Мерич Аджеми (сценаристката на "Любов под наем" и "Малки убийства"): "Много си приличаме с Йомер"

Почти всички като зрители се фокусираме изцяло върху актьорската игра, докато гледаме даден сериал. Възхищаваме се на красиви и талантливи актьори и актриси, подражаваме им, те са първата ни асоциация, когато чуем заглавието на проектите с тяхно участие. Малцина доста рядко обръщат внимание на началните и финалните надписи преди началото на всяка серия. Не обръщаме внимание кои са сценаристите и режисьорите на любимите ни поредици, а именно - хората, които пишат историите и им вдъхват живот. Тяхната работа обаче е не по-малко изморителна и важна от тази на актьорите. Това, че стоят зад кадър и не ги виждаме, не означава нищо. Създадох си навика да проучвам сценаристите и режисьорите на новите сериали, които започвам да гледам. Да се запознавам с предишните им изяви, да правя сравнения с тях, ако се окажа запознат, да изследвам и анализирам стила им на работа. Най-малкото - от уважение. А най-вече от любопитство кой е написал и заснел историите, които ме вълнуват така силно. Днес е четвъртък - денят, запазен за интервюта с любими актьори и актриси в СЕРИАЛИ в България. Днес обаче ще публикувам такова с една сценаристка, която доскоро не харесвах и не разбирах, но вече е сред любимите ми. Често ми се случва рязко да променям мнението си за някого или нещо и това ми харесва. Именно за Мерич Аджеми промених мнението си от два месеца насам. Въпросната е жената, която стои зад сериала, за който всички все още говорят, въпреки че приключи преди повече от година - "Любов под наем" (Kiralik Ask). Същият изгледах до седми епизод и прекратих. Не го разбрах, не беше моят проект. По това време стилът на работа на Мерич не ми хареса и именно заради това не продължих да го следя. Преди два месеца обаче си пуснах проекта, по който Аджеми работи усилено в момента - "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler). Плени ме от първата серия и вече дори ме обсебва. Бързо наваксах с близо 30-те излъчени до момента серии и вече съм в крак с актуалните събития в сериала. Първоначално се чудих как така е възможно един и същи човек да е написал "Любов под наем" и "Малки убийства". Но в последствие постепенно започнах да усещам почерка на сценаристката им и приликите между двете истории. Веднага споделям най-очевидните - все още неясните отношения между главните герои, макар да вървим към финал на сезона и да изтече толкова много вода под моста, и случаят с обувките от 4 епизод на "Любов под наем", който ми напомни на този с чувала в 18 епизод на "Малки убийства". Корай от "Kiralik Ask" ми напомня донякъде на Илхан от "Ufak Tefek Cinatetler", въпреки че единият е комичен герой, а другият - сериозен. И двете истории, колкото и да са различни, имат своите разказвачи и сякаш слушаме приказки - в "Любов под наем" това е Дефне, в "Малки убийства" - Едип. Все по-често покрай "Малки убийства" си мисля, че ако сега започна отначало "Любов под наем", може би ще го гледам вече с други очи и дори ще ми хареса. На този етап обаче нямам това време, най-малкото. Както и да е. В днешното интервю Мерич разказва за работата по "Любов под наем"! 

Май много обичаш работата си...

Май е така. Наистина много обичам професията си и всеки един момент изпитвам удоволствието от нея. Докато работя, си губя ума и, например, дори забравям да ям. Много е забавно. Вие ми се свят, става нещо странно с мен. Питат ме кога за последно съм яла и си спомням, че е било преди доста време.

За колко време пишете един епизод?

За всеки епизод е различно. Някои ги пишем за пет дни, други - за седем. Защото страдам от следното: пиша, но това, което се получава като резултат, не ми допада. Хващам се за нещо, че липсва, и това не ми дава мира. И тогава отново се събираме. Минаваме през всичко отначало. Изведнъж намирам какво ми е липсвало и го пиша наново. Затова някои епизоди ги пишем по-бързо, други - по-кратко.

Сама ли пишеш?

Не, писателски екип сме.

Нов екип ли сте или сте работили и преди заедно?

Това е екипът, с който работих за последно по "Един мъж, една жена" (Bir Erkek Bir Kadin). Включиха се нови попълнения, други напуснаха, но сме си все още 13 в екипа.

По определена система ли работите?

Може да се каже. Правим едно събиране, в което съставяме цялостната история. Това е най-ефективният начин за нас. И преди всичко - екипът ни работи с огромно желание. Винаги сме на принципа, че винаги може по-добре. Гуруто ми Робърт Маккий казва: "Напишете най-малко 11 различни идеи, за които се сещате". И ние правим така.

Била си на уъркшоповете на Маккий в Лос Анджелис?

В Лондон.

Значи всички трябва да се учат от него...

Да, но Маккий не е подходящ за начинаещите и прохождащите писатели и сценаристи, а за тези, които вече имат някакъв опит. Тоест, ако искате да следвате сценарий, Маккий няма да ви помогне. Даже ще ви разочарова и откаже. 

Какво друго можеш да споделиш за екипа си?

В екипа пишем по 30 идеи, които ни идват наум. Казваме си, че може и по-добре. Докато разказваме идеите и историите си, най-честото нещо, което се чува, е: "Стой, стой, може и по-добре!". Защото ако напишем това, което ни идва на ум първо, ще бъде неуважение спрямо аудиторията, защото и на тя се досеща първо за това. Трябва да е нещо по-добре, все пак затова получаваме пари. Тоест, зрителят не трябва да се досеща за това, което ще напишем. От тази гледна точка екипът ми е съкровище. Пиша от 13 години насам, но не винаги съм срещала толкова позитивни и мотивирани хора. Винаги са ми казвали: "Пиши вече, стига с този педантизъм". Но никога не съм слушала тези хора. 

Значи не даваш израз на подобни първосигнални идеи?

С Мюге и Мелда (от писателския екип) извадих голям късмет. И те са като мен и ме подкрепят в тази ми гледна точка.

Доста успешно опаковаш добре познати похвати в различна обвивка...

Имам обяснение за това и казвам: "Не разказвам напълно нова история. Важното е, че я слушате от мен". Наричаме това "клише", но всъщност се казва "опаковка". Клише е, когато опаковаш даден похват в добре позната обвивка. Клише е мъжът и жената да се срещнат в бара. Правено е преди, гледали сме го. Дай ми нещо ново, което да ме развълнува.

Мъжът и жената се блъсват един в друг и единият изпуска книгите си. Това е до болка познато клише, на което доста писатели разчитат. Уважавам тези, които го представят по различен начин обаче. Не уважавам писател, който ме подценява като зрител. Но, ако трябва да сме честни, системата често притиска и не позволява много неща...

Това винаги го наричам "късмет". Ако някой ми стоеше на главата и ми казваше: "Стой, това не може така" или "Тази сцена ще бъде по друг начин", "Любов под наем" нямаше да стигне дотук. Продуцентите ми винаги стояха зад гърба ми. Ще разкажа, например, как в сценария за 13 епизод цитирах стих на Орхан Вели и го изпратих. Но очаквах отсрещната реакция да бъде от сорта на: "Какво правиш?!". Не я получих, но все пак обясних на Мюге (продуцентката): "Виж, това го сложих тук, но ако искаш, ще го махна". В отговор от нея получих: "Ако ще да има нула рейтинг, това много ми хареса и ще го направим така!". Много е важно човек да работи в правилни екип, с правилните продуценти, с правилните актьори. Защото ако беше друг продуцент, може би нямаше да разреши това.

Ти ли избираш музиката, която да звучи по време на сцените?

Те са изцяло избор на Мюге. Аз нямам такъв навик. За песните, които използваме, важи същото.

Участва ли в избора на актьорския състав?

Върху актьорския състав работиха Мюге и каналът. Допреди "Любов под наем" не съм следяла изявите на Елчин Сангу, Баръш Ардуч и Салих Бадемджи. Не участвах в избора им. Но Онур Бююктопчу ми е приятел и бях пристрастна за него в избора на актьора, който ще пресъздаде Корай.

Корай е много ценен образ. А това, че не бе превърнат в карикатура - още повече.

Да, не е карикатура. Защото Корай е част от живота ми. Когато познавате един персонаж в действителността и той е в живота ви, можете да го напишете много успешно. Един от четирима е Корай. Това е истина, поне в моя живот е така. Един сценарист никога не трябва да пише за герои, чиито типажи не познава в реалността.

Телевизията е безплатна, а ти правиш един доста смел и широкоскроен проект. Доста хора не се разпознават в историята му, не го разбират. Но ти разказваш твоя свят и си свиркаш. Зрителят се чувства така, сякаш му се подиграваш. Да си дойдем на думата и гуруто Маккий. Какво казваше той - пиши това, което познаваш най-добре!
Точно така. Един сценарист не трябва да разказва за свят, който не познава. Или ще опознаеш този свят, или ще пишеш за този, който вече познаваш най-добре. Да пише за неща, които не познава, е най-опасното нещо за един писател. Затова не разказвам нищо, за което не знам. Супермен може да лети, но зад идеята за него със сигурност стои голяма доза истина. Можеш да напишеш филм, чийто свят не познаваш, но при сериалите е различно. Работата върху тях е много повече и по-дълга и изисква познанство.

И зрителят се промени много. Не вярва на нищо, което му разказваш. Избира. Нищо не убягва от погледа му и е много взискателен.

Поради факта, че се излъчват наистина много сериали, зрителят вече е професионалист в тази област. Затова е важно да не се подиграваш с аудиторията.

Как гледаш на идеята зрителите да участват в писането на сценария с техните мнения и препоръки?

С този феномен се справям благодарение на голямото си его. Казвам си: "Ще се сетя за нещо по-добро, защо да търся чуждо мнение?". Не обичам някой да ми казва какво да пиша. Ако все пак някой много иска - да дава пари и да заповяда. Имаме си определен бюджет и не можем да излизаме току-така от него. Това с препоръките на зрителите или на когото и да е не е моят модел.

Следите ли отзивите в социалните мрежи?

Следя ги. Но не много. Има други, които ги следят по-добре от мен. Изоставам малко в тази област, но ги следя, разбира се. Например, написала съм нещо, което ме е направило много щастлива. Даже още докато съм го писала, съм се зарадвала. Веднага гледам дали е било забелязано и какви са реакциите. Проверявам дали е минало през зрителя.

Ако не е минало, разстройваш ли се?

Никога не е имало случай, в който да не е минало.

На какъв принцип следиш мненията за "Любов под наем"?

Опитвам се да проявявам емпатия със зрителите. Да разбера какво ги е накарало да почувстват определена сцена и какво искат да усетят.

Четеш ли отзивите на сайта ни Ranini.tv?

Чета ги. Вашите отзиви и коментари излизат преди рейтингите. Чета ги, докато чакам рейтинг-резултатите.

Какво е чувството да получаваш толкова бърза обратна връзка от това, което правиш?

Обратната връзка, която получавам от зрителите, е най-важна за мен. Каквито и социологически проучвания да се правят, тя е безценна и незаменима. Разбрах нещо много важно за турския народ. Че не иска само да гледа истории, а да усеща емоциите и да вижда психологията в нея. Опитът ми е един своеобразен невероятен социален експеримент. Информацията, която получавам, е много ценна. С миналия епизод стигнахме до 24 500 туита. Това означава, че 24 500 души са пуснали туит относно "Любов под наем". А едно социологическо проучване до такъв брой хора е толкова скъпо... 

Как се чувстваш, когато чуеш репликите, които си написала, възпроизведени на улицата? Репликите на Корай, например, са много широко използвани.

Процесът е двустранен - и аз се храня от улицата, и улицата се храни от мен. Никога не съм прекъсвала връзката си с улицата. Стремя се да следя изкъсо нагласите на улицата относно днешния свят. Така той оживява в нашата история. Давам пример с физиономията "ударено лице" от миналия епизод. Светът, който представяме, никога не е на 100% измислен. 

Имате ли друг проект в момента?

Имам мечти. Не подготвям друг проект в момента, но мога да кажа, че имам мечти за такъв.

Май е за киното...

Да, за киното е.

Да пишеш ли искаш или да снимаш?

Искам хем да пиша, хем да снимам. Всъщност искам да правя всичко, което е възможно. Проблемът не е в това да съм и режисьор едновременно, а по-скоро аз да дърпам конците. Искам всичко да е така, както аз искам, и да разкажа за света, който си представям. Затова май искам и да снимам, но засега нямам такива умения и планове.

Мислиш ли за друг сериал?
Както казах, има неща, които искам да разкажа, но все още не съм стигнала до етапа, в който ще ги излея на хартия.

В момента само развиваш тази идея в главата си, но един ден изведнъж ще гръмне?

Точно така.

Влизаш ли в света на героите си?

Влизам. Затова пишем един епизод по седем дни (смее се). С режисьора сме приятели от 10 години. Вече отдавна добре знае какво се случва в главата ми. Много добре ме разбира, знае какво искам. Знае с какво чувство съм написала всяка една сцена. Голяма късметлийка съм. Винаги наричам това "късмет". Късметлийка съм, че аз определям как ще се развие проекта. Защото някои сценаристи имат огромни потенциали, но отгоре не им разрешават да ги осъществят. Мюге ми отвори пътя. Каза ми: "Върви!". Още първия ден ѝ казах: "Зрителите ще се опитват да ни насочват, да ни казват накъде да вървим". Че ще оприличат историята ни на своите собствени и ще ни насочват към тях. Казах ѝ, че няма да се поддаваме лесно и че ще вървим по своя път, колкото и да е трудно. Че ако се опитат да ме направляват по получените отзиви, ще стане много лошо. И въпреки това ми каза: "Върви!". И още прави така. Сега бавно, но сигурно виждаме ефекта. Зрителят ни заобича, сърдеше ни се, отричаше се от нас, много ни се ядосваше, казваше ни: "Не може така!", но сега виждам, че лека-полека улегна заедно с нас и ни казва: "Добре, разкажи историята си, ще я слушам". 

Ядосваш ги, нали?

И още как! Ако видиш коментарите в Инстаграм профила ми... Нормално е. Светът е такъв. Гледаме "Игра на тронове", там всичко може да се случи във всеки един момент, нали? И той ни ядосва, но продължаваме да го гледаме, нали? Това, което се случва, ни ядосва, но гледаме с интерес. Ако използваш тази формула, ще разбереш зрителя.

Аз съм така с "Живите мъртви". Гледам го сезон след сезон, ядосва ме, но продължавам. Ти гледаш ли го?

Не, не го гледам. Мъжът ми го следи. След като станах майка, не гледам повече истории, които представят света черен и ужасен. Отразява ми се зле. Все пак оставям бъдеще след себе си и да виждам как то бива заличено, макар и да е измислица и да е екран, не ми харесва.

Каза, че зрителят се сърди, но не се обижда...

Нека се сърдят. Важното е да не ги отказваме да слушат и следят историята ни. Това е целта ми. Дано с "Любов под наем" я постигна. В "Анатомията на Грей", например, главният герой умря. Казах си: "Няма да гледам повече". Но започна 12 сезон и все още го следя с интерес.

Щом заговорихме за това... Да кажем, че ти провърви и пишеш шести сезон на сериал. Ако ти се наложи да се разделиш с даден герой, по какъв начин би го направила? По възможно най-тежкия като смърт или поносим и лек като заминаване за някъде?

Това е много трудно. Никой сценарист не иска да му се случва. Актьорът иска да напусне и ти казват: "Изхвърли го!". Но ако се раздели с любимия/любимата си, къде отива идеята за силата на любовта? Ако героят е изживял голяма любов с друг, да ги разделиш след толкова време е подигравка. Непременно трябва да има друга причина, не раздяла. И накрая оставаш принуден да го убиеш. Това му е дошло до главата на сценариста, тоест. Актьорът иска да напусне, но от теб зависи как ще представиш това. И все някак успяваш. Никой не се подготвя за това, когато започва да пише и развива дадена история. Не си го и помисля. Не вярвам някой да започва да пише с идеята, че някой ден ще трябва да убие някой от героите си. Никой не иска да му се случва подобно нещо.

Как започна да пишеш "Любов под наем" тогава?

Мюге ми каза, че иска да напиша лятна романтична комедия. Казах ѝ, че в момента се излъчват много такива и че ще пометат моята. Не бях много ентусиазирана. После пак си поговорихме с Мюге. Тя е такъв човек, че си говорите един час и гледаш - убедила те е. Каза ми да напиша, каквото ми е в главата, пък няма да го дава на никого на първо четене. Така се затворих и написах един синопсис. Започнах през март, а в средата на юни стартира в ефир.

Беше ли нещо, за което си мислила преди, или идеята дойде като по поръчка?

Да кажем, че дойде като по поръчка. Но сякаш героите винаги са били в мен. Йомер, например, много прилича на мен. Начинът, по който се изразява, съответства на моя. Вложих много психология в създаването на "Любов под наем". Никой не е изцяло добър, никой не е изцяло лош. Всеки лош има причина да се смята за прав и тогава, когато се опитва да постигне целта си, на нас остава да го развием към добро. Да се опитаме да го направим добър човек. Всъщност това е и посланието, което искаме да предадем. Написах това, което исках да гледам. Така ни съветваха и учителите - да пишем това, което искаме да гледаме.

Още когато започна "Любов под наем", всички си казахме: "Идва нещо много странно!". Как успяхте да го направите?

Екипна работа. Никой да не казва, че заслугата е изцяло моя. Това трябва да е ясно на всички. Никой в екипа ни не казва "аз". И това е предимството ни. Работим по американска система. В началото и в края на всеки филм или сериал пише "Creative by". Но всъщност продуцентката ни Мюге Туралъ Пак и телевизията StarTV ни дадоха шанс. И ни провървя, защото се задържахме на екран. Имах свят в главата си. За да го пресъздам, всички ми казаха: "Давай!". Ако не ми бяха казали, вероятно нямаше да стигна дотук. Даже нямаше да го направя. С каквото чувство съм написала дадена сцена, с такова чувство и се заснема. Ако нямаше синхрон и синергия между мен и режисьора, щеше да има големи разминавания. Дали щеше да е за по-добро или по-лошо, не знам. Но със сигурност нямаше да е това, което изкарахме като резултат. Интересувам се от всичко до най-малката подробност. До облеклото дори. Някои продуценти дори не питат сценариста при избора на актьори. При нас не е така. Пак повтарям, че съм адски благодарна на продуцентката ни Мюге Туралъ Пак и на StarTV.

Следиш ли работата на чуждестранните си колеги по света?

Следя ги, чета ги, гледам ги. Принудена съм да го правя. Като сценарист съм длъжна да знам кой как се представя, какви тенденции се налагат, какви типове истории се харесват. Поне мисля, че съм длъжна да знам. Трябва да знам накъде насочвам чувствата, с които пиша. Преди десет години филмите свършваха със сватби. През 90-те - с целувки. В момента е тренд да се разказват истории са напреднали бракове. 

Към коя държава си насочена?

Свикнала съм да гледам американските филми и да следя тамошните тенденции, които, да си признаем, определят световните. Но всъщност най-голямо удоволствие изпитвам от скандинавските, английските и датските проекти. Скандинавските държави предпочитам и като турист. Обичам да посещавам Дания и Норвегия, например. Тамошният хуманизъм и етиката на хората са много близки до световете, които създавам в главата си, както и до мен самата. Както казах, в "Любов под наем" има етика. Винаги казвам това и когато говоря за Йомер. Йомер е много близък до мен, говори на моя език, с моите думи. Това, което Йомер казва, е, че етиката е важна. Много е важно да си принципен човек. Много е важно да не лъжеш. 

Йомер е наистина много принципен човек и мрази лъжата. Тогава изходът от цялата ситуация, в основата на която е една голяма лъжа, ще бъде много тежък за него...

Всички заедно ще видим. Все още не знаем какво е способна да направи любовта от един човек. Най-важна е любовта. Основният ни сблъсък ще е между любовта и гордостта.

Какво ще се случи със Синан?

Досега не съм работила със Салих Бадемджи, но съм много доволна от него. И с него излязох голяма късметлийка. Колкото до Синан... Понякога добър човек среща друг добър човек, но желанията им са различни. Случват се такива неща. Исках да засегна това чувство.

Определено лазиш по нервите на зрителя. В началото ни представя Ясемин като лоша, но сега я съжаляваме. Този похват ни е добре познат, но ти се справяш повече от добре...

Не вярвам, че има постоянно и винаги лоши хора. Просто понякога са нещастни и затова стават лоши. Според мен поведението на Ясемин, което определихме като лошо, се дължи на нейното нещастие. А всъщност не е лош човек. Когато намери любовта, се успокои. Особено някои жени имат голяма нужда да са обичани. Всички виждаме такива жени на улицата, на работа, навсякъде. Агресивни са. И винаги си мисля личният им живот ли върви зле. От самото начало исках да представя Ясемин по този начин. Зрителят да не си казва: "Стига, нека и на Ясемин да й е добре за малко".

А ще има ли някой, който от добър ще стане лош? И такива хора има...

Има лоши хора, да. Има ги в живота. И в "Любов под наем" ги има. Вкарахме прагматичен герой - Дениз. Винаги се мисли за прав. Но всъщност лошият няма навика да върши злини. Просто има хора, които прекрачват границата. Хора, които се мислят за прави и нанасят големи вреди на другите. Дениз е точно такъв. Не си казва: "Чакай да направя някоя злина". Казва си: "Трябва да се отдръпна от Пасионис, вреди ми". Има рационална причина. Иначе няма да е достоверен.

Йомер Ипликчи изцяло измислен герой ли е?

Може да се каже. Като мен е малко. И аз, например, съм бивш баскетболист.

Влюбена ли си в него като всички нас?

Разбира се. Влюбена съм във всичките си герои. Понеже съм жена, ме питат само за Йомер, но всъщност съм влюбена и в Дефне, и в Синан...

Стремеше ли се към даден таргет, когато започна сериалът?

В самото си начало сериалът беше насочен към аудиторията между 12 и 19 години, но всъщност аз винаги се стремях към женската част от зрителите. Разбира се, нека и децата ни гледат, все пак те са ни най-важни, но още в самото начало казах, че няма да правя младежки сериал и че искам да разкажа история и за възрастните зрители. Исках да направя сериал, който аз да искам да гледам.

Очакваше ли, че сериалът ще продължи и през основния телевизионен сезон? Беше ли се подготвила с идеи при такъв вариант? Или това, което гледаме в момента, е изцяло плод на сегашните ви хрумвания?

Това е в пряка връзка с развитието на героите. Според мен героите ни са с голям потенциал и затова ни се получава.

Кой е любимият ти епизод досега?

От излъчените до момента любими са ми 8, 11 и 18. С голямо удоволствие написах тези три епизода. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Ще се радваме да споделите в коментирате искате ли да прочетете интервюта с още сценаристи или режисьори и ако "да", с кои! Очаквайте интервю с десетия отпаднал участник от "Любима турска звезда 2018" следващия четвъртък, 24 май. Припомнете си предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!