Зеррин Текиндор: "Не искам да оставям следа след себе си"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 28 юни, продължава публикуването на интервюта с участниците в петия сезон на най-успешното онлайн-състезание на СЕРИАЛИ в България - "Любима турска звезда" за 2018 г. Тазседмичното е с класиралата се на почетното четвърто място във формата Зеррин Текиндор. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 5 август 1964 г. в Бурхание, Турция. В момента е на 53 години, зодия лъв. През 1985 г. завършва специалност "Театрални изкуства" в университет Хаджеттепе. През същата година започва да работи като стажантка в общинския театър в Адана. През 2003 година се мести в Истанбул, за да работи в местния общински театър. Освен многобройните роли в театъра, изпълнява роли и в някои от най-успешните турски сериали. Става известна като лице на компания Ay Yapim, след като изиграва ключови роли в хитовите драми "Забраненият плод" от 2008 г., "Север-Юг" от 2011 г., "С Русия в сърцето" от 2014 г. За последно се снима в тоталния хит "Черна любов" (Kara Sevda), който гледаме в момента в България - в образа на Лейля. Да започваме с интервюто! 

Веднъж героинята ти в "Черна любов" Лейля каза: "Няма случайни неща, всичко в този живот си има причина." Какво мислиш относно съвпаденията?

Никога не съм градила стратегии и не съм обмисляла внимателно всяка своя крачка. Не съм от този тип хора, стремя се да живея без очаквания. Със сигурност има и съвпадения, но и шансове. Вярвам в съдбата и в случайностите, които определят посоката на живота ни.

Но май Лейля вярва, че случайностите също си имат причина...

Има и друг тип мислене, различен от моето. Но не съм от хората, които се влияят от чуждото мнение и чуждите представи за живота. Вярвам в упоритостта и в искреността - това е.

Как попадна в екипа на "Черна любов"? 

На първо място за мен Ay Yapim е много специална компания. Когато дойдох от Адана в Истанбул, Керем Чатай ми предложи да участвам в сериал по сценарий на Едже Йоренч - "Март те гледа от вратата" (Mars Kapidan Baktirir). Съгласих се, беше страхотен проект, но рейтингите бяха ниски и след три епизода спря. Свалянето на проекта от екрана предизвика широк отзвук, като журналистката Дуйгу Асена написа статия по този повод. Прочетох я и очите ми се напълниха. Може би това е проектът, в който вложих най-много чувства.

Как се осмели отново да участваш в сериал след това?

Казах си, че вече няма да го правя. И без това по същото време играех в няколко постановки в театъра, също така рисувах и откривах изложби. Казах си, че повече няма да се занимавам със сериали. Но един ден отново Керем и Едже ме убедиха да се включа в "Забраненият плод". С режисьорката на "Черна любов" Хилял Сарал също се запознахме по това време. Много наблюдателен, трудолюбив и изпипващ всичко до последния детайл режисьор. Едже и без друго е страхотен сценарист. Проектът беше много успешен. Когато отида в Лондон, арабите все още ме спират по улиците и ми казват Левиз.

И от тогава досега продължаваш да работиш с Ay Yapim...

Много са любезни. Макар винаги да съм тичала от театралната сцена на снимачната площадка и обратно, никога не съм изпитвала притеснение от какъвто и да е род. Затова продължавам да работя с Ay Yapim. Разбира се, това не означава, че не бих работила и с други продуценти.

След Мадмоазел ти предлагат да вдъхваш живот на изискани, възпитани и културни дами. И Лейля ли е такава?

Лейля е госпожа в пълния смисъл на тази дума. Но не е като Мадмоазел, тя беше по-скоро човек на правилата и на точността. Даже винаги се чудех няма ли да напишат поне една забавна сцена с нея, но, разбира се, разсъждавах от своята гледна точка. Имам този навик. По-присъщо ми е не да оприличавам героините на себе си, а обратното - да бягам от себе си възможно най-много. Иначе бих рискувала много да се объркам. Разбира се, когато си приличате с героя ви, го обичате много повече. Например, това, което най-много ме впечатли в Лейля, е, че не гледа назад в миналото. И аз никога не се обръщам назад. Благодаря много за всичко и на всички, но животът продължава. Вървя по пътя на живота и вярвам, че връщане назад няма. Затова живея за момента. Никога не си казвам: "Така ми е добре, нека спра тук". Имам си един-едничък живот и искам да го изживея пълноценно. Мразя да гледам старите си снимки или стари видео-записи. Не гледам дори видеата на сина ми, от време-на време го сънувам. Тези сънища ме правят по-силна. Например, сънувам Хира на 5 годинки. И няма друго нещо, което толкова да ме извисява и да ме прави щастлива. Но нямам интерес към миналото.

Какъв е проблемът с миналото на Лейля?

Преживява много голяма травма, която ще видим по-нататък в епизодите. След тази травма решава да остави охолния, динамичен и изпълнен с хора живот и да заживее по-скромно и умерено. Премества се да живее на много спокойно място. Има живот, който стои далеч от ненужните детайли. Обожавам я, това е една от страните ѝ, които най-много харесвам. Имам изчистен и компактен дом. И Лейля е такава, започва нов живот и изтрива всичко старо. Обичам тази нейна черта. Въпреки че е запазила един тефтер. Помня само хубавите неща. Ако не си спомням нещо, значи е трябвало да го забравя. Не обичам да си пазя разни неща. Даже искам рисунките, които правя, някой ден постепенно да изчезват от само себе си. Искам да съм като листо. Първо цъфва, след това става ярко зелено и свежо, постепенно започва да увяхва, накрая пада на земята в променен цвят и става част от нея. Това за мен е естествената циркулация на живота. И искам да се придържам към неговата естествена природа.

Но проблемът на повечето хора не е ли да оставят следа след себе си в този живот?

Аз не искам. Какво ще стане? За кого да оставя следа? Когато някой ден синът ми си има дете, не ме интересува дали то ще ме познава или не. Достатъчно е да му разкаже за мен и да си ме представи. Намирам за грешно хората да се вкопчват в миналото. Никога не съм възпитавала сина си в стил: "Синко, виж, тази антика е от времето на дядо ти, трябва да я цениш и пазиш." Няма нищо по-хубаво от това да живееш пълноценно в този момент, тук и сега. 

Хората са свикнали винаги да те гледат на екран с Къванч Татлъту. Но този път го няма и са леко шокирани...

Нормално е, след като играхме заедно в три сериала подред. Намирам Къванч за много талантлив, много добър приятел ми е, мисля, че ще направи много хубави неща занапред. Отрази ми се много добре. Ако отново имам тази възможност, бих играла заедно с него с удоволствие. 

Какво е да работиш с Бурак Йозчивит?

Принципно в началото винаги съм резервирана и студена, не се сприятелявам бързо. Но Бурак е толкова възпитан, толкова сърдечен и близък до мен, че много бързо се сближихме. Притежава невероятна дисциплина за работа, възхищавам му се за нея. Върши си работата с голямо желание и любов, отделя внимание на всеки детайл, никога не кара да го чакат, идва винаги на време на снимачната площадка. Бърз, сладък и красив младеж. Тоест, момичетата са прави.

С годините се разхубавяваш все повече. Как става това?

С началото на "Черна любов" в социалните мрежи и в интернет написаха, че се е случило нещо с лицето ми и че съм си направила нещо. Но аз не намирам това за редно. На 51 години съм и съм твърдо "за" естествения външен вид. Наистина ми омръзна от пластичната хирургия. Не правя нищо кой знае какво с лицето си. Поддържам го чисто, никога не си лягам, без да съм изчистила грима си, това е. Мийте се със сапуна, който най-много ви харесва. Ароматът на рози ме прави щастлива, затова мия лицето си с розов сапун. Може да звучи странно, но вярвам, че това, което е вътре, се отразява на това, което е отвън. Мисля, че добрите хора са хубави хора.

Малко жени имат смелостта да кажат, че са на 51 години...

Че какво толкова? Някои могат да кажат, че изглеждам много стара. Мога да се натъжа малко, но в никакъв случай няма да ида и да легна под скалпела. Обичам лицето си и не бих го и пипнала. 

Доколкото знам, не си израснала като принцеса - с едната ръка в маслото, а другата в меда...

Разбира се, че не съм. Когато бях на седем години, баща ми почина и аз, майка и сестра ми останахме сами. Майка ми се уповаваше в образованието ни и много държеше на него. В момента Ферин е много добра диетоложка. А аз започнах да работя още преди да завърша и тридесет години подред не съм седнала през нито един театрален сезон. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте интервю с участника, класирал се на трето място в "Любима турска звезда 2018" - Каан Урганджъоулу, следващия четвъртък, 5 юли. Припомнете си предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!