Първи впечатления от "Дъно" (Dip)

Преди месец, на 30 март, премиерата си в интернет направи дългоочакваният сериал, бележещ завръщането на Неслихан Атагюл и Илкер Калели - "Дъно" (Dip). Още когато разбрах, че главната роля в него е поверена на Илкер, си знаех, че ще го гледам. Защото щом той участва, значи ще си струва. Онзи ден най-сетне намерих време и изгледах първа серия. А вчера - и следващите две излъчени. Какви са първите ми впечатления от сериала, разбирате в следващите редове.

"Дъно" започна с доста провокативна и привличаща интереса сцена, приковаваща пред екрана - с човек, който предстои да се хвърли от моста над Босфора и да се самоубие. Дотук добре, началото бе обещаващо. Но дотам. Последвалите събития и начина, по който бяха представени, не ме впечатлиха с кой знае какво. За съжаление, от Илкер не успях да видя Сахир, а все още гледах и слушах Пойраз. Опасявах се, че ще се получи така. Калели трябваше да си даде повече време почивка след края на последния му сериал, в който направи феноменална роля. Намирам огромна прилика между предишния и сегашния му герой. Даже по едно време имах чувството, че гледам четвърти сезон на "Пойраз Карайел". Представиха ни Сахир чрез професията му, която безспорно върши повече от добре. А именно - да разубеждава хора, решили да сложат край на живота си, от самоубийство. Като изживял много тежко това на съпругата си Екин, Сахир познава добре психиката на самоубиеца и "симптомите", които го издават в сериозността му и в това дали наистина иска да сложи край на живота си или просто да привлече внимание. Случаите от ежедневния работен ден на Сахир ни разказаха много за него. Но тези единични сцени, които привлякоха вниманието ми, не успяха да компенсират другите липси. 

Неслихан Атагюл гледам за първи път. Никога не е била сред любимките ми и не съм следял предишните ѝ проекти. Даже въобще не се зарадвах, когато стана ясно, че ще партнира на Илкер. Не ги намирах за подхождащи си. Признавам си обаче, че от малкото, което видях досега от нея, останах с доста добри впечатления. И всъщност именно с нейната поява в сериала най-сетне ми стана интересно. Уви, за много малко. От всички останали актьори също съм доволен, но не и от персонажите им... След удивителния Махир, когото видяхме в "Песента на живота", тук Олгун Токер се въплъщава в един доста повърхностен и дори бих казал ненужен персонаж. Вече три епизода така и не разбирам какво е мястото и значението на героя му Исмаил в цялостната история. Зарадвах се и когато разбрах, че и Бурак Ямантюрк ще участва. Животът на неговия Емре в "Дъно" обаче бе доста кратък и бе убит набързо. Това също ме разочарова. С две думи мога да кажа, че се е събрал един наистина уникален актьорски състав, но като изключим Илкер и Неслихан, всички останали звезди в каста ми се сториха похарчени напразно. Играещи повърхностни и скучни герои. 

Най-големият минус обаче намирам в сценария. След три серии, макар и от по един астрономически час, така и не разбрах каква е целта на главните герои Билге и Сахир, какво ги свързва, от кого бягат и кой ги преследва. Или иначе казано - кой ще е злодеят в сериала и какъв ще е проблемът, с който ще трябва да се справят. Защото без тези два елемента, сюжетно развитие не може да има. И именно заради това през цялото време, с малки изключения в края на всяка серия, имах чувството, че сериалът стои на едно място и не се развива, стои на изходна позиция. Депресивната и мрачна обстановка я оставям настрана. От нея можеше да излезе нещо доста по-вълнуващо и напрегнато. За сметка на това видях само монотонност. 

Тук е мястото да кажа обаче, че подобно нещо се очакваше. Все пак "Дъно" е независим проект, създаден за интернет, тоест - за отбрана аудитория. Разликата между него и сериалите, излъчващи се по телевизията, си личи отвсякъде. Първо, че в "Дъно" не замъгляват алкохола, героите пушат и псуват на воля; второ - продължителността на сериите е плюс-минус един астрономически час. Не всеки би го разбрал, не всеки би го харесал. Този петък по PuhuTV - платформата, на която се излъчва сериала, ще излязат 4-та, 5-та и 6-та серия. Дали ще ги гледам - честно казано, не знам. За три епизода така и не намерих причина, заради която да продължа да гледам проекта. Нещо, за което да се хвана, нямаше. Говори се, че сериалът ще приключи с финален осми епизод Не знам обаче дали толкова бързо разплитане на историята ще изглежда правдоподобно и добре. Още повече след като все още дори не са я заплели. Ще се радвам да споделите мненията си от "Дъно" в коментарите! 

2 коментара:

Анонимен каза...

Фи също е нецензуриран, разбира се, защото пак е интернет проект. Там и има и доста секс сцени, каквито в повечето сериали изобщо не се показват. Но също така има и сериали от телевизията. Например в Кьосем се показва доста насилие и кръв, включително летящи отрязани глави. В това няма лошо,все пак такава е историята, но ми е интересно защо в някои продукции има страшна цензура, дори за абсурдни неща, а в други не

Анонимен каза...

Напълно споделям мнението Ви относно "Дъно". И аз смятам, че "П.Карайел" е един от най-добрите сериали - някои диалози са си философски притчи, има затрогващи моменти, доброта, хумор, а играта на И.Калели и Б.Терзиолу е впечатляваща и не случайно получиха награда за най-добър актьор/актриса. А и като двойка имат невероятна спойка.Оттогава са ми любимци. От "Дъно" изгледах една серия, ще видя и останалите заради Калели, но наистина сценарият е малко хаотичен и като че ли липсва дълбочината, която очаквах. Н.Атагюл е амбициозна и трудолюбива и сигурно добре ще изиграе ролята си, но и най-добрите актьори понякога не могат да спасят калпавите сценарий и режисура.

Предоставено от Blogger.