Сезонни финали - женски бой, неосъществени срещи и невинни жертви

сряда, юни 06, 2018
"Жена" (Kadin) и "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler) са сериалите, които следях с най-голям интерес през изминалия телевизионен сезон 2017-2018 г. И двата, случайно или не, се излъчваха във вторник. И двата, случайно или не, стартираха на една и съща дата - на 24 октомври 2017-а. Единия започнах да следя от самото му начало, а другия - през март. Две коренно различни истории - едната смазващо реалистична, другата - стилизирана, преувеличена и излъскана. И двете ме привлякоха към себе си и ме впечатлиха по различен начин. Затвърдиха мнението ми, че във вторник се излъчват по-особени и специални сериали, които са ми слабост - първо беше "Отново любов" (Ask Yeniden), после "Песента на живота" (Hayat Sarkisi), ротирали се в този ден и превърнали се в любими за мен. Та вчера, 5 юни, бяха излъчени финалите на първите сезони на "Жена" и "Малки убийства". Какво е мнението ми за това, което видях като развръзка, и въпросите, чиито отговори ще разбера чак на есен, разбирате сега!

Ще започна с "Жена". Първоначалната информация беше, че финалът на първия ѝ сезон ще бъде на 12 юни, т. е. - следващия вторник, и че ще финишира с 33 епизод. В последния момент FOX обяви, че ще е седмица по-рано с епизод по-малко. И определено останах с усещането за нещо недовършено и непълно. Епизодът, вместо да бъде изпълнен с по-голямо напрежение и драматизъм, беше като всеки един друг. Да не кажа, че беше скучноват. Очаквах сценаристите най-сетне да ни покажат среща между Бахар и съпруга ѝ Сарп, когото от четири години всички мислят за мъртъв, но е жив. Уви, това не се случи. Вместо това в последните минути на серията ни показаха неуместна комедийна сцена с второстепенните герои, която беше с добър замисъл, но щеше да отива повече на някой от предишните обикновени епизоди. Среща между живи и мъртви все пак имаше - между Сарп и сина му Дорук. И така завърши сезонът. Подобни сцени и срещи гледахме и в предишните епизоди, когато Сарп се срещна с част от останалите герои. Тук по-интересното е, че Сарп мислеше Бахар и децата си за мъртви, а сега разбра, че не са. Но някак си тази развръзка не ме задоволи като зрител и остави у мен чувство на недовършеност и непълнота. Въпросът, който ще ме вълнува цяло лято, е ще оживее ли Енвер - може би най-добрият и чист герой в цялата история. Или ще стане невинна жертва на мръсните схеми на отрицателните персонажи. Ще го спаси ли някой или ще бъде убит? Силно се надявам да не се разделяме с прекрасния Енвер деде (с актьора Шериф Ерол, вдъхващ му живот, между другото се снимах при предишното ми посещение в Истанбул през февруари). В случая смятам, че причина за този скучен финал на сезона, оставил горчив привкус у зрителя, е високият рейтинг на "Жена", който е нож с две остриета и позволява на сценаристите да разтягат действието до припадък. Мога да направя заключение, че финалът на сезона на "Kadin" не ме удовлетвори и не ми хареса, колкото и да харесвам проекта като цяло и да ми е любим.

Прехвърлям се на "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler), чийто финал на сезона изгледах веднага след "Жена" на запис. Определено по-вълнуващият и интересен епизод бе този на модерната история на StarTV. А и как иначе, след като в него научихме дълго пазената тайна в продължение на цял сезон - кой е убитият герой. Но в никакъв случай не мога да кажа, че сезонният финал на "Малки убийства" ми хареса напълно. Да, разбрахме коя е жертвата (няма да казвам, за да не правя спойлер и да е интересно на тези, които тепърва ще гледат), но сякаш всички се досещахме от самото начало коя е тя. Нямаше го елементът на изненада и шок, който присъстваше особено в първите десетина епизода на сериала. Очаквах нещо по-шокиращо в тази насока, което да ме остави с отворена уста и за което да не съм предполагал, че ще се случи. И все пак бе логично именно това да е жертвата. В случая сценаристката Мерич Аджеми не допусна логическа грешка, а макар и с риска развитието на действието да бъде предвидено отдавна, го обвърза с всичко, което видяхме досега като показания на свидетели и съмнения и разследвания на полицаи. Ако не на друго, поне се нагледахме на женски бой. Като цяло идеята за насилие не ми допадна, но пък въпросните сцени бяха представени и заснети много умело от феноменалния режисьор Али Билгин, чиято работа по "U.T.C." ме впечатляваше през целия сезон. Актрисите, участвали в женските боеве, също си свършиха брилянтно работата. Агресията не беше махленска и грозна, а първична и истинска. Беше представена много изкусно, да не кажа възвишено. Като изкуство. Физическата агресия в 32 епизод бе плодът на психическото и вербално насилие, лъжите и интригите, на които станахме свидетели през целия сезон. Като един вулкан, гръмнал след всичко случило се. Израз на всички неизказани думи и потиснати емоции. И ще е лицемерно някой да каже, че е останал възмутен от тази физическа агресия след цялата психическа и вербална, която гледахме досега с голям интерес. Сред цялата тази агресия може би най-невинният падна жертва. Кой е убиецът, защо е извършил убийството и какво е довело до него, ще разберем на есен в новия сезон. Приятна изненада от страна на продуцентите бе, че ни зарадваха с трейлър към втория сезон веднага след края на първия. Метафоричен и многозначен, заснет с голямо майсторство и професионализъм тийзър. Присъщ на проект на Ay Yapim. След "Черни пари и любов" (Kara Para Ask) "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler) е първият сериал на компанията, който следя с огромен интерес. 

Сезонните финали на два от любимите ми сериала бяха белязани от женски бой, неосъществени срещи, невинни жертви и леко или силно горчив привкус. Дали се ме удовлетворили или не, вече няма голямо значение. Дали отговориха на въпросите и оправдаха очакванията ми - също. Важното е какво ще видим на есен в новите им сезони. Дотогава пожелавам на екипите им ползотворно лято, а на всички зрители като мен - търпение. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.