Истанбул - едно вълшебно място (първа част)

За първи път посетих Истанбул в края на месец май тази година. Отдавна ми беше мечта, може би откакто започнах да гледам турски сериали. Гледките, които ни показват в любимите поредици, винаги са спирали дъха ми. Най-голямото ми притеснение, отпътувайки за града, бе не дали ще успея да се ориентирам и да видя това, което искам, а дали това, което ни показват от града в сериалите, съответства на действителността или е твърде излъскано. 

Отпътувахме от София към 19.00 часа в четвъртък вечер, на 25 май. С големи очаквания и вълнения. С автобус от туристическа компания. Както можете да се досетите, пътуването с такъв тип превозно средство бе дълго и изморително. И неслучайно през нощта. Едно от притесненията ми бе дали след уморителната и почти безсънна нощ в автобуса ще имаме сили дори да вървим на следващия ден. Към 01.00 часа през нощта вече бяхме на българо-турската граница. Веднага след като преминахме през пропусквателните пунктове автобусът спря на първото заведение в близост до границата, което вече беше в Турция. И там ни посрещна първата изненада. Тоалетните се плащаха, бяха една лира. Разбира се, трябваше да ги използваме. Но нямахме дребни. Давайки 100 лири на човека в заведението, той не се намръщи и не ни отказа, както биха направили голяма част от българските ни сънародници. Взе голямата банкнота и след минута се върна с 99 лири ресто. Тръгнахме да ги броим дали са точно, при което ни хвана срам. Какво да се прави, на това ни учи животът в България, за съжаление. Още тук си пролича разликата в отношението. 

За момент си помислих, че виждам Асие от "Новата булка"

Не помня точно към колко часа, но някъде към 04.00-05.00 сутринта вече пристигнахме в Истанбул. От дремането не можах да видя точно кога стигнахме, но ме обзе някаква еуфория, виждайки града нощем. Настаниха ни в хотел в квартал Лалели в европейската част на Истанбул, който се намира в близост до всички исторически и културни забележителности. Легнахме за два-три часа, след което станахме. Интересното беше, че въпреки безсънната нощ, прекарана кривейки се на седалките в автобуса, въобще не усещах умора и ме бе обзела голяма еуфория. Излизайки от хотела и сблъсквайки се за първи път с Истанбул през деня, не разбрах много. Знаех, че първо трябва да си купим IstanbulKart - карта за градския транспорт, която се купува от всяка будка за вестници и която се зарежда с определена сума по твое желание. Това го направихме, беше лесно. Всъщност не споменах, че първата цел беше да стигнем до пристанището Еминюню. А се уплаших, защото като единствен знаещ турски сред нас, не бях проучил как се стига от хотела ни до там. Трябваше да питам на турски. Първоначално ми беше трудно да спирам и без това забързаните хора и да ги питам, но след това се отпуснах. За първи път имах възможност да разбера доколко наистина знам турски и мога да го използвам. И най-важното - дали ме разбират. След малко лутане, от турците не разбрах как да стигнем до Еминюню. Вероятно заради притеснението и първия досег с реална турска реч. Добре че се срещнахме с други българи от хотела, идвали преди в Истанбул, които ни опътиха към известния базар Капалъ чаршъ. Лесно влязохме в него, но трудно излязохме. Впечатление вътре не ми направи нищо кой знае какво. Може би най-много полицаите, стоящи с автомати в ръце на всеки вход и изход. И въпреки тази гледка, не се чувствах в опасност. Даже напротив. Имаше ред. И всъщност излизайки от Капалъ чаршъ, първото нещо, което видех, бе Galata Kulesi в далечината. И си отдъхнах. Защото разбрах, че сме на правия път.
Моят лъч светлина в тунела. Буквално :)
Мостът "Галата"


Отдалечаваме се от европейския бряг

Моминската кула/Къз кулеси, снимана от корабчето за Кадъкьой
Мисля, че това го даваха в "Този град ще дойде след теб"
Азиатското крайбрежие
Разписание на корабчетата

Оттам вече беше лесно. Целта да стигнем до Еминюню не бе случайна. Знаех, че именно там се намира пристанището или казано на турски - "iskelesi", към Кадъкьой (южен квартал в азиатската част на Истанбул). За незнаещите - истанбулският градски транспорт предлага освен трамваи, рейсове и метро, и корабчета, с които можеш възможно най-бързо да стигнеш от европейската до азиатската част и обратно. Маркирайки IstanbulKart на пропусквателния режим, видяхме, че пътуването от Европа до Азия струва 3 лири. Или 1,50 лв. За сравнение - билетчето за градския транспорт в София е 1,60 лв. В Кадъкьой, накъдето се бяхме отправили, се намираха локациите, на които бе заснет моят любим сериал "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel), а именно - домовете на Пойраз и на Айшегюл. Отдавна преди да посетя Истанбул направих онлайн-тур из Google Earth - едно наистина полезно и интересно приложение, и разбрах къде точно се намират въпросните места. Пътувайки от корабчето и наближавайки пристанището в Кадъкьой, видях улицата, където се намира домът на Пойраз. От тогава знаех как да стигна до него. Проблемен бе домът на Айшегюл, който се намираше в южната част на квартала и честно казано, не знаех как точно ще стигнем дотам. Стъпвайки на азиатска земя, усетих истинското лице на Истанбул. Защото, честно казано, европейската част ми дойде твърде туристическа и неестествена. Още тук казвам, че азиатската част ми хареса много повече. И не, в нея не е опасно. Даже е много по-приятно и спокойно. Тръгнахме по крайбрежната алея и постоянно гледах. Заваля дъжд и трябваше да се скрием. Седнахме в едно кафене и изпихме по един турски чай. Честно казано, не ми хареса, нищо особено. Но персоналът бе изключително любезен и питайки сервитьора в коя посока е адресът, на който се намира домът на Айшегюл, той веднага попита колегите си и ми отговори. И това бе от огромно значение, защото вече се чудихме в коя посока да поемем и дали не сме го подминали. Уви, не го бяхме, и трябваше да вървим още много. Питахме още доста хора, някои ни насочваха, други вдигаха рамене, трети дори вадеха навигациите в телефоните си и ни показваха точния маршрут. И най-сетне, вече почти отказали се, го намерихме. Емоцията да стъпиш на мястото, където е сниман любимият ти сериал, е невероятна! В първия момент не можех да повярвам на очите си. Разбира се, направих си десетки селфита и снимки. От любопитство слязох долу и погледнах през прозореца. Вътре работеше телевизор и веднага се отдръпнах, за да не притеснявам живеещите хора. Тръгнах си зареден и буквално усетил онази енергия, която само Бурчин Терзиоулу притежава и предава от екрана. След това обядвахме в едно много сладко заведение на самообслужване срещу стадиона на Фенербахче, намиращ се в близост до дома на Айшегюл. Именно там за първи път пробвах менемен - ястие, подобно на нашето миш-маш, но без лук. Именно от него ядоха любимците ми в "Пойраз Карайел" :) и го наричаха на шега неменем. Между другото - в ресторантите в Турция ти сервират хляба безплатно. И не, не една филийка, а цяла нарязана франзела. Менеменът се яде не с прибори, а с топене с хляб. Облизах си пръстите.

Това няма нужда от представяне
Благодарение на това намерихме дома на Айшегюл
Стадионът на Фенербахче
Айшегюл живееше в апартамента на партера
Менемен 
Бикът-символ на Кадъкьой

Решихме на връщане да не минаваме по пътя, от който дойдохме (което и без това си беше невъзможно), а да минем през главната улица на Кадъкьой, където се намира и символът на квартала - статуя на бик. Типична търговска улица, препълнена с хора. Но и безспорно далеч по-лесен и бърз начин за стигане от пристанището до дома на Айшегюл, който ще знам занапред. Стигайки отново до крайбрежната и до пристанището, се отправихме към дома на Пойраз. Както казах, разбрах как да стигнем до него още от корабчето. Ориентирах се по червения хотел "Deniz". Определено беше доста лесно, но голяма роля изигра това, че разгледах района и си направих маршрут предварително чрез Google Earth. Специално апартаментът на Пойраз се даваше под наем. Разбрах го от обявата, закачена на балкона, от който Пойраз скочи, предлагайки брак на Айшегюл :) Колко ли висок е само защото в него се е снимал сериал, и то "Пойраз Карайел" :) Впечатление ми направи, че на стената, на която във всеки епизод пишеше нещо различно, сега бе залепена бележка, която гласеше следното: "Моля, не пишете по стената. Не притеснявайте живущите в сградата. Сериалът свърши, гледайте си работата. Ако ви хвана, лошо ви се пише!". 
Голям баир до дома на Пойраз
Та-та-та-дааа
Спомени, спомени... В очакване на Полковника да се покаже :)
На мястото на философските цитати и стихове
Хотелът-ориентир
Гарата "Хайдарпаша"
Моминската кула на фона на Истанбулския Манхатън

Слизайки отново на крайбрежната, следващата цел бе Девичата/Моминската кула или на турски - Kiz Kulesi. Една от най-известните забележителности на Истанбул. И една от най-показваните в сериалите. Трябваше да стигнем до Юскюдар - квартал в съседство с Кадъкьой на север. Именно на неговото крайбрежие се намира Къз кулеси. Това обаче бе по-трудно, отколкото предполагах. Мислех си, че тъй като двата квартала са в съседство, лесно ще можем да стигнем от единия до другия посредством автобус или т. нар. долмуш (маршрутка). Питах доста хора как можем да стигнем от Кадъкьой до Юскюдар, но така и не разбрах. Повечето ми казваха, че не може. Защо - нямам си на идея. Така ми дойде друго на ум, отново точно преди да се откажем. Гледах картата, която си бях взел още от София, и се сетих, че всъщност може да се стигне от Еминюню (в европейската част) до Юскюдар (в азиатската част) посредством метро, минаващо под Босфора. Или т. нар. там "Marmara". Представете си нещо като Ламанша. Така се качихме на корабче от Кадъкьой за Еминюню обратно и отново стъпихме на европейска земя. Пак изпитахме леки затруднения, докато открием Мармара, но накрая все пак го намерихме успешно. Влизайки вътре - какво да видя! Известната гара, която дават в почти всеки турски сериал. Виждайки я за първи път, веднага я свързах с "Огнено сърце" - един от най-любимите ми сериали. Тази неочаквана и изненадваща среща много ме развълнува. 
Входът за метрото, минаващо под Босфора
Сякаш отнякъде ще изскочат Гюлназ, Хасрет, Мурат, Кобра, Балчичек, леля Кадрие и всички образи от "Огнено сърце"


ВТОРА ЧАСТ ОТ РАЗКАЗА ОЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩАТА СРЯДА...

3 коментара:

Maria Bachvarova каза...

Чудесно. Очаквам продължението

Анонимен каза...

Много красиво! Благодарим за документацията! ♥♥♥

Анонимен каза...

Аз тази нощ пътувам за Истанбул и също ще сбъдна своя мечта!!! Едва чакам да се разходя из Топ капъ и Долма Бахче, като героите от любимия Великолепният век :)

Предоставено от Blogger.