Боран Кузум: "Искам да се занимавам с изкуство до края на живота си"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 12 октомври, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси в СЕРИАЛИ в България. Предстоящите ще бъдат със звездите от хитовия исторически сериал „Великолепният век: Кьосем“ (Muhtesem Yuzyil: Kosem). Тазседмичното интервю е с Боран Кузум - младият актьор, превърнал се във феномен. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 1 октомври 1992 година в турската столица Анкара. В момента е на 25 години, зодия везни. Започва да се занимава професионално с актьорско майсторство през 2011 г., когато е на 19 години. Първите му роли са в късометражните филми "Да докоснеш любовта" (Aska Dokunmak) от 2012-а и "Да създадеш един човек" (Bir Adam Yaratmak) от 2014-а. Първото му участие в сериал е в провалилата се драма от есента на 2015 г. "Майки и мащехи" (Analar ve Anneler). В началото на 2016-а се включва с ключовата роля на принц Мустафа в първия сезон на историческия сериал "Великолепният век: Кьосем" (Muhtesem Yuzyil: Kosem), който постига успех навсякъде, освен в родината си. Световната слава и обичта на феновете го спохожда по-късно, в края на 2016 г., когато става част от екипа на историческата драма "Ти си моята родина" (Vatanim Sensin). В нея пресъздава образа на Леон, превърнал се във феномен. Така се превръща в любимец на зрителите, а екранната му любов с Мирай Денер е по-коментирана дори от главните герои в сериала. Утре, на 13 октомври, премиерата си прави първият игрален филм с негово участие - "Проницателният Реджай" (Cingoz Recai), в който припомняме, че ще видим Кенан Имирзалъоулу и Мерием Узерли в главните роли. Да започваме с интервюто!

Познаваме те най-вече като Леон от "Ти си моята родина". Много сме ти задължени, че си прекъснал следването си с икономика и си се явил на изпити в Консерваторията.

Нали всички казват, че са искали да станат актьори още като деца. Аз пък никога не съм искал да ставам актьор. Но изкуството винаги ме е привличало и съм искал да стана човек на изкуството. Установявам го с всяка изминала година. Една година следвах икономика в Анкарския университет и разбрах, че не ми е там мястото. Бях решен. Или трябваше да пробвам нещо различно, или трябваше да продължа да следвам и да живея живот, какъвто не искам.

Веднага след като взе решението да прекратиш следването на икономика ли съобщи на родителите си?

За да не съобщя на родителите си това свое решение, постоянно си намирах всякакви оправдания. Или ходех на кино, или четях книга в някое кафене. Не исках да уча икономика. Затова постъпих в Консерваторията в Истанбул със специалност "театрално изкуство". 

Единствено дете в семейството си, и то много очаквано.

Родителите ми постоянно рисуваха. Израснах в дом, в който постоянно се слушаше музика. Баща ми беше директор на Анкарския факултет по театър и актьорско майсторство. След това се пенсионира. Майка ми пък бе в сферата на изящните изкуства.

Досега сме те гледали в три различни проекта. Но и в трите не се разбира, че играеш ти. Толкова добре играеш...

Точно това най-много искам да правя. Много съм щастлив, че хората мислят така за мен. Надявам се, че и занапред ще бъде така.

Какво мечтаеш относно кариерата си?

Имам една-единствена цел и това е да бъда свободен актьор. Дано това да се сбъдне. Искам да се занимавам с изкуство до края на живота си. Разбира се, има неща, които съпътстват всичко това - славата, например. Все още всичко ми е много прясно.

За да стигнеш до сегашното си положение, трябваше ли да отвориш много врати? А да ти бъдат затваряни?

Когато бях в Консерваторията, исках да правя нещо. Мислех си, че колкото по-рано започна, толкова по-добре. Таих големи надежди в участието ми в "Майки и мащехи", но ето, че те не се оправдаха и ме подведоха, защото проектът нямаше дълъг живот. Замисляйки се сега, добре е станало.

След първото ти участие, веднага ли последваха предложения за следващи?

Не дойдоха веднага. Чаках три-четири месеца. Но и без това знаех предварително какво ме очаква да преживея. И все пак не исках да помръдвам от правия път, който бях изчертал за себе си. Защото не вярвам, че изкуство се прави със слава. Ако исках да имам слава, щях вместо да следвам в Консерваторията, да правя мускули във фитнеса и след това щях да споделям десетки снимки в Инстаграм. 

Изглеждаш като човек, минаващ пред всичко. Такъв ли си?

Ако знам какво искам и как да го постигна, наистина минавам през всичко. Или по-точно - правя всичко необходимо. След като приключи участието ми във "Великолепният век: Кьосем", знаех, че искам и трябва да участвам в "Ти си моята родина". Явих се на пет прослушвания за ролята на Леон. И на петото бях избран.

Какво искаш да правиш оттук нататък?

Искам да участвам в театрални и кино проекти.

С кого искаш да застанеш заедно на снимачната площадка?

С колегите ми от Консерваторията. Искам някога да работя с тях. Защото на тях дължа най-много това, което съм в момента. Заедно се развивахме. Затова най-много искам да играя с тях.

В какъв период от живота ти си?

Чувствам се малко остарял. За кратко време се случиха много неща. За тези две години животът ми не се промени, но участвах в три сериала, в които исках да участвам. Сега съм развълнувам повече от театъра и киното.

За какво внимаваш най-много в ежедневието си?

Винаги искам да съм спокоен. Имам нужда да правя изкуство, за да постигам спокойствие и да побеждавам собствените си бариери. Едновременно радвайки зрителите, се грижа и за себе си. Например в момента играя в сериал и пресъздавам образа на грък. В първите епизоди той не бе долюбван, но с времето бе обикнат от зрителите. Много съм щастлив, че успях да променя мнението за героя си. Затова се чувствам спокоен и щастлив. 

Леон първоначално показва лошата, а след това и добрата си страна. Покрай него замислял ли си се защо някои хора са лоши? Защо стават такива?

Това е тема, над която много съм мислил. Ще дам пример от собствения си живот - когато реших да постъпя в Консерваторията, бях в обтегнати отношения с баща ми. Не се разбирахме и не намирахме допирна точка помежду ни. Не разбирах защо съм роден толкова късно. След това прочетох една пиеса на Джон Осбърн - "Гняв". Четейки я, не разбрах точно защо героите ми се държат лошо. В пиесата съпругата на главния герой постоянно бе ядосана и се отнасяше лошо с обкръжението си. Тогава насвързах нещата с Втората световна война. Тази пиеса ми отвори очите за много неща. Включително за поведението на баща ми. Вече мислех по различен начин.

Продължаваш ли да рисуваш?

Много обичам да рисувам. Първоначално рисувах гледките, които ме заобикаляха. Сега вече се насъбраха много неща. В такъв период съм, че искам да разказвам. Рисувам по-скоро когато съм в Анкара при семейството си. В Истанбул нямам тази възможност.

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю следващия четвъртък, 19 октомври. Припомнете си предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!