За силните жени в турските сериали

Проблемът с половото неравенство в цял свят е все още на дневен ред. Борбата за равноправие между мъжете и жените е на всички нива. Особено в Турция ситуацията е много деликатна. Там обаче борбата за равноправие се извършва по нестандартен начин и освен със заявяване и отстояване на правата на жените, там се дава и пример. Пример, който е едно от малкото ефективни оръжия в тази ежедневна борба. И той е именно в сериалите. 

Вероятно всички забелязваме как през последните години женските роли в турските сериали стават все по-многопластови, все по-силни, все по-борбени и дори най-малкото - все повече на брой. И това не е случайно. Жената в турските сериали е представяна все повече като равна на мъжа, отколкото като негова помощница, съпруга и т. н. Не "негова", не ничия, а - собствена, сама за себе си. Именно по този начин се дава пример как трябва да се държим с жените в обществото и най-вече - как трябва да се държат самите жени. Защото, да си признаем, не е достатъчно да има само равноправие. Важно е жените активно да участват в този процес и да го отстояват. И е много важно да има пример. В случая телевизията го дава. 

Най-силната жена, която съм гледал досега в турски сериал, определено е главната героиня в сериала "Песента на живота" (Hayat Sarkisi) - Хюлия, изпълнена от невероятната Бурджу Бириджик. Един наистина много колоритен образ, многопластов и най-вече - истински. Готова на всичко за любовта си. Да, на абсолютно всичко. Жена, която от 8-годишна обича и от 8-годишна заяви за кого ще се омъжи. Омъжи се за него, опозорявайки сестра си. Жена, която бе изоставена в първата си брачна нощ. Жена, която купи бебето на съпруга си от любовницата му, представяйки го пред семейството му за свое. Жена, която стана причина за публичния линч на съпруга си и за уволнението му от университета в Берлин, в който работи, с цел да се върнат в Турция. Жена, чието право да бъде майка, ѝ бе отнето. Жена, която въпреки това роди, а след това разбра, че има друго дете. Жена, която бе принудена да се откаже от най-добрия си приятел в името на любовта. Жена, която изостави мъжа си в първата брачна нощ на втората им сватба с цел да си отмъсти. Но най-вече - жена, която мнооого обичаше. Примери мога да дам още много, но целта ми не е да ви разкажа половината сериал. Хюлия бе жена, която никога не се отказа. Даде това обещание на зрителите, но най-вече на себе си, още с началото на историята. И го спази докрай. Хюлия показа силата на една жена. Сила, с която е способна да превъзмогне всичко и да продължи напред. Да не се предава. Да пада, но да се изправя и да стои здраво стъпила на земята. Отвътре силна като скала, а отвън - много нежна, крехка и красива. Мнозина не одобряваха постъпките ѝ. Мнозина я определиха като дявол. Дявол в ангелски вид. Но тя бе един отличен пример. Пример за това, че никой не е перфектен. Но и че всеки има силата да превъзмогне всичко и да продължи напред. Пример, че една жена може всичко. Но и че е ранима, със своите слабости. Истински ме впечатли. Именно тя ме вдъхнови да напиша тази статия. Винаги ще заема специално място в сърцето ми. Винаги ще я помня. Защото тя, със своя непримирим дух, е за пример не само на жените. Но и на мъжете. Жена-събитие!

Продължавам с главната героиня в "Черни пари и любов" (Kara Para Ask) - Елиф, пресъздадена от Туба Бююкюстюн. Също много силен и борбен образ. Научила за мистериозната смърт на баща си на рождения си ден. Научила за всички негови мръсни дела и за фалшивия му образ, който е градил с годините. Платила си жестоко за всички негови престъпления. Сполетяваше я нещастие след нещастие. Борбена и най-вече - упорита. Показаха ни я по-често като слаба и плачеща, но това бе нищо, защото хора с подобна на нейната съдба биха се самоубили. Силна, дори и когато плаче. Нейна опора, неин смисъл бяха освен сестрите ѝ, и любовта ѝ. Любовта ѝ към мъжа, чиято годеница бе намерена убита до мъртвия ѝ баща. Макар понякога и увличайки се, тя не се предаде. Наистина много упорита. Често лутаща се без посока. Важното не бе това, важното бе, че все пак, въпреки всичко сполетяло я, се движеше. Нанякъде. В нейния пример голяма роля изигра любовта ѝ към любимия човек, която я окриляваше и ѝ даваше сили. Нямаше как да я пропусна. Сполетявайки я нещастие след нещастие, тя успяваше да се изправя всеки път. И даде пример. Много силен пример. 

Слабостта ми сред силните жени е главната героиня в "Отново любов" (Ask Yeniden) - Зейнеп, изиграна от Йозге Йозпиринчи. Влюбила се по детски и избягала с любимия си от баща си-тиранин на другия края на света - в Америка. Стигна се до бебе и тогава Зейнеп остана сама. Разочарована, но все пак - надяваща се. Не успя да се пребори и се върна в Турция с 10-месечно бебе на ръце. Безизходицата я принуди да се свърже със син от богато семейство, представяйки го за баща на детето си пред строгия си баща. Четейки всичко това, ще си кажете - че кое ѝ е силното на тази? По-скоро е типична девойка, направила грешка, влюбвайки се. А след това и постъпила дори налудничаво. И все пак - през цялата история Зейнеп показа колко силна е всъщност. Шантава, но силна. Факт е, че тук трогателна бе историята на главния герой. Но Зейнеп също много докосна. Направила грешки заради младостта си, но продължила без никакво замисляне напред. Взела си поука или не, тя продължи. Забърка се в още купища небивалици. Защото не можа да избяга от природата си и от авантюристичния си дух. И нямаше защо. Ако беше, нямаше да е интересно. 

Ставайки дума за женска класа, винаги се сещам за главната героиня в "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel) - Айшегюл, пресъздадена от Бурчин Терзиоулу. Изключително силен, но и много нежен персонаж. Наистина много особен. Елегантна, стилна, с женствена походка, с женствено излъчване. С ум като бръснач. Но само докато не е с любимия си. Тогава става симпатично глуповата. Не можеща да живее без него. Нито веднъж не ме е подразнила с нещо, за разлика от останалите героини, на които се спрях. Като ангел в жестокия ни свят. Ангел, сякаш слязъл от небето да ни преподаде най-важния урок - как да сме хора. Типично като ангелите, не намери своето място на земята. Но ангел, чиито криел никога не се прекършиха. Непримирима. Бореща се и много силна. Неприятно ми е, но ще го вметна - докато по телевизията в България ни представят като жена с класа чалга певачката Мара отварачката, през турския ефир отдавна мина Айшегюл от "Пойраз Карайел". И няма да е зле горките български зрители да я погледат известно време. Най-вече тези, които вярват в "класата" на въпросната чалгарка. За да видят що е то женска класа. Да видят каква е жената за пример. Въпреки че се съмнявам, че ще разберат нещо. Защото, за съжаление, няма да има с какво...

Ще приключа с една друга Айшегюл - тази от романтичната комедия "Състояние на връзката: сложно" (Iliski Durumu Karisik). Серен Шириндже е истинско откритие. Образ, който най-често ни представяха като комичен. Детински и дори смахнат. Това беше героиня, която ми действаше като енергийна бомба, докато я гледах. Толкова цветна, толкова динамична, толкова непредсказуема. Силно привързана към дома си. Мъничка на ръст и на вид, но с великански дух. Способна да вдъхнови дори най-големия песимист на този свят. Жена, която бе наранявана, но никога не се промени. Запазила детското в себе си. Показа ни един друго лице на жената, който е много ценен. Струва ти се, че живее на майтап, но всъщност много емоционална и ранима. Чиста като сълза. 

Силната жена в училище ни представиха чрез Зейнеп във "В очакване на слънцето" (Gunesi Beklerken). Силната жена в болницата ни представиха чрез Шафак в "Пътят на живота" (Hayat Yolunda), а сега и чрез Ейлюл в "Сърцебиене" (Kalp Atisi). Истински силната жена в света на богатите бе Джансу от "Висше общество" (Yuksek Sosyete). Силната жена в един свят на вековни и строги традиции и обичаи ни разкриха чрез Белла от "Новата булка" (Yeni Gelin). Силните жени в света на мъжете - това са всички героини в криминални драми като "Опасни улици" (Arka Sokaklar) и "Без бандити светът е невъзможен" (EDHO). Силните жени в историята - чрез "Великолепният век: Кьосем" (Muhtesem Yuzyil: Kosem). Изобщо - ефирът в Турция е пълен с примери за много силни жени. Вярвам, че това помага, и най-вече - че е за пример на обществото там. Радвам се, че се движат напред. Че по телевизията жените и мъжете са равни. А както знаем и сме се убедили, телевизията е огледало на живота и на действителността. Или най-малкото - едно от нещата, оказващи най-голямо влияние върху човека и обществото в днешно време. Важно е това влияние да бъде добро.