"Седмица в Истанбул": среща с Берен Гьокйълдъз от "Майка" (Anne)

Здравейте, приятели! Точно преди пет месеца, в края на месец май, за трети път посетих града на градовете, столицата на света - Истанбул. За разлика от първите два пъти, когато екскурзията до там беше организирана и беше само от по два дни, този път отидохме на свои начала, сами и най-хубавото - за цяла седмица! Времето, с което разполага човек, когато отиде в Истанбул, е от най-голямо значение за това как ще си прекара. Защото има толкова много неща са гледане, толкова много места за посещаване, че два дни определено не стигат. Въпреки че с една перфектна организация и планиране на всяка минута от престоя там, и за два дни могат да се видят много неща, както се убедих при първите си две посещения. Но с много бързане, чак тичане - горе-долу от по 20 километра ходене пеша на ден. Нагласата, че отиваш там за цяла седмица, те прави далеч по-спокоен, знаейки, че имаш предостатъчно време, и ти позволява да се отпуснеш и да усетиш истински неповторимия дух, който само Истанбул притежава. Безспорно ме олекоти и опитът, който имам отпреди, и увереността, която натрупах в себе си след последните два пъти. Разбира се, раздялата с града след тази цяла седмица обаче е по-трудна, но енергията, с която те зарежда, е тройно по-голяма. Смея да твърдя, че шестте дни от последния ми престой в Истанбул ме заредиха с енергия за следващите шест месеца. Запасите ми сега, пет месеца по-късно, вече са на изчерпване и се хващам, че започвам да правя планове за следваща екскурзия. И така, докато някой хубав ден не се преместя да живея там, каквито са плановете ми. И сложа край на копнежа ми по Истанбул - най-голямата ми любов и най-голямата ми мечта. През следващите седмици в сряда ще споделям с вас преживяванията си от последното си едноседмично приключение в мегаполиса. Несъмнено ще бъде интересно и полезно, при това - съвсем не само за феновете на турските сериали. 

Както вече споменах, този път отидохме в Истанбул на своя глава, сами, без организирана група. Избрахме транспортните услуги на фирмата Metro, от която останахме доволни. Двупосочният билет на човек е 100 лв. Потеглихме късно вечерта на 26 май, събота, и пристигнахме в Истанбул рано сутринта на 27-ми. Това, което е неудобно при пътуването без организирана група и екскурзия, е, че рейсът те стоварва на една от автогарите в покрайнините на града, а не директно пред хотела, в който отсядаш. В случая нас ни закараха до Байрампаша - доста неприветлива, мизерна и дори страшна автогара. За капак на всичко заваля дъжд и ужасът при пристигането ни в Истанбул стана пълен. Преди да тръгнем, разбира се, бях проучил, че през гарата минава метро, но намирането му се оказа сравнително сложна задача. Метростанцията е невзрачна, не добре обозначена и трудно откриваема. В комбинация с лошо време рано-рано сутринта (поне беше светло), е трудно човек да запази доброто си настроение. Аз моето не го изгубих, обаче. Фактът, че се намирах в Истанбул, ми беше достатъчен. Както и да е. Намерихме метрото, макар и доста поизмокрени от дъжда, качихме се в него и отпрашихме към хотела ни. Намираше се на като цяло лошо място, в района на квартал Шишли в европейската част на града, и слязохме на метростанция Османбей, за да се отправим към него. Продължаваше да вали, при това силно, а улицата, на която се намираше хотелът ни, се беше превърнала в малка река. Измокрени до кости някак стигнахме до BlueWay - малко, но доста прилично хотелче, което бяхме открили в сайта Booking и бяхме резервирали. Както знаете, навсякъде по света настаняването в хотелските стаи се случва след 14:00 ч. Бях направил запитване дали е възможно по-ранно настаняване и получих положителен отговор - между 08:00 и 09:00 ч. Пристигайки в хотела обаче се установи, че има някаква грешка и няма да бъдем настанени в уречения час, а ще трябва да изчакаме до следобед. Което след цялото приключение по пристигането беше черешката на тортата. И, де факто, половината ден пропадаше. Нямахме друг избор и оставихме целия си багаж на рецепцията, след което излязохме, за да опознаем района и да се разходим, докато стане два часа. За щастие, вече беше спряло да вали. Шишли, в който се намираше хотелът, е в голяма близост с известния площад Таксим и булевард Истиклял - само на около километър и половина разстояние. Закусихме в една приятна пекарна, а след това пихме чай и кафе точно на площад Таксим. Нямаше как да не се отбия до снимачната площадка на "Жена" (Kadin), намираща се доста близо до Истиклял, в страховития квартал Тарлабашъ. Уви, нямаше снимки и не срещнах никого, след което се отправихме обратно към хотела, тъй като наближаваше 14:00 ч. 

Бездомното кученце, придружило ни от метрото до хотела в дъжда

Площад Таксим

Известния парк "Gezi"

Оттук приятните изненади започнаха да идват една след друга. Закономерно, след неприятните, с които започна денят. Връщайки се обратно в хотела, някъде към 13:00 ч., ни посрещнаха с две възможности - да бъдем настанени веднага в запазената за нас стая или да изчакаме още час и в знак на извинение за грешката, възникнала с по-ранното настаняване, да бъдем настанени в най-хубавата стая на хотела - на последния етаж, с тераса и панорама към Истанбул. Без да му мислим, предпочетохме да изчакаме още малко. И определено си заслужаваше. Влизайки в стаята на последния етаж, ни посрещна страхотна гледка. А иначе по резервация трябваше да сме на първия етаж... Както се казва - когато губиш, не знаеш какво печелиш. Изморени от дългото нощно пътуване и неприятната дъждовна сутрин, първото нещо, което направихме, беше да се хвърлим в леглата и да опънем краката. След като си починахме час-два, ровейки си в телефона, съвсем случайно се натъкнах на статус в Instagram в профила на малката голяма актриса Берен Гьокйълдъз. Канеше всички на прожекция на игралния филм със свое участие "Мед и сметана" (Bal Kaymaka) в мол Cevahir AVM, на която ще присъства самата тя заедно с част от останалия екип. Така идеята как да оползотворим останалата част от деня ме намери сама. Защото нямах специални планове. Потърсих къде се намира въпросният търговски център и о, изненада - в непосредствена близост до хотела ни! Вече беше ясно къде ще ходим вечерта. 

Гледката от хотелската стая, с която ни се извиниха

Оправихме се, спретнахме се и потеглихме към Cevahir-мол. Това беше първият търговски център в Истанбул, който посетих. Беше толкова голям, че човек като нищо би се изгубил вътре. Трудно намерихме и киното, но преди това хапнахме - по едни сармички и една мерджимек чорба (пасирана леща). Хареса ми, че дори на подобни по-модерни и съвременни места като търговските центрове турците са запазили традиционното в лицето на храната. Да, и по нашите молове има "Българска кухня", но не знам дали някой някога си взима нещо от там. Поне не съм видял. Както и да е. Тъй като прожекцията на "Мед и сметана" беше по-специална от редовните заради присъствието на актьорите на нея, и билетите бяха по-скъпи. За двама ни излязоха към 70 лири или около 25 лева. Преди да влезем в кино-залата, трябваше да почакаме малко навън. Заради присъствието на актьорите имаше журналисти от няколко телевизии, съзрях микрофони на ShowTV и TV8 май. Като цяло обаче очаквах да има повече хора и по-голям интерес. Нищо подобно, залата дори не се напълни. Имайки се предвид, че денят беше почивен - събота. 

Филмът започна и на първия ред в залата вече се бяха настанили част от актьорите в него заедно с режисьора. На пръв поглед в тъмнината успях да разпозная единствено Сабина Тозия, участваща в криминалната драма "Без бандити светът е невъзможен" (Eskiya Dunyaya Hukumdar Olmaz), и режисьора Онур Тан. Присъстваше и Мелисса Йълдъръмимер, също участваща в "EDHO". Всъщност самият "Мед и сметана" е от създателите и продуцентите на "Бандити"-те, това и обяснява присъствието на голяма част от познати от там лица тук. Филмчето беше много сладурско. Разказва се за малката Баде (Берен Гьокйълдъз), чиито родители са починали и чиято леля я оставя да живее на село при дядо ѝ, тъй като започва работа. Въпросният дядо (Тарък Юнлюоулу) се препитава, отглеждайки пчелни кошери, и от дълги години е във вражда със своята сватя, която пък произвежда сметана (в ролята - Сабина Тозия). Идването на Баде обаче събира двамата сърдити старчета и неусетно ги помирява в грижите за внучката им. Любопитно е, че филмът е сниман в съседна Македония, в село Лазарополе, намиращо се близо до Охрид. Препоръчвам го на всички, ще ви зареди с наистина много хубава енергия. 

След края на прожекцията дойде време и за снимките на актьорите с феновете. В средата на прожекцията дойде и Берен Гьокйълдъз, а се бях уплашил, че няма да я видя. Повечето от зрителите в залата бяха родители с деца. Естествено, интересът беше най-голям към малката Берен. Това момиче ми направи страхотно впечатление. Отнесе се с внимание към абсолютно всички, пожелали да се снимат с нея, и дори се смеси с останалите деца, танцувайки на забавната песен, звучала в края на филма. С нея бяха и родителите ѝ и по-малкото ѝ братче, които също ми направиха много добро впечатление. А очаквах да я пазят и да установят дистанция между нея и останалите зрители. Нищо подобно - изключително земно и нормално поведение, без звездомания и високомерие. С такова възпитание и в такава семейна среда няма защо да се притесняваме за Берен. Сигурен съм, че я очаква само най-доброто. 

Гледка за лека нощ

_________________________________________________________________________________

Очаквайте следващата втора част от поредицата-пътеписи "Седмица в Истанбул" следващата сряда, 7 ноември!