Тамер Левент: "Да играеш на театрална сцена, е като да скочиш с бънджи"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 18 октомври, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. Предстоящите ще бъдат със звездите от хитовия сериал "Искрите на отмъщението" (Cesur ve Guzel), излъчващ се всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ. Тазседмичното е с актьора, изпълняваща главната отрицателна роля в него - Тамер Левент. Той е роден на 13 октомври 1950 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на току-що навършени 68 години, зодия везни. През 1971 г. постъпва със специалност "театрално изкуство" в Анкарската държавна консерватория, която завършва шест години по-късно - през 1977-а. Следва успешна кариера в държавните театри, в които освен като актьор и режисьор, често заема постове на директор и заместник-директор. Театралните постановки, в които участва по това време, са били представяни на престижни фестивали в Русия, Канада, Южна Корея и Иран. Оглавява фондациите TOBAV на операта и балета и TOMEB на театъра. През 1992 г. дава начало на проекта си "ДА на изкуството!" (Sanata Evet!), по който работи и до ден-днешен. Издава две собствени книги и превежда още две - на театрална тематика. Изявява се и като жури в престижни награди. В периода от 2007-а до 2009-а година се снима в успешната драма "Изоставено сърце" (Vazgec Gonlum). През 2013 г. взима участие в успешния игрален филм на Йозджан Дениз "Огън и вода" (Su ve Ates). Същата година става част от актьорския състав на историческата драма "Завоевателя" (Fatih), а през 2014-а в този на на "Вече ме наричай Хиджран" (Bana Artik Hicran De) - и двата провалили се сериала. Следват участия в три големи хита с три коренно различни роли - в "Отново любов" (Ask Yeniden) като Шевкет, в "Искрите на отмъщението" (Cesur ve Guzel) като Тахсин и в "Истанбулска невеста" (Istanbullu Gelin) като Гарип. В последния се снима и до момента. Да започваме с интервюто!

Г-н Тамер, първо искам да Ви поздравя с Международния ден на театъра. Как оценявате моментното състояние на театъра в Турция?

За съжаление, съм на мнение, че все още театърът не е разбран от масата хора в родината ни и не успява да им предаде посланието, към което се цели. По тази причина ние, като театрални актьори, не работим пълноценно. Както когато се погледнем в огледалото, така и когато отидем на театър, за да изгледаме някоя постановка, виждаме нашите собствени отражения. Но все още, уви, сме фанатични на тема "личностно развитие" и предпочитаме да не гледаме на заобикалящия ни свят в дълбочина.

Според Вас какво е нужно да се направи, за да се популяризира театърът? Всички театрални актьори полагате огромни усилия в тази посока, но какво може да направи държавата от гледна точка на политиката ѝ спрямо изкуството?

Всъщност, грешно е схващането, че елитът в едно общество се интересува от театър и изкуство най-много сред останалите прослойки. Защото ако беше така, въпросният елит, за който се предполага, че разполага с нужните възможности и трибуни, от които да бъде чут, щеше да разпространява идеите и ценностите на театъра като впечатлен от него. За обществения елит е най-удобно и лесно да каже: "Ние разбираме от изкуство, останалите не разбират". От гледна точка на държавната политика спрямо изкуството като начало ще кажа, че политиците ни не трябва да бъдат актьори, а на първо място хора. Преди да предприемат каквото и да е спрямо театъра, трябва да подобрят социалните условия на гражданите, да спазват правата им и да им осигурят качествен живот. В някои други държави това се прави. Но у нас това се е превърнало в една комична утопия. Дотолкова вече не обръщаме внимание на душевните си дефицити, че живеем в един абсурден и изкривен свят. Затова всякакви опити за подобрение, правещи се в нашата област, изглеждат смешни и утопични. 

От години водите кампанията "ДА на изкуството!" (Sanata Evet). Как започна всичко, как се разви и как стигна дотук? Какви са бъдещите Ви планове относно проекта?

Помня, че за първи път написах "ДА на изкуството!" през 1982 г. на един документ от фоданцията TOBAV. По това време се водеше война в Средния Изток, тогава и откриха залежите на петрол там. Като всички останали, и аз бях доста притеснен. Тогава отивах да дам конференция в Анталия. В тогавашната си реч, повлиян от войната наблизо, казах: "НЕ на войната!", но после спрях и се поправих с: "ДА на изкуството!". В този момент всички в залата започнаха да ръкопляскат. Мюсюлманските държави, които бях посещавал, тогава все още не можеха да обособят и разграничат културите си една от друга. Всички говореха различни неща по отношение на изкуството. Уви, все още сме общество, което не познава културното си наследство и традициите си от гледна точка на изкуството. Да обогатяваш културата си и да се образоваш, изглежда като загуба на време. Философията на нашата кампания е да обогатим културата ни - и обществената, и личностната. 

Казват, че за всеки актьор е най-трудно да играе в театъра. Какво мислите по този въпрос?

Разбира се, че е така. Защото, заставайки на сцената пред зрителите, нямаш право на никаква грешка. Докато в киното и в телевизията можеш да сбъркаш нещо и да го заснемеш отново, на театралната сцена нямаш тази възможност. В продължение на два часа сте насаме с публиката. Като в скок с бънджи. Да излезеш на сцената и да започнеш да играеш, е също толкова вълнуващо, колкото скока от височина с бънджи. А за да разбереш дали скокът е бил успешен или не, не е нужно да чакаш до другата сутрин, за да видиш рейтингите, ако става въпрос за сериал. Научаваш го на момента.

Как ще коментирате ролята си на Шевкет Реис в "Отново любов" (Ask Yeniden)?

Мисля, че "Отново любов" постави основите на жанра "романтична комедия" в Турция. След него излязоха 4-5 копия. Нищо. Но нека всеки разчита на собствените си идеи. Винаги се случва така в телевизионния сектор обаче. Много харесах героя си Шевкет Реис. Играейки го, опознах културата на нашето Черноморие отблизо. Обнових старите си познания. Относно черноморския диалект нямах никакви затруднения. Защото той е част от културата ми. Ако познавам достатъчно добре определен регион на нашата страна, за мен не представлява трудност да науча и говоря на неговия диалект. Между другото, ставайки дума за диалекти, във филма "Вода и огън" също трябваше да говоря с такъв. Само че егейски.

Несъмнено харесвате всеки герой, когото пресъздавате. Но със сигурност сред всички, изиграни досега, отсявате такива, които са Ви впечатлили повече. Кой герой от изиграните досега е най-важен за Вас? Или кои творци са били извор на вдъхновение в началото на кариерата Ви?

В Анкарския държавен театър играх главния герой Галилео в едноименната постановка на Бертолд Брехт "Галилео Галилей". От гледна на точка на отговорността, която поех над нея като играещ и пишещ я, бях много впечатлен. По-рано имах възможността да я гледам, поставена от колеги, от които научих много неща. Самообразовах се по този начин. Намалих доколкото е възможно гласа на егото ми. Това ми даде голям принос като актьор. Но не е само това... През годините, в които водих над 100 ателиета по актьорско майсторство в различни краища на света, в които преподавах в университети, в които бях директор на театри, срещах и опознах много хора, които ме обогатиха и като човек, и като актьор.

Освен като актьор в театрални постановки, филми и сериали, се изявявате и като сценарист и режисьор на опери. Бил сте награждаван многократно за работата си. Какво място заемат наградите в живота на един творец?

Веднъж, след като получих награда, написах статия, в която казах, че хората не трябва да получават награди. Разбира се, че трябва да има възнаграждение за добрата им работа, но за мен то в никакъв случай не се изразява материално. Най-голямата награда за един дворец е работата му да бъде забелязана от тези, към които е насочена. Но най-вече да бъде разбрана от тях. И именно това е изворът на мотивация за един творец, не получените награди. 

Какво ще кажете на обичащите изкуството в Турция по случай Международния ден на театъра?

За да продължава да съществува изкуството, за да съхраним културните си традиции и за да живеем като качествени хора, театърът е незаменим. Защото театърът помага на обществото да се види отстрани и да се развива в правилната посока. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с известен турски актьор следващия четвъртък, 25 октомври! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!