Най-любимите ми сериали през 2017-а година

За трета поредна година екипът на СЕРИАЛИ в България отсява сериалите, които най-много ни впечатлиха през изминалите дванадесет месеца в традиционната ни статия "Най-любимите ми сериали". След изключително силните проекти, които изгледахме през 2016-а, честно казано бяхме притеснени дали ще видим на екран още по-качествени и спиращи дъха истории. За щастие, доверието ни в турската филмова индустрия за пореден път бе оправдано и то само как! Като въведение можем да кажем, че изгледахме сериали, за които се кълняхме, че никога няма да гледаме, и видяхме завръщанията на любимите ни актьори, режисьори и сценаристи на екран. През 2017-а година гледахме наистина много качествени проекти и за пореден път вдигнахме летвата! Този път, за разлика от миналата година, не се и съмняваме, че през новата 2018-а ни очакват още по-силни и интересни сериали. Нека започваме!

Автор "Админ":

След финала на "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel) на 1 март т. г. бях силно притеснен какво ще гледам оттук нататък. Дали изобщо ще мога да гледам нещо след толкова силен и незабравим проект. Интересното е, че само десет дни след това - на 11 март (събота), в ефира на ShowTV без голяма реклама стартира непретенциозната романтична комедия "Новата булка" (Yeni Gelin). Бях си обещал, че ще я гледам, още когато разбрах за старта ѝ, тъй като неин сценарист и режисьор е любимият ми от "Отново любов" Ерсой Гюлер. Останах очарован от първия епизод, макар и все още да ми беше странна обстановката в Адана и всичките тези непознати до този момент култура, традиции и обичаи, с които се сблъсках още в първите минути. На пръв поглед всичко ми изглеждаше странно и необичайно - говорът на героите, маниерите им, облеклото им, начина им на живот, мястото, на което живеят, фактът, че един от главните герои, например, има три жени... Музиката ми звучеше прекалено ориенталски, по-скоро танцувална, отколкото филмова. От друга страна - много жизнерадостна. И въпреки това, сериалът определено ми хареса от пръв поглед. Още от първите минути обикнах тазгодишното откритие на турското кино - бразилката Джесика Мей, която се превъплъщава в образа на главната героиня Белла толкова органично още от първия епизод. Намерих някои общи черти в сюжета, а и най-малкото в актьорския състав с любимия ми "Отново любов", но няма как иначе - проектът се прави от същия екип. Имаше няколко режисьорски намигвания в тази посока. Признавам си, че първите няколко епизода все още се адаптирах към тази напълно нова и непозната обстановка, която виждам на екрана, все още не знаех кой на кого какъв е в този голям род, все още опознавах и попивах от всичко. Постепенно, с всяка следваща серия, навлизах все по-надълбоко и по-надълбоко в историята, определено доста неусетно и плавно. Дотолкова, че в момента - 30 епизода по-късно, чувствам всички герои, които в началото ми бяха повече от чужди, като свое семейство. И всеки път, когато чуя гласовете им или видя неописуемо смешните им физиономии, се усмихвам. Най-силното качество на "Новата булка" е, че представя на пръв поглед драматични и дори трагични сюжети по изключително комичен и забавен начин. В кой друг сериал изневярата, дори и узаконена, е толкова смешна? В кой друг сериал фактът, че някой има три жени, предизвиква кикот? В никой. В "Новата булка" всичко е поднесено на ръба на здравия разум. И въпреки това е разказано така, че изглежда повече от логично. В началото ми липсваха красивите истанбулски гледки и модерно облечените хора, дразнех се, че по-голямата част от действието се развива в едно имение. Но с течение на времето точно това започна да ми харесва и го оцених като голямо предимство пред останалите "нормални" сериали. Защото, да си признаем, "Новата булка" е може би най-необикновеният и различен сериал, който сме гледали от доста години насам. Един изключително успешен експеримент, който разчупи представите ни и наложеното статукво. Тази провокация, която гледаме всяка съботна вечер, се харесва на зрителите и вече тридесет седмици подред "Новата булка" е най-гледаната продукция с непоклатими рейтинги от по 7%. Най-колоритните образи в сериала, заради които, да си признаем, повечето фенове го гледаме, са трите жени на Календер ага - Мьохтебер, Асие и най-вече - Айше. Поклон до земята за актрисите Сема Кечик Карабел ("Великолепният век" и "Отново любов"), Йонджа Шахинбаш ("Сега и завинаги") и Зейнеп Канконде ("Тайни"). Те са едно от най-големите телевизионни събития на годината. Във всеки един епизод се забъркват в неописуемо смешни и нелепи ситуации, които не можеш и да си представиш по-рано. И винаги - в името на любовта към мъжа им, с когото имат религиозен, но не и граждански брак - Календер. На пръв поглед се мразят от все сърце, защото не могат да си поделят мъжа, но всъщност не могат да дишат една без друга и са като един организъм. Като сиамски тризначки. Или като триглава ламя... Те са най-големият враг на невинната и добродушна нова снаха в семейството - Белла. И стъжняват живота ѝ по всякакъв начин. Не че не им се връща тъпкано с несгоди в интимния живот с агата :D Няма как да останеш равнодушен, гледайки ги. Един от най-добрите примери, които мога да дам за думата "оксиморон", са те. Не знаеш дали да ги мразиш или да ги обичаш. Но едно знаеш със сигурност - че смехът с тях е гарантиран всяка минута, с всяка тяхна реплика. Три дами на крайностите. Готови да си тръгнат, но и да се върнат винаги, да вървят по лошия път на кръчмите и компаньонките, да влизат в затвора всяка седмица, да откриват съкровища, да се самоубиват и дори да се самозапалват в името на любовта. Дали на любовта или на материалните облаги, вървящи с нея - все още не знам. Своеобразни копия на Мона Лиза - неразгадаеми енигмни, макар и изглеждащи на пръв поглед супер простовати и глупави. "Новата булка", освен най-различният и най-необикновеният сериал за 2017-а, за мен е и най-непредсказуемият. И няма как иначе, всъщност. Не можеш да предположиш какво ще се случи в следващия епизод. Просто не можеш. Или ако се опиташ, веднага след това биваш опроверган. Защото както казах - това, което се случва в сериала, не можеш да си го представиш, преди да го видиш. Защото "Новата булка" е сериал анти-клише, както обичах да се изразявам и за "Пойраз Карайел". Не влиза в рамки като всички останали т. нар. "нормални" сериали. Шокира те всяка минута. На пръв поглед е твърде чужд и далечен от нас, но започнеш ли да го гледаш, неусетно се превръща в част от живота ти. И типично за историите на Ерсой Гюлер, те кара да се замислиш. Да видиш смисъл зад смешното. И понякога да се трогваш до сълзи. Една наистина много топла история, която препоръчвам горещо, с цялото си сърце, на всички! Очакват ви и доста авторски музикални изпълнения от непознати досега млади певци, които са герои в историята. Сериал, който ще предизвика у вас всички възможни емоции едновременно. Дори такива, каквито досега не сте изпитвали. Сериал като приказка. С вълшебници, вещици, феички, добри и лоши и всякакви причудливи човечета, изскачащи отвсякъде. Пренасящ те в един приказен свят, от който не искаш да си тръгваш. Всички излъчени до момента епизоди са преведени с български субтитри от мен и екипа на "Любими сериали с превод". Именно "Новата булка" е първият сериал, който превеждам. За мен е чест да правя този качествен и различен проект достъпен за широката аудитория в интернет. Споделям някои от най-добрите моменти от сериала досега!

Всяко лято гледам по два сериала. Всеки ден - по една серия. И тази година не направи изключение. Този път обаче се спрях на сериал, за който се кълнях, че няма да гледам. Причината ми въобще не беше обективна, даже напротив - много пристрастна. Става въпрос за "Песента на живота" (Hayat Sarkisi), който започна преди близо две години в Турция и приключи през юни т. г. Причината да не го харесвам бе много проста - след като той започна и се излъчваше във вторник, любимият ми "Отново любов", с който се конкурираше, понижи рейтингите си. Тоест, зае мястото му. Дълго време таих една непоносимост към този сериал именно заради това. Миналото лято, когато започна да се превежда с български субтитри, все пак си направих труда да изгледам първата серия от любопитство. Да видя с какво, аджеба, е повече от "Отново любов", че го би. Признавам си, хареса ми. Но понеже тогава вече бях започнал други сериали, а и бяха преведени малко епизоди, не го продължих. По-късно реших да си го оставя за това лято. И така в началото на месец юли започнах да го гледам. "Омразата" ми към него като че ли беше отминала, защото и той, и "Отново любов" вече бяха приключили. Така, гледайки "Песента на живота", за пореден път се убедих, че никога, ама никога не трябва да казвам "никога". И че голямата любов започва с омраза. Много, много, ама много ми хареса! Искрено обикнах всички герои, но трима блеснаха с по-особен колорит и се откроиха сред останалите - Хюлия, Махир и Байрам, пресъздадени съответно от Бурджу Бириджик, Олгун Токер и Ахмет Мюмтаз Тайлян. Толкова ярки персонажи, толкова истински, толкова различни и толкова непредсказуеми. И все пак ако трябва да посоча звездата на сериала, то това е Бурджу Бириджик. Поклон пред огромния ѝ талант и пред смелостта да вдъхне живот на красноречив персонаж като Хюлия! Специално за мен именно Хюлия е събитието на годината! Най-силният женски образ, който съм гледал досега. Жена, която може да бъде сравнена само с валяк или танк - минаваща през всичко и всички в името на целта си. Изненадваше ме все повече и повече с всеки следващ епизод. Но изненадваше е малко. Оставяше ме с отворена уста. Буквално. Един нетипичен и доста разчупен вариант на главна женска роля. Не я обикваш лесно. Понякога дори я мразиш. Но рано или късно ти влиза под кожата и повече не излиза от там. Жена, достойна за пример. Жена, която вдъхновява. Предизвиква възхищение с всеки свой жест, с походката си и най-вече - с характера си. Несломима. Падаща и ставаща. С много трогателна история. И с много деца! :) Признавам си, че бойните сцени, в които участва, ми причиняваха физическа болка. Строши няколко глави, но и бе бита. Толкова добра актриса е Бурджу, че изпитах болката ѝ чак на физическо ниво. За първи път ми се случва подобно нещо. И все пак - не пиша само за Хюлия, а за целия сериал "Песента на живота". Често се питах защо са избрали точно това заглавие. Нито се пее в сериала, нито има някаква специална песен. Четейки рецензиите на турска блогърка за всеки един епизод, най-сетне намерих отговор за себе си. Сериалът се казва "Песента на живота", защото минава неусетно като хубава песен и защото е истински като живота. Това поне е моята интерпретация. Виновници за този микс от невероятни емоции са сценаристката на сериала Махинур Ергун и режисьорът Джем Карджъ. Поклон пред огромния им талант! Успяха да представят една на пръв поглед позната и дори изтъркана история по един наистина оригинален и различен начин. Не ни оставиха да скучаем в нито един епизод. Разсмиваха ни, разплакваха ни, трогваха ни, усмихваха ни, натъжаваха ни, ядосваха ни - от всичко по много. Споменах Олгун Токер... За мен той също е едно от най-големите открития на турското кино за последните години. Изключителен актьор, който те поразява само с поглед. Образът на Махир, на когото вдъхна живот, за мен е един от най-колоритните и незабравими персонажи. Имаха много специална връзка с Хюлия. Бяха най-забавният и кефещ мафиотски дует. Показаха ни, че е възможно приятелство между мъж и жена. Да, на финала като че ли ни разубедиха и ни оставиха леко горчив привкус, но въпреки това аз вярвам, че те бяха приятели. Най-добри приятели. Чудите се защо не казвам нищо за главния актьор - Биркан Сокуллу? Като че ли остана на заден план. И единствено това сякаш не ми допадна в целия сериал. Въпреки това пресъздаде интересен герой. Керим не бе типичният влюбен главен герой. Трудно се влюби в Хюлия, но успя ли веднъж, беше завинаги. Раним и чувствителен мъж, който в болката си нараняваше и близките си. Млад и правещ грешки. Но много умен. Много премерен. Излъчваше класа от екрана. Байрам Джевхер, изигран от Ахмет Мюмтаз Тайлян... Деспотичен и тираничен, но винаги - прав. Пример за глава на семейство. Вдъхващ респект и уважение отдалече. Има два погледа - единият много намръщен и страшен, а другият - усмихнат и мек до уши. Като цяло много ми приличаше на Хюлия. И именно затова връзката между снаха и свекър бе толкова различна и силна. Двамата се разбираха само с поглед. Прикриваха взаимно мръсните си дела. Байрам Джевхер... Много благ и забавен човек, но само, когато поиска. Музиката от "Песента на живота" бе също невероятна. Хареса ми това, че в сериала, също като в живота, пълна справедливост няма. И именно това го прави толкова истински, както споменах. Винаги някой е ощетен, неоценен и неразбран, за добро или зло. Такъв бе и финалът. Оставил смесени емоции. Повече - положителни, все пак. Ако не беше финалната една минута, можеха да спретнат като нищо един отворен сезонен финал. Накрая обаче всичко бързо и без много шум се нареди. И заживяха дълго и щастливо. Само че не всички. Факт е, че сюжетната линия от първия епизод присъстваше със същата тежест и във финалния. А в днешно време е много трудно да не се отклониш от първоначалната идея и да не разводниш, както се казва, сериала. Не на последно място споменавам, че много ми харесаха ретроспекциите към миналото и по-точно детството на главните герои във всеки един епизод. За мен специално Сибел Мелек Арат, изиграла малката Хюлия, е най-доброто дете-актьор на годината. Сцените с нея разказаха и показаха много. С тях си обяснихме много неща. Споделям и една от любимите ми нейни реплики: "Не уча глупаците на нищо!". За финал мога единствено да препоръчам горещо на всички да гледат "Песента на живота", ако не са го направили досега. Преводът с български субтитри бе прекратен за известно време, но отскоро е подновен и нови епизоди се качват всяка седмица. Разбира се, благодарение на екипа "Любими сериали с превод". В превода участвам и аз. А сега споделям с вас няколко от любимите ми моменти от "Песента на живота"!

Йозге Йозпиринчи е може би най-любимата ми турска актриса. Влюбих се до уши в нея от "Отново любов" (Ask Yeniden), в който изигра главната роля на Зейнеп. И като неин най-голям фен очаквах с огромно нетърпение завръщането ѝ на екран. Това се случи в драмата "Жена" (Kadin), излъчваща се от два месеца всяка вторник вечер по турската FOX. Започнах да я гледам именно заради Йозге. Вчера, 26 декември, бе излъчен десети епизод. Фактът, че пиша за сериал, от който са излъчени и съм изгледал само десет серии, е показателен за качествата му. Сюжетът е много тежък и тъжен - разказва се за жена, грижеща се за двете си деца сама след мистериозната смърт на съпруга ѝ. Лично за мен това е най-приземяващият проект на годината. Гледайки го, слизаш от облаците, в които витаеш, на земята и стъпваш здраво, сблъсквайки се с жестоката реалност. Такова е чувството, докато го гледаш. Не на всички им понася, защото не всички обичат да слизат на земята. Но определено ефирът имаше нужда от подобен сериал. На фона на всички розови истории, мисля, че всички имахме нужда от нещо изтрезвяващо. За пореден път съм впечатлен от огромния талант на Йозге Йозпиринчи, която се справя безпрецедентно за пореден път. Успява да пресъздаде коренно различен образ от предишния си. Самата тя като излъчване тук е много различна. Сякаш е друг човек. Играе толкова органично, че предава умората на героинята си Бахар от екрана убийствено. Направо настръхваш. Самият ѝ поглед, самото ѝ изражение - сляла се е с героинята си. Външно изглежда смачкана от живота и неподдържана сянка, но отвътре се крие една скала. Олицетворение на сила! На борба за оцеляване. "Жена" е от създателите на миналогодишния хит "Майка" и в момента го гони по успех. За мен специално е по-добър и по-интересен. Защото следях "Майка" до десети епизод, след което прекратих. Интересът ми се изчерпа. "Жена" обаче ми става все по-интересен и по-интересен с всяка следваща серия. Тук има голяма интрига и много тайни. Не липсва психопат, отново. Младата актриса Серай Кая, изпълняваща героинята Ширин, се справя повече от добре като злодейката и лошата в историята. Тепърва очаквам гадости от нея, мисля, че още не се е равихрила. Бенну Йълдъръмлар, позната от "Листопад" и "Другите отчаяни съпруги", и тук играе много добре. Толкова, че успява да те отврати от героинята си Хатидже. Не мога да проумея как една майка може да отхвърли и забрави едното си дете и да се отдаде изцяло на другото. Откритие за мен е главният актьор - Джанер Джиндорук. Макар и до момента фигурирайки само в спомените на Бахар, мисля, че се справя доста добре и е изненадващо, че ми харесва как да стои до Йозге, след като трудно си представях някой друг до нея след невероятната им химия с Буура Гюлсой. Интригата тук е дали героят му Сарп ще продължи да съществува само в спомените на Бахар или не е умрял и ще се върне. За мен беше много интересно да видя друга моя любимка - Едже Йоздикиджи от "Пойраз Карайел", в новата ѝ роля. Като доктор Жале се справя отново отлично и предизвиква смесени чувства с постъпките си. За малките дечица на Бахар пък нямам думи! Уникално сладки! Толкова сладка картинка са заедно с майка им... :) Именно те са опората на Бахар и смисълът ѝ да живее. Живееща в свой малък свят, по-скоро в миналото, отколкото в настоящето или бъдещето. Отдала се изцяло на децата си. Несгодите я следват като магнит. В последната излъчена до момента серия тя научи, че страда от тежко заболяване. Думите и реакцията ѝ ме впечатлиха и трогнаха истински: "Не мога да умра, защото съм майка. Няма как да умра! Децата ми си нямат друг, освен мен. Не мога да умра, преди да са пораснали!". Сериалът "Жена" определено те кара да се замислиш. Виждаш, че има и една друга страна на живота, не особено приятна и лесна. И въпреки това я има и не можеш да промениш това. Гледайки го, осъзнаваш колко много всъщност имаш. И благодариш за това. Изключително възпитателен проект, от който могат да се научат много неща. И за най-малките, и за най-старите зрители. Показва какъв е животът в крайните мизерни квартали. Какви са хората там. Показва сложните взаимноотношения в едно на пръв поглед сплотено, но реално разбито и разединено семейство. Показва ежедневните борби на жените в този жесток свят. Фактът, че се излъчва във вторник вечер, за мен е много специален. Защото "Отново любов" също се излъчваше тогава. И именно заради това вторникът стана моят любим ден. Какво по-хубаво от това да гледам отново любимата ми Йозге и отново във вторник и отново по FOX? Няма случайни неща, както се казва. Очаквам новите епизоди на "Жена" с нетърпение и се надявам да продължават в същия дух! Причината да гледам вече не е само Йозге... Ето и някои от любимите ми моменти досега!

Автор "СЕРИАЛИ в България":

През изминалите месеци имах възможността да проследя един наистина уникален по рода си сериал – „Госпожа Фазилет и дъщерите ѝ” (Fazilet Hanim ve Kizlari). Направи ми наистина огромно впечатление и страшно много ми хареса, заковавайки ме пред екрана. Успях обаче да изгледам само първия сезон, защото за втория така и не ми остана време. Поредицата грабна вниманието ми още с първата серия. Тази история е наистина необикновена, а Фазилет е една нетипична за турските сериали майка. Една жена, която е способна на всичко, за да се докопа до парите и най-после да се замогне. Измисли какви ли не планове, но основният ѝ коз бяха двете ѝ дъщери Хазан и Едже. Всъщност Хазан е мъжко момиче, което тренира кикбокс и работи във фитнес зала, а Едже е все още ученичка. Хазан винаги е обвинявала майка си за смъртта на баща си, като често се противопоставя на решенията на ѝ. От друга страна пък, Фазилет е тази, която чрез Едже се опитва да влезе в богатото семейство Егемен, в което по-късно става прислужница, но за кратко. Една вечер обаче една размяна между двете сестри завързва любовния триъгълник между Хазан и двамата братя Синан и Яъз Егемен. Всъщност това, което ме накара да погледна „Госпожа Фазилет и дъщерите ѝ”, беше, че в интернет-пространството има страшно много положителни коментари и страшно голям интерес към сериала, който е може би един от най-обсъжданите в момента. Четох само позитиви и просто реших да го изгледам. И не съжалих. Такава динамика, такова напрежение, такава невъзможна любов, толкова силен сценарий – всичко това заслужава да дадеш шанс на поредицата и да я погледнеш. Препоръчвам я на всички. Съжалявам, че не можах да погледна втория сезон, въпреки че много исках, но при първа възможност ще го направя. Надявам се, че ще продължи да се радва на високите си рейтинги поне до края на втория си сезон. Разбира се, както в другите, така и в този сериал, имам любима музика, която много ме плени и продължавам да слушам. Едната е главната песен към сериала, а другата – една от тези, които пускат по време на сцените между Синан и Хазан, като и двете можете да чуете по-долу. Любими моменти имам много, няма как, но ще покажа само един от тях – този, в който госпожа Фазилет запалва дома си в бедния квартал, за да може след това да се премести в голямото имение на Егемен. Коварна женица е, признавам си! А такава несподелена любов между главните герои досега не сме гледали в нито един друг сериал. Скоро, честно да си призная, не бяха гледал толкова динамичен и напрегнат сериал, колкото този, поне в близките 1-2 години.

През 2017-а година „Зимно слънце“ (Kis Gunesi) бе единственият турски сериал, който гледах с български субтитри. Направи ми изключително добро впечатление и остави силен отпечатък в душата ми. До ден днешен все още си спомням за този невероятен сериал. Започнах го, защото беше малко на брой епизоди и го изгледах бързо. През годините съм се уверил, че кратките сериали са доста интересни, но, за съжаление, са недооценени от зрителите и за това приключват толкова бързо. Това е може би сериалът, който през изминалата година остави най-силно впечатление у мен и ме държа в напрежение от първия до последния си 18-ти епизод, така че да го изгледам още веднъж поне. Аслъ Енвер ми е любимка още от „Мечтатели” (Kavak Yelleri), а Шюкрю Йозйълдъз допреди това не го бях гледал в нито един сериал, но тук ми направи много добро впечатление и ми стана един от любимите турски актьори. Справи се уникално с ролята на близнаци. Да, твърде кратка бе тя – само един епизод, но пък достатъчно, за да опозная още повече изключителния талант на Шюкрю. В сериала общо взето има от всичко – комедия, драма, отмъщение... Още повече, че някои сцени са много тъжни. Но сериалът е един УНИКАЛЕН проект, на който заслужава да се обърне внимание. Имам наистина много любими моменти и всеки един епизод ме държеше в напрежение, което ме караше веднага да започвам следващия. „Зимно слънце” според мен е един от най-добрите проекти през последните години, макар и с малко епизоди. Историята е много силна, препоръчвам го на всеки верен фен и най-вече – на любителите на драмите. Една от любимите ми сцени е тази, в която главните герои – Нисан и Ефе, са в Шиле и готвят. Показал съм я по-долу. Друга моя любима и изключително силна сцена е тази, в която Ефе и Мете се срещат за първи път, след като Мете е мислил, че брат му е загинал в катастрофа. Следващата силна сцена, която е също от първи епизод, е тази, в която Ефе и Мете се срещат в изоставена сграда и в която по погрешка убиват Мете вместо Ефе. Сцената, от която всъщност започва отмъщението и която дава началото на невероятната история. Интересното е, че в края на тази сцена прозвучава българска народна песен! Удоволствие е да я чуеш в турски сериал! Друга сцена, която ме докосна, е финалната, в която след години всеки е намерил своето щастие по един или друг начин! Следва сцена пак от финала, която също много ме докосна – изненадата, която направиха на Нихан в деня преди нейната операция. И последна, но не на последно място сцена, която ми направи огромно впечатление и дори ме разчувства, е тази, в която Нисан и Ефе се ожениха в болничната стая. Последната нощ на Нихан преди операцията. Много силна и моя любима сцена, която гледам с удоволствие всеки път, щом се сетя. Отдолу съм прикачил и двете ми най-любими песни от този сериал – едната от тях е главната и е наистина страхотна! Препоръчвам на всеки да отдели поне малко време и да се наслади на прекрасния „Зимно слънце” (Kis Gunesi), определено няма да съжалява! Аз си пожелавам през новата година да попадна на друг такъв проект, в който да се влюбя и който да ми влезе под кожата, именно както направи този!

_________________________________________________________________________________

Това бяха най-любимите ни сериали за 2017-а година! Ще се радваме да споделите с нас кои бяха вашите - тези, впечатлили ви най-много през изминалите дванадесет месеца! :)