Деврим Якут: "Само хората над 40 години знаят какво значи истинска любов"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 25 октомври, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси. Настоящите са със звездите от хитовия сериал "Искрите на отмъщението" (Cesur ve Guzel), излъчващ се всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща една от главните роли в него - Деврим Якут. Тя е родена на 27 май 1968 г. в турската столица Анкара. В момента е на 50 години, зодия близнаци. Завършва Анкарския университет със специалност "театрално изкуство" през 1992 г. През 1994 г. се премества в Адана, където постъпва на работа в местния държавен театър, в който се изявява почти десет години - до 2003 г. Едновременно играе, режисира и преподава. През 2005-а се връща в Анкара, където първо играе, а малко след това и оглавява тамошния театър. Прави сравнително късно пробива си в киното и телевизията - през 2008 г., когато е на 40 години и изиграва първата си роля в сериал в дневния "Не ме забравяй" (Beni Unutma). Следват изключително успешни участия в някои игрални филми и телевизионни поредици, сред които "Сънят на пеперудата" (Kelebegin Ruyasi), "Кисели ябълки" (Eksi Elmalar), "Между семейството" (Aile Arasinda) и "Искрите на отмъщението" (Cesur ve Guzel). В последния, който гледаме в момента у нас, се въплъщава в ролята на Михрибан. Последните ѝ две изяви на малък екран обаче не се увенчават с успех. През есента на 2017-а Деврим се снима в провалилата се драма "Тайните на живота" (Hayat Sirlari), а през това лято в романтичната комедия "Дай Боже всекиму" (Darisi Basimiza) - и двете приключили заради ниските си рейтинги. Да започваме с интервюто!

Всяка постановка, сериал, филм и дори дублаж с Ваше участие се откроява с особено по-високо качество и класа. На какво дължите всичко, постигнато досега - на таланта си или на усърдна работа?

Първо много благодаря. Щом ви карам да се чувствате така, значи съм на правилния път. Покойният ми учител Енгин Орбей казваше: "За да си добър в тази професия, са необходими само 30% талант. Останалите седемдесет са много, много работа и труд." Думите му останаха завинаги в съзнанието ми. Животът ми даде 30% късмет, а останалите седемдесет си ги спечелих сама с голямо усърдие. Това са превърна в нещо като максима за мен. Смятам, че актьорската професия много си прилича с докторската. Така, както лекарят се учи до живот, така и актьорът не спира да се развива. Професията ми изисква неспираща жажда за знание и мотивация. А животът винаги отвръща на търсещия и учещия се. При това във всички отношения. Накратко - няма нищо недостижимо, стига да впрегнем усилията си в правилната посока. Подчертавам "правилната посока". 

В днешно време сред актьорите на мода са курсове по правилна стойка, дикция, глас, дишане... Опитват се да бъдат всестранно развити ли? Какво точно се изисква от един актьор? Не е ли да играе?

За мен актьорът е човек, който въпреки напредването на годините си никога не губи чистата и невинната си детска душа, с която играе. Затова професията ни е много желана и търсена. Само се замислете - това, което свързва всички ни е, е, че сме били деца. И е много забавно, докато се учиш на занаята ни. Актьорът винаги върши работата си с онова познато на всички ни детско удоволствие и безгрижие. Актьорите са хората, искащи да останат възможно най-дълго в детството си. Мисля, че ако всички поне малко се задържим за детството си, животът ще бъде по-хубав. Затова съм "за" всеки да играе, да се успокоява, да се отпуска, да се забавлява и да бъде щастлив, независимо дали е актьор или не е.

До каква степен телесните характеристики са важни за един актьор? Зависи ли той от ръста и килограмите си? 

Тази тема е малко объркана. Всичко зависи от критериите, изискващи определената роля. Ако ще поставят "Ромео и Жулиета", например няма да бъда взета на сериозно при явяването си на кастинг за Жулиета. Ще ми бъде предложена да изиграя нейната майка или леля, освен ако режисьорът не е луд. Но и тук има парадокс - малко са младите актриси, външно подходящи за ролята на Жулиета, които са натрупали достатъчно опит, за да ѝ вдъхнат живот на толкова влюбена и страдаща. И възниква голяма трудност в намирането на актриса. Затова Хамлет бива игран най-често от актьори над 40 години, въпреки че героят е значително по-млад. Проблемът при нас в Турция специално е, че никой не иска да поема рискове и да развинти малко повече фантазията си. Погледнете историите, въртящи се в момента. Разказва ли се в някоя от тях за любов на средна възраст? Не, защото минеш ли 40 години, всички очакват от теб да се оттеглиш малко или много встрани. Особено това важи за жените. Прието е да гледаме връзки на 60-годишни мъже с 30-годишни жени, но обратното - не е. Секторът се движи според обществените нагласи. С времето всичко ще става още по-лошо. Мен ако питате, само хората над 40 години могат да отговарят на въпроса "Какво е любовта?", който най-често отправят филмите и сериалите. Защото те вече са я изживели и знаят добре какво е. Иначе в нашата професия се търсят хора с всякакъв ръст, килограми и външност като цяло. Има роли за всякакви актьори. Ако актьорът се грижи добре за тялото си, ръстът, килограмите и възрастта му не са от голямо значение.

Има ли наистина място за всички под слънцето в сектора, в който работите? Ако има, има ли пък на кого да бъде представена? 

Ако погледнем сектора, работа има за всички. Но, уви, нещата не се случват просто така. Както вече казах, никой не поема риск. И по кастингите се въртят едни и същи лица. Най-голямото изискване на един продуцент, преди да се заеме с даден проект, е в него да участва голямо име. Добре, но големите имена не са станали големи току-така, а някой им е дал шанс в началото. Ако не им даде, си остават вкъщи. Наблюдавам голяма деформация в бранша ни, а съм в него вече 30 години. Някой ден всичко ще гръмне като бомба със закъснител.

Работите ли по усъвършенстване актьорските Ви техники? Стремите ли се към развитие?

Нашата професия е като живота. Като народите е. Като културите е. Така, както те се променят, се променя и професията ни. А с нея сме длъжни да се променяме и ние. Променя се начинът, по който се разговаря на улиците, променя се стилът ни, променят се връзките ни, променя се чувството ни за хумор... И няма как аз да продължа да играя така, както съм играла преди 30 години, когато всичко е било съвсем различно. Както в медицината се развиват нови технологии и лечения, така и в актьорството всичко се променя. Но в никакъв случай обаче не трябва да загърбваме миналото. Защото можем да научим много неща от него. Актьорът се развива заедно с годините си. Придобива опит, който му помага много. Смятам, че възрастта е голям фактор за това да си добър актьор. Защото въпреки напредването на годините, трябва да останеш винаги гъвкав, отворен и динамичен, за да можеш да продължиш да работиш. 

Как живее един актьор, без да играе в театъра? Или вече е по-редно да се пита как живее, без да се снима в сериали? Може ли да живее актьор, играейки само в театъра?

В продължение на 20 години играх само в театъра и не умрях. Но, разбира се, тогава не бях в Истанбул. В Истанбул е много трудно да живееш, работейки само в театъра. Иначе ако въпросът е в това само да преживявате, ще успеете, каквото и да правите. Въпросът е в това как ще живеем. Никой със здрави крака и ръце няма да остане гладен, бъдете сигурни. Но как живее един актьор? Какво и защо жертва в името на това да се посвети на театъра? И защо ако получава достатъчно, да се снима във филми и сериали? На всички ни е трудно да отговорим на тези въпроси. Но, разбира се, не е нужно да е толкова трудно. С правилна политика спрямо изкуството, рано или късно, всеки проблем би бил разрешен. Но при нас не става, за съжаление.

Като преподаваща актьорско майсторство, каква е базата от знания и образование, която трябва да покрива един актьор според Вас? Има ли тайна как се става добър актьор? 

От дълги години давам уроци в театрални школи. Споделям първите крачки на младите кандидат-актьори, изминавам с тях началото на пътя. Мен ако питате, актьорската професия се учи не в училище на теория, а с практика. Смятам, че 4-годишният период на обучение във висшите учебни заведения е прекалено дълъг. Най-правилно за младежите е да учат усилено и интензивно две години и след това да започнат да практикуват. Де да можеше консерваториите и театралните специалности във всяко учебно заведение да имат свои собствени театри, в които останалите две години от периода на обучение да преминават в практика за студентите... А дали има тайна как се става добър актьор, и аз все още не знам. Търся отговора. Ако въобще има такава тайна, мисля, че цял живот би минал в нейното търсене, но няма да бъде открита. Ако все пак трябва да кажа нещо по този въпрос, то ще е бъдещите актьори да обръщат внимание на всичко. Дори на това, което не разбират и дори не забелязват. В противен случай да влезеш в роля с плът и кръв е невъзможно. Актьорът трябва да познава всички коридори на човешката душа. Винаги трябва да е в час с темите на деня. Не трябва да стои в изолиран и стерилен свят. Трябва да има мнение и позиция, но в никакъв случай да не е краен в тях. Трябва да познава добре културата, географията, музиката, езика и историята на своята родина. Не трябва да обръща гръб никому. Ако нещо от това му липсва, то ще се отрази на играта му. Така съм научена аз, така и уча другите.

От почти 25 години сте на театралната сцена, но наскоро се пенсионирахте. Ще има ли все пак нови проекти с Ваше участие?

Както казахте, от почти 25 години съм непрекъснато на театралната сцена. Пенсионирайки се, исках да си дам малко почивка. Защото всяка постановка, заедно със своите турнета, е изморителна. Дадох си полезна и нужна почивка, за да се заредя с нови сили и да усетя липсата на театъра в живота ми, която досега не съм познавала. Честно казано, досега никой от изпратените ми проекти не ме развълнува. Но подготвям изненада през следващия театрален сезон. Да се кача отново на театралната сцена след толкова време - дори само мисълта за това ме кара да настръхна. Ако всичко върви наред, скоро ще сложа край на копнежа си по театъра.

Пенсионирахте се, дойдохте в Истанбул и отворихте нова страница в живота си...

Да. На 42 години започнах живота си отначало. И съм много щастлива и доволна. Слава Богу, секторът в Истанбул ме посрещна добре. Върша работата, която обичам. По-свободна съм. Какво повече мога да искам?

Омъжена сте за Алпер Кут. Как върви бракът Ви?

Върви прекрасно. И без друго е невъзможно да върви лошо с мъж като Алпер. Защото той не е само мой съпруг. Той е най-близкият ми приятел-актьор, мое огледало и спътен другар. И без друго ако не беше, нямаше как да сме заедно. Много се назабавлявахме заедно навремето и чак след това се оженихме.

До колко се интересувате от популярността, която носи телевизията?

Това е една неизменна част от нашата професия. Избирайки да станем актьори, първо ни разпознават в квартала ни, а после и в целия град, в чийто театър играем. Сериалите и филмите пък правят тази известност национална, а често и международна. Много е приятно, когато някой ме разпознае на улицата и видя усмивка на лицето му. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с известен турски актьор следващия четвъртък, 1 ноември! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!