Турският ефир пълен с римейкове. Доколко са добри и останаха ли оригинални истории?

сряда, април 25, 2018
Римейковете на световноизвестни сериали, независимо от каква народност, се застъпват все по-сериозно в турския телевизионен ефир. Адаптациите стават все повече, но доколко са добри и останаха ли всъщност оригинални истории? В днешния материал ще сравним римейковете и оригиналните сценарии както откъм количество, така и откъм качество. 

В момента официално в Турция се излъчват пет римейка. Неофициално обаче - много повече. Защото доста от ротиращите се като оригинални истории, случайно или не, доста напомнят на добре познати и успешни чуждестранни проекти. Продуцентската компания-пионер в създаването на римейкове - както на американски, така и на корейски и японски сериали, е MF Yapim. В момента тя продуцира и излъчва единствено адаптации - две успешни и една провал. Два от най-гледаните сериала в момента в южната ни съседка са именно "Жена" (Kadin) и "Нашата история" (Bizim Hikaye). И двата - носещи огромни успехи на FOX съответно всеки вторник и четвъртък. "Жена" (Kadin) е римейк на едноименната японска драма "Woman" на NipponTV. Гледам сериала от самото му начало през октомври 2017-а и го препоръчвам на всички с две ръце, като се радвам много за високите рейтинги, които бележи. Изключително приземяваща и реалистична история, отразяваща като огледало истинския живот. Мога да кажа, че е в пъти по-добра от "Майка" (Anne), която бе създадена от същия екип. "Нашата история" (Bizim Hikaye) пък е римейк на американския тотален хит "Безсрамници" (Shameless). Проектът с Хазал Кая и Бурак Дениз започна през септември м. г. с големи очаквания и ги оправда, че даже и надхвърли. Гледал съм само откъси от сериала, от които останах с добри впечатления, като мисля някой ден да го загледам сериозно. Третият римейк в ефира, уви, изглежда приключва съвсем скоро. Става въпрос за "Опасната ми съпруга" (Tehlikeli Karim) на ShowTV, който е адаптация на едноименния корейски сериал "My Dangerous Wife". Прочетох само суперлативи относно проекта, но рейтингите му са доста зле и съвсем скоро ще бъде финализиран, за съжаление. Той, също като "Жена" и "Нашата история", е продуциран от MF Yapim. Четвъртият римейк в турския ефир е драмата "Сълзите на Дженнет" (Cennet'in Gozyaslari). Излъчващият се в неделя проект е адаптация на корейския "Tears of Heaven" и е продуциран от Surec Film. Тук е мястото да уточня, че е закупен в България от БТВ. Не съм гледал нищо от него, защото ми прилича на обикновена драма. Ще се радвам някой да сподели в коментарите мнение, ако го следи. Петата адаптация е "Двор" (Avlu). Психо-трилърът, носещ отскоро голям успех на StarTV в четвъртък вечерите, е римейк на успешния австралийски сериал "Wentworth". Историята се развива в женски затвор и отразява съдбите на няколко на пръв поглед коренно различни жени. Макар подобен тип проект да се прави за първи път в Турция, очевидно много се хареса и рейтингите на "Двор" говорят сами за себе си. 

Официалните римейкове се изчерпват дотук, но е ред да обсъдим онези сериали, които доста ни напомнят на други... Ще започна с модерната история "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler), която се излъчва всяка вторник вечер по StarTV. Продукцията се отличава с изключително качествени сценарий и режисура, провокиращи аудиторията. Още когато започна обаче зрителите в южната ни съседка забелязаха огромните прилики с хитовата американска драма "Големи малки лъжи" (Big Little Lies). Първо - и в двата сериала се извършва убийство, като не е ясно нито кой е убиецът, нито коя е жертвата. Впоследствие действието продължава да се развива под формата на ретроспективни разкази на очевидци на случилото се, даващи показания пред полицията, като замесени в историята са няколко доста интересни жени. В "Малки убийства" дамите са четири, а в "Големи малки лъжи" - три. Въпреки всички тези прилики, сценаристката Мерич Аджеми излезе с изявление, че проектът е изцяло по нейна идея, но и че е очаквала подобни сравнения. Успехът на "Малки убийства" е факт и дали прилича на друг американски сериал, поне за мен няма кой знае какво значение, защото както може би знаете, започнах да гледам поредицата преди повече от месец и съм меко казано впечатлен и очарован от нея. Друг сериал, който официално се върти като оригинална история, но всъщност напомня на чуждестранен проект, е "Пропаст" (Cukur). Не съм го гледал, но след началото му през октомври м. г. прочетох на доста места мнения, че сюжетът доста напомня на... филма на всички времена - "Кръстникът". Доколко това е така, няма как да знаем, но е факт, че лентата с Ал Пачино е вдъхновила доста автори и сценаристи на криминални и мафиотски истории. Друг е въпросът с историческите сериали... В крайна сметка всички до един са вдъхновени и се позовават на реални исторически събития, като е въпрос на майсторство и опит тези истории да бъдат преразказани от добър сценарист и пресъздадени от добри актьори. 

Така идва въпросът останаха ли оригинални истории? Да, останаха. Малко или много повлияни от предишни успешни проекти, все пак останаха. Продукции като "Обещание" (Soz), "Разказвай, Черно море" (Sen Anlat Karadeniz), "Истанбулска булка" (Istanbullu Gelin) и "Новата булка" (Yeni Gelin) са примери за сериали с изцяло оригинални сценарии. Самобитни и уникални. Неповторими. При останалите се наблюдават, малко или много, прилики с вече приключили хитове. Обстановката в "Любов и синьо" (Ask ve Mavi) например доста напомня на тази в "Черна роза" (Karagul); "Без бандити светът е невъзможен" (EDHO) - на "Долината на вълците" (Kurtlar Vadisi Pusu); "Хайлайф" (Jet Sosyete) - на "Лъжовен свят" (Yalan Dunya)... И още, и още. 

Със сигурност ще продължим да гледаме римейкове в турския ефир. Стана ясно, че през новия телевизионен сезон ще започне излъчването на адаптации на американските хитове "Момичетата Гилмор" (Gilmor Girls) и "Това сме ние" (This Is Us). Предстои летен сезон, през който също се ротират доста римейкове. Ако се върнем в близкото минало, ще си спомним за доста успешни сериали, които всъщност са били адаптации на чуждестранни хитове, най-често корейски. Сред заглавията, които не бяха с оригинални истории, са "Отвътре" (Icerde), "Майка" (Anne), "Песента на живота" (Hayat Sarkisi), "Стая 309" (№: 309), "Висше общество" (Yuksek Sosyete), "Състояние на връзката: сложно" (Iliski Durumu Karisik), "Твоят мой живот" (Paramparca), "Любов под наем" (Kiralik Ask), "Достатъчна е усмивка" (Gulumse Yeter), "Обича ме, не ме обича" (Seviyor Sevmiyor), "Сърцебиене" (Kalp Atisi), "Греховете на баща ми" (Babamin Gunahlari), "Сладко отмъщение" (Tatli Intikam), "Мирис на ягоди" (Cilek Kokusu), "Кварталът на богатите" (Medcezir), "Отмъщението" (Intikam) и вероятно още много други. 

1 коментар:

Анонимен каза...

Интересна статия, въпреки че някои от сравненията намирам за напълно неоснователни.

Предоставено от Blogger.