Първи впечатления от "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler)

сряда, март 14, 2018
Преди няколко дни съвсем спонтанно си пуснах първия епизод на "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler) - един от най-гледаните сериали този сезон, особено сред интелигенцията. Преди началото му, когато се заговори за него още през лятото на 2017-а, бях много ентусиазиран, защото за главната роля се спрягаше любимката ми Бурчин Терзиоулу. Уви, в последния момент тя го напусна по неясни причини и на нейно място дойде Гьокче Бахадър. Така желанието ми да го гледам се изпари рязко. Всъщност, бях с големи резерви още докато Бурчин фигурираше в каста, но бях готов на компромиси в нейно име. В какво се изразяваха резервите ми - в това, че сериалът се продуцира от Ay Yapim, чиито проекти определено не са мой тип, и най-вече - че сценарист е Мерич Аджеми, от чиято работа по "Любов под наем" (Kiralik Ask) останах разочарован по-рано. Фактът, че "Малки убийства" тръгна във вторник, още повече намали вероятността да започна да го гледам, защото в този ден заедно с него започна и "Жена" (Kadin) с Йозге Йозпиринчи, който следя и до днес с голям интерес. Напоследък обаче отново започнах да изпитвам интерес към "Ufak Tefek Cinayetler". Дали защото се случи така, че посетих снимачната му площадка в Истанбул преди месец, на която по-рано се снимаше "Отново любов", или заради кратките видеа и откъси, на които случайно попадах и гледах - не знам. 

Първите ми впечатления от "Малки убийства" са много добри! Изгледах само първите два епизода и част от третия и мога да кажа, че проектът ме завладя. Изключително различен от всички останали, които съм гледал досега и които се излъчват в момента. Потапя те в една наистина различна и интересна обстановка, едновременно приятна, но и не чак толкова. Показва привидно модерния и възвишен живот на хора, които всъщност убиват душите си всеки ден. Самото заглавие и значението му е доста интересно. В действителност има убийство - физическо, в смисъла, в който сме свикнали да чуваме и използваме тази дума. Не то обаче стои на преден план в сюжета и не то е причина за заглавието на проекта. Разказва се за малките вътрешни убийства, които извършваме всеки ден с близките си и най-вече - с нас самите. За всекидневните убийства на душите ни, за които сме свикнали да си запушваме очите и да си затваряме очите, да ги пренебрегваме. До толкова, че да свикнем с тях и те да станат неизменна част от живота ни... "Малки убийства" е сериал с много дълбока психология, който не казва нищо в прав текст. Още по-силно - показва го и зрителят сам го разбира и вижда. Защото действията са по-силни и важни от думите. Историята е представена изключително интересно и различно. Определено променям мнението си за Мерич Аджеми, към която досега бях доста скептично настроен. Тук си е свършила работата брилянтно!

За играта на актьорския състав също съм с много добри впечатления. Определено звездата на сериала, която изпъква, е Аслъхан Гюрбюз. С нейната Мерве актрисата, която у нас сме гледали в първия сезон на "Кьосем", вдигна летвата много високо. Много ми харесва как се справят и Гьокче Бахадър и Тюлин Йозен. Техните героини - Оя и Арзу, засега са ми най-симпатични. От великолепната четворка единствено ме дразни Бааде Ишчил, която иначе много харесвам като актриса, или по-скоро досадната ѝ героиня Пелин, която определено ме напряга, докато я гледам. Мъжкият каст също е на ниво. Да видя Селим Байрактар в толкова различен и сериозен образ след този на Сюмбюл ага във "Великолепният век", е голяма изненада за мен. Да видя Йълдърай Шахинлер като толкова двуличен и противен герой след честния и добродушен Тайфун от "По пътя на живота" (Hayat Yolunda) - също. Или пък Ферит Актуу в приятно разсения Тайлян след чувствителния Генджо от "Гордиев възел" (Kordugum). Единствено Мерт Фърат гледам за първи път, като засега съм с добри впечатления и от него. За младите актриси, пресъздаващи 4-те главни героини в ученическите им години, нямам думи - поздравления за кастинга им, приликата им с Гьокче Бахадър, Аслъхан Гюрбюз, Бааде Ишчил и Тюлин Йозен е поразителна, та чак плашеща!

За музиката пък да не говорим! Наслада за сетивата. Можете да чуете малка част от нея тук! Моята любима тема засега е "Gecmisin Izleri" ("Следите от миналото"). 

Мога да заключа с думите, че "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler) е на път да се превърне в един от любимите ми сериали, ако продължава в същия дух - динамика, интрига и психология са качествата, с които ме спечели. Или направо погълна. Ще се радвам да споделите в коментарите, ако гледате сериала - какво мислите за него. Разбира се, не и да ми казвате какво става по-нататък в епизодите, защото не искам да знам, а да продължа да гледам със същия интерес. 

1 коментар:

Рени Колева каза...

Във възторг съм от "Малки престъпления"! Един съвсем различен сериал от познатите до сега! Респект към играта на всички! Но Мерве!!! Уникат! Толкова комбинативен персонаж - поднесен перфектно!
Само едно бих пожелала... Превод с БГ субтитри! Биха се умножили зрителите.
Аз не зная турски - изглеждам го във вторник като картинки по "Стар ТВ", горе-долу хващам нещичко и на следващия ден го намирам с руски суб.
Благодаря за хубавия анализ, който сте направили - много точен и ясен!

Предоставено от Blogger.