За турския "Big Brother"...

сряда, ноември 29, 2017
За качеството на турските сериали няма какво да говорим. Всички много добре знаем колко много напреднаха южните ни съседи във филмовата индустрия. Толкова, че вече са втори по качество и продажби в света след американците. Толкова, че вече печелят най-престижните световни награди с продукциите си. Отдавна ми беше интересно да разбера дали са толкова добри и в създаването на предавания и риалити-шоута. Толкова, колкото нас например. Защото българските телевизии разчитат основно на такива, отколкото на сериали. И не мога да отрека, че през последните години родните продуценти предлагат наистина качествено съдържание. Оказа се, че южните ни съседи въобще не ни отстъпват по отношение на интересни и качествени развлекателни предавания. Друг е въпросът колко успешни и гледани са там... 

Преди близо месец започнах съвсем спонтанно да гледам турското издание на най-успешния и гледан риалити-формат в света "Big Brother". Определено би ми било по-интересно да гледам как известните личности в Турция живеят заедно, сред които и любимите ми актьори и актриси, но останах приятно изненадан и от обикновените съквартиранти, сред които изненадващо видях и познати лица... Наградата във формата, който всъщност е започнал излъчване на 28 ноември 2015 г. - точно преди две години, по StarTV, и е приключил в началото на март 2016-а, е била 1 000 000 турски лири. Наистина крупна сума, която е най-голямата мотивация на всеки един участник. Къщата на турските съквартиранти не ме изненада с нещо особено, въпреки че в началото я представят като най-голямата в цялата 16-годишна световна история на шоуто. Турското издание на "Big Brother" има доста прилики с българското, но и доста разлики. Както в регламента, така и в самите участници. За всичко това говоря сега.

Участниците в турското издание на "Big Brother" са 16 - осем мъже и осем жени. Състезават се за наградата от 1 000 000 лири. Всяка седмица се провеждат номинации, след които в събота отпада по един от участниците, събрали най-много негативни точки. Всяка седмица обаче един е имунизиран и е седмичният лидер. Той се избира след специална мисия. Него никой няма право да го номинира. Той/тя също така живее в отделен апартамент от останалите и се ползва с привилегии. Освен това обаче има и отговорности. Ако има равенство на номинациите и двама съквартиранти са с равен брой номинации, именно лидерът избира кой от тях да се яви на елиминации и кой да спаси. Елемент, който допреди няколко години присъстваше от части и в българското издание на "Big Brother", но от няколко сезона насам бе премахнат, незнайно защо. Всяка седмица участниците изпълняват мисии, с които спечелват прехраната си. Нещо като българските седмични мисии. По време на елиминациите един от четиримата номинирани за изгонване получава последен шанс от Big Brother и бива спасен. Това е победителят в специална мисия, провеждаща се само измежду номинираните за изгонване. Нещо, което в българското издание също не присъства. Мисиите напомнят много на "Къртицата" - друго мое любимо предаване, и са доста трудни и дори брутални. В общи линии това е регламентът на турския "Big Brother". Има някои интересни елементи, които присъстват в него. Но и такива, които липсват и които виждаме в българския. 

За участниците... В началото кастингът ми се стори доста слаб и еднообразен. Но с напредване на епизодите и опознаването на състезателите, се убедих, че първото ми впечатление е било грешно. Като цяло все още съм в процес на опознаване. Имам си обаче фаворит още от първия епизод. И това е Октай. Причината да го подкрепям още от самото начало е фактът, че именно той взе специално участие на финала на втория сезон на любимия ми сериал "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel). Той изигра ролята на Борис - синът на руския консул в Турция. При представянето му в "Big Brother" го разпознах веднага. И го подкрепям и досега, защото много харесвам поведението му в къщата. Именно той бе първият седмичен лидер. С това ядоса останалите простосмъртни съквартиранти, разбираемо, и следващите две седмици бе номиниран. Но и спасен след специалните мисии, които спечели по много категоричен начин. Не липсва и "скандалджия", когото всички изолират и номинират - това е Гьокчен, която също харесвам. Не липсват клюкари, не липсват бунтари, не липсват и такива, нарушаващи правилата, които биват наказани. Впечатление ми прави, че в турския "Big Brother" участниците са много влюбчиви и само три седмици след началото се сформираха неофициални двойки. Впечатление ми прави още, че като цяло нещата се въртят около жените, а мъжете остават на заден план. Голямо впечатление ми прави, че в Къщата НЯМА алкохол. Вероятно заради религията им, която го изисква, участниците не пият. Така колкото и модерни и съвременни да изглеждат, те все пак са привързани към вярата си я спазват. Това, че не употребяват алкохол, не означава, че няма скандали. Има, и още как! Първият и засега единствен (вероятно и последен) сезон на турския "Big Brother" се състои от сто и няколко епизода, като се развива в период от три месеца - декември 2015-а, януари и февруари 2016-а. Все още съм в самото начало - в началото на четвъртата седмица, и съм сигурен, че интересното тепърва предстои. Старая се доколкото е възможно да не разбирам какво следва, но май по снимки без да искам разбрах кой ще спечели. Не е сред участниците, които харесвам, даже напротив, но както и да е. За съжаление, турския "Big Brother" не се превежда с български субтитри и е достъпен само за знаещите турски. Въпреки това препоръчвам да го погледнете, ще разберете повечето неща, поне в началото. 

И докато в момента, гледайки актуалния сезон на българския "Big Brother" - "Most Wanted", имам чувството, че предават директно от психодиспансера, показвайки ни какви смешни гротески са най-тъпите ни "звезди", гледайки "Big Brother", имам чувството, че гледам нещо смислено. И най-вече - нещо сериозно. Хуморът е на лице, но не е просташки, какъвто е в българското издание. Правят се шеги и закачки, но в кръга на нормалното. До крайности не се стига, както при нас. Така на базата на турското издание на "Big Brother" за пореден път стигам до своите си изводи за Турция - като държава и нация. Впечатленията ми стават все по-добри. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.