Нилпери Шахинкая: "Станах актриса, за да избягам от реалността"

Здравейте, приятели! Четвъртък е,  7 декември, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси в СЕРИАЛИ в България. Тазседмичното е с Нилпери Шахинкая - актрисата, която отскоро гледаме всеки делничен ден в "Сърцето на града" (Bu Sehir Arkandan Gelecek) по БТВ. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 23 февруари 1988 г. в африканската държава Сенегал. В момента е на 29 години, зодия риби. Завършва начално училище във френската столица Париж, а средно - в швейцарския град Берн. Любопитно е, че при раждането ѝ майка ѝ е искала да я кръсти Нил, но заради сън на дядо ѝ е наречена Нилпери. Завършва висше образование със специалност "актьорско майсторство" в университета за музика и сценични изкуства Bilkent. Пътува много по света, тъй като баща ѝ е дипломат. В ученическите си години се включва в хитовия младежки сериал "Морска звезда" (Deniz Yildizi), правейки дебюта си на екран като актриса. През 2010 г. се установява в Истанбул заради снимките на драма №1 след "Листопад" - "Времето лети" (Oyle Bir Gecer Zaman Ki), в която се снима. През есента на 2013-а участва в криминалния сериал "Тайни" (Kayip). Най-успешната ѝ роля до момента е тази на Шейма в хитовата романтична комедия "Сезонът на черешите" (Kiraz Mevsimi), в която се снима от лятото на 2014-а до края на 2015-а година. През лятото на 2016 г. участва с главна роля в провала "Нека се разделим" (N'olur Ayrilalim). За последно излезе на малък екран през първата половина на 2017-а в драмата "Сърцето на града" (Bu Sehir Arkandan Gelecek), а на голям - в игралния филм "Баща ми е ангел" (Benim Babam Bir Melek). Знае френски език. Да започваме с интервюто!

"Сезонът на черешите" приключи. Как се чувстваш?
Да, приключи. С Йозге (Гюрел) изгледахме финала заедно вкъщи. Бяхме много хубав екип. По тази причина се чувствам много горда със себе си. Ако трябва да говоря за актьорския състав, ще кажа, че много се обичахме и разбирахме. Въпреки че всеки бе уникален сам по себе си и никой не приличаше на друг, се споихме много добре. От снимачния екип ни казваха, че никога досега не са работили с толкова добри актьори. Затова съм много тъжна, че сериалът приключи.

А започнахте много добре... От първи миналия сезон, този паднахте на 25 място. Запитахте ли се защо стана така?
Всички се чудехме и все още се питаме. Гледайки последния епизод, се питахме: "Как стана така? Всичко беше много хубаво". От друга страна пък знаем на какво се дължи този провал. Миналия сезон зрителите гледаха една любовна история, а този - историята на една фирма. Не харесаха много брака на Йойкю и Аяз. Принципно сватбите се случват в края на сериалите, докато ние завършихме сезона с такава и решихме да градим над нея в продължение. И може би там сме направили грешка. Преди всеки герой имаше своята история, докато във втория сезон видяхме само Йойкю и Аяз и кръжащи около тях двойки и фигури. Разбира се, това се отрази на рейтинга и той падна. Историята задълба. Казвам всичко това много спокойно, защото сме си го говорили и помежду си в екипа.

За турския зрител "Сезонът на черешите" бе първият в жанра, така се възприема сериалът...
Много благодарим! Това чувство е наистина много специално за нас. Наистина след "Сезонът на черешите" започнаха да излизат други сериали в същия жанр. Погледнато от тази гледна точка, това е наистина много хубаво. Защото е трудно да хванеш тънкостта в правенето на романтична комедия. Понеже сериите са дълги, е трудно да напишеш сценарий, който да те приковава пред екрана от първата до последната минута. На сценаристите наистина им е много трудно. Но романтичните комедии могат да стигнат до едно определено място. За почти две години сменихме общо шест сценаристи.

Какво ти даде "Сезонът на черешите"?
Почувствах екипа като свой. Да, преди това участвах в "Морска звезда", "Времето лети" и "Тайни". Но мога да кажа, че чувствам "Сезонът на черешите" като първия си сериал. Защото всъщност е първият сериал, в който героинята ми е умна. В предишните проекти играех по-странични и второстепенни роли, докато тук се почувствах наистина пълноценна. Разделяйки се с екипа на финала, имах чувството, че съм се сбогувала със семейството си. В консерваторията винаги са ни учили да търсим логика. С Шейма се научих, че това невинаги е правилно. Научих се да не играя по този начин. Да правя това, което чета в сценария, и да го разбирам за логично по свой начин.

Случвало ли се е да не си съгласна със сценария за героинята ти Шейма?
На снимачната площадка на "Сезонът на черешите" всички бяхме много отворени и искрени и коментирахме какво ни харесва и какво - не, в сценария. Но никога не съм се опитвала да променям сценария. Аз съм актриса, която играе това, което ѝ дадат. И без това в следващия епизод вече забравяш каква глупост е трябвало да изиграеш. Мисля, че е по-редно да правиш това, което ти кажат, отколкото да се бъркаш в работата на хора, от които вероятно знаеш по-малко.

Какво е на ред сега?
Не искам да се впускам в първото приключение. Ще изчакам да дойде сценарий, който наистина да ме развълнува и който да искам да изиграя. Такъв, който ще почувствам като свой. Винаги съм избирала проектите си на този принцип.

Май извън актьорството имаш хоби да пишеш стихове...
Да, постоянно пиша. Първото си стихче съм измислила на три години и майка ми го е записала. Все още пиша стихове, но не ги споделям с никого. За да се мотивирам, имам нужда да пиша. Аз съм човек, който предпочита самотата. Не вярвам, че в този живот някой разбира някого. Човек има голяма нужда да остане сам, за да се разбере и да се развива. Постоянно гледаме хората около нас да са заедно, но все пак всеки от нас се развива поотделно и мисля, че това развитие се осъществява най-пълноценно, когато сме сами. Пишейки, се разбирам по-добре. Виждайки какво съм писала преди, си обяснявам много неща - защо, как, кога, кой... Мисля, че всеки трябва да пише.

Намери ли себе си в актьорството? Би ли играла още 50 години? 
Още от деветгодишна винаги съм искала да стана актриса. Но често си задавам тези въпроси: "Дали не изпускам нещо, докато играя? Намирам ли себе си, докато играя?". Животът ми определено не е прекрасен или поне се намирам в такъв период в момента. Затова се замислям дали да не се занимавам с нещо извън актьорството. Постоянно се питам дали след десет години например ще продължа да играя или ще съм се наситила и ще съм съвсем различна жена. Защото вътре в мен живее човек на приключението, такъв, който трябва да се движи. Актьорството е хубаво, но сякаш не ми е достатъчно. Засега не мисля накъде ще се насоча.

Може би заради възрастта, а и че си зодия риби, винаги имаш чувството, че пропускаш нещо и чакаш нещо да се случи...
Да, определено! Когато бях на девет, майка и татко ме заведоха на оперета, в която двама влюбени се събраха. Декорът беше шарен, звучаха песни, играеха актьори... Всички бяха много щастливи и тогава ми идеше отвътре да се кача на сцената и да заживея на нея заедно с актьорите. Не знам дали наистина съм искала да стана актриса или по-скоро да избягам от истинския свят. Може би понеже съм в кризата на 27-те години, постоянно се питам това. Разбира се, и зодията си дава своите отражения. Със сигурност зимата не е нашият сезон.

Храна за душата?
Музика и изгреви. Преди да изляза на сцена или подготвяйки се да играя, винаги слушам подходяща музика. Предпочитам инструментална музика. Постоянно съм със слушалки, музиката е постоянно в живота ми. Много ме зарежда. Обикновено слушам музика от филми. Гледките на есента и изгрева и залеза много ме зареждат. Да седя или да се разхождам на изгрев и залез, много обичам. Винаги ме вдъхновява.

Какво си пожелаваш за новата година?
Всяка сутрин да се събуждам с въодушевление и да си казвам: "Супер, отивам на снимачната площадка", играейки в правилния проект. И много хубава любов.

Какво е за теб любовта?
Преди да ме питаш, не се бях замисляла всъщност (смее се). Да се разбираме взаимно и приемаме такива, каквито сме. Да сме заедно, без да се променяме, въпреки всичко.

По време на първия сезон на "Сезонът на черешите" ви свързваха с Даахан Кюлегеч...
Да, по това време бяхме заедно. В момента сме много добри приятели. 
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте последното интервю за тази година следващия четвъртък, 14 декември. Припомнете си предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.