Ахмет Мюмтаз Тайлан: "Ако обичаш някого, иди и му кажи!"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 11 януари, и продължава публикуването на интервюта с любимите ви турски звезди в запазения им ден в програмата на СЕРИАЛИ в България. Тазседмичното е с един от най-известните турски актьори-ветерани, когото доскоро гледахме в романтичната комедия "Градско момиче" (Guzel Koylu). Преди да започнем с интервюто, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 12 септември 1965 г. в турската столица Анкара. В момента е на 52 години, зодия везни. Започва актьорската си кариера през 1985 г., когато е на двадесет години. През годините се изявява като телевизионен, филмов и театрален актьор, както и като режисьор - има 13 поставени постановки, последната от които от 2012-а. У нас го познаваме чрез ролите му в хитовите сериали "Вярна на себе си" (Ezo Gelin), "Цвете от изтока" (Sahra) и "Любов назаем" (Sonbahar). За последно го гледахме като Хюсню в романтичната комедия "Градско момиче". От началото на 2016-а до средата на 2017-а се снима в хитовата драма "Песента на живота" (Hayat Sarkisi) като емблематичния Байрам Джевхер, а от изминалата есен - в проекта от същите създатели "Тайните на живота" (Hayat Sirlari), който, уви, не отбелязва голям успех и най-вероятно скоро ще бъде финализиран. Да започваме с интервюто!

Какво Ви привлече най-много в сценария на "Песента на живота", за да приемете да участвате в сериала?
Досега не съм пресъздавал герой с толкова голяма дълбочина като Байрам. В повечето сериали залагат на клишета. Разбира се, и без тях не може. Но "Песента на живота" ме привлече с различната гледна точка, която предлага на зрителите. Никой в историята не е само добър или само лош. И точно по това прилича на реалния живот. В това отношение ме спечели.

Напоследък доста актьори се оплакват, че добрите сценаристи стават все по-малко. "Песента на живота" обаче показа не само какво значи добър сценарий, а какво значи и добра адаптация на чуждестранна история.
Добрите сценаристи са много малко. Защото в действителност малко са хората, които биха писали дадена история с еднакъв ентусиазъм, вълнение и желание в продължение на приблизително година, запълвайки по 140-минутно екранно време седмично. Как да не им омръзне, как да не се изчерпат? Работата им е много трудна. В действителност имаме много добри сценаристи, но техните работи трябва да бъдат представяни с продължителност от по 45-минути, както е на запад. Да пишеш по 140-минутни серии седмично е и физически много изморително. Махинур Ергун (сценаристката на "Песента на живота") е един от сценаристите, които прекарват добре времето си, пишейки.

Работите с млад режисьор като Джем Карджъ. Какво мислите за работата му?
На първо място Джем умее да изгражда страхотна връзка между себе си като режисьор и всеки един актьор от каста. Вдъхва кураж на актьорите. Докато се снима дадена сцена, той стои отстрани, гледа те и усещаш присъствието и вниманието му, насочено към теб. Това е много важно, защото специално когато се създава драма, в един момент работата се амортизира, всичко се извършва рутинно и някои важни подробности биват пренебрегнати от недоглеждане. Режисьорите гледат обстановката, ъгъла, под който снимат камерите... Не се интересуват много от актьорите. Докато Джем не е такъв. Обръща огромно внимание на всеки детайл и му придава стойност. Режисира по своему. Така е по-лесно и за актьорите да работят. 

Да поговорим за героя Ви, когото каним у дома всяка вторник вечер - Байрам Джевхер. Как ще го коментирате?
Сценаристката ни има интересен подход спрямо героите. В началото, когато започваме да ги играем, се стараем да ги разбираме и да се поставяме на техните места. Само че с напредване на епизодите започваме постепенно да придаваме все повече от себе си на персонажите ни. Или по-точно обратното, не знам. Разбира се, идеята и развитието на действието винаги е в ръцете на сценариста. Само че тук е важно да подчертая, че приноса на актьора към героя му не бива омаловажен от сценариста. И зрителите усещат това. Много по-трудно е да работиш със сценарист, който не вижда актьорите, които пресъздават героите му. А по този начин и сценаристът, и актьорът не се чувстват сами, а са сплотени. С Махинур (Ергун) сме си говорили за тези неща и преди. Работя заедно с нея за трети път. Махинур е сценаристката, която винаги успява да изкара най-доброто от мен като актьор и пише такива сцени, които показват пълния ми потенциал. Това мотивира актьора. Падаме и ставаме заедно с нея. 

Вълнувате ли се, докато пресъздавате образ като Байрам Джевхер?
Байрам е персонаж, който пази върло раните си да не излязат наяве и да не бъдат видени слабите му места. А моята работа е да пресъздам възможно най-органично неговия характер. Много е важно един актьор да подбира добре ролите си. Защото когато играе персонажи, приличащи на него самия, или пък не експериментира и вдъхва живот на еднотипни образи, рискува да му омръзне. Добрият актьор избира такива образи, които не приличат нито на него, нито на досегашните му. Някои казват: "Еди кой си герой би ли направил нещо?". От тяхна гледна точка отговорите може да са "да" и "не", но от чисто професионална и обективна гледна точка един герой може да направи всичко, защото тук става дума за художествена измислица и въпрос на въображение. Проблемът за един добър актьор е как да накара зрителите да повярват в играта му. А всъщност това е и най-забавната част от професията...

Какво място в живота Ви заемат наградите и положителните коментари, които получавате за работата си?
Хубаво е да получаваш зрителското одобрение, след като изиграеш даден герой, но принципно никога не очаквам поздравления. По-специално е да получиш награда или признание, когато си избрал правилната за теб роля. Това ти показва, че си взел правилното решение и че можеш да преценяваш трезво възможностите и потребностите си в дадения момент. Има случаи обаче, в които един сериал бележи голям успех, но актьорите не са щастливи. Защото мерилото за успех по телевизията е рейтингът. Не е важно или поне не и на първо място това колко качествена работа си свършил. Затова изборът, който правим ние актьорите, е много важен. Трябва да избираме неща, с които ще покажем едновременно най-доброто от себе си, ще имаме най-голям шанс за успех и ще спечелим зрителите. Високото качество не винаги означава висок рейтинг. Обратното също важи. Нещата са много субективни. Няма точно определена формула.

Работите с екип от млади хора...
В "Песента на живота" високото качество е във всички отношения. А това е много важно и прави впечатление на актьорите. Добър екип сме. Не само работим и играем заедно. Ставаме едно семейство и дори се събираме да гледаме заедно епизодите по домовете ни. Споделяме мненията си едни за други и не се притесняваме от това. Защото да си актьор, не означава да си войник. Всички вършим едно и също. Най-малкото в това отношение сме равни. Справяме се с това и засега вървим добре.

Какво мислите за Бурджу Бириджик?
Бурджу Бириджик е специална за мен. Добра и специална актриса. Не става щастлива лесно, не спира, докато не си свърши работата. Упорита е. Актьори като нея постигат наистина голям успех, особено когато станат известни за широката аудитория. Мисля, че Бурджу върви по този път. Ще се радвам да работим заедно и за в бъдеще. Мисля същото и за Биркан (Сокуллу). Променя се и се развива заедно с героя си. Намира бързи и лесни решения за проблемите, изпречващи се на пътя му, и е сигурен в себе си и действията си.

Да поговорим за най-малката в екипа - Сибел Мелек Арат, пресъздаваща Хюлия в детството ѝ. Голяма фенка Ви е...
И аз я гледам с голямо удоволствие! С Юсуф Тан (малкия Керим) са много сладки. Любимата ми сцена досега от сериала е, когато Хюлия, Керим и малките им версии седяха заедно на една маса. Беше толкова силна, колкото дори не са сцените в игралните филми.

Кои са любимите Ви сцени с Ваше участие?
Много са. С голямо удоволствие изиграх сцената в първия епизод, в която бяхме заедно с Ахмет Сарачоулу (бащата на Хюлия). Прекрасен актьор е. Много харесвам и сцените ми с Таянч (Айдън) и Биркан (Сокуллу) на мините. Обичам и сцените със Серай (Гьозлер) и Дениз Алтан, която играе моята екранна дъщеря Баде. Сцените с Мюфит (Осман Алкаш) също са много хубави. Той е много добър театрален актьор. Изобщо работата ми по целия проект ме прави много щастлив.

Каква сцена бихте написали Вие за героя Ви Байрам?
Честно казано, оставам се в ръцете на сценаристката ни Махинур. Тя сякаш чете мислите ми, защото това, което чувствам и си представям за героя ми, го прочитам най-много след седмица в сценария за следващия епизод. Махинур е много добър сценарист. Толкова, че пише това, за което актьорите си мечтаят. Освен това в момента се правят много римейкове на корейски сериали. В началото знаех, че "Песента на живота" също ще е такъв, но вече не знам. Защото Махинур направи страхотна адаптация. И именно в това се състои създаването на римейк. Заслужава аплодисменти. Например, актьорите не обичаме да влизаме на снимачната площадка по чехли. Махинур обаче ни превъзпитава доста успешно, защото според сценария на сериала героите трябва да си събуват обувките и да обуват пантофи, преди да влязат в дома си. Нямаш избор, никой не те пита, сценарият те задължава да го направиш. Всичко това показва, че писането на сценарий е нещо много повече от това, което си представяме. А хубавите неща водят след себе си още и още... 

Гневен ли сте като Байрам?
Много съм гневен. Животът не се състои в това само да печелиш пари, да тичаш по работа и да изхранваш семейството си. Това са само части от живота, от нещо много по-голямо. Но понеже хората не гледат на нещата в голям мащаб, а не виждат по-далече от носа си, са свикнали да пеят по цели дни симфонии на оплаквания. Сами отлагат така бленуваното щастие. Някои потискат чувствата си, други изпадат в депресивни състояния. Тази човешка глупост ме изкарва от нерви. Стремя се да се боря с този гняв, който тая в себе си. 

Как мислите, че ще се промени сектора, в който работите, след 5 години?
Първо, не съм сигурен дали след пет години още ще има телевизия. Не знам дали ще остане телевизия, но пък драмата е вечна, безсмъртна. Разбира се, ще продължава да променя формата си. Преди пет години се оплаквахме от 90-минутните епизоди, сега се съгласяваме на 140. Няма развитие. Даже напротив, задълбаваме. Хората работят на ръба на силите си. Правите интервюта с нас, с режисьорите... Съветвам те да слушаш хората, които интервюираш. Надявам се след пет години да си вършим работата по различен начин. 

Какъв искате да се родите в следващия си живот - отново като човек или като животно?
Бих искал да остана човек. Не разбирам насилието над животните. Много ги обичам. Но не съм толкова смел, че да се присъединя към тях.

Ако знаете, че ще Ви чуе целият свят, какво бихте казали?
„Братя и сестри, ще помълчите ли за 5 минутки?“

Любовта променя ли хората?
Разбира се. Дори маймуните променя. Прави те друг човек.

Какво Ви иде да кажете в момента на хората?
Ако обичаш някого, иди и му кажи.

Ако можехте за един момент да живеете нечий друг живот, чий щеше да е?
Този на дъщеря ми. Мисля, че като цяло я разбирам, но би ми било интересно да живея в нейната кожа, да видя какво ѝ е.
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица. Очаквайте следващото интервю с турска звезда следващия четвъртък, 18 януари! Припомнете си предишните чрез архива на рубриките ни от тук

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.