цел за деня бе да минем през един от трите моста над Босфора, свързващи континентите Европа и Азия. Проучих по-отрано, че не е задължително да си с кола и че през тях минават автобуси от градския транспорт, носещи името "метробус". Казват се така, защото вървят единствено по магистрали или големи булеварди и за тях е създадена отделна лента, в която се движат само те - тоест, не попадат в така известните и проблемни задръствания в Истанбул и фактически се придвижват бързо като метрото. Хубавото е, че ключовите спирки на метробусите, като първата и последната, например, са свързани с други обикновени линии или дори с метространции, което позволява лесно и бързо прекачване от едно превозно средство на друго. Ние хванахме метробус от спирка Zincirlikuyu в квартал Шишли в европейската част на Истанбул, за да минем през първия мост над Босфора и да стигнем до квартал Кадъкьой в азиатската част на града. Метробусът беше пълен и не намерихме свободни места за сядане, което предизвика лек дискомфорт, защото тъй като се движи по магистрали, развива доста бърза скорост и трябва да си се хванал здраво някъде, за да не паднеш. Така очакваното минаване по моста беше доста бързо и направо неусетно - за няма минута-две, като по нищо не се разбра и усети, че се возим по него. Разбира се, освен от уникалната гледка, разкриваща се пред нас - на Истанбул, какъвто досега не сме виждали, по средата между европейския и азиатския бряг. Пристигнахме благополучно в Кадъкьой, вече на азиатска земя, и се отправихме към любимата ни част от квартала - Мода.
Както вече добре знаете, в Кадъкьой се помещаваха снимачните площадки на сериала "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel) - мой много любим, като ги посетих при първото си посещение в Истанбул точно година преди последното. Може да прозвучи невероятно, но сякаш климатът в азиатската част на Истанбул и по-специално южния квартал Кадъкьой бе по-топъл и мек от този в европейската част, където бяхме отседнали. Дотолкова, че в края на май месец вече имаше цъфнали портокали и райски ябълки, отрупани с плодове, както и кактуси. Отправихме се към парк Kalamis Ataturk, намиращ се точно срещу дома на екранната Айшегюл от "Пойраз Карайел", в който също доста често се снимаха ключови сцени в сериала. Макар че е сравнително малък, паркът е много хубав, тих и спокоен, като от общината в Кадъкьой са обърнали внимание на всички, построявайки спортни съоръжения за уличен фитнес, баскетболно игрище, игрище за плажен волейбол, рампа за скейтбордисти, алеи за велосипедисти и бегачи и достатъчно пространство за релаксиращи. Намира се точно на едно малко заливче и е истинско удоволствие да се разхождаш из него. Има само едно заведение, в което седнахме, за да обядваме - аз вкусен менемен и ягодова лимонада. След това се отправихме към другата част на квартала и същинската Мода. Смея да твърдя, че това е най-любимото ми място в Истанбул и че някой ден, когато се пренеса да живея там, ще избера този квартал. Изключително спокоен, чист и подреден. Котки, колкото щеш - навсякъде и по много. В Мода цари една особена идилия, която те изпълва със спокойствие. Докато се разхождахме из улиците в квартала, видях известния актьор от "Кварталът на богатите" и "Великолепният век: Кьосем" Метин Акдюлгер, но го разпознах след като вече се подминахме и не се върнах, за да го помоля за снимка. Също в Мода станах свидетел на една от ситуациите, която ме впечатли най-много при последната екскурзия в Истанбул. На пръв поглед съвсем обикновена и ежедневна, но всъщност значеща много. Един младеж вървеше със свой приятел и пушеше. В същия момент покрай него с автомобила си мина негова учителка, която го видя, докато пуши. Въпросният ученик я видя и му стана изключително неудобно, като хвърли цигарата и си каза само: "Господ да ме накаже!". Така си направих заключението каква е позицията на учителя в тамошното общество и до каква степен ученикът има респект и срам от него. Отношение, което у нас отдавна е изчезнало. Или по-скоро се е изродило към нещо изключително грозно. След това седнахме да пием по чай в кафе Kemal, което посетихме при първото ни посещение в Истанбул. Изобщо - повторихме целия маршрут от тогава и този път, минавайки и през невероятното пазарче за риба, плодове и зеленчуци. Вече следобед, поизморени, се качихме на корабче от градския транспорт обратно за Европа и пристанище Еминюню.
 |
| Котешка идилия |
 |
| Домът на Айшегюл |
 |
| Където кърменето на обществени места не подлежи на въпрос |
 |
| Мммм... |
 |
| Контейнер за даряване на дрехи и обувки |
 |
| И едно куче за разкош |
Стъпвайки отново на европейска земя, решихме да прекараме оставащата част от деня в най-известния и голям закрит пазар в Истанбул - Капалъ чаршъ. От там си купих две доста полезни и важни, така да ги нарека, джаджи, присъстващи във всеки турски дом. Двоен чайник и машинка за навиване на лозови сармички. Първият струваше 15 лири или към 5 лева, като в него може да се свари около един литър турски черен чай. Действа на следния принцип: в долния по-голям чайник се налива вода, която при завиране се сипва в горния по-малък чайник, в който предварително са изсипани две супени лъжици черен чай, за да се получи концентрат от чая. Оставя се да се запари на бавен огън и след това се сервира, като в зависимост от желанието на госта или клиента се смесва различно количество концентрат с останалата вода. За силен чай - повече концентрат и по-малко вода, за среден - по равно, и за слаб - повече вода и по-малко концентрат. Машинката за навиване на лозови сармички пък беше 10 лири или към 3 лева, като продавачът ѝ ни показа нагледно как действа, за да се справим сами вкъщи. И до момента тези две кухненски потреби ми влизат в голямо приложение и с удоволствие пренасям духа на Турция у дома. Черният чай на първо пиене поне за мен не беше нищо особено, даже малко неприятен, но впоследствие ми ставаше все по-вкусен и приятен и вече го пия почти всяка сутрин, като ми действа по-ободряващо и от кафето. Из уличките на Капалъ чаршъ станах свидетел и слушател на втората поучителна поне за мен случка, подобно на тази в Кадъкьой. Също толкова на пръв поглед малозначителна и обикновена, но говореща много... Един човек беше хванал за ръка едно малко момченце и му беше купил играчка воден пистолет. Дали му беше баща или дядо, не можах да преценя, пък и не беше това важното. Срещнаха свой познат или приятел, като се поздравиха, поговориха си малко и накрая познатият, поглеждайки по-внимателно към детето, възкликна: "Защо си му купил пистолет? Това е много лошо нещо". Първо помислих, че го казва на шега, но след това го повтори и изражението му се запази доста сериозно. Отговор не получи, но останах за пореден път с много добро впечатление от турците. Явно дори и като играчка, пистолетът и оръжието като цяло се заклеймяват, най-малкото във възпитанието на децата и изграждането на правилни ценности в тях. Накрая най-сетне реших да пробвам едно от прословутите сладки изделия на Турция - халка татлъсъ или толумбичка, изпържена под формата на кръгче. Същите правеше Айше по едно време в "Новата булка" (Yeni Gelin) и ги знам от там. Бяха легендарни...
 |
| Умно оползотворяване на подземното пространство |
 |
| Капалъчаршъ |
 |
| Халка татлъсъ |
________________________________________________________________________________
Очаквайте следващата пета част от поредицата-пътеписи "Седмица в Истанбул" следващата сряда, 28 ноември!
Няма коментари:
Публикуване на коментар