Първи впечатления от "Жена", "Лице в лице" и "Тайните на живота"

Миналата година, в началото на телевизионен сезон 2016-2017 г., се оказа, че ще следя единствено нови сезони на любими сериали. А именно - на "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel), "Състояние на връзката: сложно" (Iliski Durumu Karisik) и "Гордиев възел" (Kordugum). Уви, вторият и третият се провалиха с новите си епизоди и приключиха набързо-набързо. Остана ми да гледам само третият сезон на "Пойраз Карайел". Тази година е точно обратното - ще гледам само нови сериали. Плюс новият сезон на "Новата булка" (Yeni Gelin), разбира се. През изминалите две седмици в Турция започнаха новите проекти "Жена" (Kadin), "Лице в лице" (Yuz Yuze) и "Тайните на живота" (Hayat Sirlari). Заглавия, които чаках с нетърпение по ред причини. И, които, за щастие, не ме разочароваха и оправдаха очакванията ми. Поне засега, с първите си епизоди. Накратко - очаквах с нетърпение началото на "Жена" заради участието на любимката ни Йозге Йозпиринчи в него, а и защото е от създателите на една много качествена драма - "Майка" (Anne). "Лице в лице" го започнах най-вече заради сценариста - Етхем Йозъшък, с чиято работа в "Пойраз Карайел" ми стана любимец, а и заради симпатиите ми към Биркан Сокуллу и Синем Кобал. "Тайните на живота" го започнах също заради това, че е от създателите на "Песента на живота" (Hayat Sarkisi), а и че участват двама мои големи любимци - Ахмет Мюмтаз Тайлайн и Олгун Токер. Ще споделя с вас първите си впечатления от тези три нови сериала!

"Жена" (Kadin) започна на 24 октомври, вторник вечер. Разбира се, изгледах първата серия на живо по FOX и си признавам - впечатли ме истински! Вторник вечерите и то по FOX за мен са много специални. Да гледам отново любимката си Йозге Йозпиринчи всяка вторник вечер по FOX след "Отново любов" (Ask Yeniden) наистина много ме развълнува. Слънцето ми не ме разочарова и ме накара за пореден път да се влюбя в нея. Една на пръв поглед простовата история, представена по много трогателен начин. Това, което ме впечатли, е именно колко реално изглеждаше всичко, което видях на екрана. Това е може би сериалът, който е най-реалистичен и който отразява най-добре реалния живот. Досега винаги сме гледали малко или много излъскани, преувеличени и нереални истории. "Жена" е сериалът, стъпил здраво на земята. И именно това го прави уникален. Поне засега. Първо се притесних, че доста бързо ще се изчерпа историята за самотна майка, грижеща се за двете си деца след смъртта на съпруга си. Но научавайки, че от 20 години тя не се е виждала с майка си и че смъртта на съпруга ѝ не е обикновена, още повече че сестра ѝ не спира да го рисува, се успокоих. Защото ще има за какво да се разказва. И на фона на всичко трогателно, има тайни, които тепърва ще се разкриват. Защо Бахар не контактува с майка си? Жив ли е съпругът ѝ? Каква е връзката му със сестра ѝ? Първият епизод ме остави без дъх, наистина. Може би затова темпото във втори епизод ми намаля. Но въпреки това проследих и него с интерес. Единственото, което не ми хареса в първи епизод бе, че не показаха Едже Йоздикиджи - една друга моя много любима актриса от "Пойраз Карайел". Да, във втора серия най-сетне ни запознаха с героинята ѝ, но за много кратко. Искам да я гледам повече. Като цяло мога да кажа, че историята в "Жена" засега е много драматична и тежка, но 100% реалистична. И именно заради това отбеляза голям успех с началото си. Надявам се, че ще продължи в същия дух и няма да ни разочарова. Препоръчвам сериала на феновете на "Майка" (Anne) - от същите създатели е. И отново е адаптация на японска драма. 

"Лице в лице" (Yuz Yuze) също много ми хареса! Първите му два епизода ги изгледах в дните след излъчването им - в две поредни петък вечери. Уви, трета серия нямаше... Може би тук е мястото да кажа за всички останали, които са го гледали, че след един месец се завръща на екран с нова концепция и в нов ден на излъчване. Доколко тази тактика ще е успешна, не мога да кажа. Вероятността клони отново към провал. Но дано греша! Както и да е. Да продължа по същество. Още от първия момент си личеше чие дело е проектът. Освен за пореден да изкажа възхищението си от сценариста Етхем Йозъшък, е редно да аплодирам и режисьорът Осман Ташчъ, който тук е надминал себе си и показва една наистина голяма градация след предходния си проект. Перфектни сценарий и режисура в едно - можеш да си кажеш само "ммм"! Типична криминална драма, изпълнена с екшън, напрежение и динамика. Историята за престъпник и полицайка тук е разгърната по наистина интересен начин. Защото тяхната история всъщност е историята на най-близките им. Които умират. Познатата тема за отмъщение присъства и тук при всички положения, но пак казвам - не клиширано, а много оригинално представено. Почеркът на любимия ми Етхем е разпознаваем отдалеч и въпреки че начинът му на работа в "Лице в лице" ми напомни малко или много за "Пойраз Карайел", много ми харесва. Героите му, както винаги, са многопластови, разкриващи се бавно и постепенно, каращи те да ги заобичаш още от първата ви среща. Всеки от тях е много важен за цялостната история и участва в нея пълноценно. Впечатление ми направи и музиката към сериала, която е дело на Тойгар Ъшъклъ. За първи път композиторът не работи с Ay Yapim, а с друга компания, което ме учуди. Силно се надявам "Лице в лице" да има повече късмет, получавайки втори шанс. Защото определено го заслужава и подобни качествено проекти рядко се срещат. Като казвам качество, имам предвид сценарий, режисура, актьорски състав, музика - всичко! След като си изгледал една серия, имаш чувството че си видял нещо завършено и изпипано до най-малкия детайл. А това чувство рядко се усеща. Изпитвал съм го единствено след всяка една серия от "Пойраз Карайел". Искам да продължа да го изпитвам и с "Лице в лице"!

Приключвам с "Тайните на живота" (Hayat Sirlari), който започна последен и чийто втори епизод ще се излъчи тази вечер. Най-трудно ми беше да харесам този сериал, признавам си. Но това - само докато гледах първа серия. Веднага след като тя приключи и направих заключение, не съжалих. И често ми се случва това - да гледам дадено нещо, да не ми хареса докато го гледам и чак след като свърши да го оценя. За щастие, тук говоря не за целия сериал, а само за началото му. Започнах го заради сценаристката му - Махинур Ергун, от която съм възхитен след "Песента на живота" (Hayat Sarkisi). Наистина голям талант, който знае как да разкаже история. Много самобитна и оригинална, точно като Етхем Йозъшък. Не ми се мисли какво би се случило, ако двамата някой ден се съберат да работят заедно по един и същ проект. Първият един час от първи епизод ми дойде отегчителен и труден за гледане. Сякаш бе минал не един, а поне три часа. За щастие, втората половина от първи епизод ме грабна и промени мнението ми. Нещата се раздвижиха. Двойката Хазар Ергючлю и Екин Коч определено ми харесва. Отиват си. Но не те, колкото Ахмет Мюмтаз Тайлан и Олгун Токер ме впечатлиха! Макар да ги гледах допреди два месеца в "Песента", още от първата серия тук успяха да ме убедят в новите си герои и ги представиха само както те си знаят. Неслучайно са ми любимци! Историята започна доста добре, а музиката на любимите ми Алпай Гьолтекин и Зейнеп Алася, които чаках да се завърнат с нови музикални теми, направи удоволствието още по-голямо. Действието явно ще се развива на два фронта - двамата главни герои Сехер и Бурак и семейство Кузгун. Именно те пазят двете най-големи и май засега единствени тайни в "Тайните на живота". Доста коментатори в Турция споделиха, че причина за фалстарта на проекта в рейтинг-класацията е фактът, че не разкриха на зрителите нито една от тези тайни. Има само едно дете и един едноок човек. Това е. Какво общо имат те с нашите герои - никаква подсказка. Зрителят не обича да се крият тайни чак от него. Героите от другите - да. Но от него самият - не. Като не знае каква е тайната, защо да гледа? Силно се надявам във втори епизод тази грешка да се поправи и да видим раздвижване в тази насока с тайните. Защото все пак сериалът се казва "Тайните на живота". Препоръчвам го на всички, много топла семейна история, която тепърва ще се разгръща.

А кои са новите сериали, които Вие следите този сезон? Ще се радвам да споделите в коментарите!